Р Е Ш Е Н И Е
№332
гр.Горна Оряховица, 01.08.2012г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ОСМИ състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Р. Г. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2811 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за разпределение право на ползване на съсобствено дворно място.
Ищецът К.И.С.
от гр.Г.Оряховица, чрез адв.П. от ВТАК, излага твърдения в исковата молба, че е
собственик на недвижим имот в гр.***, а именно, на втория етаж от жилищната сграда, построена в
имот пл. № 3946 за който е отредено УПИ ІХ – 2305 от кв. 198 по действащия ПУП
на града - централна градска част, както
и на ½ ид. част от дворното място. Твърди, че дворното място е в
съсобственост с ответника, като незастроената част от същото е с площ от
В СЗ ищецът лично и чрез адв.П. от ВТАК поддържа предявения иск.
Ответникът К.Г.П. от гр.Г.Оряховица в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който по същество заема становище, че ищцовата претенция е лишена от основание. Признава факта, че с ищеца по делото са съсобственици на процесния недвижим имот, както и факта, че той самият притежава гараж, построен в западната част на къщата. Оспорва ищцовото твърдение, че дворното място е незастроено, че той като собственик на гаража подхожда към него по свое усмотрение и използва цялата незастроена площ на дворно място. Оспорва представената с ИМ схема за разпределение на правото на ползване на съсобственото дворно място. Твърди, че алеята, водеща до парадния вход на къщата и гаража става естествена граница, по която двете страни си поделят ползването на имота при равни права, като ищецът полза източната половина спрямо алеята, извършил е подобрения, като е изградил масивен навес, находящ се в западната половина спрямо асфалтовата алея и къщата, а ответникът ползва западната половина спрямо алеята, извършил подобрения, като е изравнил дворното място в западната му час и е изградил временен навес, като ползването по този начин е продължило повече от 20 години и никоя от страните досега не е имала досега претенция към другата, поради което искът се явява лишен от основание. Навежда, че исканото разпределение на ползването на имота от ищеца не отговаря на трайните отношения между страните и на досега изградените подобрения върху имота. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.М.К. от ВТАК поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Моли разпределението на ползването да се извърши, съобразно ІІ вариант от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СТЕ. Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните е факта, който се установява и от събраните по делото писмени доказателства /титули за собственост/, че К.И.С. и К.Г.П. са съсобственици при равни права – по ½ ид.част на дворно място, съставляващо УПИ ІХ-2305,кв.198 по действащия план на гр.Г.Оряховица – ЦГЧ с административен адрес ул.”Пирот” №34А, в който е построена двуетажна ЖС – етажна собственост, като ищецът е собственик реално на втори жилищен етаж, респ. ответникът на първи жилищен етаж. Целият процесен недвижим имот е с площ 445 кв.м., като застроената част от имота е с площ 199 кв.м., а останалата площ е незастроена и подлежаща на разпределение. Ищецът К.С. се легитимира като собственик с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №64, том ХІІ, н.д.№5070/1997г. на Нотариус при ГОРС, по силата на който притежава в собственост ІІ етаж от построената в процесния недвижим имот парцел ХІІІ -2305,кв.197 по отменения план на гр.Г.Оряховица, а по сега действащия план съставляващ имот - УПИ ІХ-2305,кв.198 по действащия план на гр.Г.Оряховица – ЦГЧ /видно от удостоверение №1126/24.10.2011г., изд. от Община Г.Оряховица/, представляващ Апартамент от две спални, хол, столова, черна кухня, коридор и сервизни помещения със самостоятелен вход от южната страна, северната половина на тавана, разделен по билото, избата под спалнята към стълбището и избата, разположена под сервизните помещения, гаража, построен към ул.”***”, както и ½ ид.част от общите части на сградата и ½ ид.част от дворното място, лятна кухня. Ответникът К.П. се легитимира като собственик с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №74, том ІХ, н.д.№4252/1997г. по описа на Нотариус при ГОРС, съгласно който притежава в собственост реално първият етаж от построената в процесния недвижим имот двуетажна ЖС, състоящ се от две спални, хол, кухня, столова, коридор, клозет и баня, двете избени помещения, разположени под кръглата спалня и хола на южната страна, южната половина на тавана, разделен по биловата греда на покривната конструкция и ½ ид.част от общите части на сградата и Гаражна клетка от 21 кв.м., построена в западната част на дворното място. Видно от СТЕ, сградите на ответника в имота са – гараж със застроена площ 20,30 кв.м. /в западната част на имота/ и метален навес със застроена площ от 20,40 кв.м. /на границата с ул.”Пирот/, респ. сградите на ищеца в съсобствения имот са: гараж със застроена площ 27,20 кв.м. /в източната част на имота/, лятна кухня със застроена площ 14,60 кв.м., паянтова стопанска сграда с площ 28,40 кв.м.
Спори се относно начина на разпределение ползването на незастроеното дворно място. По делото е представен с ИМ изготвена от инж.М. К. Схема за разпределение на правото на ползване на незастроената част на процесното дворно място. Назначена е СТЕ, като с писменото заключение на ВЛ С.С. са предложени три варианта на разпределение правото на ползване, първият от които идейно не се различава от представената схема с ИМ, ІІ вариант идейно предвижда запазване на съществуващото ползване на изградените трайни подобрения върху имота и ІІІ вариант, съобразно допълнително писмено заключение на ВЛ по СТЕ, при който се изключва застроената площ на лятната кухня, като се има предвид ползването на повече избени помещения от ответника за сметка на лятната кухня.
По делото за разпитани двама свидетели Т. и Б., чрез чийто показания се установи ползването от страните на застрояванията в съсобствения им имот, отразено от СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС е процесуално допустим.
При предявен иск по чл.32 ал.2 от ЗС съдът не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразно ползване на общата вещ, т.е. касае се до спорна съдебна администрация. Самото искане за съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. В съсобственото между страните дворно място, съставляващо УПИ ІХ-2305,кв198 по действащия ПУП на гр.Г.Оряховица – ЦГЧ, при равни права – по ½ ид.част за всеки един от тях, е построена двуетажна ЖС – етажна собственост, като предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС е процесуално допустим, доколкото спорът е за разпределение на незастроената част от дворното място, т.е. за разпределение на площ, на която предназначението не е да обслужва етажната собственост и която не се явява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, а задоволява други стопански нужди. Искът по чл.32 ал.2 от ЗС имплицитно включва в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост, притежавани от съсобствениците, които претендират определяне на начина на ползване, с оглед отредените им площи от съсобствения имот, които да съответстват на притежаваните от тях идеални части като квадратура, които права на страните са доказани в размер от по ½ ид.част от процесното дворно място, цялото с площ от 445 кв.м.
При разпределение на ползването на незастроената площ между съсобственици заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използвана от тях и да се съпоставя към правата, които имат върху дворното място.Съдът се съобразява и с извършените от страните подобрения в мястото. /Решение №1344/05.12.2008г. на ВКС по гр.д.№4445/2007г., ІV г.о., ГК. Изхождайки от цитираните разрешения, възприети в трайната съдебна практика, съдът счита, че следва да извърши разпределение на правото на ползване между съсобствениците на процесното незастроено дворно място, съобразно предложения І вариант от ВЛ с първоначалното писмено заключение по СТЕ, който идейно не се различава от представената схема за разпределение към ИМ, при който незастроеното дворно място се разделя на източна и западна част от имота, лицето на имота към улица *** се разделя на два равни дяла, като във вътрешната част разделителната линия достига до мястото за общо ползване, при който І вариант, дял І, оцветен на скица – проект в зелен цвят да се ползва от ищеца и да заема източната част от имота, респ. дял ІІ, оцветен на скица – проект в жълт цвят, да заема западната част от имота и да се ползва от ответника, и при който І вариант ищецът получава право на ползване: незастроено място с площ от 81 кв.м. и сгради със застроена площ 69,90 кв.м. общо 150,90 кв.м., а ответникът получава право на ползване: незастроено място с площ 110,20 кв.м. и сгради със застроена площ 40,70 кв.м. общо 150,90 кв.м., като частта от дворното място, предвидено за общо ползване, е отразена с червен цвят на скицата – проект, неразделна част от съдебното решение. Възприетият от съда І вариант от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СТЕ за разпределение правото на ползване е удобен за страните, изготвен при съобразяване трайно възприетият от съдебната практика при решаване на такъв род дела принцип, че съсобственик, чийто постройки заемат по-голяма площ, в случая ищеца, притежаващ лични сгради с обща застроена площ 69,90 кв.м., следва да получи ползване на по-малка площ от незастроеното място и обратно – този, който със своята постройка е заел по-малка площ – в случая ответника, притежаващ лични сгради с обща площ 40,70 кв.м., ще трябва да ползува по-голяма част от незастроеното място.Възприетият от съда І вариант от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СТЕ за разпределение на правото на ползване съответства на правата на страните в съсобствеността и осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, както и до построените в него сгради с цел обслужването и поддръжката им. Съдът не възприема ІІ вариант от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СТЕ, предвиждащ запазване на съществуващото ползване на изградените трайни подобрения върху имота, при възприемане на който счита, че правният спор между страните не би бил разрешен, доколкото при него по-голямата част от незастроеното място е предвидено като общи части. Съдът не възприема ІІІ вариант от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СТЕ, доколкото счита, че лятната кухня като постройка, лична собственост на ищеца, следва да се включва в застроените площи на ищеца и се има предвид при разпределение на ползването на незастроеното дворно място.
Настоящото съдебно производство е по спорна съдебна администрация, в което се упражнява правото на разпределение ползването на всеки един от двамата съсобственици, поради което, разноските, направени в хода на производството /за ВЛ/ следва да бъдат поети от страните по равно, а разноските за адв. възнаграждение остават за сметка на всяка страна, така, както ги е направила. Общо направените от страните съдебни разноски по делото /за ВЛ/ са в размер на 320лв., като делът на всяка страна от тях следва да е по равно, т.е. по 160лв. След като съобрази,че ответникът е заплатил разноски за ВЛ от 250лв. в по-голям размер от дължимите от него в размер на 160лв., претенцията на ответника за разноски следва да се уважи, като ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 90лв. до пълният размер на припадащият му се дял от разноските от 160лв.
С оглед изложеното, претенцията на ищеца за съдебни разноски е неоснователна и следва да се отхвърли, вкл. и за заплатените от него извънсъдебно разноски за лицензирана геодезическа фирма, които не съставляват разноски по делото и не следва да му бъдат присъждани.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.32 ал.2 от ЗС РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на незастроената част от дворно място, съставляващо УПИ ІХ-2305 в кв.198 по ПУП на гр.***, съобразно І /първи/ вариант от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СТЕ, отразен на скица – проект – І вариант – Приложение №2, неразделна част от настоящото съдебно решение, както следва:
ДЯЛ І /първи/, заемащ източната част от имота, оцветен на скицата – проект със зелен цвят, с площ на незастроеното място от 81 кв.м. и сгради със застроена площ 69,90 кв.м. общо 150,90 кв.м., да се ползва от К.И.С. с постоянен адрес гр.***, ул. ***, с ЕГН **********.
Дял ІІ /втори/, заемащ западната част от имота, оцветен на скицата – проект с жълт цвят, с площ на незастроеното място от 110,20 кв.м. и сгради със застроена площ 40,70 кв.м. общо 150,90 кв.м., да се ползва от К.Г.П. с настоящ адрес гр.***, ул***, с ЕГН **********.
Частта от дворното място, предвидено за общо ползване от съсобствениците, е оцветена на скица – проект – І вариант – Приложение №2, с червен цвят.
ОСЪЖДА К.И.С. с постоянен адрес гр.***, ул.***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.П. с настоящ адрес гр.***, ул.***, с ЕГН **********, сума в размер на 90 лв. /деветдесет лева/, представляваща припадащият му се дял от направени по делото съдебни разноски /за ВЛ/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.И.С. за съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….