РЕШЕНИЕ
№2344/17.12.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и пети ноември Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4760 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от С. С. Д.в качеството й ЕТ „Мануела –Соня Д.“
, против Наказателно Постановление № В- 0046946 / 04.09.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен ,Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на ЕТ
„Мануела –Соня Д.“ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
500 лева, на основание чл.
222 от Закона за защита на
потребителите.
В
жалбата се описва начина, по който е протекла проверката на служители на КЗП в
обекта и се твърди, че е бил поискан „ регистър на рекламациите“, като въз.Д.
помислила, че е била въведена нова форма за отразяване на оплакванията на
клиентите и от нея се иска документ, различен от книга за рекламация, каквато
имала.Поради това и при приключване на документалната проверка тя занесла новозакупен регистър за рекламации и под диктовката на проверяващата,
вписала в него датата, на която го представила, въпреки че имала книга за
рекламации, започната на 15.06.2018г.Поради това и доколкото в закона не било
предвидено място, на което да се държи този регистър, въз.Д. счита, че не е
извършила описано в постановлението нарушение и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество
адв. П.Г. отново излага становище, че
нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като е следвало
да се установи, че търговеца въобще не води регистър на рекламациите, а не че
не държи такъв в проверявания обект. Поради това и пледира постановлението да бъде
отменено.
Въззиваемата
страна,редовно призована, не се представлява.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.07.2019г., служители на КЗП-Варна , една от които св.Х.Х., извършили проверка в снек
–бар „Герака“, намиращ се в КК „Чайка“ № 29 и
стопанисван от ЕТ „Мануела –Соня Д.“, с управител въз.Д..Към момента на
проверката обектът функционирал.Св.Х.
изискала регистъра за рекламации,
като такъв нямало и не бил представен.
Тези и други установени обстоятелства били описани в Констативен
протокол № 2668507.Представляващият
търговеца следвало на 29.07.2019г. да се яви в КЗП да представи регистър за рекламации.На 29.07.2019г. въз.Д.
се явила в КЗП и представила нов регистър.Св.Х. й казала да го завери и тя
вписала в него датата 29.07.2019г.
Поради това св. Х. съставила против
ЕТ „Мануела –Соня Д.“ акт за установяване на административно нарушение № К –
0046946, за това че търговецът не е изпълнил административното си задължение да
поддържа регистър на предявените рекламации.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.127 ал.2 от ЗЗП. При
личното предявяване на акта възражения
не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било
посочено, че търговеца поддържа регистър на рекламациите от 15.06.2018г. и него
нямало вписано нищо, тъй като рекламации не били постъпвали.Било посочено още,
че въз.Д. се объркала от наименованието на документа, който е бил изискан да
представи, поради което и след получени разяснения от проверяващите, тя купила
нов регистър, който представила в КЗП и въпреки това бил съставен акт. Било
формулирано искане да не бъде издавано наказателно постановление и преписката
да бъде прекратена.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № В- 0046946/ 04.09.2018г. , с което административно-наказващият
орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация
на нарушението по чл.127 ал.2 от ЗЗП.За него
на основание чл.222 от ЗЗП на ЕТ „Мануела –Соня Д.“било наложено административно наказание “ Имуществена санкция “ в размер на
500лв.Депозираните възражения били обсъдени и приети за неоснователни.
В хода на съдебното производство бе
разпитана св. Х.Х.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно. Свидетелката обясни, че в хода на проверката не е бил
представен регистър за
рекламации . Св. Х. потвърди, че такъв е бил представен при документалната
проверка, но нов и по нейни указания въз.Д. е вписала датата на завеждането му
29.07.2019г.
Съдът допусна до разпит св.Р.Д. -съпруг
на въз.Д., който е присъствал в обекта по време на проверката.Този свидетел
посочи, че тъй като стопанисват няколко обекта, книгата за рекламации не се е
намирала в заведението, а на адреса на фирмата.Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични, последователни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното
постановление № В- 0046946 /
04.09.2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП, съгласно заповед
№ 171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП.Актът също е съставен от компетентно
лице съобразно Заповед № 367 ЛС/ 22-04.2015г.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът съдържа всички минимално изискуеми
реквизити по смисъла на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да се
разбере какво е обвинението и срещу
какво да се организира защитата.
Депозираните срещу ката възражения са били обсъдени и приети за
неоснователни. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Поради това съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяване на постановлението и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя,
което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение
по чл. 127 ал.2 от ЗЗП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Безспорно бе установено от
свидетелските показания и от писмените доказателства по делото, че към момента на проверката не е бил
представен регистър за рекламации.Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗП търговецът или
упълномощено от него лице са длъжни да поддържат регистър за предявените
рекламации.Това е предвидено в закона именно за защита на правата на
потребителите, които ако предявят своевременно рекламацията, същата
задължително следва да се опише в регистъра.Т.е.регистъра следва да се намира в
търговския обект и да се предоставя на потребителя при посочените условия.Това
налага извода, че за изпълнение на законовите изисквания такъв регистър следва
обективно да съществува и преди да е предявена рекламация .Съдът не споделя
доводите в жалбата, поддържани и в хода на съдебното заседание, че търговецът е имал регистър за рекламации, но поради объркване
не е разбрал какво точно следва да представи.Към възражението след съставяне на
акта е приложено заверено копие именно от „ регистър за рекламации“, а не от „
книга за рекламации“, както се сочи в жалбата.Поради това и не може да се
приеме твърдението за объркване и неяснота по време на проверката.От друга
страна, датата на завеждане на регистъра, се поставя единствено и само от търговеца, поради което и не може да се
приеме за безспорно доказано, че такъв регистър е имало въведен именно от
15.06.2018г. От друга страна, от показанията на св.Д. се установява, че
действително необходимия регистър не се е намирал обекта, поради което и не е
бил представен на св.Х., което пък тя е описала в изготвения констативен
протокол.Ако обаче този регистър е съществувал преди датата на проверката, то
не е имало обективна причина въз.Д. да го представи при документалната
проверка, което тя не е сторила. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че
нарушението описано в акта и постановлението безспорно е било извършено, тъй
като всеки търговец е длъжен да води и
поддържа регистър за рекламации.Представянето на регистър след проверката,
заведен с дата 29.07.2019г. не води до отпадане на административно-наказателната
отговорност, доколкото безспорно е доказано че на 17.07.2019г. в обекта такъв
не е имало и не е бил воден.
Съдът намира, че в случая не следва да прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Допуснатото нарушение не се отличава по своята обществена опасност от
останалите от този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна, като
следва да се има предвид и обстоятелството, че регистърът за рекламации е била
заведен дванадесет дни след проверката.
Правилно административно наказващият орган е приложил и санкционната норма
на чл.222 от ЗЗП, тъй като именно там е предвидена санкция за неизпълнение на
разпоредбите на чл.127 от ЗЗП.При определяне на размера на санкцията е било взето предвид, че нарушението е първо
по ред и е било отстранено след неговото установяване.Поради това и съдът
намира, че правилно наказващият орган е наложил на ЕТ „Мануела –Соня Д.“
„Имуществена санкция” в минималния
предвиден от закона размер от 500лв., като това наказание е съответно на
допуснатото нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № В- 0046946 / 04.09.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен ,Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на ЕТ
„Мануела –Соня Д.“ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
500 лева, на основание чл.
222 от Закона за защита на
потребителите.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: