РЕШЕНИЕ
№ 2131
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110111290 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д.Н. срещу “В.И.К. ООД,
ЕИК ****, гр. Варна иск за установяване в отношенията между страните недължимостта на
сумата от 620, 90 лв. с ДДС, претендирана като незаплатени В и К услуги за обект,
представляващ постройка, изградена в имот, находящ се в гр. *** по фактура №
**********/27.04.2021г., обективираща доставка на В и К услуги за периода от 23.03.2021г.
до 27.04.2021г.
Ищецът твърди, че е потребител на В и К услуги по смисъла на ОУ на В и К
оператора, в качеството си на собственик на постройка, изградена в имот, находящ се в гр.
***, ½ ид. част от тоалет – баня и ¼ ид. част от дворното място.
Поддържа се, че “В и К – Варна” ООД претендира за запащане стойността на В и К
услуги от 191 куб.м., доставени за периода от 23.03.2021г. до 27.04.2021г в процесния обект,
които са остойностени във фактура № **********/27.04.2021г.
По подадена жалба досежно посочената сума е инициирана проверка на средството за
търговско измерване, което е било демонтирано и изпратено на БИМ.
Констатациите от метрологичната експертиза, обективирани в нарочно съставен
констативен протокол, сочат, че водомерът не е метрологично годно средство за търговско
измерване, тъй като отчита както с отрицателна, така и с положителна грешка.
Следователно, то не би могло да отчете действително доставеното и потребено количество
вода.
Отказът на оператора да преразгледа формираното задължение е дало основание на
ищеца да предяви отрицателния установителен иск с твърдения, че не е потребил 191 куб.м.
услуги и не дължи сумата по издадената фактура.
Поддържа се още, че когато средството за търговско измерване е повредено следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 1 ОУ, според която В и К операторът
1
изчислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния
период от предходната година за срока на предписанието по чл. 20 ОУ, като след изтичането
му операторът таксува потребителя по чл. 25, ал. 8 ОУ.
Доколкото предписание не е дадено, то дължимата сума за В и К услуги следва да е
равна на количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния
период от предходната година, т.е. за времето от 23.03.2020г. до 27.04.2020г.
В случай, че се приеме, че водомерът не е индивидуален следва да се приложи чл. 39,
ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004г., според който при провеждане на водомер на
водопроводното отклонение служебно се начислява количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди
от предходната година.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от “В и К – Варна” ООД, в който
е релевирано възражение за недопустимост на производството по съображения, че
потребител на В и К услуги, е бабата на ищеца Д.П., която е ползвател на имота, а Д.Н.
притежател на голата собственост.
В случай, че производството по делото е допустимо, се заявява основание за
дължимост на процесната сума, а именно валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на В и К услиги, по силата на което ищецът, в качеството му на
собственик, чиито имот е водоснабден, дължи стойността на предоставената му питейна
вода.
Твърди се, че преди изготвяне на метрологична експертиза, водомерът е демонтиран с
показания от 343 куб.м., факт, удостоверен с полагане на подпис от страна на представител
на потребителя.
Тъй като СТИ се намира в шахта, отчитането на показанията му, се извършват, на
осн. чл. 23, ал. 1, т. 3 ОУ – два пъти годишно. Именно, такова отчитане е извършено на
29.04.2021г. при демонтажа на водомера. В междинните периоди между два отчета се
начислява ежемесечно вода, определена въз основа на средния месечен разход от предните
два отчета. Налице е изразвняване на начислените средномесечни количества вода през
зимния период за времето от месец ноември 2020г. – месец март 2021г.
Въз основа на изложеното, се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че „В и К – Варна” ООД, е начислило и претендира
за заплащане сумата по фактура № **********/27.04.2021г., обективираща доставка на В и
К услуги за периода от 23.03.2021г. до 27.04.2021г. до обект, представляващ постройка,
изградена в имот, находящ се в гр. ***.
В тежест на ответника е да докаже, че в качеството си на В и К оператор е
предоставил на ищеца, в качеството на потребител, В и К услуги при публично известни
Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР, които
влизат в сила в едномесечен срок от датата на тяхното публикуване в един централен и
местен ежедневник, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, че е доставил количеството потребени и
отчетени, чрез индивидуалния водомер, но незаплатени услуги при спазване на правилата,
сочени от ответника по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите на В и К услуги.
Първият спорен за делото въпрос е дали ищецът Д.Н. има качество на потребител по
смисъла на посочените Общи условия.
2
Ангажираните писмени доказателства установяват, че на 21.04.1993г. с договор за
дарение, за който е съставен НА № ***, том ***, дело № ***/1993г., Д.Н. и баща и Д.Р са
придобили правото на собственост върху жилищна сграда към ул.“***“ с външно стълбище,
салон, две стаи, избено помещение със стълбище и антре и постройка в двора, състояща се
от антре, лятна кухня и клозет и ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр. ***,
представляващо парцел № 5060 в кв. 1141 по плана на гр. Варна, а по скица парцел ****в
кв. *** при запазено в полза на дарителката Д.П. право на ползване и обитаване върху
прехвърления имот до края на живота й.
С договор за доброволна делба от 20.07.1993г., сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, Д.Н. е получила Дял II, състоящ се от ¼ идеална част от
дворно място, представляващо парцел **** в кв. ** по плана на *** подрайон на гр. В.,
заедно с построената върху него постройка, състояща се от входно антре, две стаи,
стопанска постройка.
Принадлежността на правото на собственост върху идеална част от дворното място и
стопанската постройка в двора, обосновава извод, че Д.Н. има качество на потребител по чл.
2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
В и К услуги, поради което възражението на ответника съдът приема за неоснователно.
Ирелевантно е, че върху подарения имот един от дарителите е запазил правото си на
ползване, а останалите са му учредили такова.
От изслушаното заключение на допусната СТЕ, кредитиро от съда и неоспорено от
страните се установява, че в постройка, изградена в гр. ***, е поставен водомер с
идентификационен № ****/2017, който е монтиран на 30.06.2017г. с нулеви показания в
шахта в двора. През зимния период водомерът изисква зазимяване, т.е. поставя се изолация,
която да го предпазва от замръзване.
На 29.04.2021г. е съставен констативен двустранен протокол № **********,
подписан от служител на В и К оператора и от представител на ищеца М.Г., явяваща се
майка на Д.Н., факт, признат от пълномощника на страната, който обективира подмяна на
водомер № ***с показание от 343 куб.м. /л. 76/.
Демонтираният водомер е изпратен по заявление на представителя на потребителя, в
БИМ, Главна Дирекция „МИУ“- Регионален отдел – Варна.
При извършване на метрологичната експертиза е установено, че водомер с
идентификационен № *****/2017 с показание от 0343, 3 куб м., не съответства на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, тъй
като отчита с грешка от „+6, 25 %“ при допустима от „+/- 5, 0 %“, т.е. отчита повече, но и с
грешка от „35, 03 %“ при допустима от „+/- 5, 0 %“, т.е. отчита по-малко.
Или, процесното средство за търговско измерване е отчитало едновременно с
положителна и отрицателна грешка.
От 27.03.2020г. до деня на демонтажа – 29.04.2021г., са били отчитани показания
между 3 и 4 куб.м., видно от справка за облога и плащанията /л. 49/.
На 27.04.2021г. В и К операторът е издал фактура на стойност 620, 90 лв.,
представляваща цената на 191 куб.м. В и К услуги – вода, канал и пречистване.
Констативният протокол на БИМ, представляващ официален свидетелстващ, сочи по
безсъмнен начин, че водомер с идентификационен № ****/2017, е технически неизправно
средство за търговско измерване, поради което показанията му от 343 куб.м. в деня на
демонтажа му, не отговаря на действително преминалото количество В и К услуги,
факт, който се признава и от страна на „В и К – Варна“ ООД в писмо от 15.06.2021г.,
независимо, че по-голямата грешка от „35, 03 %“ при допустима от „+/- 5, 0 %“, е в
ущърб на В и К оператора.
Това дава основание на оператора да начисли количество изразходвана вода по реда,
3
предвиден за повреден водомер в чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004г., според която при
провеждане на водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди от предходната година, идентична на 26, ал. 2 ОУ, в който случай
такусването се извърши по чл. 25, ал. 8 ОУ.
Вместо това, ответникът е извършил таксуването по реда на чл. 23, ал. 3 ОУ, според
която в междинните периоди между два отчета операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните два отчета. След отчитане на показанията количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление.
В същия смисъл са изялвнията на пълномощника на ответното дружество, дадени
пред съда след излушване на заключението на СТЕ.
Видно от справката за облога и плащанията, преди демонтажа на СТИ, е извършен
отчет на 23.02.2021г., при който са записани 9 куб.м. за вода, канализация и пречистване.
Същото количество е отчетено и на 24.03.2021г.
Следователно, ако в деня на демонтажа са отчетени 343 куб.м., а при предходните две
отчитания общо 18 куб.м. за вода, канализация и пречистване, то претендираното
количество не възлиза на 191 куб.м. Експертът също не е в състояние да обясни процесното
количество В и К услуги.
Дори и да се приеме, че от установените 343 куб.м. следва да се извадят всички
показания от месец ноевмри 2020г. до месец април 2021г. възлизащи на 102 куб.м. за вода,
канализация и пречистване, то разликата възлиза на 241 куб.м, а не на претендираното
количество.
Следователно, при установено СТИ, което е технически неизправно и при
несъобразена с ОУ процедура за начисляване на изразходваната вода, потребителят не
дължи изразходвана вода по реда на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Общи условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите на В и К услуги, а предявеният отрицателен установителен
иск, следва да бъде уважен.
В полза на ищеца Д.Н. следва да се присъдят разноски възлизащи на 350 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Г. Н., ЕГН **********, гр. *****
срещу “В.И.К. ООД, ЕИК ****, гр. Варна иск, че Д. Г. Н., ЕГН **********, гр. ***** НЕ
ДЪЛЖИ на “В.И.К. ООД, ЕИК ****, гр. Варна сумата от 620, 90 лв. с ДДС /шестстотин и
двадесет лева и деветдесет ст./, представляваща незаплатени В и К услуги за обект,
представляващ постройка, изградена в имот, находящ се в гр. *** по фактура №
**********/27.04.2021г., обективираща доставка на В и К услуги за периода от 23.03.2021г.
до 27.04.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “В.И.К. ООД, ЕИК ****, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Н., ЕГН
**********, гр. ***** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5