№ 27
гр. гр. Д.град, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20225610100859 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди следното:Депозирахме заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу
ответника по повод, на което е образувано ч.гр.д. № 20225610100553 по описа
на РС — гр. Д.град. Със заявлението сезирахме РС — гр. Д.град с искане за
издаване на заповед за изпълнение, с която длъжникът З. Г. С. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Д.град, ул. Ц.С., № **, вх. **, ап. ** да бъде осъдена
да заплати на „Евро Финанс Колект" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4,
представлявано от Е.Р.Д., сумата от 59,59 лв. — главница по Договор за
електронни съобщителни услуги от 13.04.2017г. сключен между ответника и
,,БТК ЕАД и 1 7,3 1 лв. — мораторна лихва върху главницата за перхода от
датата на падежа на всяка от фактурите до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до
26.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения
срок длъжникът депозира възражение на основание чл.414 ал.2 от ГПК На
основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК предявяваме настоящия иск за
установяване на вземането ни. I. Основания на които се претендира вземането
за главннца в размер на 59,59 лв. Договорни отношения между страните. 1
"Българска телекомуникационна компания" ЕАД е предприятие с основен
предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на обществени и
далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на
Република България, както и за предоставяне на дапекосъобщителни услуги
чрез тях и други услуги на своите абонати. На 13.04.2017г. между „БТК" ЕАД
и З. Г. С. е сключен Договор за електронни съобщителни услуги от 13.04.2017
г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „VIVACOM
1
Hybrid, в който план са включени мобилни и интернет услуги. Срокът на
Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. II.
Ползвани услуги и нздадени счетоводни документи. Представям и моля да
приемете следните доказателства: 1. Фактура № **********/22.03.2019г. за
отчетен период 22.02.2019 до 21.03.2019г.; 2. Фактура
№**********/23.04.2019г. за отчетен период 22.03.2019 до 21 .04.201 9т.; 1.
На 22.03.2019г. е издадена фактура № ********** за отчетен период период
22.02.2019 до 21.03.2019г. Представената Фактура №**********/22.03.2019г.
включва стойността на ползваните минути за разговор и интернет услуги в
размер на 54,54 лв. с JЩC, която до настоящия момент не е заплатена. 2. На
23.04.2019г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 22.03.2019
до 21.04.2019г. Представената фактура №**********/23.04.2019г. включва
стойностга на ползваните минути за разговор и интернет услуги в размер на
4,85 лв. с ДЩС, която до настоящия момент не е заплатена. III. Отиосно
акцесорния иск Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на
задължехието е определен, длъжникът изпаца в забава след изтичането му.
Ответникът е длъжен да заплати на ищеца сумата от 17,31 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, формирана както следва: 1. 15,94
лв. по фактура № **********/22.03.2019г., като за периода 09.04.2019 -
12.03.2020 г. се дължи сумата от 5,14 лв., а за периода от 14.05.2020г.-
26.04.2022г. се дължи сумата от 10,80 лв.; 2. 1,37 лв. по фактура№ №
**********/23.04.2019г., като за периода 10.05.2019 - 12.03.2020 г. се дължи
сумата от 0,41 лв., а за периода от 14.05.2020г.- 26.04.2022г. се дължи сумата
от 0,96 лв.; До настоящия момент горепосочената сума не е заплатена от
ответника. На 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания"ЕАД
сключи рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. със „СГ
Груп" ООД. В чл.2 Б) от Договора за цесия е уредено, че същият вк.iпочва
вземания, които цедентьт периодично прехвърля на цесионера в рамките на
24-месечен срок след сключването на Договора. г Процесните фактури
попадът в обхвата на рамковия договор за прехвърляне на вземане от
16.10.2018г. межди „БТК" ЕАД, като цедент и ,,СГ Груп" ООД, като
цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника
е описано в представеното по делото Извлечение от Приложение № 1 към
горепосочения Договор за цесия. „СГ Груп" ООД в качеството си на
пълномощник на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е
изпратило уведомление до З. Г. С. на основание чл.99, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите. На 28.01.2022г. „СГ Груп" ООД прехвърли
всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „Евро Финанс
Колект" ЕООД. „СГ Груп" ООД в качеството си на цедент по Договора за
прехвърляне на вземания сключен на 28.01.2022 г. е изпратило уведомление
по пощата до З. Гехчева С. на основание чл. 99 ап. 3 от Закона за
задълженията и договорите. Законът не указва формата и момента на
съобщаване. Длъжникът може да противопостави своето възражение, че няма
надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че е изпълнил
задължението си на стария кредитор. В този смисъл е и Определение № 987
от 18.07.201 і r., на ВКС по гр.д. № 867/201 lг., IV г.о., ГК. Предвид
2
изложеното дружеството цесионер е активно легитимирано да предяви
заявление на основание чл.410 от ГПК, както и настоящия установителен иск
по реда на чл.422 и сл. от ГПК.
Окончателен петитум: Моля, след като се запознаете с приложените към
настоящата молба доказателства, на основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл.414
ГПК, да постановите решение, с което да приемете за установено между
страните, че ответникът З. Г. С. с С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Д.град,
ул. Ц.С., № **, вх. **, ап. **, дължи на„Евро Финанс Колект" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза" № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д. сумата в размер на 59,59 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за електронни
съобщителни услуги от 13.04.2017 г. сключен между длъжника и ,,Българска
Телекомуникационна Компания" ЕАД, въз основа на който са издадени
фактури с № **********/22.03.2019г. и №**********/23.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
С влязло в сила определение на съда производството по делото е частично
прекратено в частта му, с която ищецът „Евро Финанс Колект" ЕООД е
предявил акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84 от
ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване, че ответникът З. Г. С. дължи на
,Евро Финанс Колект“ ЕООД сумата в размер на 17.31 лв., представляваща
сбор от мораторните лихви върху главниците по издадените фактури №
**********/22.03.2019г. и №**********/23.04.2019г. за периода от
настъпване на падежа по тях до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 26.04.2022г.,
предвид оттегляне на исковата претенция от ищеца в тази й част.
В депозиран отговор в срок ответникът твърди следното: Оспорвам
всички фактически твърдения, изложеин в исковата молба, включително и
твърдението, че ищецът е собствеинк на вземане на „БТК" ЕАД към З. Г. С.,
както и твърдеинето, че „С.Г.Груп" ООД е бил собственик на вземане на
„БТК" ЕАД към З. Г. С., както и твърдеинето му, че вземане на „С.Г.Груп"
ООД спрямо З. Г. С. е соботвеносг на "Евро Финанс Колекг " ЕООД.
Оспорвам Извлечение от Приложеине № 1 с Рег. № 95-З-5/08.07.2022г. към
договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г. като часген свидетелстващ
документ, оспорвам и съдържанието на същото, тьй като считам, че
документирането на съдържащите се в него данин не е надлежно извършено и
не съответсгва на обективната действителност. Оспорвам твърдеинето, че
ответинкът е надлежно уведомен, както за извършеното с договор за цесия
прехвърляне на вземането на „БТК" ЕАД към З. Г. на „С.Г.Груп" ООД, така и
за извършеното с договор за цесия прехвърляне на вземането на „С.Г.Груп"
ООД към Зоринца Г. С. на "Евро Финанс Колект" ЕООД. Освен това счиrам
липсата на надлежно уведомяване на длъжника за извършена цесия на
вземания преди подаваие на заявлеине за издаване на заповед за изпълиение
за самостоятелно основание, водещо до агхвърляне на исковите претенцин
като неоснователни. Даже да се приеме, че същото уведомлеине трябва да се
счита за получено с исковата молба или дори с получаване на заповедта за
изпълнеине /въпреки, че копие от него не се прилага към заповедта/, то моля
3
да вземете предвид обстоятепството, че по делото линсват каикито и да е
доказателства, уведомленията за извършена цесия на вземания изобщо да са
изпращани, както и че ддъжинкьт по кредита е уведомен за прехвърляне на
вземането, което смятам за сьществен въпрос, с оглед на разпоредбата на
чл.99 ап.4 от ЗЗД за отношеине на действието на прехвърлянето спрямо
третите лица. Тъй като дзтьжинкьт Зоринца Г. С. не знае за цесията, за нея не
сьществува задължеине да пресшра на цесионера "ЮБЦ" ЕООД, т.е.
облигациониата връзка между ддъжника и цедента „БТК" ЕАД не е
прекратена. Следователно към момента на подаване на заявлеине за издаване
на заповед за изпълнеине, вкгпочително и кьм момента на подаване на
исковата молба, вземаинята се дължат на стария кредитор, а не на цесионера -
Решеине 698/08г., Пт.отд., Решеине 1279/85г. Viр.отд., Pemenue 123/09г.
IIт.отд. на ВКС и др., което обуслява линсата на процесуална легитимация на
ищеца по делото и сьответно отхвърлянето на насгоящня установителен иск
за съществуване на вземанияrа като неоснователен. В сьщия смисъл считам,
че е и разрешението, дадено с 4г на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК на BkC - ,,Когато частното правоприемство се основава на договор за
цесия, на общо основаине трябва да са представеин доказателства за
уведомяването на длъжнина, тьй като в протхвен случай преlсвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ап.4 от ЗЗД/". Освен
това сьщото вземане не е и индивидуализирано в достатьчна отепен в
приложените от ищеца приложения към договорите за прехвърляне на
вземания. Оспорвам и твърдеинето на ищеца, че през процесния период З. Г.
С. е ползвала минути за разговор и мобилин услуги на „БТК" ЕАД на
стойност 59.59 лева, оспорвам и твърдеинето на ищеца, че през процесния
период „БТК" ЕАД е осьществил/досгавил/ уговорените мобилин
/далекосъобщителни/ услуги, чиято стойност сьответсгва на посочекото в
предсгавените с исковата молба Факгура /месечна сметка/ №
**********/22.03.2019г. и Факгура /месечна сметка/ №
**********/23.04.2019г., тьй като същите мобилин /далекосьобщителин/
услуги не са ползваин. Фактура /месечна сметка/ № **********/22.03.2019г. и
Факгура /месечна сметка/ № **********/23.04.2019г. не са получаваин и
подшисаин от ответяппса, оспорвам Фактура /месечна сметка/ №
**********/22.03.2019г. и Фактура /месечна сметка/ №
**********/23.04.2019г. като часreн свидетелстващ документ, оспорвам и
съдържанието на сьщите, тьй като считам, че документирането на
съдържащите се в тях данин не е надлежно извършено и не сьответства на
доставени и ползвани от З. Г. С. конкретин мобилин /далекосъобщителни/
услуги. В тази връзка твърдя, че З. Г. С. не е ползвала мобилни
/далекосьобпрiтелни/ услуги за процесния период и не дължи сумн по
ползването на такива услуги. Освен това не е получавала уведомления, че
следва да заплати каквито и да са суми, нито е уведомявана, че ще й бъде
начислена лихва за забава. Оспорвам изцяло като недължиiыа и
претендираната мораторна лихва, в размер на 17.31 лева, поради липса на
правно основание за заплащането й. Оспорвам и твърдеинето на ищеца, че
Доглвор за елекгронни сьобщителни услуги от 13.04.2017г. е предсрочно
4
прекратен. Считам, че Договор за електронни сьобщнтетши услуги от
13.04.2017г. не е бил прекратен преди изтичането на срока на действието си,
тьй като до получаването на Заповед № 254/03.05.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК и Искова молба с Вх. №
4795/14.07.2022г. З. Г. С. не е получавапа писмена покана с даване на срок за
изпълнеине и предупреждение за прекратяване/разваляне на договора след
изтичане на срока за изпълнеине, по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД или за
наличие на задължения. Прави възражение за изтекла погаситедша давност по
отношеине на главницата, както и на претендираната лихва за забава, поради
изтичане на 3-тодиппшя давностен срок по чл. 111 ЗЗД. Моля да ни бъдат
присьдени разноските по делото, както и извършените разноски по
заповедното производство, а ако уваисите претенциите на ищеца, то Bu моля
да му присьдите мннимално възнаграждение, пропорционапно на уважената
част и на отпадналите поради отгегляне на иска претендираин от ищеца суми
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Видно от приетите като доказателства писмени документи е, че на
13.04.2017г. между „БТК" ЕАД и З. Г. С. е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги от 13.04.2017 г. за мобилен телефонен номер **********
с абонаментен план „VIVACOM Hybrid, в който план са включени мобилни и
интернет услуги. Срокът на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в
деня на подписването му. Не се оспорва от страните, че са били издадени
съответно Фактура № **********/22.03.2019г. за отчетен период 22.02.2019
до 21.03.2019г.; Фактура №**********/23.04.2019г. за отчетен период
22.03.2019 до 21 .04.201 9т.; на 22.03.2019г. е издадена фактура № **********
за отчетен период 22.02.2019 до 21.03.2019г.
Безспорно е, че на 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна
компания"ЕАД сключи рамков договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г. със „СГ Груп" ООД, като в чл.2 от Договора за цесия е уредено,
че същият включва вземания, които цедентьт периодично прехвърля на
цесионера в рамките на 24-месечен срок след сключването на Договора.
В исковата молба се твърди, че процесните фактури попадат в обхвата
на рамковия договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г. межди „БТК"
ЕАД, като цедент и ,,СГ Груп" ООД, като цесионер, а името на длъжника и
размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в представеното по
делото Извлечение от Приложение № 1 към горепосочения Договор за цесия.
„СГ Груп" ООД в качеството си на пълномощник на „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е изпратило уведомление до З. Г. С. на
основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. На
28.01.2022г. „СГ Груп" ООД е прехвърлило всички свои вземания придобити
по горепосочения Договор на „Евро Финанс Колект" ЕООД. „СГ Груп" ООД
в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен
на 28.01.2022 г. е изпратило уведомление по пощата до З. Г. С. на основание
чл. 99 ап. 3 от Закона за задълженията и договорите. Законът не указва
5
формата и момента на съобщаване.
Ответникът оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата
молба, включително и твърдението, че ищецът е собственик на вземане на
„БТК" ЕАД към З. Г. С., както и твърдението, че „С.Г.Груп" ООД е бил
собственик на вземане на „БТК" ЕАД към З. Г. С., както и твърдеинето му, че
вземане на „С.Г.Груп" ООД спрямо З. Г. С. е собственосг на "Евро Финанс
Колекг " ЕООД. Оспорва Извлечение от Приложеине № 1 с Рег. № 95-З-
5/08.07.2022г. към договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г. като
частен свидетелстващ документ, оспорва и съдържанието на същото, тьй като
счита, че документирането на съдържащите се в него даннни не е надлежно
извършено и не съответсгва на обективната действителност. Оспорва
твърдението, че ответникът е надлежно уведомен, както за извършеното с
договор за цесия прехвърляне на вземането на „БТК" ЕАД към З. Г. на
„С.Г.Груп" ООД, така и за извършеното с договор за цесия прехвърляне на
вземането на „С.Г.Груп" ООД към Зоринца Г. С. на "Евро Финанс Колект"
ЕООД.
При това оспорване и предвид представени теписмени доказателства по
делото, съдът не може да направи извод, че процесното вземане е
прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца „Евро Финанс Колект“ ЕООД, тъй
като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Поради това
ищецът не е придобил вземането срещу ответника, за което му е издадена
заповед за изпълнение, по твърдяния договор за цесия. Към исковата молба не
са представени доказателства, че ищецът е придобил именно въпросното
вземане към ответника.Оспорва се твърдението, че процесното вземане е
прехвърлено на „Евро Финанс Колект“ ЕООД от „С.Г.Груп“ ООД, респ. че
ищецът е негов надлежен кредитор. За да е действителен договорът за цесия
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания по първия договор за цесия от
16.10.2018 г. води до недействителност на цесията поради недействителност
на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на
предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. След като „С.Г.Груп’’ ООД не е придобило
вземане срещу ответника, юридическото лице няма как и да го прехвърли на
ищеца.
Предвид гореизложеното, следва, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като ищцовото дружество не
се легитимира като кредитор на ответника въз основа на договор за цесия от
28.1.2022 г.
В с.з. адвокат Х. в качеството на пълномощник на ответника моли съда да
отхвърли предявения иск и да й присъди направените по делото разноски,
съгласно представен списък. Съдът, като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
6
следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422
от ГПК, чл. 79 ЗЗД – в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч. гр.д.No 553/2022г по
описа на ДРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. се
установява, че установителният иск е допустим, като предявен от ищеца в
законоустановения срок.
В настоящото производство в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на основание
валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си,
както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не се
спори между страните, че между БТК ЕАД и ответника е сключен договор за
електронни съобщителни услуги, по силата на който на ответника са
предоставени далекосъобщителни услуги с посочения абонаментен план, а и
това се установява от представените и
неоспорени по делото писмени доказателства. Оспорва се обаче от ответника
обстоятелството, че описаните във фактурите далекосъобщителни услуги са
доставени.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
такъв иск ищецът да докаже възникването на спорното право. Съдът намира,
че това не беше сторено от ищеца в настоящото производство.
Както с подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, така и с
отговора на исковата молба ответникът е оспорил задължението си и
твърденията в исковата молба. Същевременно от страна на ищеца други
доказателства за установяване на твърдените задължения не са ангажирани.
Приложените фактури като документи, издадени едностранно от „БТК“ ЕАД
не разполагат с доказателствена сила, поради което не би могло да се приеме,
че на ответника са били предоставени точно определени по вид и количество
мобилни услуги, за получаването на които за същия да е възникнало
задължение за насрещна парична престация. Затова настоящият състав
достигна до извод за недоказаност на претендираното вземане за заплащане
на доставени мобилни услуги.
На следващо място, съдът приема, че представените доказателства не
установяват прехвърлянето от страна на „БТК” ЕАД на „С.Г. Груп” ООД,
респективно от последното на ищеца на твърдяното вземане. За установяване
на този факт не са достатъчни представените доказателства, по следните
съображения: По делото не са ангажирани приложенията към договорите за
цесия, респективно частите от тях, в които се твърди да са
индивидуализирани прехвърляните вземания. Представените документи не
сочат конкретен договор, от който произтича посоченото в тях задължение на
ответника за претендираната парична сума в размер на 59.59 лева, нито
насрещна престация за какво точно представлява същото. В договора за цесия
между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично е посочено, че
Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа
списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно
за всеки един от длъжниците, като е уговорено, че по искане на цесионера
7
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Поради изложеното настоящият съдебен състав прие, че ищецът не
проведе успешно пълно и главно доказване за установяване съществуването и
изискуемостта на претендираното от него вземане, както и неговото цедиране.
Затова искът за установяване съществуването на вземането за главница в
размер на 59.59 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, без да се обсъждат останалите възражения на ответника за липсата
на уведомяване по чл. 99 ал. 3 ЗЗД.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК, следва да
бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на сторените от него
разноски в настоящото производство в общ размер на 350 лв., вкл. 50 лева по
ч.г.д. 553/22г., във връзка с депозираното възражение, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и договор
за правна защита и съдействие по делото. Възражението на ищеца за
прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК, че адвокатското
възнаграждение представено от процесуалния представител на ответника е
прекомерно е неоснователно, предвид липсата на превишаване на
минималното възнаграждение, което е съобразено с изискванията на Наредба
№1 от 9.7.2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските
възнаграждения.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство остават в
негова тежест, като претенцията му ответникът да бъде осъден да заплати
същите следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото съдът
ще остави без уважение и искането за присъждане на направените в
заповедното производство разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., иск за признаване на установено
по отношение на З. Г. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Д.град, ул. Ц.С., №
**, вх. **, ап. **, че дължи на„Евро Финанс Колект" ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет.
4, представлявано от Е.Р.Д. сумата в размер на 59,59 лв., представляваща
незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от
13.04.2017 г. сключен между длъжника и ,,Българска Телекомуникационна
Компания" ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с №
**********/22.03.2019г. и №**********/23.04.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 254 от 03.05.2022 г. по ч.гр.д. № 553/2022 г. по
описа на РС – Д.град, като неоснователен и недоказан.
8
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4,
представлявано от Е.Р.Д., да заплати на З. Г. С. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Д.град, ул. Ц.С., № **, вх. **, ап. **, направените от нея разноски по
делото в размер на 350/триста и петдесет/, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д. за присъждане на направените в
съдебното и в заповедното производство разноски .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
9