№ 12298
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110125115 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗД „Е.“ АД да заплати на
„ДЗИ- О.З.“ ЕАД сумата от 2880.86 лева, представляваща непогасена част от регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № В ...............
ВТ вследствие на ПТП от 09.08.2021г., настъпило на път II- 73 , Ришки проход при км 75, по
вина на водача на ППС (селскостопанска техника) с рег. № ................., чиято деликтна
отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със ЗД „Е.“ АД
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 13.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 09.08.2021г., на път II- 73, Ришки проход при км 75
настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за
имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № В ............... ВТ
и ППС (селскостопанска техника) с рег. № ................., гражданската отговорност на
водачите на което била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“. Изяснява, че водачът на ППС с рег. № .................
предприел рязко отклонение вляво, за да навлезе в крайпътна територия, при което ударил
попътно движещия се и извършващ в този момент маневра изпреварване лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № В ............... ВТ, в резултат на което му причинил увреждания на
стойност 5171.68 лева, които увреждания наложили автомобилът да бъде извозен от мястото
на ПТП чрез пътна помощ. За обезщетяване на застрахования по застраховка „Каско“
собственик на увредения лек автомобил ищецът изплатил в полза на правоимащото лице
застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от цените на ремонта и на услугата
„пътна помощ“, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00
лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водачите на ППС с рег. № ................. бил поканен да заплати регресната
претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски, като
заплатил само част, възлизаща на сумата от 2880.86 лева. По изложените съображения в
1
настоящия процес ищецът претендира останалата непогасена разлика от регресното му
вземане, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че обективен принос за
настъпване на пътния инцидент има и водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“, който
предприел маневра по изпреварване на участък от пътното платно, където това било
забранено, пресичайки единична непрекъсната линия, и без да се увери, че има възможност
да завърши маневрата по изпреварване, без да създаде опасност за останалите участници в
движението, като изтъква в тази връзка, че сам водачът на лекия автомобил в уведомлението
за щета, адресирано до ищеца, посочил, че не е възприел процесното ППС с рег. №
................., т. е. че не е имал видимост пред изпреварваното превозно средство. Оспорва
размера на претенцията, считайки, че в случая с оглед годината на производство на лекия
автомобил обезщетението следва да бъде определено по средни пазарни цени към датата на
ПТП, а не въз основа на издадените в случая от официалния сервиз и вносител за марката
фактури. По изложените съображения ответникът счита, че заплатената от него в полза на
ищеца преди процеса сума от 2880.86 лева е достатъчна за удовлетворяване на регресната
претенция на ищцовото дружество. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, за което вина носи водачът на ППС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината
се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „Каско“ с предмет този автомобил; че гражданската (деликтната) отговорност
на водача на ППС с рег. № ................. е била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че
ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение в размер на 5746.72 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева; че за удовлетворяване на регресната претенция на ищеца ответникът е извършил
плащане на сума в размер на 2880.86 лева. Независимо от това, за установяване на
посочените обстятелства с правно значение по делото са надлежно приобщени писмени
доказателства, както следва: застрахователна полица за застраховка „Каско“ №
440121031010294 и общи условия на ищеца към нея, справка от електронния регистър,
воден от Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ППС- селскостопанска техника, фактури
от 13.09.2021г. и от 30.09.2021г. за стойността на ремонта на лекия автомобил и на услугата
по репатрирането му от мястото на пътния инцидент, платежно нареждание от 05.10.2021г.
2
и опис към платежно нареждане за масов превод на ищеца за извършени от последния
плащания в полза на автосервиза, извършил ремонта на процесния лек автомобил „Шкода“,
респ. за транспортиране на МПС след произшествието, както и платежно нареждане от
14.01.2022г., установяващо извършено от ответното дружество плащане на сумата от
2880.86 лева за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца във връзка с процесния
пътен инцидент.
Спорните по делото въпроси се свеждат до действителния механизъм на ПТП, в
частност до конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение и степента, в която то
е допринесло за настъпване на пътния инцидент, както и до действителния размер на
обезщетението, дължимо за репариране на настъпилите в причинна връзка с ПТП
увреждания по лекия автомобил.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщената и
неоспорена доказателствена съвкупност- протокол за ПТП от 09.08.2021г., уведомление от
водача на лек автомобил „Шкода“ до застрахователя на автомобила по застраховка „Каско“
за настъпилия пътен инцидент, както и от показанията на водача на ППС (селскостопанска
техника) с рег. № .................- Д. Й. Д., които, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът
приема за правдоподобни, доколкото са ясни, вътрешно непротиворечиви, както и съответни
на посочените писмени доказателства, вкл. изходящото от другия водач уведомление за
щета, съставено в деня след ПТП, безпротиворечиво се установява, че на 09.08.2021г.,
управлявайки лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № В ............... ВТ, на път II-73, Ришки
проход, на км 75, водачът Р. Б. Р. е предприел маневра по изпреварване на движеща се пред
него едрогабаритна селскостопанска машина, при което в лентата за насрещно движение
спрямо посоката му на движение е настъпил удар в друга, движеща се пред голямата
селскостопанска машина, по- малка такава, представляваща челен товарач (фадрома) „Клаас
Скорпион“ с рег. № .................., чийто водач към този момент е извършвал маневра завой
наляво за навлизане в крайпътна територия влявло от пътното платно спрямо посоката на
движение на процесните превозни средства.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по въпроса относно конкретната
селскостопанска техника, която водачът на лекия автомобил е изпреварвал при процесния
пътен инциднет, не следва да бъде възприето изложеното от същия в качеството му на
свидетел в хода на настоящото производство, доколкото в показанията си пред съда твърди,
че предприел изпреварване на движеща се пред него извънгабаритна селскостопанска
машина, че впоследствие разбрал, че машните всъщност били две, както и че именно
едрогабаритната, която изпреварал, изведнъж завила вляво, което не е съответно на
изложеното от същия този свидетел непосредствено след ПТП в уведомлението за
настъпването му до застрахователя, както и на отразеното в неоспорения протокол за ПТП,
съгласно който сблъсъкът е настъпил между лекия автомобил и по- малката, движеща се
пред едрогабаритната, селскостопанска техника. Сам в уведомлението за щета водачът на
лекия автомобил е посочил, че по- малката машина, която не се виждала от голямата машина
зад нея, свила вляло и настъпил удар между нея и увредения лек автомобил.
От приобщеното като доказателство по делото и неоспорено от страните копие на
чертеж „организация на движението“ на процесния пътен участък, вкл. на км. 75, където се
установява да е настъпил пътният инцидент, се установява, че се касае за път с две пътни
ленти- по една във всяка посока, разделени помежду си от единична непрекъсната линия. В
последния смисъл са и доказателствените (фактическите) изводи в основното заключение на
извършената съдебно- автотехническа експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК,
съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи.
С оглед на така установеното от обективна страна и при съобразяване на нормата на
чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, съгласно която на пътните превозни средства е забранено да
3
застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия, в случая водачите и на двете ППС са
допуснали нарушение на правилата за движение, като всеки от тях е предриел съответна
маневра, свързана с пресичане на единичната непрекъсната линия на пътното платно между
двете пътни ленти- водачът на лекия автомобил- за да извърши изпреварване, а този на
челния товарач- за да навлезе в крайпътна територия вляво.
Независимо от това и макар в този смисъл поведението и на двамата да е
противоправно, настоящият съдебен състав намира, че само по себе си не извършването на
съответната маневра на непозволено от закона място за това обективно е допринесло за
настъпване на пътния инцидент, а обстоятелството, че и двамата водачи не се съобразили
своето поведение с конкретиката на пътната обстановка.
Съгласно неоспореното заключение на допълнителната съдебно- автотехническа
експертиза, по отношение на чиято обоснованост и пълнота, преценено по реда на чл. 202
ГПК, за съда не възниква съмнение, изготвено след приобщаване по делото на допуснатите
гласни доказателства, в случай че се приеме, че пред лекия автомобил една след друга са се
движили и двете селскостопански машини, като същият е предприел изпреварване на по-
голямата, движеща се пред него, в какъвто смисъл е възприетото от фактическа страна от
настоящия съдебен състав въз основа на анализираната вече доказателствена съвкупност,
водачът на фадромата е имал възможност да възприеме лек автомобил „Шкода“ в лентата за
насрещно движение и да предотврати произшествието, като изчака преминаването на
последния, в какъвто смисъл е и категоричното уточнение на експерта в проведеното на
20.03.2024г. открито съдебно заседание.
Ето защо, следва да се приеме, че като не е изчакал лек автомобил „Шкода Октавия“ да
завърши маневрата си по изпреварване, преди да предприеме маневра по отклонение вляло
към намиращата се там крайпътна територия, водачът на челния товарач е допуснал
нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, и с това обективно е допринесъл за настъпване на ПТП.
Същевременно, сам водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ в уведомлението до
ищеца за щета е посочил, че започнал да изпреварва движещата се пред него голяма
селскостопанска машина, която закривала, ограничавала видимостта пред себе си, а в
показанията си в хода на настоящия процес изрично заявява, че „впоследствие“ разбрал, че
машините, които изпреварал, били две. Начинът, по който водачът, формулира твърденията
си пред съда, касаещи начлието на процесната фадрома, с която е настъпил ударът, както и
изричните му твърдения в този смисъл в писмен вид пред застрахователя, обосновават
извод, че към момента, в който е предприел маневра по изпреварване, водачът на лекия
автомобил не е имал видимост пред изпреварваната от него голяма, извънгабаритна
селскостопанска машина, поради което и не е установил, че пред нея се движи друга такава.
С това свое поведение според настоящия съдебен състав водачът на лекия автомобил не
само е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съгласно която водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение, но и обективно е допринесъл за
настъпване на пътния инцидент, тъй като не е съобразил конкретната пътна обстановка, не е
4
обезпечил възможността си безопасно да завърши предприетата маневра и я е инициирал в
условията на ограничена видимост от движещото се пред него извънгабаритно по
собствените му твърдения превозно средство. Следователно, като е започнал маневрата по
изпреварване на процесния пътен участък, без обективно да е имал видимост пред
изпреварваното пътно превозно средство, т. е. без да съобрази конкретната ситуация на пътя,
водачът на лекия автомобил също е създал предпоставки за настъпване на пътния инцидент
и такъв е настъпил.
По изложените фактически и правни съображения настоящият съдебен състав намира,
че поведението и на двамата участници в ПТП е станало причина за настъпването му, като
двамата в еднаква степен за способствали за това, поради което и на основание нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице основание за редуциране наполовина на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на соченото за делинквент лице.
Съгласно неоспорените и в тези им части заключения на основната и допълнителната
съдебно- техническа и оценителна експертизи установените при огледа на процесния лек
автомобил увреждания се намират в пряка причинно- следствена връзка с пътния инцидент,
като това обстоятелство с правно значение не се и оспорва от страните.
Изрично в писменото си заключение експертът е отбелязал, че към датата на ПТП лек
автомобил „Шкода Октавия“ е бил в експлоатация 3 години 5 месеца и 1 ден от датата на
първоначалната регистрация, като същевременно, между страните не е спорно, че ремонтът
на увредения лек автомобил е извършен в официалния сервиз за марката.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззвината инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г.
на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение
на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно
които стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на
обезщетението в случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се
касае за МПС със срок на експлоатация до три години.
Следователно, макар в случая увреденият лек автомобил да е бил отремонтиран в
сервиз, който е официален за марката „Шкода“, доколкото в случая същият е бил със срок
на експлоатация над три години, стойността на процесното застрахователно обезщетение
следва да бъде определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, която съгласно
доказателствените (фактическите) изводи на експерта възлиза на сумата от 4858.96 лева.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че правно ирелевантно според настоящия
съдебен състав при преценката за приложимия метода на определяне на дължимото
застрахователно обезщетение е дали за конкретния лек автомобил е уговорена т. нар.
„удължена гаранция“, доколкото съгласно цитираните норми на чл. 17 и чл. 19 от
5
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане и съдебната
практика по приложението им от значение е не уговореният между купувача и продавача
гаранционен срок, спазването на условията във връзка с който имат значение за техните
вътрешни договорни отношения, а срокът на експлоатация на МПС, който е обективно
обстоятелство, независещо от уговорките между страните по договора за покупко- продажба
на МПС.
Съгласно изричните разяснения на вещото лице- автотехник в проведеното на
24.11.2023г. открито съдебно заседание заплатената в случая стойност за репатриране на
лекия автомобил след произшествието напълно отговаря на средните пазарни цени за този
вид услуга, поради което и доколкото не се спори, че този разход е в причинна връзка с
ПТП, както и че стойността му подлежи на обезщетяване по силата на процесната
застраховка „Каско“, извод в какъвто смисъл следва и от съдържанието на общите условия
на ищеца, следва да се приеме, че същият възлиза именно на заплатената от ищеца сума от
575.04 лева.
С оглед на това и доколкото по извършването и размера- 15.00 лева, на обичайните
разноски за определяне на обезщетението не се спори, при съобразяване на възприетата
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения лек автомобил,
както и на заплатената от ответника преди процеса сума, предявеният иск с правно
основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 650.00 лева, включваща заплатени депозити за възнаграждение на вещото
лице и на свидетеля, както и определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер при съобразяване липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както а
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗД „Е.“ АД, ЕИК
......................, да заплати на „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК ........................, сумата от 2880.86 лева,
представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № В ............... ВТ вследствие на ПТП от 09.08.2021г.,
настъпило на път II- 73 , Ришки проход при км 75, по вина на водача на ППС
(селскостопанска техника) с рег. № ................., чиято деликтна отговорност в това му
качеството била застрахована по силата на сключен със ЗД „Е.“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 13.05.2022г., до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК ........................, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ......................, сумата от 650.00 лева, представляваща разноски
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7