Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1153 Година 22.07.2020 Град Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Б., Х състав, на шести
юли две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Гергана Славова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1316 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Е.К. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** против заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 21-4635-000086 издадена на 13.05.2021г. от полицейски инспектор към ОД
на МВР гр.Б., РУ П., с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона и прави искане да бъде отменена.
Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на
МВР гр.Б., РУ П. – Стайко Атанасов Овчаров, редовно уведомен, не изразява
становище по жалбата.
Административен съд Б. намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Акт за установяване на административно
нарушение № 341943/13.05.2021г. (л.8 от делото) е съставен на А.Е.К., затова,
че на 13.05.2021г. в 20,10ч., в общ.П., на път Б.-Маринка-Созопол-П.-Царево-Малко
Търново, на км.37,600, с посока на движение от гр.П. към гр.Созопол, управлява
лек автомобил Хонда ЦР В с рег.№ А4743НР, след като СУМПС е отнето по реда на
чл.171, т.1 с АУАН серия АА/968743/30.03.2021г. Прието е, че е нарушил чл.150а,
ал.1 от ЗДвП.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-4635-000086 издадена на 13.05.2021г. от полицейски
инспектор към ОД на МВР гр.Б., РУ П. (л.6 от делото), на основание чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП е наложена на А.К., принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“а“ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В
мотивите на заповедта е посочено, че на 13.05.2021г., около 20,10ч., на втори
клас път № 99, на км.37,600, с посока на движение от гр.П. към гр.Созопол,
управлява лек автомобил Хонда ЦР В с рег.№ А4743НР, след като СУМПС е отнето по
реда на чл.171, т.1 с АУАН серия АА/968743 от 30.03.2021г., с което е нарушил
чл.150 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на 13.05.2021г., видно от
направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 769000-13929/26.05.2021г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.40 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Б., на
основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени
длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в сектори/групи
„Охранителна полиция“ в РУ на ОДМВР Б., да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на лицето.
Заповедта е издадена в предвидената от
законодателя писмена форма, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване.
Заповедта е издадена в несъответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се
прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно
средство. Доколкото не е налице спор по делото, че А.К. е собственик на превозното
средство на което е прекратена регистрацията, правилно същият е определен като
адресат на заповедта.
В случая не се установява да са били налице
основанията за налагане на процесната ПАМ.
За да наложи процесната ПАМ административният
орган е приел, че са налице основания по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, тъй като
СУМПС на жалбоподателя е отнето с АУАН серия АА/968743 съставен на 30.03.2021г.
Цитираната правна норма обаче изисква за да се наложи ПАМ, свидетелството на
лицето за управление да е временно отнето по реда на чл.171,
т.1, тоест чрез налагане на ПАМ, в някоя от предвидените хипотези в букви
от „а“ до „ж“. В обжалваната заповед, не се твърди, че на А.К. е наложена ПАМ,
със заповед издадена на посочените основания, а се сочи, че СУМПС е отнето с
АУАН. Съответно в съставения на 30.03.2021г. АУАН, е посочено, че СУМПС на
жалбоподателя е иззето като доказателство, но не и че на същия е наложена ПАМ,
по реда и основанията предвидени в чл.171, т.1 от ЗДвП. След като с посочения в
заповедта АУАН не е наложена на жалбоподателя ПАМ на основание чл.171, т.1 от ЗДвП, то не са били налице и основанията по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на процесната ПАМ и обжалваната заповед е
издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отменена.
На основание чл.172, ал.5, изр.второ от ЗДвП,
настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Б., десети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 21-4635-000086/13.05.2021г. издадена на от
полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Б., РУ П..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: