№ 9699
гр. С, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110169902 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес ГР.С,
УЛ.Я, №23Б срещу С. Т. К., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК Д - 1, БЛ. 64, ВХ. А, ЕТ. 4,
АП. 10 , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане за сумата от 885,47 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: ГР.С, ЖК Д - 1, БЛ. 64, ВХ. А, ЕТ. 4, АП. 10, аб.№ 103897, ведно със
законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер на
149,93 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. , сумата от 38,28 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в
размер на 8,64 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г. , за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
64304/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С подадено
възражение от страна на ответника по реда на чл. 414 ГПК в заповедното производство по ч.
гр. д. № 64304/2020 г. по описа на СРС, 118 състав, релевира възражение за недължимост на
вземанията поради погасяването им по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД, ЕИК *** не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са субективно съединени искове са за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С разпоредбата
на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия. От представения с
исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба №5, том LLLXV, рег. № 33511/93 г. от
17.12.1993 г. на I нотариус при Софийска нотариална служба при Софийски районен съд е
видно, че чрез покупко-продажба ответникът е придобил собствеността на апартамент №10,
находящ се в гр. С, ж.к. Д, бл. 64, вх. А, ет. 4 със застроена площ 46,53 кв. м.
Предвид посоченото съдът приема, че от съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства се установява, че ответникът има качеството на клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ, тъй като в рамките на процесния период е бил собственик на процесния
топлоснабден имот, доколкото липсват данни след придобиването му през 1993 година да се
е разпоредил с правото на собственост. Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между
ответника - потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по
2
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект,
представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. С, ж.к. Д, бл. 64, вх. А, ет. 4 с аб.№
103897.
Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължи заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
В производството не са въведени възражения по отношение реалното доставяне на
топлинна енергия в посочените с исковата молба и приложените към нея извлечения към
фактури стойности. Видно от представените от третото лице помагач справки за имота на
ответника е доставяната топлинна енергия за отопление на имот и подгряване на гореща
вода и е разпределена топлинна енергия за сградна инсталация в размер на общо 365,07 лева
без ДДС /438,08 лв с ДДС/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и в размер на 372,85
лева без ДДС /447,42 лева с ДДС/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. От
представените отчети от проверки е видно, че от страна на третото лице помагач ежегодно
в рамките на процесния период е извършвано отчитане на показанията на уредите в
присъствие на представител на ответника и са записвани показания. Не са налице
доказателства да са оспорени извършените на база на отчетите изравнителни сметки.
Поради това и с оглед приетите писмени доказателства, представени от ищеца и от третото
лице помагач, съдът приема, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената
енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите
по изравнителните сметки. От приложените към исковата молба извлечения и представените
от третото лице помагач изравнителни сметки се установява, че дължимата сума за
доставена топлинна енергия за имота за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на
885,50 лева, като не се твърди и не се установява ответникът да е заплатил изцяло или
частично задължението си, поради което и съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
и съществува вземане в този размер.
С депозираното срещу заповедта за изпълнение на парично задължение възражение в
срока по чл. 414, ал .2 ГПК ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна
давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на
вземане за стойност на ТЕ за процесния период. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл.
156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл.
3
111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма
кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020
г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
21.12.2020 г
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2017 г. до 31.07. 2017 г., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. са дължими. Предвид
посоченото и с оглед обстоятелството, че периодът, за който е погасено по давност
вземането, е извън периода на ползване на топлинна енергия за отопление на имот, а само за
подгряване на вода, то и размерът на погасеното по давност вземане за месеците май, юни и
юли 2017 г. съдът определя на сумата 34,23 лева на основание чл. 162 ГПК и при
съблюдаване изравнителната сметка за целия отоплителен сезон от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., изготвена от ФДР. Предвид посоченото непогасени по давност са вземанията
за обща сума в размер на 851,27 лева за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2018 г. до който
следва да бъде уважен искът за стойност на ТЕ, а за разликата над този размер до пълния
предявен размер – отхвърлен поради погасяване по давност на вземанията.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 38,28 лева, определена на основание чл. 162
ГПК от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „Т С” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
4
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията. а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана,
каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение
също е неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това
задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен
от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на
дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 99,31 лева от общо 125 лева
(25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение) за исковото
производство и 59,59 лева за заповедното производство от общо 75 лева /25 лева за д.т. и 50
лв за юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че С. Т. К. , ЕГН
**********, с адрес гр.С, жк Д - 1, бл. 64, вх. А, ет. 4, ап. 10 дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***
на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 851,27 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, жк Д - 1, бл. 64, вх. А, ет. 4, ап. 10, аб.№
103897, ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от
38,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
5
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64304/2020 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ
иска за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 851, 27 лева до
пълния предявен размер 885,47 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. поради
погасяване по давност на вземането и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва в размер на 149,93 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. върху
стойността на главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и
за мораторна лихва в размер на 8,64 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г. върху
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 64304/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, жк Д
- 1, бл. 64, вх. А, ет. 4, ап. 10 да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***да заплати сумата 99,31 лв.
– разноски за настоящото исково производство и сума в размер на 59,59 лева – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 64304/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК *** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6