Определение по дело №2206/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2931
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20227050702206
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     №…………/………….2022 г. 

 

 

Административен съд - Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2206/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на А.Е.А. срещу мълчалив отказ на административния орган по подаденото от А. заявление рег. № РД 22019079ВН/02.09.2022 г., с което е поискано кметът на община Варна да деактува като общински недвижим имот с идентификатор 10135.5549.1920 с площ 1952 кв.м., за който е съставен АЧОС № 10822/03.08.2022 г., вписан в СВ – Варна на 05.08.2022 г.

Според изложеното в жалбата до съда по силата на нотариално изповядана покупко-продажба с нот. акт № 148, т. LXIX, дело № 18706, вх. рег. № 26331/10.08.2022 г. на СВ-Варна А.Е.А. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот с идентификатор 10135.5549.1920 с площ 1952 кв. м., ведно с построената в него сграда с площ 17 кв. м., като при прехвърлянето на имота праводателят му по сделката се е легитимирал като негов собственик с констативен нотариален акт за собственост № 183, т. LXIII, дело № 14362, вх. рег. № 24240/26.07.2022 г. на СВ-Варна.

Тези обстоятелства жалбоподателят е описал и в подаденото до кмета на община Варна заявление рег. № РД 22019079ВН/02.09.2022 г. като въз основа на тях е поискал деактуването на процесния ПИ 10135.5549.1920, за който на 03.08.2022 г. е бил съставен АЧОС № 10822, вписан в СВ – Варна на 05.08.2022 г. Освен тях в заявлението до кмета на община Варна А.А. е посочил, че при прехвърлянето на 10.08.2022 г. на собствеността върху имота праводателят му по сделката се е легитимирал пред нотариуса като негов собственик и със сключената по гр. д. № 1781/2022 г. на ВРС съдебна спогодба от 29.06.2022 г., вписана в СВ – Варна на 08.07.2022 г., въз основа на която на 26.07.2022 г. се е снабдил и с констативния нотариален акт № 183, т. LXIII, дело № 14362, вх. рег. № 24240/26.07.2022 г. на СВ-Варна. Позовавайки се на факта, че към момента на съставянето на АЧОС № 10822/03.08.2022 г. имотът вече е вписан в СВ – Варна като собствен на праводателя му по нот. акт № 148, т. LXIX, дело № 18706, вх. рег. № 26331/10.08.2022 г. на СВ-Варна, А. *** да го деактува като частна общинска собственост. Непроизнасянето на сезирания с искането административен орган в 14-дневния срок от подаване на заявлението е формирало според жалбоподателя мълчалив отказ на кмета на община Варна, който е и предмет на оспорване пред съда.

С подадено по делото становище с. д. № 14724/04.10.2022 г. пълномощникът на община Варна юрисконсулт К.е възразил срещу процесуалната допустимост на оспорването като е поискал от съда да прекрати производството по делото и да присъди на община Варна юрисконсултско възнаграждение.    

За да се произнесе по процесуалната допустимост на жалбата, съдът съобрази следното:

Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК е налице в случаите, в които административният орган, до който е отправено искането, въпреки че е  оправомощен да издаде поискания от заявителя индивидуален административен акт, не се произнесе в нормативно установения за това срок.

Съгласно чл. 64 ал. 1 ЗОбС деактуването на актуван като общинска собственост недвижим имот се извършва със заповед на кмета на общината, с която имотът се отписва от актовите книги.  

За да е налице по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК мълчалив отказ на кмета общината по подаденото до него искане за деактуване на имота, трябва заповедта по чл. 64 ал. 1 ЗОбС, която той е оправомощен да издаде, да притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Следователно, тя трябва пряко и непосредствено да рефлектира върху правната сфера на заявителя. Това обаче означава, че и актът, с който имотът първоначално е актуван като общински, трябва също да притежава характеристиките на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, който да засяга пряко и непосредствено правата на заявителя, за да може единствено въз основа на факта на преустановяване на действието му със заповедта по чл. 64 ал. 1 ЗОбС тези права да бъдат пряко и непосредствено удовлетворени и защитени. Актът, с който един недвижим имот се актува като общински, няма обаче правопораждащ ефект по отношение на удостоверените с него вещни права на общината, а единствено декларативен такъв. Той се издава в резултат на надзорната административна дейност на общината по актуване на имоти като общинска собственост и по правната си същност представлява вътрешноведомствен административен акт, неползващ се с обвързваща съда и третите лица сила що се отнася до удостоверените с него права. Поради това и при конкуренция на права чл. 64 ал. 2 ЗОбС препраща към общия исков процес за решаването на споровете за материално право. Оттук следва, че и заповедта, с която един актуван като общински недвижим имот се деактува като такъв, също не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, а отново е единствено вътрешноведомствен административен акт, издаден в резултат на упражняване на дейността на компетентния административен орган по надзор и актуване/деактуване на имотите. След като актът, с който имотът се деактува като общинска собственост, не е индивидуален административен акт, то и непроизнасянето на административния орган по подаденото до него искане за деактуване не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК, тъй като той няма задължението да се произнесе по това искане.

Изложеното сочи, че в случая няма годен за оспорване и за упражняване на съдебен контрол административен акт, поради което жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – прекратено, на основание чл. 159 т. 1 АПК.

При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община Варна, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер от 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП.

Воден от изложеното, съдът       

 

 

                                О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А.Е.А. жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по подаденото до него заявление рег. № РД 22019079ВН/02.09.2022 г. за деактуване недвижим имот с идентификатор 10135.5549.1920, за който е съставен АЧОС № 10822/03.08.2022 г.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2206/2022 г. по описа на Адм. съд Варна, ХV състав.

ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН **********,*** разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Определението в частта на прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС РБ в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.  

 

СЪДИЯ: