Определение по дело №932/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано въз основа на подадено възражение пред въззивния съд от Е. Р. Б., с ЕГН *, Ч. процесуален представител по пълномощие – А. И. К. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 22.12.2011г. по ч.гр.д.№ 4060/2011г. по описа на РС – гр. Б..

Във възражението се твърди, че жалбоподателката не дължи претендираната сума. Твърди се, че за издадената заповед за изпълнение жалбоподателката не е могла да узнае и възрази своевременно, тъй като заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно, същата узнала за заповедта от връчената й покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Ани В. рег. № 747, с район на действие ОС – гр. М. Подателят на възражението твърди, че са били налице нарушения на процесуалните правила при връчване на заповедта за изпълнение. Заявява, че връчителят не бил изпълнил добросъвестно задължението за връчване на заповедта за изпълнение. В кориците по делото по воденото заповедно производство били налице няколко съобщения и разписки за връчване на тях. В нито една от тях, обаче не бил конкретизиран имота, който е бил посещаван от връчителя. Процедурата за връчване на съобщения Ч. залепване изисквала освен самото залепване на уведомлението, един екземпляр от него да се пуснел и в пощенската кутия на адресата. Освен това връчителят следвало да установил по безспорен начин, че лицето пребивавало на адреса, но не можел да бъде открит. При посочената в разписката информация, че на посещавания адрес никой не отварял, връчителят следвало да установил дали наистина лицето живее на този адрес. Твърди се още, че преди пристъпване на връчване по реда на чл. 47 от ГПК следвало да се направила справка за постоянния и настоящия адрес на длъжника. Такава справка не била направена. При това положение нямало как да се установи дали лицето било търсено на неговия актуален постоянен и настоящ адрес. Поради това жалбоподателката смята, че процедурата по връчване на съобщения по реда на чл. 47 от ГПК е била опорочена. Въз основа на изложеното моли въззивния съд да приеме възражението против Заповедта за изпълнение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК като спре нейното изпълнение, след което да изпрати делото на РС – гр. Б., за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по възражението “. О. моли възражението да бъде оставено без уважение като неоснователно.

След като обсъди събраните доказателства и взе предвид изложените във възражението доводи, ОС – гр. Б. приема следното:

Във възражението по чл. 423 ГПК изрично е посочено, че Е. Р. Б. е получила покана за доброволно изпълнение, респективно е узнала за издадената заповед за изпълнение на 15.12.2012 г. Съдът възприема тази дата за достоверна от приложената от ЧСИ Ани В. обратна разписка за връчване на покана за доброволно по изп.д. 5805/2012г. по описа на ЧСИ Ани В. 14.12.2012 г. Приемайки тази дата за начален момент на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК, то същият изтича на 15.01.2013 г. Сезиращото съда възражение с основание чл. 423 ГПК е постъпило в канцеларията на РС – гр. Б. на 11.01.2013 г. Подаването на възражението в пределите на едномесечния срок има за правна последица валидност на сезирането на окръжния съд.

Въззивният съд констатира от фактическа страна следното:

Заповедното производство е образувано пред РС – гр.Б. по заявление на “. О. “ гр.С., с което се иска за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Е. Р. Б. за следните суми 43. 35 лева - главница, 52. 90 лева - лихва за забава, както и разноски - 25 лева, представляваща внесена държавна такса и- сумата от 120 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. На 22.12.2011г. районният съд е постановил разпореждане, с което е уважил заявлението изцяло, и на същата дата е издадена заповед за изпълнение № 10005 на парично задължение по чл.410 ГПК

След издаването на заповедта е започнала процедура по връчване на същата на длъжницата Е. Р. Б.. На 23.01.2012г длъжностното лице по връчването е върнало съобщението в цялост с отбелязване, че лицето е търсено на посочения в заявлението адрес: гр. Б., ЖК “З.” бл. 5, . 7, ап. 20 на 29.12.2011г., 11.01.2012г., 19.01.2012г. и 23.01.2013г. но не е намерено, оставено е съобщение, но не се е явило. С Разпореждане от 25.01.2012 г. съдът дал указания да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда, на 31.01.2012 г. връчителят залепил уведомление на вратата на жилищната кооперация на Е. Р. Б. на посочения в заявлението адрес в гр. Б.. В двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК длъжницата не се явила в канцеларията на съда, за да получи заповедта на изпълнение. На 07.03.2013 г. съдът разпоредил да се направи справка за адресна регистрация на длъжницата. Справката била издадена на 07.03.2013г. като от нея се установява, че постоянния и настоящия адрес на длъжницата Е. Р. Б. е гр. С., район Слатина, ул. “В.” № 6, . 11, ап. 41. На 08.03.2012г. съдът дал указания да се връчи заповедта по горепочения адрес в гр. С.. На 11.07.2012г. длъжностното лице по връчването в гр. СГС е върнало съобщението в цялост с отбелязване, че лицето е търсено многократно в различни дни, никой не е отваря, както и че не е намерено лице, което да получи призовката. На 16.07.2012г. с Разпореждане дал указания да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда, на 06.10.2012 г. връчителят залепил уведомление на вратата на апартамента на Е. Р. Б. в гр. С.. В двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК длъжницата отново не се явила в канцеларията на съда, за да получи заповедта на изпълнение. На 12.11.2012г. съдът разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.423 от ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг хипотези, при които възражението против заповедта за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд. В случая подателят на възражението се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Позоваването на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с твърдения от подателя на възражението, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В конкретния случай се касае за връчване на физическо лице по реда на чл.47 от ГПК. Изложеното по – горе развитие на делото от фактическа страна дава основание да се направи извод, че процедурата по чл.47 от ГПК е приложена правилно, а уведомяването по този ред законосъобразно.

Установено е от събраните от длъжностното лице по връчване данни, че лицето не пребивава на посочения в заявлението адрес. С оглед на това е изискана адресна справка от заявителя, съобразно правилото на чл.47, ал. 3 от ГПК. При установената разлика между посочения в заявлението адрес и този по представената справка за адресна регистрация, съобразно правилото на чл.47, ал.3 от ГПК съдът разпоредил връчването по постоянния и настоящия адрес по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Това е било сторено и в настоящия случай, поради което правилно и законосъобразно районният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист, като е приел за редовно връчването на заповедта за изпълнение. Неоснователно е възражението на жалбоподателката Б. за ненаправена справка за постоянния й и настоящия адрес й адрес. Такава справка е била направена. Неоснователни са и останалите възражения на подателят на възражението, тъй като разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК е приложена правилно от първостепенния съд.

С оглед на всичко изложено ОС – гр. Б. намира, че срокът за подаване на възражение Е. Р. Б. по реда на чл. 414 от ГПК е започнал да тече след редовното й уведомяване Ч. залепване на уведомление и единствено поради своето бездействие не се е възползвала от предвидените в закона възможности. Поради това и подаденото възражение по реда на чл.423 от ГПК не следва де се приема от въззвивния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражение почл.423 от ГПК вх.№ 155 от 11.01.2013г. от Е. Р. Б. с ЕГН *, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10005 от 22.12.2011г. издадена по ч.гр.д. № 4060 по описа за 2011 г. на РС – гр. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: