ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
гр. гр. София, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600068 по описа за 2022 година
С Определение от 15.03.2022 г., постановено по НОХД № 369/2021г.,
Специализиран наказателен съд, което съдебно- наказателно производство е
спряно с определение от 08.03.2022 година по повод отправено
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, 14-ти състав, по реда
на чл.489 от НПК, е уважил искането на подс. Б. Н. К. и подс. Ж. Д. П. за
изменение на мерките им за неотклонение като е изменил мярка за
неотклонение в „Гаранция в пари“ в размер на 10000 /десет хиляди/лева
досежно подс. К. и мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на
3000 /три хиляди/лева досежно П. в мярка за неотклонение „подписка“ и за
двамата подсъдими.
Със същото определение първоинстанционният съд не е уважил
исканията на подсъдимите лица К. и П. за отмяна на наложените мерки по
реда на чл. 72 от НПК за обезпечаване на наказания „глоба“ и „конфискация“.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
подс.Б. Н. К., чрез неговия защитник адв. К. М. от САК, с която въззивна
жалба се атакува определението в частта, с която е оставено без уважение
искането за отмяна на наложените възбрани върху недвижимите имоти,
собственост на подсъдимия Б. Н. К. и в частта, с която е оставено без
уважение искането за пълна отмяна на наложените спрямо подсъдимия Б. Н.
К., мерки за неотклонение, поради което се прави искане до въззивната
инстанция за отмяна на първоинстационното определение, като се отменят
изцяло наложените обезпечителни мерки и мярката за неотклонение спрямо
подс. Б.К..
В подкрепа на искането до въззивната инстанция, защитникът излага
1
следните съображения:
Наказателното производство е спряно за неопределен период от време,
поради което според защитата трябва да бъдат отменени всички мерки за
процесуална принуда, всички мерки за неотклонение и всички мерки за
обезпечение на граждански иск, конфискация, глоба и разноски. Наред с това
наложена възбрана на цялото недвижимо имущество на обвиняемия (общо
три жилища и три гаража) на обща стойност около 200 000 лв. според
защитата не е пропорционално на предвидени от законодателя наказания, а
напротив стойността на наложените обезпечителни мерки са върху
имущество, което е на стойност, значително надхвърляща определените от
законодателя наказания. Според защитата като следващо основание за отмяна
на мерките за процесуална принуда е и липсата по делото на сведения и
данни или доказателства за наличие на опасност от укриване или извършване
на престъпление, поради което е отпаднало едно от основанията, относими
към мерките за неотклонение.
Въззивното производство е образувано и по повод постъпила въззивна
частна жалба от подс. Ж. Д. П. срещу определение от 15.03.2022г. по НОХД
№ 369/21г., с което мярката за неотклонение „Гаранция” в размер на 3000
(три хиляди) лева е изменена в „подписка“ и е оставено без уважение
отмяната на допусната обезпечителна мярка спрямо имуществото на
подсъдимото лице.
В подкрепа на депозираната въззивна жалба, подс. П. излага
съображения, че първоинстанционното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като мярката за неотклонение е продължила дълъг
период от време, поради което не са налице основания спрямо него въобще да
бъде упражнена държавна принуда, дори и изменената от
първоинстанционния съд мярка от „Гаранция в пари“ в размер на 3000 лв. в
„подписка“, тъй като липсват предпоставките опасност от укриване и
извършване на престъпление. Наред с това подс. П. изразява становище, че с
определението на съда от 15.03.2022 година процесуалното му положение се
влошава, тъй като размерът на „Гаранцията в пари“ в размер на 5000 лева е
запорирана с мерките за процесуална принуда с определение СНС по НЧД
3269/2020г. и потвърдени с Определение на АСНС по ВНЧД 15/2021 г. В
жалбата подс. П. прави оплакване, че наложената възбрана върху
единственото му жилище- апартамент, находящ се в гр. С. , бул. „П. Вл.” №..,
ет.., ап.. е ипотекиран, като ипотеката е в полза на банката, което му създава
изключително големи затруднения при обслужването на кредита, изразяващи
се в опити от страна на банката кредитор едностранно да променя условията
по кредита, което само по себе си е реална предпоставка банката кредитор да
се разпореди със жилището по силата на договора за ипотека и учредената
законна ипотека.
Настоящият състав на АСНС, след като обсъди изложените в частните
жалба доводи, атакуваното определение на СНС и събраните по делото
2
доказателства, намери същите за допустими, а разгледана по същество, за
неоснователни - предвид следните съображения:
На 16.02.2021 година от СП е внесен в СНС обвинителен акт срещу:
Б. Н. К. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и за престъпление по чл.
302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2
от НК и срещу
Ж. Д. П. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и за престъпление по
чл. 302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20,
ал.2 от НК.
По повод внесения обвинителен акт, СНС е образувал НОХД №
369/2021 година по описа на съда.
С определение от 08.03.2022 година, съдебният състав, разглеждащ
НОХД №369/2021 година по описа на съда, след отправянето на
преюдициален въпрос до Съдът на Европейския съюз е спрял съдебно-
наказателното производство по делото до получаването на отговора на СЕС.
С определение от 15.03.2022 г., постановено по НОХД № 369/2021г.,
Специализиран наказателен съд, което съдебно- наказателно производство е
спряно с определение от 08.03.2022 година по повод отправено
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, 14-ти състав, по реда
на чл.489 от НПК, е уважил искането на подс. Б. Н. К. и подс. Ж. Д. П. за
изменение на мерките им за неотклонение като е изменил мярка за
неотклонение в „Гаранция в пари“ в размер на 10000 /десет хиляди/лева
досежно подс. К. и мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на
3000 /три хиляди/лева досежно П. в мярка за неотклонение „подписка“ и за
двамата подсъдими.
Със същото определение първоинстанционният съд не е уважил
исканията на подсъдимите лица К. и П. за отмяна на наложените мерки по
реда на чл. 72 от НПК за обезпечаване на наказания „глоба“ и „конфискация“.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното определение от
15.03.2022 г., постановено по НОХД № 369/2021г., Специализиран
наказателен съд в неговата цялост, а именно и по отношение на
произнасянето на първоинстанционния съд досежно мерките за неотклонение
спрямо подсъдимите и по отношение на направените искания за отмяна или
изменение на мерките за обезпечаване на бъдещи евентуални наказания
„глоба“ или „конфискация“.
Настоящият състав на АСНС споделя изцяло позиция на
Специализирания наказателен съд относно изменение на мерките за
неотклонение спрямо подсъдимите Б. Н. К. и подс. Ж. Д. П. от „Гаранция в
пари“ в мярка за неотклонение „подписка“ и за двамата подсъдими, като
счита, че, тя е изведена след преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Посочените съображения и причини, изтъкнати от
първоинстанционния съд правилно са поставени в основата на решаващия
3
извод, че прилаганата спрямо подсъдимите мярка за неотклонение към
настоящия момент не са адекватни, тъй като не съответства на степента на
обществена опасност на подсъдимите, а и законовите целите могат да бъдат
постигнати в конкретния случай с по-лека мярка за неотклонение, а именно
„подписка“.
Неоснователни са възраженията на подсъдимите и техните защитници,
че мерките за неотклонение изцяло следва да бъдат отменени, тъй като
спрямо подс. Б. Н. К. и подс. Ж. Д. П. от момента на образуване на
досъдебното производство са били определяни за продължителен период от
време различни по степен на тежест мерки за неотклонение, а към настоящия
момент не са налице опасност от укриване и извършване на престъпление, а
напротив подсъдимите имат безупречно процесуално поведение.
Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в
разпоредбата на чл. 57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на
законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване
на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване
възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.
Следователно основно изискване към законосъобразността на всяка взета
спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална
на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително
необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Тези
принципни положения са важими и следва да бъдат съобразявани от
компетентните съдилища както при първоначалното вземане на мярка за
неотклонение, така и при изследване на обстоятелствата в производството по
реда на чл.270 и чл. 489 от НПК. С оглед спецификата на настоящето
производство, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че
промяната на обстоятелствата винаги следва да се съпоставя с интензитета на
опасностите от укриване и от извършване на престъпление от страна на
подсъдимото лице, и въз основа на тази съпоставка да се прави преценка на
основателността на искането за изменение на мярката за неотклонение.
Подсъдимите са предадени на съд за тежки умишлени престъпления, а
именно Б. Н. К. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и за престъпление по
чл. 302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20,
ал.2 от НК,а подс.Ж. Д. П. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и за
престъпление по чл. 302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл.
26, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК, поради което правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд отчитайки степента на обществена опасност на
посочените от прокуратурата за дейци на противоправни деяния, намаления
интензитет на опасност от извършване на престъпление и укриване,
спазвайки изискването всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение
да се явява пропорционална на преследваните цели и да не създава повече
ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен
наказателен процес е определил, изменяйки действащи спрямо тях мерки за
неотклонение в най- леката такава, а именно „подписка“ и по отношение на
двамата.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е уважил
исканията на подсъдимите и техните защитни и в частта им относно отмяна
4
на обезпечителните мерки по реда на чл. 72 от НПК по следните
съображения:
Отнемане или конфискация на имущество е принудително отчуждаване
на собственост чрез съдебна или на друг компетентен орган заповед или
решение. Конфискацията може да е наказателна мярка по наказателния
кодекс на държавата, или отделна мярка на държавна принуда, която не е
наказание за извършено престъпление. Отнемането на имущество може да се
извърши в рамките на съдебна или административна процедура, при която
собствеността на имуществото преминава във владение на държавата, а
физическите или юридическите лица губят всички права върху него.
Отнемането и възстановяването на имущество са два етапа на съдебното
производство, при което престъпното/незаконното имущество (облаги или
средства на престъпления) се използват за обезщетение на пострадалите от
престъпления, социално слабите групи или държавата. В основата на този
процес е решението на съда, че определено имущество е престъпно, или
невъзможността ответника да докаже законния произход на имуществото,
поради което то подлежи на отнемане. Обикновено е под формата на заповед
за конфискация. Целият процес включва установяване, обезпечаване и
отнемане на имуществото, както и фактическото изпълнение на заповедта за
конфискация срещу определено имущество и управление на имуществото или
връщане на имуществото на пострадалите от престъплението.
Обезпечаването е временна забрана за прехвърляне, унищожаване,
преобразуване, разпореждане или преместване на имущество или временно
възлагане управлението или контрола на собственост въз основа на заповед,
издадена от съд или друг компетентен орган. Типичните механизми за
налагане на обезпечителни мерки са налагане на запор (за банкови сметки и
движимо имущество), възбрана (за невижимо имущество), особен залог (за
търговски предприятия) и др.
Отнемане основано на присъда, се извършва по реда “in personam”, т.е.
действието е срещу лицето. При този модел, се изисква наказателно
производство и присъда, а самото отнемане обикновено е част от наложеното
наказание. Някои юрисдикции прилагат по-нисък стандарт на доказване на
основата на баланса на вероятностите за процедурата по отнемане, отколкото
за наказателната част на процеса. Независимо от това, изискването за присъда
означава, че държавата първо следва да определи вината по безспорен начин.
Системите за отнемане основани на присъда могат да бъдат: 1. основани на
отнемането на определено имущество, което означава, че властите следва да
докажат, че въпросното имущество е придобито в резултат на престъпление
или е средство на престъпление; и 2. отнемане на еквивалентната стойност,
при която се отнема стойността на облагите от престъпление, без да бъде
доказвана връзката между престъплението и определено имущество.
В конкретния казус законодателят за извършено престъпление по чл.
302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2
от НК е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от
имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, точки 6 и 7.
Конфискацията според НК е вид наказание при което принудително и
5
безвъзмездно се отчуждава в полза на държавата на принадлежащото на
виновния имущество или на част от него, на определени имущества на
виновния или на части от такива имущества. Конфискация не се постановява,
ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет
на това наказание.
Неоснователни са исканията на подсъдимите Б. Н. К. и подс. Ж. Д. П. за
отмяна на обезпеченията, тъй както бе посочено по- горе законодателят е
предвидил кумулативно наказание конфискация и глоба наред с наказанието
лишаване от свобода при евентуално произнасяне от първоинстанционния
съд на осъдителна присъда, а наред с това при отмяна на обезпеченията
имуществото на подсъдимите може да бъде отчуждено, което ще доведе до
наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 45 от НК, а
именно, че конфискация не се постановява, ако виновният не притежава
налично имущество.
Наред с това неоснователно е и искането на подс. К. за частична отмяна
на обезпечението по отношение на определени от него недвижими имоти, тъй
като би затруднило при произнасяне на евентуална осъдителна присъда от
СНС върху коя част от имуществото се налага наказание конфискация ½ или
по- малка част от него. Възраженията на защитата на подс. К. относно липса
на пропорционалност досежно наказанието конфискация на имущество са
неоснователни, тъй като както бе посочено по- горе, конфискацията е вид
наказание и за разлика от наказанието „глоба“ при нейното определяне съдът
не се съобразява с финансовите задължения /като например издръжка на деца/
на подсъдимото лице. Глобата се съобразява с имотното състояние, с
доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния
размер се прилагат и разпоредбите на глава пета, а именно „Определяне на
наказанието“ от НК.
Основателни щяха да бъдат възраженията на подсъдимите за
пропорционалност на обезпеченията, ако законодателят бе предвидил
единствено кумулативно наказание „глоба“, но в конкретния случай както бе
посочено по- горе за престъпление по чл. 302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301,
ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК според разпоредбите на
НК са предвидени четири кумулативни наказания а именно наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет
хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като
съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Неоснователно е възражението и на подс. П. относно оплакването му, че
наложената възбрана върху единственото му жилище- апартамент, находящ
се в гр. С. , бул. „П. Вл.” №.., ет.., ап.., ипотекиран в полза на банката, поради
което има вероятност същата да се разпореди с имуществото, тъй като върху
недвижимия имот има наложена възбрана по реда на чл. 72 от НПК освен
ипотеката и в този смисъл банката не би могла да се разпорежда с веща, без
бъдещият купувач да не бъде информиран от нотариус относно тежестите
върху имота.
При тези данни и изложени съображения, въззивната инстанция намира,
че обжалваното определение на СНС следва да бъде потвърдено, респ.
частните жалби- оставени без уважение.
6
Настоящото определение не е от категорията на тези по чл.346, т.4 от
НПК, поради което и не подлежи на касационна проверка.
Предвид изложеното, и на основание чл.489 от НПК АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СНС, 14-ти състав от 15.03.2022 г.,
постановено по НОХД № 369/2021г., Специализиран наказателен съд, с което
е уважил искането на подс. Б. Н. К. и подс. Ж. Д. П. за изменение на мерките
им за неотклонение като е изменил мярка за неотклонение в „Гаранция в
пари“ в размер на 10000 /десет хиляди/лева досежно подс. К. и мярката за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 3000 /три хиляди/лева досежно
П. в мярка за неотклонение „подписка“ и за двамата подсъдими и с което не е
уважил исканията за отмяна на обезпеченията по реда на чл. 72 от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7