№ 4113
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Теодора Хр. К.динова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110109428 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове от Н. Г. Г.,
ЕГН ********** от село Въглен, община Аксаково, област Варна в
качеството й на майка и законен представител на децата Д. Р. Н., ЕГН
********** и А. Р. Н., ЕГН ********** срещу Р. Р. Н., ЕГН ********** от
*** за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер от по
180 лева за всяко едно от децата, считано от депозиране на исковата молба
в съда – 19.07.2022г. ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла
вноска с падеж 5 (пето) число на съответния месец, за който се дължи
издръжката, като и осъждане на ответника да заплати издръжка за минал
момент в размер от по 812,90 лева за всяко едно от децата, за периода
02.03.2022г.-17.07.2022г., на осн. чл. 143 и чл. 149 СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са родители на
децата Д. Р. Н., ЕГН ********** и А. Р. Н., ЕГН **********, като ищцата
осъществява пряката грижа по отглеждането им. Посочва, че с ответника са
разделени от 02.03.2022г., от който момент издръжката е поета единствено от
ищцата. Твърди, че към момента същата не работи, като доходите за
издръжка се формират от плащания от социални помощи.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват по размер. Посочва, че следва да бъде
присъдена издръжка съобразно минималните посочени в закона размери.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че
1
Д. Р. Н., ЕГН ********** е родено на 13.12.2016г., като родители на същото
са страните по спора.
От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че
А. Р. Н., ЕГН ********** е родено на 19.03.2021г., като родители на същото
са страните по спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на
детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото
лице да престира последната.
Не е налице спор, че ответникът е задължено да заплаща издръжка лице
по отношение на децата Д. и А.. Според задължителна съдебна практика на
ВКС, установена с Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и №
5/31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те
биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи са
установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Детето Д. е на 6 години, а А. на 1 година. Не се установиха специални
нужди, на децата от които то да се нуждаят за да бъде определен по-висок
общ размер на издръжката. Съдът намира, че следва да определи издръжка в
общ размер на всяко едно от децата в размер на 280 лева.
Издръжката от общият й размер от по 280 лева се дължи от двамата
родители в полза на децата, с оглед на което по-голямото парично участие в
покриване на месечните разходи по издръжка следва да бъдат за сметка на
родителя, който не осъществява пряко ежедневните грижи по отглеждане на
децата, а именно в случая това ответникът, който следва да бъде осъден да
заплаща в полза на всяко едно от децата месечна издръжка в размер от по 180
лева. По – малкото парично участие на ищцата е за сметка на ежедневните
грижи за отглеждането и възпитанието на децата, които тя полага. Съдът
намира, че ответникът няма да бъде затруднен в нейното изплащане,
доколкото намира, че от така определената издръжка не надвишава
значително законоустановения минимален размер към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Следва да
бъде посочено, че макар и към момента на приключване на съдебното дирене
в първа инстанция да се установи, че ответникът не упражнява труд по
2
трудово правоотношение, от което да реализира доход, то същия е лице в
работоспособна възраст, без данни за заболяване от вид, който пречи за
упражняване на трудова дейност с оглед реализиране на доходи.
Трудоспособността при липсата доходи е правно значима в хипотезата на чл.
143 СК, защото задължението за издръжка в настоящия случай произтича от
основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите
пълнолетие деца и да им осигуряват условия за живот, необходими за
развитието им. В този смисъл и съдебната практика обективирана в Решение
№ 305/07.06.2011г., постановено по гр. дело № 1269/2010г. на ВКС, ІV г.о.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплаща издръжка в полза на детето Д. в размер на 180 лева, както и
в полза на детето А. в размер на 180 лева, които издръжки са платими считано
от депозиране на исковата молба в съда – 19.07.2022г., с падеж 5-то число,
ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска.
По отношение на иска с правно осн. чл. 149 СК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца е да установи предпоставките за основателност на предявения иск, а
именно че за процесния период предхождащ иска за издръжка, грижите за
детето, включително и неговата издръжка са били изцяло осъществявани от
нея. По това обстоятелство между страните не е налице спор, поради което и
съобразно изложеното в исковата молба предвид това, че за периода от
02.03.2022г. до депозиране на исковата молба в съда, грижи за децата се
упражняват само от тяхната майка, която единствено престира и средства за
тяхната издръжка, то ответникът и баща на децата следва да бъде осъден да
заплати издръжка за този период. В хода на съдебното производство не се
установи той да е предоставял издръжка в полза на своите деца, поради което
искът е основателен. По отношение на размера на дължимата издръжка съдът
вече изложи мотиви, като намира, че за този период преди завеждане на ИМ в
съда не са налице обстоятелства, които да породят необходимостта от
определяне на различна от горепосочената издръжка в полза на всяко едно от
децата.
При тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на всяко едно от децата издръжка за минал момент в размер от по
812,90 лева, за периода 02.03.2022г.-17.07.2022г., на осн. чл. 149 СК.
По отношение на разноските:
В съдебната практика и в частност Определение №442/28.06.2019 по
дело №502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/
материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В
посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието
на някое от посочените основания при сключване на договора за правна
помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
3
материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента.
В настоящата хипотеза адв. В. е предоставил безплатна правна помощ
на ищцата доколкото последната е лице, чрез което е платима издръжка в
полза на децата, поради което и с оглед изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител разноски за
осъщественото представителство в размер на 300 лева, на осн. чл. 7, ал.1, т.6
Наредба №1/09.07.2004г., съобразно приложимата редакция на Наредба
№1/09.07.2004г. към 15.05.2022г., съобразно представения по делото договор
за правна помощ и съдействие от 15.06.2022г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер
на 4% върху тригодишните платежи върху определения размер на дължимите
месечни издръжки в размер на 518,40 лева, както и държавна такса за
издръжките за минал период в размер на 100 лева, или общо 618,40 лева.
Ищецът следва да бъде осъждан да заплати по сметка на съда и сумата
от 300 лева – възнаграждение за процесуално представителство по назначен
му особен представител платимо от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. Н., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка в полза на детето Д. Р. Н. , ЕГН **********, платима чрез
неговата майка и законен представител Н. Г. Г., ЕГН ********** от село
Въглен, община Аксаково, област Варна в размер на 180 (сто и осемдесет)
лева, считано от депозиране на исковата молба в съда – 19.07.2022г. с падеж
5 (пето) число на съответния месец, за който се дължи съответната издръжка
до настъпване на обстоятелства, които обуславят нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Р. Р. Н., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка в полза на детето А. Р. Н., ЕГН **********, платима чрез
неговата майка и законен представител Н. Г. Г., ЕГН ********** от село
Въглен, община Аксаково, област Варна в размер на 180 (сто и осемдесет)
лева, считано от депозиране на исковата молба в съда – 19.07.2022г. с падеж
5 (пето) число на съответния месец, за който се дължи съответната издръжка
до настъпване на обстоятелства, които обуславят нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Р. Р. Н., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ месечна
издръжка за периода 02.03.2022г.-17.07.2022г. в полза на детето Д. Р. Н., ЕГН
**********, платима чрез неговата майка и законен представител Н. Г. Г.,
ЕГН ********** от село Въглен, община Аксаково, област Варна в размер на
812,90 (осемстотин и дванадесет лева и 90 ст.) лева , на осн. чл. 149 СК.
4
ОСЪЖДА Р. Р. Н., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ месечна
издръжка за периода 02.03.2022г.-17.07.2022г. в полза на детето А. Р. Н., ЕГН
**********, платима чрез неговата майка и законен представител Н. Г. Г.,
ЕГН ********** от село Въглен, община Аксаково, област Варна в размер на
812,90 (осемстотин и дванадесет лева и 90 ст.) лева , на осн. чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Р. Р. Н., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
К. В. В., ЕГН **********, гр. Варна, ул. Ружа №32, ет.1, вписан в Адвокатска
колегия – София, личен №********** сумата от 300 (триста) лева
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в
производството по гр. дело № 9428/2022г. на Варненски районен съд на
ищеца Н. Г. Г., ЕГН ********** от село Въглен, община Аксаково, област
Варна, на осн. чл. 38, ал.1, т.1 ЗА.
ОСЪЖДА Р. Р. Н., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
държавна такса по исковете за издръжка в размер на 618,40 (шестстотин и
осемнадесет лева и 40 ст.) лева, сумата от 300 (триста) лева заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за особен представител на ответника в
производството по делото, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщение на страните за него ведно с
препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5