О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември, две
хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:ЛИДИЯ КРУМОВА
с участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Асен
Пашански, като разгледа докладваното от съдията ЧНД N 401 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от л.св. В.И.Г.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО, поради което прави искане молбата му да бъде уважена.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора
гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и
личното затворническо досие на л.св.В.Г..
На
основание чл. 439, ал.3 НПК, по искане на осъденото лице е допусната правна
помощ за л.св. Г. и му е назначен за служебен защитник определения адв. В.Х. ***.
В
съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка по Skype, като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави
искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Защитникът
му поддържа молбата и изразява становище, че са налице и двете законово
изискуеми предпоставки за УПО. Излага съображения, че доклада на ИСРД по чл.
155 ЗИНЗС е непълен и противоречив, поради което прави искане същият да не бъде
вземан предвид при постановяване на съдебния акт.
Затвора
гр. Враца се представлява от Инспектор РД А. М., който изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че макар и осъдения да е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание, същият с
поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл.
439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата за УПО и
прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна
по следните съображения:
В.Г.
е осъден с одобрено Споразумение на РС Монтана от 10.06.2020год. по нох дело № 487/20год.
за престъпление по чл. 345, ал.2 НК и по
чл. 343в, ал.2 НК, за което му е наложено едно общо наказание от 7 месеца
лишаване от свобода, при първоначален режим „Строг“. Преди това л.св. Г. е
осъждан многократно, включително и на ефективно наказание лишаване от свобода.
Л.св.
В.Г. е започнал да търпи наложеното му наказание от 7 месеца лишаване от свобода на 17.06.2020год.,
като до момента е изтърпял фактически 4 месеца и 17 дни, от работа 26 дни, или
общо изтърпяно 5 месеца и 13 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер
на 1 месец и 17дни.
При
това положение, осъденият Г. към момента е изтърпял фактически повече от половината
от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1,
т.1 НК.
От
приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е в средни
стойности с 55 точки. Рискът от вреди за обществото след освобождаване от
затвора се определя като среден, което се обуславя от настоящето правонарушение
и криминалното му минало. Рискът от вреди за останалите лишени от свобода и за
служителите на затвора е с ниски стойности. В първоначално изготвения план на
присъдата, като цели и задачи са заложени част от дефицитите, по които има
нужда от корекция, а именно: препоръчително е включването му в мероприятия,
осмислящи свободното време и ангажиране с трудова дейност; разкриване на
самокритичност и субективно осъзнаване на вината; осъзнаване последствията от
предприетите действия.
Междинна
оценка на л.св. Г. не е изготвяна, поради краткия срок на присъдата.
В
условията на МЛС за изтеклия период от изтърпяване на присъдата рискът от
рецидив запазва своите средни стойности, като нова оценка на този риск не е
правена. Рискът от вреди за обществото продължава да бъде среден.
Л.св.
В.Г. има две дисциплинарни наказания – през м. юли и през месец август
2020год., свързани с извършени от него дисциплинарни нарушения, а именно
притежание на неразрешени вещи. Не е награждаван.
Л.св.
Г. не спазва установените правила, поради което са му наложени горните
наказания в два последователни месеца. По характер е конфликтен, първосигнален
и импулсивен. Често влиза в противоречие с околните.
По
време на престоя си в ЗООТ е приключил успешно образователна програма
„Компютърна текстообработка“. Посещава курс „Опознай Родината“, който е започнал
на 02.10.2020год. От 01.09.2020год. полага доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС
като хигиенист на място за престой на открито.
Към
настоящият етап от изтърпяване на присъдата л.св. В.Г. все още не е дал
достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот. Допуснатите в МЛС дисциплинарни нарушения,
повтарянето на допускани грешки в миналото, податливостта му на отрицателно
въздействие от криминалното обкръжение, неспазването на законовите разпоредби и
трайно формираните криминални нагласи определят вероятността от продължаването
на престъпната дейност след освобождаването му от затвора.
В
тази връзка неоснователни са доводите на служебният защитник, че л.св. Г. е дал
доказателства за своето поправяне и, че приложеният доклад е противоречив,
поради което не следва да бъде използван. Доклада е изготвен на 16.10.2020год.,
т.е. непосредствено преди изпращане на делото на съда и след изготвяне на
молбата от осъденото лице. Нова оценка на риска не е готвена единствено поради
липсата на позитивен напредък у л.св., поради което оценката от рецидив и
оценките от вреди се запазват такива, каквито са при постъпване на осъденото
лице в МЛС.
В
обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент по отношение на л.св. В.Г. е налице само една
от двете законови предпоставки за УПО, а именно същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Всичко това съдът приема като основание да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му общо наказание, в размер на 1 месец и 17
дни.
Съгласно чл. 441 НПК, нова молба за
УПО от л.св. Г. е допустима не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
настоящето определение.
При горните съображения и на
основание чл. 70, ал.1, т.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св.
В.И.Г., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със
средно образование, женен, осъждан,
с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 487/20год. на РС Монтана
наказание лишаване от свобода в общ размер от 7 месеца, с остатък 1 месец и 17
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане
в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: