№ 76
Гр.Д.,18.04.2018
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Дуловският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори март
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН Д.
При участието на секретар –
протоколиста В.И.и в присъствието на прокурора …………………… , като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело №253/2017 година по описа на ДРС
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано с искова молба с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът „К.“ ***от
гр.С.с ЕИК***, чрез прокуристта си Д.Д., моли съда да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответника, че е собственик на:- поземлен имот с
идентификатор ***с обща площ от ***кв.м. заедно със сградите построени в него
съответно с идентификатори №№***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***;
***; ***; *** и *** съгласно кадастралната карта на гр.Д.от ***година и го
осъди да му предаде владението над имот с идентификатор *** представляващ *****..
Твърди ,че процесния имот е бил негова собственост,
предмет на публична продан през ***година , когато публичен изпълнител от АДВ
го изнася на публична продан и с постановление за възлагане №***.***е възложен
на праводателя на ответника, който пък му го продава
съгласно н.а №***година вписан на ***година в службата по вписванията. Представя
като доказателство Решение на СГС от ***година постановено по адм.д.№***с което са отменени действията по протокол за
провеждане на таен търг на ***фабрика и земята находящи
се в гр.Д., ул.***№** и по протокол за
извършено класиране с което за купувач е определен М.ООД, както и
потвърждаващото го решение №***.***година на изпълнителния директор на АДВ като
незаконосъобразни. Счита ,че това решение го лигитимира
за собственик и последвалото отчуждаване чрез синдика на М.ООД е нищожно, тъй
като никой не може да продаде нещо ,което не е негово. Претендира за
направените по време на процеса разходи.
Ответникът
по иска ЕТ „Л.- С.И.“***, чрез процесуалните си представители адв.Л. и адв.Д. считат иска за
допустим , но неоснователен. Твърдят, че ответникът е придобил правата на
собственост над процесния имот на две основания-
правна сделка годна да ги направи собственици и давностно
владение, като към владението им като добросъвестни владелци от четири години 362 дни, поискаха на основание
чл.82 от ЗС да се присъедени владението на праводателя им „М.“ ООД ,който е владял имота от ***.***година
до ***година. Претендират за направените по делото разноски. Представят
доказателства- писмени и гласни в подкрепа на твърденията си.
Съдът след
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното:
Страните по
делото не спорят, че процесния имот до ***.***година
е бил част от ***фабрика находяща се в гр.Д.собственост
на ищцовата страна. Тази фабрика за задължения на
собственика към фиска е станала предмет на
принудително изпълнение за което е било образувано изпълнително дело №***по
описа на АДВ с публичен изпълнител Т Д.. Спорът възниква именно от предприетите
принудителни действия на публичния изпълнител по продажбата на имота и правния
резултат от тях. Насрочения търг с тайно наддаване , обективиран
в протокол за провеждане на таен търг №***и протокол за извършено класиране №***.***година,
обжалван от длъжника до директора на АДВ , която е оставена без уважение и
последвалото обжалване пред ВОС, делото по което е прекратено. С постановление
за възлагане №0***.***година, недвижимия имот ***фабрика собственост на „К.“
ООД е възложен на купувача „М.“ ООД предложил сумата от ***** лева и внесъл същата дата цялата
сума видно от представеното бордеро към АД №***при ВАС ,стр.96. Това
постановление е влязло в законна сила и имота
започва да се владее от купувача „М.“ ООД. След промяната на
нормативната уредба и приемането на АПК длъжника по изпълнителното дело е завел
иск пред СГС за което е образувано дело №***година и с решение от ***година по
него съда е отменил действията на публичния изпълнител по протокола за
провеждане на таен търг, протокола за извършено класиране и и решение №***.2005г на ИД на АДВ, като
незаконосъобразни. Последвалите действия
на длъжника и купувача за изясняване ,кое решение следва да се спазва не намира отговор от съдебните инстанции. Процесния имот като част от цялата ***фабрика продължава да
се владее от купувача, който е отразен като собственик в КККР на гр.Д.от 2007
година. Става част от капитала на дружеството купувач и в последвалото производство по
несъстоятелност е предмет на удовлетворение на неговите кредитори. С нотариален
акт №***година по описа на нотариус К., „М.“ ООД в несъстоятелност продава на ЕТ
„Л.- С.И.“ цялата ***фабрика с идентификатор ***с построените в него сгради, включая процесната яваваща се като сграда с идентификатор ***0 със застроена
площ от 523 кв.м., брой етаж-1, предназначение- сграда за обществено хранене.
При изповядване на сделката е представено постановлението за възлагане на
недвижимия имот №***.***година , скица №***. От представената извадка от
службата по вписванията е видно, че решението на СГС не е породило вписване на
промяна на обстоятелствата, породени от постановлението за възлагане на
публичния изпълнител. Това е възприето от ОС- Силистра по повод искане на ищеца
да бъде отбелязан акта на СГС в партидата на имота. С нотариална покана от
28.06.2012 година „К. ***е уведомила купувача, че са предприели действия за
установяване собствеността спрямо „М.“ ООД в несъстоятелност и предаване на
владението му. Доказателства тази насока не бяха представени. В съдебно
заседание свидетелите Е.М.и Г.А.заявиха, че от ***година до закриването на
фабриката като ***2009 година са работили при работодатели М.ООД и ***, която е
била наемател от 2006 до 2009 година на фабриката и е осъществявала ***дейност.
От
процесуално правна страна, искът е допустим, тъй като ищецът, като претендиращ собственик
на имота има интерес да води настоящия иск, а ответникът пък притежава пасивна
легитимация в процеса тъй като е владелеца му.
От материално правна страна ,
разгледан по същество иска е неоснователен. Съгласно принципите на общото вещно
право, за да бъде основателен един ревандикационен
иск е нужно ищецът да докаже две неща: първо, че той е собственик на вещта/ в
случая вещно право на собственост в/у по-горе описания имот и второ, че именно
ответникът владее вещта без основание. По пункт първи: Ищецът е бил собственик до ***.***година, когато с постановление
за възлагане на публичния изпълнител имота е възложен на купувача по проведен
търг с тайно наддаване. Това постановление е вписано в имотния регистър на ***.***година.
От тогава имота се владее от „М.“ ООД на правно основание годно да го направи
собственик, тъй като го е придобил в резултат на публична продан. Решението на
СГС за отмяна на протокола за провеждането на този търг , класирането и
решението на директора АДВ за потвърдени действия на публичния изпълнител,
както се е произнесъл СсОС нямат сила на присъдено
нещо по отношение на страните. В последствие тази хипотеза е възприета и от
съдилищата провели несъстоятелността на „М.“ ООД в несъстоятелност, тъй като са
установили, че процесния имот е собственост на
дружеството в несъстоятелност и чрез синдика са допуснали то да послужи за
удовлетворяване интересите на кредиторите. Не бяха представени доказателства от
страна на ищеца, че е водил иск по чл.108 от ЗС срещу праводателя
на ответника и за резултата от него. Така ответникът по делото ЕТ“Л.- С.И.“
придобива владението над процесния имот чрез договор
за покупко продажба от юридическо лице, на основание
годно да го направи собственик, което го прави добросъвестен владелец и като
такъв владее имота в продължение на четири години триста шестдесет и два дни.
От друга страна неговия праводател „М.“ ООд –в несъстоятелност, е притежавал титул- постановление
за възлагане на публичен съдебен изпълнител върху процесния
имот, с който успешно е отблъсвал претенциите на ищеца по настоящото дело
базирани на решението на СГС, поради което и ответника може да се позове на
разпоредбата на чл.82 от ЗС и да присъедини към своето владение и това на праводателя си, което още веднъж доказва ,че владее имота
на правно основание.
От тук следва ,че към момента на подаване на
иска процесния имот не е собственост на ищеца и се
владее от ответника на правно основание за това и иска се явява неоснователен.
Предвид изхода на делото претенцията
на ищцовата страна за присъждане на направените по
делото разноски се явява неоснователна, а тази на ответната страна основателна
и ищеца следва да му заплати направените разноски по делото в размер на 2000
лева за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК Дуловския районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „К.“***от гр.С.с ЕИК*** срещу „Л.- С.И.“ с ЕИК*** с правно основание
чл.108 от ЗС, за признаване за установено че е собственик върху намиращата се в
поземлен имот с идентификатор ***с обща
площ от ***кв.м., сграда за ***кв.м.и съставляваща имот с идентификатор №*** и го осъди да му предаде владението над този
имот, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.“ ***от гр.С.с ЕИК*** представлявано от прокуриста Д.Д. да заплати на ЕТ
„Л.- С.И.“ с ЕИК*** сумата от 2000 /две
хиляди/ лева разноски по делото за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския
окръжен съд.
Районен съдия: