№ 75
гр. Троян, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Ваня Т. Маринова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340101053 по описа за 2021 година
М. Н. ГР. от гр. Троян е предявила против *** – гр. ***, ЕИК ***,
представител Х.Т. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че с ответното дружество са сключили договор за
кредит на 13.07.2021 г., по силата на който й е предоставена сумата от 1 200
лева. Г. счита, че клаузата на чл. 27 ал. 1 - неустойка в размер на 2 342,67
лева, разпределена на 24 месечни вноски от договора е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави и е сключена при неспазване на законовите
разпоредби.
В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени
доказателства, представляван е в процеса от адвокат Д.М. от АК – гр. ***,
изразено е писмено становище по същество, че иска е основателен и доказан
и моли съда изцяло да го уважи.
На основание чл. 131 от ГПК на ответното дружество е изпратено копие
от ИМ и доказателства, в едномесечния срок е представен писмен отговор, с
който изцяло се оспорва исковата претенция. Ответното дружество не
оспорва, че между страните е налице валидно сключен договор за кредит,
предоставен от разстояние. Твърди се, че така уговорения размер на
неустойката изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда
неоснователно разместване на блага. В с. з. не се явява представител, изразено
е писмено становище по същество.
1
От приложените към делото писмени доказателства: Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 712993 от 13.07.2021 г.,
Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 712993 от
13.07.2021 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, Общи условия на договора за
потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията
между *** и потребителите, разписка за извършено плащане от 14.07.2021 г.,
Оценка за Кредитоспособност, заявка за кандидатстване – съдържаща
електронно изявление на ищеца в качеството му на автор и титуляр, за
кандидатстване за кредит преди ***, Извадка от административен панел –
съдържаща електронно изявление на ищеца, в качеството му на автор и
титуляр, за потвърждение на Договор за потребителски кредит № 712993 от
13.07.2021 г., Справка ЦКР, съдът намира заустановено от фактическа страна
следното:
Видно от представените писмени доказателства се установява, че на
13.07.2021 г. М.Г. е сключила с ответното дружество Договор за кредит,
предоставен от разстояние. Съгласно чл. 1 от договора ответника се е
задължил да предостави на ищцата кредит в размер на 1 200 лева, а съответно
тя се е задължила да върне сумата от 1 844,77 лева, съгласно условията на
договора. Страните са договорили, годишен процент на разходите /ГПР/ по
кредита в размер на 42.58 %, а годишния лихвен процент /ГЛП/ - в размер на
36 %. В чл. 27 ал. 1 от договора е предвидено, че "В случай че потребителят
не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните
са се съгласили, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на
кредитора вреди, в размера на договорената неустойка. Видно от договорните
клаузи, страните са приели, в случай на настъпване на дължимостта на
неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка
заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периода,
през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този
смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на
срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на
обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие
бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва
2
неизпълнение на чл. 17, като потребителят дължи неустойка считано от деня,
в който действието на обезпечението е било прекратено. Установява се, че по
процесния договор е била начислена неустойка в размер на 2 342,67 лева,
разпределена на 24 месечни вноски, всяка от които добавена към дължимата
главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна
погасителна вноска възлязла на 174,48 лева.
В исковата претенция Г. излага, че описаната клауза на чл. 27 ал. 1 от
процесния договор – неустойка в размер на 2 342,67 е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както
и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК
С оглед на така изложената фактическа обстановка от правна страна
съда извежда следното:
Съдът намира така предявния иск изцяло за основателен и доказан.
Процесната договорена клауза за неустойка изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Процесната неустойка е изчислена и претендирана в размер, който е два пъти
по-голям от размера на предоставения кредит.
Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за
защита на потребителите. Съдът намира, че уговорената в чл. 27 ал. 1 от
договора неустойка за неизпълнение на задължение, свързано с обезпечаване
вземането на кредитора се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,
т. 5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от
Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете
такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, ищцата Г. е
потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или ползва
3
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя
при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат
еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане. Въвеждането в договора на неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечение представлява поставянето на потребителя – ищец
в неравностойно положение, налагащо по – големи от допустимите по закон
неблагоприятни последици. Неустойката е санкция за една от договарящите
страни във връзка с изпълнението на самия договор, но договарянето на
неустойка за неизпълнение на условия за обезпечаване на вземането на
кредитора само по себе си не може да бъде оправдано от закона, който дава
достатъчно други гаранции за реализиране на вземанията на кредитора.
Тази разпоредба е нищожна и поради това, че така се стига до
кумулирана неустойка за забава и компенсаторна неустойка, което е
недопустимо. При това следва да се подчертае, че тези вреди са
самопричинени и предварително предвидени от кредитора, тъй като
характера на поставеното условие за обезпечаване на вземането следва да е
налично към момента на договарянето, а не при едно бъдещо несигурно
събитие, и при отсъствието на това условие кредитът (заемът) не би бил
предоставен. В случая кредиторът не е изпълнил задължението си за
предварителна оценка финансовата обезпеченост на вземането си към
момента на предоставяне на заема и поради това не може да черпи права за
себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е
настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно
4
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011,
ІV ГО; Р-88-2010 г., І ТО; Р-702-2008 г. ІІ ТО).
Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно уговорена клауза за неустойка и на основание чл.
26, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на
задължение по тях. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на
неустойки води до частична недействителност /нищожност/ на сключения
договор в тази му част, поради което за кредитополучателя не е възникнало
задължение за заплащане на неустойки по тези текстове на Договора.
При тези изводи съда счита, че предявения иск следва изцяло да бъде
уважен като основателен и доказан и следва процесната клауза от договора за
кредит, да бъде обявена за нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Относно разноските – при хипотезата на чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК. Ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
93,71 лева – заплатена държавна такса, а при хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 3 от
ЗА на пълномощника на ищцата – адв. Д.М. да заплати адв. възнаграждение в
размер на 394,00 лева.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, че
клаузата на чл. 27 ал. 1 от Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние, сключен между М. Н. ГР., ЕГН **********, адрес: *** /пълн. адв.
Д.М. от АК – ***, адрес: гр. ***, ***/ и ***, ЕИК ***, седалище и адрес: гр.
***, ***, представител Х.Т. е НИЩОЖНА, като противоречаща на добрите
нрави, сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК.
ОСЪЖДА***, ЕИК ***, седалище и адрес: гр. ***, ***, представител
Х.Т. ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. ГР., ЕГН **********, адрес: *** /пълн. адв. Д.М.
от АК – ***, адрес: гр. ***, ***/ сумата 93,71 – деветдесет и три лева и 71
стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА***, ЕИК ***, седалище и адрес: гр. ***, ***, представител
Х.Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.М. от АК – ***, адрес: гр. ***, *** сумата
394,00 – триста деветдесет и четири лева – адв. възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6