Номер 237423.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми граждански
На 23.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503443 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от ТД „Вихрен“ – чрез адв. Н. Г. от САК, с
надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 3128/15.09.2020
г., постановено по гр. д. № 710/2020 г. по описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, 3 с-в, с което на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и образуваното съдебно
производство е прекратено.
Частният въззивник поддържа, че обжалваното преграждащо определение е
неправилно, тъй като с т. нар. „поправена“ искова молба е обосновал правния си интерес от
предявяване на отрицателния петиторен установителен иск за отричане със сила на
пресъдено нещо на твърдяното от ответника право на собственост върху спорната
недвижима вещ, а именно релевирал е правен довод, че той е придобил това вещно право
„чрез оригинерен способ – строителство и приращение“.
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, като е внесена
дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което тя е допустима и
редовна.
Разгледана по същество, тя се явява и основателна.
За да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, първоинстанционният
съд е достигнал до правния извод, че в дадения от него срок ищецът не е отстранил
констатираните с Разпореждане от 20.07.2020 г. нередовности на исковата молба, а именно
не е обоснован правния интерес от предявяване на отрицателния петиторен установителен
иск с посочване на придобивно основание, въз основа на което ищецът да е станал
собственик на спорния имот, респ. с описване на „други факти, от наличието на които да се
прецени наличието на такъв интерес“.
1
Съгласно чл. 2 ГПК българският съд е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена
молба за защита на лични и имуществени субективни права, която отговоря на
нормативните изисквания за нейната допустимост и редовност.
Съобразно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени
в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: 1) ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; 2) позовава се на фактическо състояние
или 3) има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Наистина, както в първоначалната искова молба, така и в т. нар. „поправена“ искова
молба (съобразно изричните указания на първоинстанционния съд) ищецът е изложил
неясни и неконкретизирани чрез прецизни правни термини твърдения, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот на оригинерно правно основание, като част
от тези твърдения са противоречиви и взаимно изключващи се – „от датата на
изграждането на обекта до 2012 г. обектът е стопанисван и управляван от ТД „Вихрен“,
„строителството на сградата е извършено със собствени средства и сили на членовете на
туристическото дружество“ (в първоначалната искова молба), респ. „ТД „Вихрен“ е
извършило строителството на сградата със собствени средства и сили на членовете си, в
съответствие с техническите правила и норми, при което е придобило собствеността върху
имота по оригинерен способ – чрез строителство по стопански начин“; „като единствен
собственик ТД „Вихрен“ е стопанисвало и управлявало обекта от датата на изграждането му
до 2012 г., включително. В тази насока ще ангажирам доказателства“. Същевременно
сезиращите съда актове съдържат многословни и ирелевантни за правилното решаване на
правния спор фактически и правни съждения.
Но служебно задължение на съда е да изведе предявеното спорно материално право и
да даде неговата правилна правна квалификация от действително изложените
правопораждащи факти. Очевидно е, че не е уреден в закона оригинерен вещен придобивен
способ „чрез строителство по стопански начин“, поради което с оглед на релевираните
фактически твърдения – „ТД „Вихрен“ е стопанисвало и управлявало обекта от датата на
изграждането му до 2012 г., включително“, е следвало да приеме, че ищецът обосновава своя
правен интерес за отричане на твърдяното от ответника право на собственост върху спорния
имот, като поддържа, че е станал собственик на процесната недвижима вещ на оригинерно
правно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Но тъй като обичайно
установяването на този придобивен способ се осъществява чрез разпит на свидетели (не е
необходимо предварително да се съставя констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК), първоинстанционният съд, за да установи наличието
на твърдения от ищеца правен интерес, следва по необходимост да допусне или
предварително (при т. нар. „процес относно процеса“), или в първото редовно открито
съдебно заседание поисканите в т. нар. „поправена“ искова молба свидетели за установяване
твърдяната фактическа власт върху спорния имот през релевантния период.
2
ОС-гр. Благоевград не е дал в разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК и конкретни
указания на ищеца за изясняване на правния интерес от предявяване на отрицателния
петиторен установителен иск – тъй като той може да обоснове този интерес и с твърдяно
фактическо състояние (вкл. и неизтекла до предявяване на исковата молба придобивна
давност), неясни и неконкретизирани се явяват следните указания на съда: „не се твърдят…
други факти, от наличието на които да се прецени наличие на такъв интерес“. Едва в
прекратителното определение ОС-гр. Благоевград е изяснил кои са тези други факти, а
именно че правният интерес може да се обоснове и с позоваване на фактическо състояние
или когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Тъй като в
тази част указанията, дадени на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, не са били законосъобразни,
прекратителното определение би било неправилно само на това основание, освен по вече
изложените правни съждения.
Само за пълнота на изложението трябва да се изясни, че ако първоинстанционният
съд е считал за нередовна исковата молба, не е следвало да дава указание за нейното
вписване до отстраняване на нейната нередовност (установява се, че т. нар. „поправена“
искова молба е била вписана на 25.08.2020 г. в СВ при РС-гр. Разлог) – арг. чл. 12 ПВ.
Но тъй като в частната въззивна жалба се поддържа и второ оригинерно придобивно
основание – приращение, без да се излагат конкретни факти за това, след отмяна на
прекратителното определение и връщане на делото в ОС-гр. Благоевград за продължаване
на съдопроизводствените действия първоинстанционният съд следва да даде конкретни
указания на ищеца да обоснове точно оригинерното придобивното основание, на което
твърди, че е станал собственик на спорния имот, а ако правният интерес се основава на
придобивна давност, да се даде възможността ищеца да изложи конкретни факти за това
дали през релевантния период е бил добросъвестен или недобросъвестен владелец. По този
начин ще се даде възможност на ответника да упражни в цялост своите процесуални права.
Следователно, като основателна частната въззивна жалба трябва да бъде уважена, а
обжалваното определение като неправилно да бъде отменено и делото върнато на ОС-гр.
Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3128/15.09.2020 г., постановено по гр. д. № 710/2020 г. по
описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, 3 с-в, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната
исковата молба и образуваното съдебно производство е прекратено.
ВРЪЩА делото на ОС-гр. Благоевград за продължаване на съдопроизводствените
действия по него съобразно дадените указания в обстоятелствената част на настоящото
3
Определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4