РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. П., 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100678 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е след изпращането по подсъдност от Софийски районен съд,
на молба подадена от „Т.“ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.Я. № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен
директор, чрез процесуалния представител юриск. Д. Т., срещу В. Л. Г., ЕГН:
********** с адрес с.К., общ.П., ул.Л. № 3.
Сочи се в исковата молба, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост , присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Изложено е, че ответникът за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г. е използвал
топлинна енергия за имот с абонатен номер № 368026, като не е погасил
задълженията си.
1
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на В. Л. Г., ЕГН: **********, че дължи на „Т.“
ЕАД, сума за консумираната топлинна енергия в общ размер от 1 813,48 лева,
от които 1 658,74 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законна
лихва от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането, 86,86 лева – мораторна
лихва за забава от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., както и дялово разпределение
в размер на 57,75 лева – главница от м.08.2015 г. до м.04.2018 г. и 10,13 лева –
лихва от 30.09.2015 г. до 04.10.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК /12.10.2018
г./ до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и съдебни и деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство.
За процесните вземания по ч.гр.д. № 1760/2021 г. по описа на РС – гр. П.
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчено на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
На основание чл.220 ГПК в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищцовото дружество е конституирано дружеството ФДР„Б.“
ООД.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за
отговор съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната
страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви
доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание
дружеството-ищец не се представлява, но с писмена молба от 13.05.2022 год.
е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата В.Г., редовно призована, не се явява и представлява, не
ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави
доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
2
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по
отношение на ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за
посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на
предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.чл.415, ал.4 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл.422 ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сторените разноски по
производството пред настоящата инстанция в общ размер на 136,27 лева, от
които 36,27 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, съгласно чл.37 от
ЗПП, тъй като такива своевременно са претендирани. Отделно и на същото
основание - ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските и по
заповедното производство, в размер на 86,27 лв., от които сумата от 36,27
лева, платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Л. Г., ЕГН:
**********, че дължи на „Т.“ ЕАД, сума за консумираната топлинна енергия
в общ размер от 1 813,48 лева, от които 1 658,74 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законна лихва от 12.10.2018 г. до
изплащане на вземането, 86,86 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2017
г. до 04.10.2018 г., както и дялово разпределение в размер на 57,75 лева –
главница от м.08.2015 г. до м.04.2018 г. и 10,13 лева – лихва от 30.09.2015 г.
до 04.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК /12.10.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес с.К., общ.П., ул.Л. № 3,
да заплати на „Т.“ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.Я. № 23Б, сумата от 136,27 /сто тридесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки/ лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес с.К., общ.П., ул.Л. № 3,
да заплати на „Т.“ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.Я. № 23Б, сумата от 86,27 /осемдесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки/ лева, представляваща разноски пред заповедния съд за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца ФДР „Б.“ ООД.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със
защитата им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4