РЕШЕНИЕ
№ 2527
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330100459 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 451.18 лева
главница, 40.97 лева възнаградителна лихва и 562.91 лева лихва за забава.
Твърди се, че бил сключен договор за кредит с „БНП Париба пърсънъл файненс”
ЕАД /с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ ЕАД/. непогасените
суми по договора били прехвърлени на ищца, който образувал заповедно
производство, като след възражение издадената заповед била обезсилена. Твърди, че
претендираните вземания били погасени по давност и иска да бъде признато за
установено, че не ги дължи. Претендира разноски.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
признава искът.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ГПК съдилищата
са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и
съдействие на лични и имуществени права, а съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
1
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. В случая, предвид изложеното в исковата
молба е безспорно, че ответникът, е предприел принудително изпълнение, с която е
изразил становището си за дължимост на процесните суми и е поискал от нея да ги
заплати. Твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, са, че не дължи на
ответника посочените суми, тъй като задължението е погасено по давност. Предвид
горното се налага изводът, че между страните е налице правен спор за дължимостта на
сумите, който подлежи на разрешаване от съда, което обуславя и правния интерес на
ищцата от предявяване на иска. В този смисъл е и определение № 1035 от 03.05.2017г.
по в.ч.гр.д. № 977/2017г. на ПОС.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 3294/2021 г. на ПРС се установява, че по
заявление на ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за процесните суми. В срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, дадени са
указания за иск и поради непредставяне на доказателства за предявяването на такъв,
заповедта е обезсилена. В противоречие с твърденията на ответника, че ищцата за
първи път се е позовала на погасителна давност в подаденото възражение, такива
изявления липсват, но въпреки това искова молба не е била депозирана.
От приложения към заявлението по чл. 410 ГПК договор за кредит се
установява, че претендираните вземанията са възникнали по правоотношение с „Джет
финанс интернешънъл“ АД, като между страните не е спорно възникването им и
последващото прехвърляне на ответника. Видно от договора, изискуемостта на
задълженията съгласно погасителния план е настъпила на 15.06.2008 г. и от следващия
ден е започнал да тече петгодишният давностен срок. Не се установява да са настъпили
обстоятелства довели до спирането или прекъсването на давността, поради което тя е
изтекла на 15.06.2012г. Поради това претенцията се явява основателна и следва да бъде
уважена.
С погасяването на главното са се погасили и акцесорните вземания, съгласно чл.
119 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер на 50
лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на **** следва да бъде присъдена сумата от общо 360 лева за адв.
възнаграждение с ДДС. Ответникът е станал причина за завеждане на делото, предвид
предприетата от него процедура по принудително изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Д. Д.,
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 451.18 лева– главница по договор за кредит от ****., сключен с „Джет
финанс интернешънъл“ АД, вземанията по който за прехвърлени на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД; 40.97 лева- възнаградителна лихва за периода от 14.12.2007 г. до
08.07.2008 г.; 562.91 лева- лихва за забава за периода от 15.12.2007 г. до 13.03.2020 г. и
от 14.07.2020 г. до 08.02.2021 г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М.
Д. Д., ЕГН **********, сумата 50.00 лева- разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
*****, сумата от 360.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна
правна помощ на М. Д. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3