РЕШЕНИЕ
№ 2196
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330102628 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против „НОР“ ЕООД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството си на краен снабдител, на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката, да продава ел. енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия /ОУ/, които за потребителите влизали в сила без изрично
писмено приемане.
По силата на чл.7, т.1 от ОУ, ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия следните три обекта на ответника, находящи се в село Р.К. – с.д. –
обект с ИТН ***, обект с ИТН *** и обект с ИТН ***. За ответника бил открит клиентски
номер ***.
На основание чл. 104а ЗЕ, потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени мрежите им. Обектите на ответника,
се твърди, че са присъединени към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, на чиято лицензионна територия са разположени.
Твърди, че потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни Общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. В този смисъл е и чл. 42
от Общите условия на „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД (със сегашно наименование „ЕВН
Електроразпределение Юг“ ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г.,
които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане – чл.
104а, ал. 4 ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 29 ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от
1
потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност, като
заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос
по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащат от всички потребители, чийто обекти
са присъединени към мрежата на съответния оператор. Цената за достъп се заплаща върху
предоставената мощност, за всеки ден, в рамките на отчетния период. Твърди се, че
ответникът има качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а ДР ЗЕ, защото купуваната
за обекта му ел. енергия е за небитови нужди.
За неплатените задължения били издадени 9 броя фактури, в които били посочени
падежи за плащане, период и размер на дължимата сума.
Ответникът имал задължението да заплаща консумираната ел. енергия и мрежови
услуги, в сроковете по Общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен
снабдител, ищецът доставил за периода 13.05.2019 г. – 05.02.2020 г. ел. енергия и мрежови
услуги за трите обекта на ответника, на обща стойност 792.18 лева - главница. При забава в
плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът дължал и лихва от деня на забавата,
която в конкретния случая възлизала на сумата от общо 103.63 лева за периода 12.07.2019 г.
– 11.02.2021 г.
Предвид изложеното, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата в общ размер на 792.18 лева – главница, представляваща стойността на
електрическа енергия и цена за достъп до разпределителната мрежа, доставена в обектите на
потребление, находящи се в село Р.К. – с.д., с ИТН ***, ИТН *** и ИТН ***, за периода от
13.05.2019 г. – 05.02.2020 г., както и сумата в общ размер от 103.63 лева – обезщетение за
забава, за периода от 12.07.2019 г. – 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021 г. до
окончателното й погасяване. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея, са редовно връчени на ответното
дружество „НОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ж.к. Тракия, бл. 216, вх. А, ет. 1, ап. 1, по реда на чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез
залепване на уведомление на седалището и адреса на управление на търговското дружество,
като в законоустановения едномесечен срок от същото, не е постъпил писмен отговор на
исковата молба.
Ответното дружество „НОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 216, вх. А, ет. 1, ап. 1, е било редовно призовано и
за първото съдебно заседание на 03.11.2021 г., по реда на чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47, ал. 1
ГПК, чрез залепване на уведомление на седалището и адреса на управление на търговското
дружество, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК №
5035/14.07.2021 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2021 г. не се е явил законен или
упълномощен представител на ответното дружество, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал
на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба в срока
по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призовано, и не е направило искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От
приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за
2
вероятна основателност на исковите претенции.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради
което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло в предявените им размери, като се осъди ответника
да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Относно разноските:
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски за заплатена държавна
такса – 100 лева. Освен това, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
от 100 лева. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ,
бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 25 предвижда възнаграждение за исковото производство от 100
до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък
материален интерес и не се отличава с фактическа и/или правна сложност, съдът намира, че
в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева – за исковото производство.
С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответното
дружество.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 216, вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, следните суми: сумата от 792.18 лева /седемстотин
деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ – главница, представляваща стойността на
електрическа енергия и цена за достъп до разпределителната мрежа, доставена в обектите на
потребление, находящи се в село Р.К. – с.д., с ИТН ***, ИТН *** и ИТН ***, за периода от
13.05.2019 г. – 05.02.2020 г., както и сумата в общ размер от 103.63 лева /сто и три лева и
шестдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава, за периода от 12.07.2019 г. – 11.02.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.02.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата в размер на 200
лева /двеста лева/ - представляваща разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3