Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1917 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ВиК– Варна“ ООД
твърди, че ответникът Н.И.М., в качеството си на потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.В.“, бл. 227, вх. 3, ап. 105, абонатен № 1182914, е
ползвала предоставени от ищеца услуги, които не е заплатила. Поради неплащане
на дължими суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК за сумата от 966.58 лева, представляваща дължима главница
за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1182914, за периода от 28.09.2015 г. до 28.05.2018 г., за имот,
находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.В.“, бл. 227, вх. 3,
ап. 105, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
както и за сумата от 111.72 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 27.12.2015 г. до 25.06.2018 г. Обосновава
правния си интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с твърдения, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1) сумата
от 966.58 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1182914, за периода от
28.09.2015 г. до 28.05.2018 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.В.“, бл. 227, вх. 3, ап. 105, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2) сумата
от 111.72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 27.12.2015 г. до 25.06.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 10281/2018 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения
от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е страна по
облигационно отношение с ищцовото дружество, както и претендираните ВиК услуги да са реално доставени. Поддържа, че в имота не
е извършвано реално отчитане на потребеното количество вода.
Моли предявените искове да бъде отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 10281 по описа за 2018 г. на ВРС, 24 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл.
415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът
намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и
същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на облигационно отношение
между страните, по силата на което ответникът се явява потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление; 2)
ищцовото дружество реално да е доставило процесното количество вода, отчетено
по реда, предвиден в Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК– Варна“ ООД, одобрени и обнародвани по надлежния ред.
Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки се
установява от приложената на л. 96-98 от делото справка от имотния регистър. От
нейното съдържание става ясно, че Н.М. е собственик на процесния имот, находящ
се в гр. Варна, ж. к. „В.В.“, бл. 227, вх. 3, ап. 105,
като е придобила същия по силата на договор за покупко-продажба, сключен през
2001 г. Следователно ответникът е потребител на ВиК
услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „ВиК- Варна” ООД /л. 5-14/. Същите са
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г. /л. 15-18/, и на основание
чл. 71, ал. 1 са влезли в сила един месец след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, за което са представени доказателства с
исковата молба /л. 19 и сл./. По силата
на чл. 71, ал. 3, предл. второ от Общите условия те
обвързват потребителите от момента на придобиване на право на собственост или
на ползване върху съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или
канализационна система обект. От този момент между страните по делото е
възникнало и облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребителя -
собственик на водоснабдения имот.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в
Глава ІІІ от Общите условия и Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 30
от Наредбата, развита в чл. 22 от Общите условия изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. Показанията
на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление /чл. 35 от Наредбата/. В чл.
39, ал. 5, т. 1 от Наредбата е предвидено изключение от това правило по
отношение на потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения
и индивидуални водомери. При наличието на такава хипотеза месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6
куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В чл. 23, ал. 4 от Общите условия е
установено правилото, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. Доставянето на питейна вода
и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите се
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране /арг. от чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/.
Ищцовото дружество е представило карнети по
партида с абонатен номер 1182914 /л. 99-100/, в които като потребител е вписана
ответницата. От съдържанието му става ясно, че за периода от
28.09.2015 г. до 26.01.2016 г., са отразени показанията на
водомера и подлежащата на заплащане питейна вода в куб. м., представляваща
разлика между отразените от инкасатора показания в деня на съответното отчитане
и показанията, отразени в предходен отчетен период. Така е отчетено следното
потребление: за периода от 28.09.2015 г. до 25.11.2015 г. – 1 куб.м.; за
периода от 25.11.2015 г. до 22.12.2015 г. – 7 куб.м.; за периода от 22.12.2015
г. до 26.01.2016 г. – 6 куб.м.
В последствие, за периода от 26.01.2016 г. до
28.03.2017 г. е начислявано средно количество потребена вода, както следва: в
размер от по 15 куб. м. месечно от 26.01.2016 г. до
26.07.2016 г., в размер от 10 куб. м. от 26.07.2016 г. до 27.09.2016 г., 8 куб.
м. от 27.09.2016 г. до 26.10.2016 г., по 15 куб. м. месечно от 26.10.2016 г. до
22.12.2016 г. и 5 куб. м. от 22.12.2016 г. до 23.02.2017 г.
От съдържанието на талона за пломбиране на водомери, приложен на л. 102
от делото става ясно, че монтираният в процесния обект на потребление водомер е
бил подменен с нов на 28.02.2017 г. Видно от представените карнети,
след този момент е подновено ежемесечното отчитане показанията на водомера,
респ. потребената питейна вода, като са отчетени следните количества: за
периода от 23.02.2017 г. до 28.03.2017 г. – 19 куб. м.; за периода от
28.03.2017 г. до 26.04.2017 г. – 19 куб. м.; за периода от 26.04.2017 г. до
25.05.2017 г. – 19 куб. м.; за периода от 25.05.2017 г. до 27.06.2017 г. – 19
куб. м.; за периода от 27.06.2017 г. до 26.07.2017 г. – 20 куб. м.; за периода
от 26.07.2017 г. до 24.08.2017 г. – 20 куб. м.; за периода от 24.08.2017 г. до
27.09.2017 г. – 20 куб. м.; за периода от 27.09.2017 г. до 25.01.2018 г. – 12
куб. м.; за периода от 25.01.2018 г. до 26.02.2018 г. – 14 куб. м.; за периода
от 26.02.2018 г. до 27.03.2018 г. – 12 куб. м.; за периода от 27.03.2018 г. до
25.04.2018 г. – 13 куб. м.; за периода от 25.04.2018 г. до 28.05.2018 г. – 13
куб. м.
Последните отчетени показания, удостоверени с подпис на абоната датират
от 27.03.2018 г. С подписването на карнета за извършен отчет на посочените дати
абонатът е приел отчетените до тази дата показания на водомера, т.е. признал е,
че посочените в карнета до тази дата количества потребена вода са изразходвани от него.
По изложените съображения следва да се приеме, че фактурираното
количество вода съответно за периода от 28.09.2015 г. до 27.03.2018 г. е реално
доставено и потребено от абоната, поради което в полза на ищеца е възникнало
вземане срещу ответника за цената на доставените ВиК
услуги за посочения период.
Видно от представената от ищеца справка за облога и
плащанията на абонат //л. 103-105/, както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /л. 91-94/, задълженията за предоставени ВиК услуги за горепосочения период са на стойност 889.28 лева.
Следователно предявеният главен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 889.28 лева, представляваща
сбор от задълженията по фактурите, издадени в периода от 27.11.2015 г. до 28.03.2018
г. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 966.58 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение
за забава и извода за недължимост на сумите по фактурите, издадени в периода от
27.04.2018 г. до 30.05.2018 г., неоснователен се явява и искът за присъждане на
мораторна лихва по посочените фактури, т.е. за сумата от 0.32 лева. Същият
следва да бъде уважен до сумата от 111.66 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата по фактурите, издадени в периода от 27.11.2015 г. до 28.03.2018
г., начислена за периода 27.12.2015 г. до 25.06.2018 г., като бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 111.72 лева.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 69.62 лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на
75 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 255 лева,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лева и държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева. На същия съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лева. При съобразяване на размера на реално извършените разноски на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете в общ размер от 543.03 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът Н.И.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, СУМАТА
ОТ 889.28 лева /осемстотин осемдесет
и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги
по партида с абонатен № 1182914, за периода от 28.09.2015 г. до 27.03.2018 г.,
за имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.В.“, бл.
227, вх. 3, ап. 105, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и СУМАТА ОТ 111.66 лева /сто и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от
27.12.2015 г. до 25.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 10281/2018 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над сумата от 889.28 лева /осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и
осем стотинки/, до пълния претендиран
размер на вземането за главница от 966.58 лева /деветстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/
за период на потребление от 27.03.2018
г. до 28.05.2018 г., както и за разликата над сумата от 111.66 лева /сто и
единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, до пълния предявен размер на вземането за обезщетение за забава от 111.72 лева /сто и единадесет лева и седемдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и
к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 69.62
лева. /шестдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и
к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 543.03
лева /петстотин четиридесет и три лева и три стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: