МОТИВИ към ПРИСЪДА № 421а от 01.03.2012 г.
по НОХД № 182/2012 г. по описа на БРС:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 371, т. 2 и сл.
от НПК и е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна
прокуратура-гр. Бургас, с който срещу Д.П.С. с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че на 29.10.2011 г., в с. Маринка, обл. Бургас, в магазин за
хранителни стоки, находящ се на ул. „Вела Пеева” № , като непълнолетен, но като
е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си, е отнел чужди движими вещи – сума в размер на 642 лв., от
владението на С.В.К. с ЕГН **********, собственост на Т.И.А. с ЕГН **********,
в качеството й на ЕТ „Т.А.”***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това заплаха – насочил нож към тялото на С.В.К., докато изричал
думите „Дай парите” – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
В хода на настоящото производство като граждански ищец по делото
е конституирано пострадалото от деянието по обвинението лице - Т.И.А. с ЕГН **********,
в качеството й на ЕТ „Т.А.”***, като за съвместно разглеждане в наказателното
производство е приет предявения от същата против подсъдимия граждански иск за
сумата от 642 лева, представляваща причинени от деянието на подсъдимия
имуществени вреди.
Представителят на БРП в
съдебно заседание поддържа обвинението. С оглед факта, че подсъдимия признава
фактите и обстоятелствата, така както са описани в обвинителния акт, и
обстоятелството, че същите са подкрепени от доказателствения материал събран в
хода на наказателното производство, счита фактическата обстановка по делото за
изяснена. Аргументира доказаността на обвинението от обективна и от субективна
страна. Изтъква множество смекчаващи вината обстоятелства, поради което и
пледира за налагане на подсъдимия на наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като му бъде определено наказание ЛОС в размер на ЕДНА
ГОДИНА, което при задължителното приложение на чл. 58а, ал. 1 НК следва да бъде
редуцирано до ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн. чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66,
ал. 1 НК да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. По отношение на гражданския
иск счита, че същият следва да бъде уважен в пълен размер.
Гражданският ищец моли за
уважаване на предявения граждански иск, като счита същия за доказан по
основание и размер.
Подсъдимият С. – лично и
чрез защитника си адв. А., признава изцяло фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не оспорва правната квалификация на
деянието и моли за налагане на наказание ЛОС в минимален размер при
приложението на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК. По отношение на
гражданския иск - предоставя на съда.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 373, АЛ. 3 НПК СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Д.П.С.
е роден на *** ***, живущ ***, и е ром, български гражданин, без образованеие,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Към момента на
извършване на деянието по настоящото обвинение подс. С. не е бил осъждан, бил е
непълнолетен, но е можел да разбира свойството и значението на деняието си и да
ръководи постъпките си.
На 29.10.2011
г. свид. С.К. била на работа, втора смяна (за времето от 13.30 до 21.30 часа),
като продавач консултант в магазин за хранителни стоки, находящ се в с.
Маринка, обл. Бургаска, на ул. „Вела Пеева” №, който бил собственост на свид. Т.А.
в качеството й на ЕТ „Т.А.”***. Подсъдимият С.,***, често пазарувал от
въпросния търговски обект в с. Маринка, поради което и обектът и персоналът на
обекта му били познати.
На посочената
по-горе дата, привечер, бидейки в дома си в с. Извор, подс. С. решил да извърши
кражба от посочения магазин за хранителнни стоки. За тази цел с ножица пробил
две дупки (за очи) на черна плетена шапка, която да използва като маска, тъй като служителите в търговския обект
биха могли да го разпознаят. Подсъдимият взел със себе си шапката, нож със
счупено острие и счупена дръжка, облякъл кафявото си на цвят яке, качил се на
велосипеда си и потеглил към съседното село. Когато влязъл в с. Маринка,
подсъдимият слязъл от велосипеда си и го скрил, след което продължил пеша до
магазина. Подс. С. наблюдавал магазина около един час и след като се уверил, че
вече е достатъчно тъмно и в същия няма клиенти, решил да действа. Сложил
черната шапка върху главата си, така че от нея да се виждат само очите му, и
държейки ножа в дясната си ръка, пресякъл улицата и влязъл в магазина. Към този
момент в магазина била само свид. К., която инстинктивно се изправила и
застанала права до чекмеджето с оборота. Подс. С. заобиколил щанда, приближил
се непосредствено до свидетелката и като насочил ножа си към тялото й,
произнесъл думите „Дай парите”. Свид. К. застинала. Подс. С. протегнал ръката
си, отворил чекмеджето, до което стояла свид. К. и взел намиращите се в него
банкноти, с изключение на една банкнота от 2 лв. Подсъдимият взел също така и бял
лист - формат А4, койт обил сгънат на четири, след което се обърнал и излязъл
от магазина. В този момент свид. К. натиснала “паник” бутона, който бил монтиран
в магазина и бил свързан с дома на свид. Т.А., след което също излязла от
магазина и видяла как подс. С. бягайки, се отдалечава от магазина. След като
излязъл от с. Маринка, подсъдимият изхвърлил ножа и шапката, върнал се до
велосипеда си, взел го и се прибрал в дома си в с. Извор. Междувременно свид. К.
разказала за случилото се на свид. А., след което двете подали сигнал в
полицията. Няколко дни след извършване на деянието подс. С. с откраднатите
парични средства си купил вещи за собствено употребление. В хода на
образуваното досъдебно производство свид. А. представила на разследващите
органи отчет на оборота за въпросния ден, видно от който размера на отнетата от
подс. С. сума възлизал на 642 лв.
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на настоящото
наказателно производство доказателства, обективирани в гласните такива - самопризнанията
на подсъдимия С. /на л. 20 от материалите по НОХД 182/2012 г. по описа на БРС и
на л. 14-15 от материалите по ДП № ЗМ 04-1221/2011 г. по описа на Четвърто РУП
към ОД на МВР – гр. Бургас/, които изцяло се подкрепят от останалия
доказателствен материал – показанията на свидетелите С.В.К., Т.И.А., Ч Л Д и Т.И.М.
/на л. 21-28 от материалите по ДП № ЗМ 04-1221/2011 г. по описа на Четвърто РУП
към ОД на МВР – гр. Бургас/, както и от писмените доказателства – тези събрани
в хода на съдебното производство /на л. 18 от материалите по НОХД 182/2012 г.
по описа на БРС/ и тези събрани в хода на ДП /на л. 17-20, 29, 30, 32, 34-40,
43, 50, 66, 68-70 по ДП № ЗМ 04-1221/2011 г. по описа на Четвърто РУП към ОД на
МВР – гр. Бургас/, намерените и иззети веществени доказателства - 1 бр. черна плетена зимна шапка и 1 бр.
метално острие от нож, и заключението по одорологичната експертиза /на л. 58-63
от материалите по ДП № ЗМ 04-1221/2011 г. по описа на Четвърто РУП към ОД на
МВР – гр. Бургас/. По отношение на изготвените комплексна дактилоскопна
биологическа експертиза и допълнителна комплексна дактилоскопна биологическа
експертиза /на л. 50-56 от
материалите по ДП № ЗМ 04-1221/2011 г. по описа на Четвърто РУП към ОД на МВР –
гр. Бургас/, поради обстоятелството, че заключенията по тях не дават
съществени за предмета на доказване данни, съдът счита, че същите не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани по същество при анализа на доказателствения материал.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
от обективна и субективна страна подс. С. действително е осъществил състава на
престъпление по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, тъй като на 29.10.2011 г., в с.
Маринка, обл. Бургаска, в магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. “Вела
Пеева” № , като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи –
сума в размер на 642 лева от владението на С.В.К. с ЕГН **********, собственост
на Т.И.А. с ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „Т.А.”***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплаха – насочил нож
към тялото на С.К., докато изричал думите “Дай парите!”.
Деянието
се квалифицира като „грабеж” по основния състав, а именно по чл. 198, ал. 1 НК,
тъй като за осъществяването му подсъдимият е използвал заплаха – насочил е нож
срещу тялото на свид. К., като именно това действие на подсъдимия обективно е
съдействало за сломяване на волята за физическа защита на свид. К., която се е
намирала в състояние на уплаха от застрашаващите живота й действия на
подсъдимия.
Към момента на извършване на престъплението подс. С. е бил
непълнолетен, но е можел да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
От субективна
страна на престъпния състав, съдът счита, че деянието е извършено при форма на
вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подс. С. също
така е съзнавал, че насочвайки нож към свидетелката и по този начин поставяйки
я в състояние, което застрашава живота й, ще улесни отнемането на вещите,
предвиждал е обществено опасните последици от това свое деяние и е целял
тяхното настъпване, т.е. целял е именно сломяването на физическата защита от
страна на свидетелката.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Разпоредбата
на чл. 198, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години. При определяне на наказанието на подсъдимия С. на първо място съдът взе
предвид, че последният към момента на осъществяване на престъплението е бил
непълнолетен, поради което предвиденото в особената част на НК наказание следва
на осн. чл. 63, ал. 1, т. 3 да бъде заменено с наказание лишаване от сводобода
за срок до три години. На следващо място съдът взе предвид, че съдебното
следствие се проведе по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК, поради което съгласно
чл. 373, ал. 2 НПК наказанието на подсъдимия следва да се определи при
условията на чл. 58а НК.
При определяне
на конкретния размер на наказанието на подс. С. съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства оказаното от него съдействие в хода на разследването,
изразените от подсъдимия съжаление и разкаяние за извършеното, младата му
възраст и чистото му съдебно минало към момента на извършване на престъплението.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид относително високата
стойност на предмета на престъплението, както и невъзстановяването на вредите
от същото. При така изяснените обстоятелства съдът счита, че не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
по см. на чл. 55 НК по отношение на подс. С., поради което и наказанието му не
може да бъде определено по реда на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 НК. Мотивиран от
горното съдът счита, че на подс. С. следва да се наложи наказание при условията
на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК, което при наличието на изложените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА и при приложението на чл. 58а, ал. 1 НК следва да бъде намалено
с една трета – до ОСЕМ МЕСЕЦА. С оглед целите на наказанието по чл. 36 НК и след
като отчете още веднъж младата възраст на подсъдимия и обстоятелството, че към
момента на извършване на деянието по настоящото обвинение същият е бил все още
неосъждан, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде
изтъпяно ефективно, поради което и на осн. чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 НК
счита, че същото следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК
Настоящият съдебен състав след като съобрази,
че предявеният гражданския иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се явява доказан
по основание и размер, предвид признването на подс. С. за виновен по
повдигнатото му обвинение и пряката и непосредствена връзка между деянието на
подсъдимия и причинените на пострадалата свид. Т.А. имуществени вреди, намира,
че подс. С. следва на осн. чл. 45 ЗЗД да
бъде осъден да заплати на Т.И.А. с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ
„Т.А.”***, сумата от 642 лв., представляващи
причинени от престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК имуществени
вреди.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
По отношение на веществените доказателства по
делото – 1 бр. черна плетена зимна шапка и 1 бр. метално острие от нож, съдът счита,
че същите на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а” НК следва да бъдат отнети в полза на
Държавата, тъй като са били използвани от подсъдимия за извършване на
престъплението по настоящото обвинение.
РАЗНОСКИТЕ
С оглед признаването на подс. С. за виновен по
така повдигнатото му обвинение, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът постанови
подсъдимият С. да заплати в полза на държавата сумата от 763,57 лв., представляващи
направените разноски по делото (за изготвяне на фотоалбум и за възнаграждения
на вещите лица по комплексната дактилоскопна и биологическа експертиза, допълнителната
комплексна дактилоскопна, биологична и ДНК експертиза и одорологичната
експертиза).
Мотивиран от
гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: К.М.