РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 295 / 2019 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 154 от 14.11.2019 г., постановено по АНД № 343/2019 г., ****ският районен съд, пети състав, е изменил Наказателно постановление № 427040-F473151 от 08.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което е наложена на „****” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № **, представлявано от управителя С.М.Д., на основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 800 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като намалил размера на имуществената санкция на 500 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала ТД на НАП-Велико Търново, която чрез юрк. Д.И., е подала в законния срок касационна жалба против решението на ТРС. Твърди се, че решението на РС, в частта, с която е намален размерът на имуществената санкция, противоречи на материалния закон. Сочи се, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, както и че административното нарушение е доказано, като се опровергават изводите на РС в частта на решението, с което е намален размерът на имуществената санкция от 800 лв. на 500 лв. Сочи се, че правилно административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция, като е отчел „значимостта на нарушението“. В заключение се моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касационната жалба „****” ЕООД, в съдено заседание не се представлява, като е представил писмена защита вх. № 721/11.02.2020 г., в която намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на ТРС за законосъобразно. Ответникът моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на ТРС, като излага мотиви, че не е подал от своя страна касационна жалба, предвид това, че управителят и собственик на дружеството е установил небрежност от страна на негови подчинени служители.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, като правилно РС е намалил размера на наложената имуществена санкция от 800 лв. на 500 лв.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение РС - **** е изменил Наказателно постановление № 427040-F473151 от 08.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което е наложена на „****” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № **, представлявано от управителя С.М.Д., на основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 800 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като намалил размера на имуществената санкция на 500 лв.
Районният съд е изложил подробни мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество административното нарушение е доказано въз основа на всички писмени и гласни доказателства, които РС е обсъдил поотделно и в цялост.
Следва да се посочи, че от страна на наказаното дружество -„****” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 50, представлявано от управителя С.М.Д. – не е подадена касационна жалба, поради което касационната инстанция не следва да се поизнася по въпросите дали е извършено административно нарушение, неговото авторство, а също и по въпроса дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН във връзка с отмяна на наказателното постановление.
Постъпила е единствено касационна от ТД на НАП-Велико Търново, в която се възразява единствено относно намаляване размера на имуществената санкция от 800 лв. на 500 лв.
Районният съд е приел, че: в процесният случай наказващият орган не е изложил мотиви, от които да е видно по какви съображения е определен размера на административното наказание на 800.00 лева. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Районният съд е пиел, че по делото не са налице доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното наказание от минималното предвидено такова в закона. Няма данни, че към момента „****“ ЕООД гр. **** е било санкционирано за нарушения по ЗДДС с влезли в законна сила наказателни постановления. Поради това РС е приел, че имуществената санкция следва да бъде намалена до минималния предвиден в закона размер за конкретното нарушение, а именно в размер 500 лева, като е приел, че с този размер на наказанието биха се постигнали целите по чл. 12 от ЗАНН.
Касационната инстанция споделя тези мотиви на РС, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение касационната инстанция намира, че предвид това, че безспорно – административното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – не води до неотразяване на приходи, поради което приложима е административнонаказателната разпоредба на чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която размерът на имуществената санкция е от 500 лв. до 2000 лв. Константна е практиката на административнонаказващите органи, а и на съдилищата при първо нарушение да се налага минимален размер на имуществената санкция, предвидена в съответния закон.
Няма спор, че към момента на издаване на обжалваното ред РС Наказателно постановление № 427040-F473151 от 08.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, на „****” ЕООД не са налагани други влезли в сила наказателни постановления, поради което процесното наказателно постановление е първо за съответния вид административно нарушение.
Ето защо касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е намален размера на имуществената санкция от 800 лв. на 500 лв.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от 14.11.2019 г., постановено по АНД № 343/2019 г. на ****ския районен съд, пети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: