Р Е Ш Е Н И Е
№ 141, Том ІІ, стр. 79-80
16.03.2015г./Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски районен съд, Седми граждански състав, в съдебно заседание проведено на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Недялко Паталов
В присъствието на секретаря Д.Петрова, след като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 883 по описа на 2014г. на РС Хасково, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.48, ал.7, вр.ал.6, вр.чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.
Ищците М.Н.С., П.Т.П. и Р.Т.Б. твърдят, че с ответниците обитават сграда в режим на етажна собственост. Поради нужда от извършване на необходим ремонт провели общо събрание на собствениците, в което не взели участие ответните страни по делото. В следствие на взетото решение извършените СМР възлезли на стойност от 3330 лева. Молят съда да постанови акт, с който да осъди ответниците да им заплатят припадащата се част от необходимите разходи, съответно на идеалните части от общите части на сградата, които възлизали на 847.82 лева. В уточнителна молба посочват, че част от ремонтните дейности/поставяне на ПВЦ дограма на стълбищата/ са извършени в предходен период.
Ответниците Г.М.Д., Д.В.В. и Т. В.Д. в срок подават отговор, като оспорват активната легитимация по иска и твърдят, че в случая не се касае за необходим ремонт по смисъла на ЗУЕС. Оспорват проведеното Общо събрание поради липса на кворум, който следвало да бъде изчислен по реда на чл.40 ЗС, както и представените по делото фактури, удостоверяващи стойността на извършените СМР.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства достигна до
следните фактически и правни изводи:
По делото не се спори, а и от данните се установява, че страните имат качеството на етажни собственици в сградата в режим на етажна собственост.
В настоящия случай съдът не приема да е налице валидно проведено общо събрание, въпреки, че са присъствали лично и чрез представители собственици на повече от 67% от идеалните части от общите части на етажната собственост, а аргументите за това са следните:
Действително в поканата/л.25 от делото/ за свикване на общото събрание на собствениците на 22.07.2013г. е посочен дневния ред, а именно гласуване на решение за извършване на частични строително-ремонтни дейности в общите части на сградата, с което е изпълнена разпоредбата на чл.13, ал.7 ЗУЕС. Съгласно чл.12 ЗУЕС, общото събрание се свиква от управителния съвет /управителя/ или от контролния съвет /контрольора/. По делото обаче, не са налице доказателства, за това подписалият поканата за общото събрание М.Н.С. да е била управител или контрольор към онзи момент. В тежест на извода е и непредставянето на изискуемата съгласно чл.7 ЗУЕС „книга на етажната собственост”. Не е налице и хипотезата на пар.56, ал.3 от ПЗР на ЗУЕС, съгласно която кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице със заповед да е посочил като управител и касиер М.Н.С. от списъка на собствениците или ползвателите, обитаващи етажната собственост. Независимо от горното обаче, искът следва да бъде уважен, тъй като действително е налице разпоредбата на чл.47, ал.6 ЗУЕС, съгласно която всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание.
От данните по делото се установи, че процесния ремонт е извършен от ищците без изрично възлагане по решение на общото събрание на етажните собственици на сградата. За това да се признае правото на ищците да искат от останалите етажни собственици - ответници по делото да им заплатят съразмерно с дела си от общите части на сградата разноските за извършения ремонт, същите следва да докажат, че е бил необходим за поддържането или възстановяване на общите части на сградата на параграф 1, т. 8 от ДР от ЗУЕС. Съгласно дадена легална дефиниция: "Необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното ползване на сградата и самостоятелните обекти в сградата”. От показанията на разпитания по делото свидетел Т. Т. Т. се установява, че ремонтът на покрива е бил наложителен, тъй като три от комините на къщата са били олющени, с изпадала мазилка и проядени тухли, които следвало да се подменят. Същото към онзи момент се е отнасяло за ламарините под тях, част от керемидите и улуците. Свидетелят Тонев твърди, че лично е извършил ремонта, като е възстановил комините, измазал ги, след което залепил фибран, направил нови бетонови шапки. Подменил старата ламарина с поцинкована, след което сменил улуците, като положил нови 30 линейни метра. Освен всичко това претърсил целия покрив и където било необходимо поставил нови керемиди, като на места подменил и намиращите се отдолу летви. Направен бил и ремонт на козирките на третия етаж, чрез удължаването им с дъсчена конструкция с плоскости. За извършения труд на свидетелят Тонев получил 1500.00 лева.
От показанията на свидетеля М. Н. М. се установява, че имало счупени прозорци на стълбището и това обусловило подмяната им. Остъклението към онзи момент било от винкел, а от долната му страна била налице подпухнала мазилка от водата, която влизала. Свидетеля М. посочва, че лично взел мерките и подменил дограмата, чиято стойност към онзи момент възлизала между 600.00 и 650.00 лева.
За това, че има извършен ремонт потвърждава и свидетелят М. В. – съпруг на отвеника Д.В.В./л.99 от делото/. Този факт не се оспорва и от свидетеля К. Д. К./също л.99 от делото/ - приятел на нейната дъщеря.
По делото има изготвена Съдебно-техническа експертиза, приета от съда, по която вещото лице след извършен оглед на място е дало заключение, че има три тухлени комина с бетонови шапки, външно измазани. Видимо било, че по покрива няма хлътнали участъци, а керемидите са здрави и наредени. Подменени били керемидите около билото на покрива, както и капаците по ръбовете. Налице била и обшивка от поцинкована ламарина, като са подменени и улуците и водосточните тръби. Бетоновите козирки на северната и южните тераси на третия жилищен етаж били покрити с вълнообразни битумни плоскости, сменена била и дограмата по прозорците на стълбищната клетка. В устна защита на заключението в съдебно заседание експерта С. поддържа експертизата. Аргументира обстоятелствено, защо е приела, че е ремонтирана цялата площ от 168 кв.м на покрива, а не действително подменените 120 кв.м. Посочва, че е работила по Справочник на цените на СЕК, в които не се начислявали ДДС и печалба за строителя.
Съдът кредитира свидетелските показания и заключението на вещото лице, тъй като същите са еднозначни и безпротиворечиви. Предвид горното съдът приема за установено по безспорен начин, че ищците са извършили със свои средства ремонт на покрива на процесната сграда в режим на етажна собственост, както и че са подменили дограмата на стълбищната клетка.
По делото са представени 2/два/броя фактури, а именно ф.№ **********/22.08.2013г., удостоверяваща подмяна на дограмата в общите части на етажната собственост на стойност от 508.33 лева и фактура - известие към ф.№ 325/08.08.2013г. за стойност 2720.00 лева., които съставляват частни свидетелстващи документи. Същите материализират волеизявлението на техният издател относно фактите отразени в тях. Истинността на тези документи може да бъде оспорена на две плоскости - относно тяхната автентичност/формална доказателствена сила/ или тяхната вярност/материална доказателствена сила/. Оспорване верността на документа, като средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила влиза в действие само по отношение на официалните свидетелстващи документи. В настоящия случай откритото производство по реда на чл.193 ГПК е без стойност, тъй като оспорването на истинността на частни свидетелстващи документи не е подчинен на този ред, тъй като съдът не е обвързан от тяхната доказателствена сила. Следователно доказателствената им стойност следва да се съобрази съобразно всички доказателства по делото.
В случая е безспорно, че покривът на сградата и комините имат качеството на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, както и че е било налице „необходим ремонт” по смисъла на ЗУЕС. Установено е, че ремонтът е извършен старателно и с много добро качество. Освен това следва да бъде включена и подмяната на дограмата в стълбищната клетка, без значение, че тази дейност е предходна и е извършена преди по – продължителен период от време. Налице са свидетелски показания, които потвърждават обстоятелствата, касаещи тази част от претенцията, изложена в исковата молба, в какъвто смисъл е и изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза. Настоящият състав, намира, че от размера на дължимото не следва да се изважда и стойността на монтажа, касаещ козирките над терасите, защото според експерта С. същите са част от таванската плоча, явяват се нейно продължение и са елемент от плочите на съответните нива/л.136 от делото/.
При определяне на ценовата основа, която да бъде изходна за разпределението на дължимото, настоящият състав намира, че това следва да бъдат представените по делото фактури. Аргументите за това са следните:
В съдебно заседание експертът изрично посочи, че е работила по Справочник на цените на СЕК, като цените на отделните СМР-та са изготвени на средни пазарни цени в които не се начислявали ДДС и печалба за строителя, а само стойността на материалите/:л.135-гръб/. Освен това има извършени работи, които са частично скрити и не могат да бъдат отчетени при оглед или по чертеж, като например влагането на летви под керемидите така, че последните да могат да се наредят. Така, съпоставяйки заключението на експерта и разпита на свидетелите Тонев и Мехмед в съдебно заседание е видно, че споделеното от тях съвпада с отразената стойност/общо в размер на 3300.00 лева/ във фактурите, предвид факта, че са издадени на базата на свободно договаряне, с включена в тях печалба, тъй като видимо е налице изпълнител.
Ето защо, предвид липсата на взето решение на общото събрание за възстановяване на ищците направените от тях разходи за извършване на ремонтите дейности, съгласно чл.47, ал.6 ЗУЕС съдът намира за доказана по основание претенцията на ищците по чл.47, ал.7 ЗУЕС за осъждане на ответниците - етажни собственици да им заплатят съобразно дяловете на всеки от тях от общите части на сградата направените разходи за ремонта на покрива. В този смисъл обаче, при определяне идеалните части от общите части на сградата за всеки един от етажните собственици следва да се вземат предвид нормативно установените правила в ЗС, а именно чл.41 вр.чл.40 ЗС. Така е, защото чл.17 ЗУЕС определя необходимото мнозинство, което да предпостави валидност на взетото решение.
Видно от съдържанието на двете фактури, общата стойност възлиза на 3300.00 лева. Съобразено с процента на идеалните части на ответниците, съгласно изготвената по делото експертиза, по реда на чл.40 ЗС, същите следва да участват с 27.25% от общия размер на разноските, т.е. за сумата от 899.25 лева. В петитума на исковата молба обаче, е посочен друг по – малък размер – 847.82 лева. Доколкото в хода на съдебно заседание не бяха предприети действия по реда на чл.214 ГПК, касаещи размера на предявения иск, същият следва да бъде уважен за сумата от 847.82 лева.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 650.00/шестстотин и петдесет/ лева, както следва – 500.00/петстотин/ лева за адвокатски хонорар и 150.00/сто и петдесет/ лева заплатена държавна такса по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.М.Д. с ЕГН **********, Д.В.В. с ЕГН ********** и Т. В.Д. с ЕГН **********, всичките
етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.********, на основание чл.48,
ал.7, вр.ал.6, вр.чл.6,
ал.1, т.9 ЗУЕС ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Н.С. с ЕГН **********, П.Т.П. с ЕГН ********** и Р.Т.Б. с ЕГН **********, всичките
етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.*******,
СУМАТА от общо 847.82/осемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща сбор от
дължимата от всеки от тях сума съразмерно на припадащата им се част от
направените от ищците разходи за извършен необходим ремонт на общите части на
сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр.*******.
ОСЪЖДА Г.М.Д. с ЕГН **********, Д.В.В. с ЕГН ********** и Т. В.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Н.С. с ЕГН **********, П.Т.П. с ЕГН ********** и Р.Т.Б. с ЕГН **********, всичките етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ******, СУМАТА от 650.00/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски по делото.
Делото може да бъде обжалвано пред ХОС в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.