Решение по дело №1/2020 на Районен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер                                                  20.08.2020 г.                                     гр.Разград

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На пети август                                                           две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар  Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по трудов спор.

               Депозирана е искова молба от С.Х. Капък, с която е предявен иск срещу „Дев Европа“ООД за заплащане на сумата  7000 евро, представляващи дължими суми за командировки за периода 18.01.2016 г. – 02.05.2017 г. Претендира и за заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че е работил като шофьор в ответното дружество за периода 18.01.2016 г. – 02.05.2017 г. , че е получавал като трудово възнаграждение минимална работна заплата, че е работил повече от 8 часа на ден, като в началото по нареждане на ответното дружество не поставял картата, която отчитала отработените часове устройството, но след това отчитал всички часове. Твърди също така, че не са му платили уговорените командировъчни с аргумента, че имал наложени глоби. Също така твърди, че са го поставяли да работи заедно с друг шофьор, който също получавал пари, но не бил правоспособен, както и че бил ощетен с първата заплата в размер на 1200 евро.

            Ответникът  оспорва иска. Счита, че същият е неоснователен, вкл. и поради погасяването на претенцията с изтичането на 3 годишен давностен срок. Признава, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника. Твърди, че уговореното трудово възнаграждение било в размер на 463 лв. и допълнително за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6%, че е започнал изпълнение на трудовите функции на 18.01.2016 г. и е работил до 02.05.2017 г. Сочи, че ищецът е управлявал камион в Кралство Белгия, като за целия период на трудовото правоотношение са били издадени три заповеди за командироване, че са му били изплащани по 42 евро  дневни пари при единична езда и 32 евро при двойна езда, че същите са изплатени заедно с по 200 евро при трите командировки за пътни, както и че ищецът е представил отчети за изминалите километри. Сочи, че в два от преводите по сметката на ищеца в евро погрешно е посочено, че това за пари за заплата, тъй като заплатата е била плащана в лева и по друга банкова сметка. ***, че на 07.04.2017 г. ответникът превел на ищеца сумата 2080 евро с основание „за заплащане на глоба“ по искане на ищеца, но той не представил доказателства за такова плащане. Твърди, че не дължи квартирни пари, тъй като дружеството осигурило квартира за своя сметка, както и че не се дължат пътни в по-голям размер, тъй като не са представени съответните документи, че не е имало уговорка за заплащане на сума от 1700 евро месечно командировъчни пари, че не е получавал нареждания „да вади картата си от устройството“, че не е бил принуждаван да управлява в двойна езда с лица, които нямат правоспособност, като сочи, че не е имало уговорка за заплата в размер на 1200 евро, респ. че ищецът не е бил ощетен с тази сума.

               След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  Ищецът е работил по трудово правоотношение при  ответника. Трудовият договор с него е сключен на 14.01.2016 г. за длъжността шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона. Уговорено е месечно трудово възнаграждение от 463 лв. Трудовото  му правоотношение е прекратено на 02.05.2017 г. със заповед от 01.05.2017 г. /л.49/ по взаимно съгласие. В приложената по делото молба ищецът е посочил семейните причини като мотив да поиска прекратяването на трудовото правоотношение.

            При сключването на трудовия договор ищецът е заявил, че желае да получава трудовото си възнаграждение по банков път. Към трудовото му досие са приложени две удостоверения за банкови сметки – в лева и в евро. Видно от фишовете за трудово възнаграждение на ищеца са начислени пари за заплата, клас прослужено време и отпуск в месеците, в които е ползвал такъв.

            Със заповед №22/18.01.2016 г. ответното дружество е командировало ищеца до Белгия, град Брюксел и обратно за превоз на товари за периода 18.01.2016 г. до 25.03.2016 г.  с право на дневни пари в размер на 42  евро за 63 дни при единична езда и за 5 дни по 32 евро при двойна езда и пътни в размер на 200 евро или общо 3006 евро /л.79/. С нова заповед от 01.06.2016 г. е командирован отново до Белгия и обратно за периода 01.06.2016 г. – 23.12.2016 г. с право на дневни по 35 евро на ден за 206 дни – общо 7210 евро  и 200 евро пътни /л.80/.

            С нова заповед от 20.01.2017 г. /л.85/ ищецът е командирован отново на същото място за период 20.01.2017 г. – 28.04.2017 г. с право на дневни по 54 евро за 88 дни за единична и по 42 евро за 10 дни за двойна езда или общо 5172 евро и 200 евро за пътни.

            Преди този период ищецът е работил за ответника отново по трудово правоотношение за периода 21.07.2014 г. – 05.10.2015 г. и по делото е приложено и трудовото му досие от този период.

            Според заключението на вещото лице за процесния период от 18.01.2016 г. – 02.05.2017 г. е бил в командировка 372 каледнарни дни. За тези дни ответното дружество му е начислило сумата 15 188 евро дневни пари при минимум по Наредба за командировките в чужбина от 9 954 евро. Изплатени са му 15 255 евро. В тази сума вещото лице не е включила сумата 2 080 евро, преведени на ищеца за заплащане на глоба. Съответно пътните пари, начислени от ответника са 600 евро. Толкова се следват и според Наредбата за командировките в чужбина и същата сума е платена на ищеца.

            В о.с.з. в отговор на зададените въпроси вещото лице е пояснила, че трудовото възнаграждение на ищеца е било изплащано в лева, а командировките – в евро/както е и уговорено/. За няколко от преводите по сметката в евро, посочени в заключението, в счетоводството са посочили основание заплата, но тя ги е взела предвид, тъй като за същите месеци по левовата сметка е било преведено уговореното трудово възнаграждение.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:          Предявеният иск за заплащане на сумата 7 000 евро   за командировки в рамките на една година, три месеца и 14 дни за периода 18.01.2016 г. – 02.05.2017 г. е неоснователен и недоказан.

 За процесния период от 18.01.2016 г. – 02.05.2017 г. ищецът е бил командирован в чужбина за 372  дни. За тези командировки са издадени съответните заповеди и на него са му начислени командировъчни пари в съответствие с посоченото в заповедта за командировка и винаги повече от това, което е предвидено в Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина. Възможност за такова определяне на размера на командировъчните от работодателя е предвидена в чл.32 от Наредбата. При този начин на определяне на сумите за този период от време дължимите на ищеца пари не са по-малко от предвидения минимум в приложение 3 на същата наредба. Така дължимите от ответника на ищеца суми като дневни за осъществените от него командировки са в размер на 15 188 евро.

Тъй като по делото бе установено, че ответното дружество е заплатило на ищеца цялата начислена сума за командировки и малко повече, а именно 15 255 евро, то неоснователен се явява предявения иск за заплащане на още 7000 лв. за командировки, за колкото е предявеният иск.

Твърдението на процесуалния представител на ищеца, че претендираните суми са допълнително заплащане за пробег е заявено едва във второто  по делото заседание. Същото не е релевирано в процеса по съответния ред – в рамките на процедурата по чл.129 от ГПК ищецът изрично е заявил, че „сумата е натрупана за командировки“ и не е поискано, респ. допуснато изменение на иска по съответния ред. Ето защо съдът не разглежда това твърдение.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 830 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от С.Х.К., ЕГН ********** *** срещу „Дев Европа“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.“Хайдут Сидер“, №21, ет.1, обект 2 за заплащане на сумата 7 000  евро   за командировки за периода 18.01.2016 г. – 02.05.2017 г., ведно със законната лихва от 31.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

          ОСЪЖДА С.Х.К.,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Дев Европа“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.“Хайдут Сидер“, №21, ет.1, обект 2 сумата 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: