Решение по дело №702/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от „Университетска специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология Селена“ ЕООД („УСБАЛАГ СЕЛЕНА“ ЕООД), представлявана от А. В.- управител, чрез адв. М.Ш.- пълномощник, срещу Решение № 133/27.01.2024г., постановено по АНД № 4180/2023г. по описа на Районен съд – [област], V н.със­тав, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП - 50 от 15.06.2023 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на УСБАЛАГ „СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ********* са наложени административни наказания, както следва: т. 1 на основание чл. 221, ал.2 от Закона за здравето – имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв. за извършено нарушение на чл. 86, ал.1, т.1 от Закона за здравето /ЗЗдр./ „Като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права", в частта „икономически“ права; т. 2 на основание чл. 229, ал.3 от Закона за здравето – имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /НОПДМП/, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. /Обн. ДВ. бр.45 от 2.06.2006 г./: „Допълнително поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 3 се заявяват писмено от пациента, който попълва заявление по образец съгласно приложението“.

Касаторът счита, че така постановеното решение от състав на Район­ния съд е незаконосъобразно, като излага доводи, че от страна на въззивния съд неправилно е прието, че при издаване на НП не са допуснати съ­ще­ствени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че от събраните по делото дока­зателства не се установява по безспорен на­чин извър­ш­ването на нарушенията и техният автор, поради което неправилно е ангажирана отговорността на санкционираното лице, както и че има неяснота във фактическата обстановка, включително самото нарушение, обс­тоя­телствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, как­то и законовите разпоредби, които са нарушени. Излагат се съображения, че установеното неправомерно деяние е в хипотезата на маловажен случай. Моли да се отмени обжалваното решение на ПРС и като последица от това да се отмени и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в писмен отговор и чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва касационната жалба. Моли да не се уважава и да се остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – [област] застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, провери законосъобразността и обосноваността на постановеното решение във връзка с направените от касатора оплаквания и намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав на съда и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. С последното Районен съд-[област] при извършваната в производството пред него проверка на законосъобразността на издаденото НП е констатирал, че не са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, правилно е приложен материалният закон и наказанието отговаря на тежестта на нарушението и не е налице маловажен случай. От това мотивиран е постановил и своя акт.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Въззивният съд е изложил мотиви по основните спорни въпроси относно законосъобразността на обжалваното НП. Правилно е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при пълно единство между фактическото и правно описание на нарушенията в АУАН и НП и в съответствие с процедурните правила по ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Неоснователни са неговите твърдения за некоректно описание и квалификация на вменените му нарушения.

От доказателствата по делото се установява, че по сигнал на пациента П. М. К., постъпила на лечение в „СБАЛАГ СЕЛЕНА“ ЕООД, [област] на 31.07.2022г. в 01:05 ч., с предварителна диагноза „Състояние, присъщо на бременността“ с код по МКБ Z 33, документирано в история на бременността и раждането (ИБР) № 7066/2022г. е извършена проверка на болничното лечебно заведение от 10.10.2022г. до 14.10.2022г. и е установено, че пациентът е заплатил сумата от 1950 лева, включващи 900 лева за избор на екип и 1050 лв. за услуга „Допълнителен индивидуален пост от сестрински и друг помощен персонал почасово“. Това е сторено след попълване на формуляр „ Заявление за желание за допълнителни услуги, съгласно чл. 24а от НОПДМП.

Съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ "Допълнително поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 3 се заявяват писмено от пациента, който попълва заявление по образец съгласно приложението". На свой ред, 24а, ал. 1, т. 3 от Наредбата гласи, че "По време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:... 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти". По делото не е налично писмено заявление по образец съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, нито в приложената Декларация за информирано съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане на диагностиката и лечението, е вписано неговото съгласие за допълнително исканата услуга за избор на медицински екип по чл. 24а, ал. 1, т. 3 от Наредбата. При правилна правна квалификация на нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, нарушителят е санкциониран с минималната санкция по чл. 229, ал. 3 ЗЗдр. за нарушение на разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в ЗЗдр. Вменената за нарушена наредба урежда условията и реда за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица в Република България, конкретната норма на чл. 25, ал. 1 се намира в раздел "Достъп до болнична помощ". Макар и косвено услугата по право на избор на медицински екип и нейното заплащане да се свързани с икономическите права на пациента, то нарушението "липса на писмено съгласие" е по-широко, доколкото обхваща достъпа до медицинска помощ и неговото правилно документиране.

В частта по т. 1 от НП. В тази част болничното лечебно заведение е санкционирано, понеже пациентът е заплатил суми за допълнително поискани услуги (1050 лв. за услуга „Допълнителен индивидуален пост от сестрински и друг помощен персонал почасово“), които са различни от утвърдените в предоставен на проверяващия екип ценоразпис на „СБАЛАГ СЕЛЕНА“ ЕООД за цените на платените медицински услуги.

Вменената за нарушена норма на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗдр. урежда императивно правото на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозни права на пациента. В АУАН и НП коректно е отбелязано, че първото описано нарушение касае икономическите права на пациента П. М. К.. Установява се от История на бременността и раждането № 7066/2022г. и приложен към нея фискален бон № 034141/03.08.2022г., че пациентът е заплатил 1050 лв. за допълнителната услуга - допълнителен индивидуален пост от сестрински и друг помощен персонал почасово. Очевидно е допуснато сериозно нарушение на икономическите права на пациента. Противно на твърденията в касационната жалба, описанието на нарушението е безпротиворечиво, а посочената за нарушена норма е ясна и недвусмислена, поради което не се нуждае от някакво допълнително конкретизиране с какви точно действия на лечебното заведение са засегнати икономическите права на пациента, принуден да заплати неутвърдена от управителя стойност на медицинските услуги. За установеното първо нарушение от този вид е наложен справедлив размер на минималната санкция от 500 лв. по чл. 221, ал. 2 ЗЗдр.

Нарушенията са извършени на 03.08.2022 г. и установени на 14.10.2022 г., при което АУАН от 09.01.2023 г. е съставен в 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушителя, а НП от 15.06.2023 г. – в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН от съставяне на АУАН. Спазени са сроковете по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 и ал. 4 НК.

Както административнонаказващият орган, така и въззивната инстанция е изложил изрични мотиви в НП и решението относно липсата на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото са накърнени обществени отношения, свързани с права на пациента. По силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, преценката за маловажност се извършва въз основа на критериите, дефинирани в чл. 93, т. 9 от НК, т. е. маловажно е онова административно нарушение, което с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Конкретните нарушения са формални и от обективна страна не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други идентични нарушения от същия вид, нито обществената им опасност е явно незначителна, нито са налице многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването им. Касационната инстанция споделя изцяло доводите на РС-[област] за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, предвид характера на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, като не счита за нужно да преповтаря същите.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на ответника се дълват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационното производство. Такива не са били искани пред РС-[област] и не могат да бъдат присъдени в това разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Административен съд – [област], ХХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/27.01.2024г., постановено по АНД № 4180/2023г. по описа на Районен съд – [област], V н.със­тав.

ОСЪЖДА „Университетска специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология Селена“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационното производство.

Решението е окончателно.