№ 11679
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110119520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ищeца А. С. Д. срещу ответника „***“ ЕАД
обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на следните суми: сума в размер на 1519.77 лева – главница за доставена
топлина енергия за периода от 01.07.2012г. до 30.04.2014г. и сума в размер на 293.03
лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2012г. до
31.07.2015г., за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.12.2015г.
по гр. д. № 47985/2015г. по описа на СРС, 118 с-в, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20169190400730 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева.
В ИМ се твърди, че процесните суми са погасени по давност, поради
изтичането на тригодишен давностен срок. Прилага писмени доказателства, които като
относими към предмета на делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване
основателността на предявените искове. Излага съображения, че поради неизпълнение
на основно задължения на ищеца като потребител на топлинна енергия срещу същия е
издаден ИЛ.Твърди, че приложимата давност не е изтекла, тъй като същата е
прекъсната с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство. С
оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 17.12.2015г.
по гр. д. № 47985/2015г. по описа на СРС, 118 с-в /л. 2 от изп. дело № 20169190400730
по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева/, въз основа на който е образувано посоченото
изпълнително дело.
Предмет на така предявените искове е установяване със сила на пресъдено
нещо между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати следните
суми: сума в размер на 1519.77 лева – главница за доставена топлина енергия за
периода от 01.07.2012г. до 30.04.2014г. и сума в размер на 293.03 лева – законна лихва
за забава върху главницата за периода от 31.08.2012г. до 31.07.2015г., за които суми
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.12.2015г. по гр. д. № 47985/2015г. по
описа на СРС, 118 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20169190400730 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева.
В тежест на ищеца, съобразно твърденията му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него
заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува
във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на чл.439, ал.2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
2
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т.
к., І т. о. на ВКС/.
В случая ищецът твърди, че процесните суми, предмет на издадения
изпълнителен лист са били погасени по давност в хода на образуваното изпълнително
дело.
Настоящата инстанция счета, че следва да обсъди единствено възражението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност в хода на изпълнителното дело
/този аргумент представлява новонастъпил факт след влизане в сила на решението по
установителния иск. Този момент е идентичен и с влизане в сила на заповедта по чл.
410 ГПК/, доколкото възражения за погасяването на вземанията преди влизане в сила
на решението са недопустими в производството по чл. 439, ал. 1 ГПК. Така или иначе
длъжникът е следвало да положи дължимата грижа за водене на процеса, като не може
да черпи права от процесуалните си пропуски и проявена пасивност.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обобщена с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителните
постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието „периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни услуги, се дължат на
месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на „***”
ЕАД – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен
брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи.
3
В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния
период (месеца на доставката), а от първо число на втория месен, следващ отчетния
период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват
лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора.
В настоящия случай вземанията са установени с разпореждане, постановено по
реда на чл. 410 ГПК, а чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, в които
вземането е установено със съдебно решение, от което следва, че вземанията на
ищците за заплатена топлинния енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок /в този смисъл е и Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т.д. №
124/2010 г., ТК, II ТО/.
Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:
Доколкото в настоящото производство не са ангажирани доказателства кога
издадената заповед по чл. 410 ГПК е влязла в сила, то следва да се приеме, че
давността започва да тече от 17.12.2015г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Видно от приложеното към настоящото дело изп. дело № 20167860401670 по
описа на ЧСИ Миладин Миладинов се установява, че на 23.12.2016г. ответното
дружество е депозирало молба за образуване на изпълнително дело /л. 1/ като в самата
молба не е посочен конкретен изпълнителен способ, който се иска да бъде приложен
спрямо длъжника.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се посочи, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
4
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В ТР изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
В настоящия случай по приложеното изпълнително дело са приложени
следните доказателства: запорно съобщение до ОББ АД от 27.10.2016г. /л. 46 от изп.
дело/; молба от ответното дружество от 11.04.2018г. /л. 78 от изп. дело/ с искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и за насрочване на опис
на движимите вещи, собственост на ищеца; запорни съобщение до „Първа
Инвестиционна банка” АД и други банкови институции от 16.04.2018г. и 24.04.2018г.
/л. 82 и сл. от изп. дело/; извършване на опис на движими вещи от 11.09.2018г. /л. 107 и
сл. от изп. дело/; молба от ответното дружество от 01.10.2019г. /л. 114 от изп. дело/ с
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и за насрочване
на опис на движимите вещи, собственост на ищеца; молба от ответното дружество от
18.08.2021г. /л. 153 от изп. дело/ с искане за насрочване на опис на движимите вещи,
собственост на ищеца
С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че давността досежно
процесните вземания е прекъсната с налагането на запори върху банковите сметки на
ищеца, както и с депозираните от ответника молби с посочване на конкретни
изпълнителни способи, които се иска да бъдат приложени спрямо ищеца, поради което
предявените искове са неоснователни, доколкото по делото се установи, че процесните
вземания не са погасени по давност.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на ответника. На същия следва да се присъдят разноски в
общ размер от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „***” № 1, ет. 1, офис 2 против „***” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. *** № 23Б искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сума в размер на
1519.77 лева – главница за доставена топлина енергия за периода от 01.07.2012г. до
5
30.04.2014г. и сума в размер на 293.03 лева – законна лихва за забава върху главницата
за периода от 31.08.2012г. до 31.07.2015г., за които суми срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист от 17.12.2015г. по гр. д. № 47985/2015г. по описа на СРС, 118 с-в,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20169190400730 по описа на
ЧСИ Сийка Анадолиева.
ОСЪЖДА А. С. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „***”
№ 1, ет. 1, офис 2 да заплати на „***” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
*** № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6