Р Е Ш Е Н И Е №428
гр.
Пазарджик, 27.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, гражданска колегия,
в открито
заседание на
деветнадесети ноември….……………………………
през две
хиляди и осемнадесета година......................... в състав:
Председател:
АЛБЕНА ПАЛОВА
Членове:
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
К. Кентова............…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…................……. като разгледа
докладваното от
окръжен съдия Албена Палова.…..….. в. гр. дело № 683 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294, ал.1 във връзка с чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 109/22.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3183/2017 г. ВКС е отменил решение № 193/05.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 167/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като в мотивите на решението са дадени указания за приложение на материалния закон.
С решение № 327/02.12.2017 г., постановено по гр.д. №115/2016
г. по описа на РС-Велинград, е отхвърлен иска на Д.А.Е., с ЕГН ********** и А.М.Е.,
с ЕГН ********** и двамата от с.С.П., Община Велинград, пл. “Л.“ № 3, против М.Д.Д.,
с ЕГН **********, Р.Ю.Д., с ЕГН ********** и двамата от с.С.П., Община
Велинград, пл.“Л.” № 3 по чл.109 от ЗС за осъждането им да преустановят
действията, с които пречат на ищците да упражнява правото си на собственост, а
именно: да премахнат незаконната ограда построена на границата на имотите с
пл.номера .. и .. и да преустановят неоснователните действия пречещи им да упражняват
правото на собственост върху придаваемото по регулация към им. пл. № .. дворно
място от 104 кв.м., представляващо част от имот с пл. № .. от кв... по плана на
с.С.П., като неоснователен.
Осъдени са Д.А.Е. и А.М.Е. да заплатят на М.Д.Д., Р.Ю.Д. сумата от 660 лв.-
направени по делото разноски.
Прекратено е на основание чл.130 от ГПК производството по гр.д.
№115/2016 г. по описа на РС - Велинград, в частта му по отношение на предявения
от Д.А.Е. и А.М.Е. против И. М.Д. иск по чл.109 от ЗС за осъждането му да
преустанови действията, с които пречи на ищците да упражнява правото си на
собственост, а именно: да премахне незаконната ограда построена на границата на
имотите, с пл.номера .. и .. и да преустановят неоснователните действия пречещи
им да упражняват правото на собственост върху придаваемото по регулация към им.
пл.№ дворно място от 104 кв.м., представляващо част от имот с пл. № от кв... по плана на с.С.П., като недопустим.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от Д.А.Е., чрез процесуалния му представител адв. Л.К.. В жалбата се
твърди, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Не било ясно какво отношение към
настоящото дело имат Г. С. и ответниците А. Б.,Н.Б. и И.Б.. Не било ясно също
така по какви съображения решаващият е приел, че вносител и получател на сумата
по представената от жалбоподателя вносна бележка от 16.10.2001 г. е именно Д.Е.
с ЕГН **********. В хода на съдебното производство било установено по несъмнен
начин, че ответниците не са оспорили акта на отчуждителното мероприятие, а само
оценката на придаваемото се място, поради което следвало да се приеме, че са
били съгласни с факта на отчуждаването на 104 кв.м. от техния имот.
Твърди се също, че към момента, в който ответниците били придобили
парцел , имот пл.№ в кв... по плана на с. С.П., той не е бил нанесен по плана
на селото от 1989 г. /действащ до 2004г./, поради което не е било възможно да
бъдат установени имотните граници за поставяне на ограда, която всъщност била
незаконна и поради това, че липсвало строително разрешение.
Със Заповед № 407/07.04.2004 г. на Община Велинград било одобрено
изменение на дворищната регулация на с. С.П., като в т.2 със същата било прието
„За сметка на у.п.и. № ХХ-..,.. /включващ имот пл. № .. и платеното придаваемо
се място от имот пл. № .., състоящо се от 104кв.м./“. Цитираната заповед била
обжалвана пред ОС-Пазарджик от М.Д.Д. и от Ф С Б, но с определения, постановени
по адм.д. №239/2005 г. и адм.д. №240/2005 г., ОС-Пазарджик прекратил
производството по делата, образувани по горецитираните жалби.
С Констативен протокол № 008-04-527/006.2006 г. Община Велинград
констатирала, че Заповед № 407/07.04.2004 г. на Община Велинград е влязла в
законна сила. Ответниците се снабдили с нот.акт № , т., нот.д. № от 2008 г. на Служба по вписванията при РС-
Велинград за собственост върху придаваемото се място едва през 2008 г. - две
години след влизане в сила на заповедта, но това не ги правело дезинтересовани
лица. Същите станали собственици на спорното място от момента на заплащането му
- от 16.10.2001 г., а нотариалният акт в случая има само констативно действие.
Искането е въззивният съд да отмени атакуваното решение, като
необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да се уважи
исковата претенция на Д.А.Е. и А.М.Е., като бъдат осъдени ответниците, на
основание чл.109 от ЗС да премахнат незаконно изградената ограда и да прекратят
неоснователните действия пречещи да упражняват правото им на собственост върху
придаденото им дворно място с площ от 104 кв.м., представляващо част от имот
пл. №.. в кв... при граници и съседи: имот пл. №.., на И.С., имот пл. №.. на М.Ф.
Ю., имот пл... на ищците и общинско място.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от М.Д.Д., Р.Ю.Д.
и И. М.Д. с искаве обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно
изаконосъобразно. Твърди се, че районният съд не е нарушил нито процесуалния,
нито материалния закон. Правилно било прекратено производството по делото в
тази му част като недопустимо поради обстоятелството, че И. М.Д. не притежавал
собственически права върху процесния имот и исковата молба спрямо него се явявала
недопустима.
Постъпил е отговор на въззивна жалба и от А. М.Е. с изявление, че на
основание, чл.265 от ГПК се присъединява към въззивната жалба. Счита, че
атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано и моли то да бъде
отменено. Твърди, че придаваемото се място от 104 кв.м. е платено на ответника М.
Д. Д. на 16.10.2001 г. веднага след като оценката му е била потвърдена от РС-
Велинград, като оттогава имало спорове по предаване на владението на имота. Ответникът
М.Д. не бил оспорил отчуждителната заповед № 1198/24.11.1989 г. и заповед № 451/25.10.1996
г. на Община Велинград, по силата на която от дворното място на ответника били
предадени 104 кв.м.
С постъпило допълнително заявление от 13.02.2017 г. от Д.А.Е. чрез адв. Л.К.
е уточнено, че Е. не обжалва решението в частта, с което е прекратено
производството против Д.А.Е..
Съдът след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба
и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против М.Д.Д., Р.Ю.Д. и И. М.Д. ищците Д.А.Е. и А.М.Е.
са твърдели, че на основание Заповед № 1198/24.11.1989 г. и Заповед № 451/25.09.1996
г. на Община Велинград към собственото им дворно място, представляващо имот пл.
№.. от кв... по плана на с.С.П., е придадена площ от 104 кв.м. от общински имот
пл.№.. от същия квартал. Стойността на придаваемото се място била в размер на
312 лв. и била заплатена от ищците на 16.10.2001 г. чрез Банка ДСК, офис
Велинград.
За придаваемото се място ищците се снабдили с нотариален акт за
собственост № , т., нот.дело № от 2008 г.,
вписан в СВ към РС- Велинград. Ищците са твърдели, че ответниците са изградили
незаконно дървена ограда на границата на имотите с пл. номера .. и .. и по този
начин с незаконните си действия им пречат да упражняват правото си на
собственост върху придаваемото дворно място. Действията им се изразявали в
отправяне на заплахи и физически разправии, бой, хвърляне на камъни и др. Ищците
многократно били канили ответниците да премахнат оградата, но те категорично
отказвали да го сторят. По този повод Е. сезирали многократно и Кметството на
Община Велинград, но до момента не били предприети каквито и да било действия
по премахване на незаконното строителство от страна на службите към общината. Първия
ищец - Д.А.Е. изпратил до първия ответник нотариална покана, която кметът на с.С.П.
- М. М., му връчил на 26.03.2009 г., но същия отказал да я получи пред двама
свидетели. Поради незаконните действия на ответниците ищците нямали достъп до
улица, а и не можели да реализират строеж на ограда и на пристройка, за които
имали издадено строително разрешение.
Искането е съдът да постанови решение, с което да бъдат осъдени тримата
ответници да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражнява
правото си на собственост, а именно: да премахнат незаконната ограда построена
на границата на имотите с пл. номера .. и .. и да преустановят неоснователните
действия пречещи им да упражняват правото на собственост върху придаваемото по
регулация към им. пл.№ .. дворно място от 104 кв.м., представляващо част от
имот с пл.№ .. от кв... по плана на с.С.П..
В срока по чл.131 от ГПК молбата е приета от районния съд за
разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
В определения
срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от тримата ответници, в който искът
се оспорва като неоснователен. Ответниците са твърдели, че имот пл.№.. от кв...
по плана на с.С.П., с площ от 280 кв.м. е собственост на първите двама - М. и Р.Д.
и бил придолит в режим на СИО чрез покупко-продажба през 1995 г., за което бил
съставен нотариален акт № ../28.12.1995 г., том, дело № на РС - Велинград, вписан с рег.№780, том,
стр.. Имотът е бил закупен от лицето Х И. Х /с предишни имена Х И Н/, явяваща
се тяхна праводателка. Тя от своя страна била придобила собствеността си чрез
покупко-продажба, съгласно нотариален акт № /17.10.1981 г. От момента на закупуване
на този недвижим имот до настоящия момент двамата съпрузи М. и Р.Д. владеели и
ползвали имота. Относно ответникът И. М.Д., който бил техен син се сочи, че
няма той права на собственост върху техния имот.
Едва с получаване на искова молба ответниците били узнали, че ищецът Д.
Ертюк се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация, с № 69/30.12.2008 г. за дворното място от 104 кв.м.,
което се придава от техния имот № .. към собствения му имот пл. №.. от кв....,
образуващ УПИ ХХ- .., .. от кв... по плана на с.С.П.. Твърдели са, че издаденият
на ищците нотариален акт по регулация е незаконосъобразен, тъй като липсвали
предпоставки за издаването му. Съгласно разпоредбата на §6, ал.2 от ПРЗ на ЗУТ
действащите към деня на влизане в сила на Закона за устройството на териториите,
дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в
шестмесечен срок от влизането сила на ЗУТ, т.е. до 30.09.2001 г. След изтичане
на този срок отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищно - регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти се прекратява. Ответниците са поддържали, че ищците не
са спазили тези срокове, тъй като придаваемото се место и до настоящия момент
не било заплатено от тях на ответниците. Пред нотариуса ищците заявили, че били
платили на 16.10.2001 г., но реално не била представена вносна бележка за
плащане на тази сума. Съответно сочената от тях дата на плащане била и след
30.09.2001 г., до която дата се приема, че може да се запази отчуждителното
действие на неприложени планове.
Релевира се и възражение, че от датата на закупуване на имота през
1995г. до настоящия момент ответниците го владеят и ползват в границите, в
които са го закупили първоначално. Имотът бил ограден и ответниците владеели и
ползвали дворно место с площ от около 280 кв.м., заедно с паянтовата жилищна
сграда, построена в него. Владеели имота необезпокоявано и спокойно през
всичките тези години, включително и в периода от 2001 г. до настоящия момент.
Твърдели са още, че дори и ищците да са провели законосъобразно
процедурата по заплащане на придаваемото место, то в продължение на повече от
10 години последните не са предприели действия по заемане на имота. Това давало
на основание на ответниците да твърдят, че са собственици на основание
давностно владение в продължение на повече от десет години в периода от ноември
2001 г. до настоящия момент.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства, че ищците са индивидуални собственици на дворно място от 275
кв.м., съставляващо имот планоснимачен № .. в кв... по плана на с.С.П., както и
на построената в него дворно място двуетажна жилищна сграда. Същите се
легитимират като собственици с Нотариален акт № от 25.08.2000 г., дело № 624 от 2000 г. за
признаване на право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, Д.А.Е. и А.М.Е. са
съпрузи от 13.08.1989 г., т.е. собствеността на имот пл. № .. от кв... по плана
на с.С.П. е придобита в режим на СИО.
От нотариален акт № .. от 28.12.1995 г., том , дело №/1995 г., се
установява, че М.Д.Д. и Р.Ю.Д. са придобили собственост в режим на СИО чрез
покупко-продажба на съседния на ищците имот, а именно имот пл. №.. от кв... по
плана на с.С.П., с площ от 280 кв.м. Не се спори по отношение на
обстоятелствата, че по повод предвижданията на регулационния план на с.С.П. от
1989 г., съгласно който е образуван УПИ ХI-.., .. от кв..., е съставен Протокол
№ 02-02/13-12.2000 г. на Комисия по чл.265 от ППЗТСУ за оценка на придаваемо се
по регулация дворно място от 104 кв.м от им.пл. №.. към парцел ХI-.., .. от кв...
по плана на селото от 1961 г., с който стойността на придаваемото дворно място
е определена на 312лв. Това обстоятелство се установява и от Решение от
27.06.2001 г., постановено по гр.д. №59/2001 г. по описа на РС- Велинград,
влязло в сила на 04.06.2001 г.
Видно от Вносна бележка от 16.10.2001 г., приложена като доказателство
по делото, Д.Д. е внесъл в Банка ДСК сумата от 312 лв. В долния край на
разписката е отразено името: К Е. по РЕШ./27.06.2001г. на РС- ВГ- т.е. РС-
Велинград.
Със Заповед № 407/07.04.2004 г. на Кмета на Община Велинград, във връзка
с молба с вх. №77/28.10.2002 г., е одобрено изменение на плана за регулация на
с. С.П., община Велинград, за част от квартал .., като са променени вътрешно
регулационните линии по следния начин: за сметка на УПИ № ХІ-.., .. се образува
нов УПИ № ХІ-.. /по имотни граници/ и нов УПИ № ХХ-.., .. /включващ имот пл. №..
и платеното придаваемо място от имот с пл. №.., състоящо се от 104 кв.м..
Видно от нотариален акт № /30.12.2008 г., том , рег.№, дело № 62008 г.,
ищецът Д.А.Е. е признат за собственик на следния недвижим имот: придадено по
регулация към собствения му поземлен имот пл.№.., който имот заедно с им.пл. № ..
образува УПИ ХI-.., .. - дворно място с площ от 104 кв.м., което се придава от
им.пл. №.., при съседи: им.пл. № ..; общинско място, им.пл. № .. и собствения
му им.пл. № .., по силата на Заповед № 1198/24.11.1989 г. и Заповед № 451/25.10.1996
г. на Община Велинград.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и
изслушана техническа експертиза,която е представила първоначално и допълнителни
заключения. Експертът е заключил, че имот пл. №.. в границите, в който е заснет
и нанесен в действащия към настоящия момент план на с. С.П., не е бил нанесен в
действащия план към 1989 г.- годината на одобряването му. С пл. №.. е била
заснета само жилищната сграда. Към момента на одобряване на плана на с. С.П. от
1989 г., границите на имот пл. №.. не са нанесени; той е идентичен с южната
част на имот пл.№. Процесната част от имота от 104 кв.м. граничи с имоти пл.№№ ..
и .. - от югозапад; с имот пл. №.. - от североизток; с останалата част на имот
пл. № - от изток и от север. Имот пл. № ..
е заснет и нанесен с частично попълване на кадастъра, одобрено със Заповед на
Кмета на Община Велинград № 545/08.06.2000 г. по искане на М.Д.Д..
Към 2000 г. до 2004 г., когато е одобрено регулационното изменение,
процесната част от имот пл. № .. е била придаваема към съсобствения парцел ХІ-..,
.. в кв..., предвиден с плана от 1989 г.
През 2004 г. е одобрено регулационното изменение, с което се изменя
регулацията на парцели ХІ-.., .. и Х-229,230 /със Заповед на Кмета на Община
Велинград № 407/2004 г./ и се образува нов парцел ХХ-.., .., който включва
процесната част от имот пл. №.. от 104 кв.м. /придаваемото място към бившия
парцел ХІ- .., ../.
От 1961 г. /стар план/ до 1989 г. /нов план/, настоящият имот пл. №.. е
идентичен с имот пл. № в кв...; от 1989 г. до 2000 г. процесната част от
настоящия имот пл. №.. от 104 кв.м. е идентична с южната част на имот пл. № 175
в кв...; от 2000 г. до регулационното изменение през 2004 г., влязло в сила
през 2006 г., е придаваема към парцел ХІ-.., ..; от 20006 г. до настоящия
момент е част от парцел ХХ-.., ...
От Кметство с. С.П. не са предоставени данни за строителни книжа и документи
за изграждане на процесната ограда по границите на имот пл. № .., като няма
данни и кога е построена тя, но вещото лице предполага, че това е станало или
преди 1989 г. или към 2000 г. при действието на ЗТСУ. Съгласно разпоредбите на
ППЗТСУ - чл. 225, ал.1, т.5 за строителството се изисква разрешение за строеж.
От допълнителното заключение на в.л.Б се установява, че процесният имот,
за който се иска да бъде владян от ищците и което владеене се възпрепятства от
поставена дъсчена ограда, е следният: част от имот пл. № .. в кв... по
действащия план на с. С.П., която част е в размер на 104 кв.м. и е включена в
границите на съсобствен УПИ ХХІ .., ... Парцел ХХ-.., .. в кв... е образуван
със Заповед на Кмета на Община Велинград № 407/07.04.2004 г., с която е изменен
регулационния план. Имот пл. № .. от 280 кв.м. в кв..., по плана от 1961 г., е
идентичен с имот пл. № .. в кв. .., по плана от 1989 г. или имотът от НА № ../1995
г. и имотът от НА №/1981 г. са идентични. Границите на имот пл. № .. с малки
изключения в югоизточната част са идентични с границите на имот пл. № .. по
плана от 1961 г.
Настоящият имот пл. № .. представлява по предходния план на селото от
1961 г. части от имоти, както следва: пл.№№ , и , включени в съсобствени парцели Х и ХІ или
имот пл. № .. не е със същите граници по предшестващия кадастрален план.
В момента действащ е регулационния план от 2004 г., в сила от 2006 г.,
съгласно който за имот пл. № .. и част от имот пл. № .. е отреден общ парцел ХХІ
.., ..; участието на имот пл. № .. в парцела е с процесната площ от 104 кв.м.
От двата имота в парцела достъпът до улица е през имот пл. № .., до който
достига улица-тупик с осови точки 59а, 59б, 59в, 59г. Имот пл. № .. е вътрешен
и няма достъп до улица. За да излезе на улица, трябва да се премине през имот
пл. № .., но минаването през имот пл. № .. е препятствано, тъй като по
източната и западната му граница е поставена дъсчена ограда /върху скица,
приложена към заключението е местоположението на оградата, която възпрепятства
преминаването е маркирано с жълт маркер, а имот пл. № .. е маркиран със зелен
маркер/.
От второто допълнително заключение на в.л. Б. е видно, че имот пл. № в кв... по предходния план на с. С.П. от 1961 г.,
който е идентичен с процесния имот пл. № .. по действащия план, не е предвиден
за обществено мероприятие по плана от 1961 г. Няма данни имот пл. № да е отчуждаван, да има отчуждителна преписка
за него, да е изплащан или да е актуван като държавна/общинска собственост.
За изясняване на спора са събрани и гласни доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетелите се установява
следното:
Имотът на ответниците с пл. № .. не имал ограда преди те да го закупят
през 1995 г. В рамките на една година след това ответниците са построили
дървена ограда по имотните граници на собствения си имот. От тогава и до
момента единствено те владеят целия имот така, като е ограден и го използват,
за да си садят картофи и други посеви. Това положение продължава от поне 16-17
години. През цялото това време не е имало каквито и да било спорове за
собственост между ищците и ответниците.
Според показанията на св. М.Е., имот пл. № .. е бил ограден с дървена
ограда още преди ответниците да го закупят от предишния собственик. Същата
свидетелка твърди, че посещава имота поне 1-2 пъти месечно, но не й е известно
ищецът да е предявявал някакви претенции към този имот, нито е чувала да има
спор за имота.
Свидетелят Н. също твърди, че до преди ответниците да закупят имота си,
той не е бил ограден и се преминавало през него за съседните имоти. През 1995 г.
те обаче го заградили и от тогава никой не преминавал през този имот. Сочи
също, че тъй като е член на джамийското настоятелство, му било известно, че ще
се прави ограда на имота на Д, през който ищецът осъществявал достъп до своя
имот. След направата на такава ограда, вече ищците няма да има откъде да
преминават до имота си, тъй като той е вътрешен.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
С дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ (отм.), е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел, като в този случай се приема, че планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде стабилизирано то, е необходимо да бъдат предприети предвидени в закона действия от собствениците на имота, към който се придават части от друг имот. Съдебната практика различава действията, които трябва да бъдат извършени, според това дали ДРП е приет при спазване на законовите изисквания или е създаден при грешна кадастрална основа, или когато в него има явна фактическа грешка, или пък е утвърден при съществено закононарушение /хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ/. В първия случай планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик - когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част: при доброволното й предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение - в тези две хипотези на чл. 33 ЗТСУ (отм.) настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план.
Когато обаче се касае за план, приет при наличието на грешна кадастрална основа или когато в него има явна фактическа грешка, или пък е утвърден при съществено закононарушение, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години.
С § 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада по силата на § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ.
ВКС приема, че изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел. Изключение от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части. В този случай § 6, ал. 2 и 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение. Обратно - когато грешката в кадастралния план създава привидност за липса на придаваеми по регулация части, § 6, ал. 2 и 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ следва да намерят приложение /В този смисъл - решение № 304/12.07.10 г. по гр. д. № 263/10 г. на ВКС, II ГО, Решение № 167 от 3.07.20.. г. на ВКС по гр. д. № 1366/20.. г., I г. о., Решение № 186 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1164/09 г. на I ГО и др./.
Съгласно § 31 от ПЗР законът влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 16, ал. 3 и § 17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", което означава, че срокът по §6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ изтича на 30.09.2001 г.
Установи се в настоящото производство, че дори и да има извършено плащане на цената на придаваемата част от 104 кв.м., то това е станало на 16.10.2001 г., т.е. след изтичане на 6-месечния преклузивен срок. От показанията на разпитаните по делото свидетели, а и от изложените в самата искова молба твърдения, може да се направи безспорен извод, че спорната част никога не е била предавана във владение на ищците, нито пък те са успели за я заемат по принудителен ред. При тези данни следва да се приеме, че регулацията не е била приложена до изтичането на срока по §6, ал.2 от ЗУТ, следователно на основание §8, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадената част от съседния поземлен имоти е прекратено.
Нотариален акт № /30.12.2008 г., том , рег.№, дело № 69/2008 г., с който
ищецът Д.А.Е. е признат за собственик по регулация на спорните 104 кв.м., не
може да бъде противопоставен на действителните собственици, тъй като не са били
налице законовите основания за издаването на този титул за собственост –
заплащане на придаваемата част и заемането й. Легитимиращото действие на
нотариалния акт е оспорено още с отговора на исковата молба, а от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства може да се направи несъмнен
извод, че ответниците като титуляри на правото на собственост не са престанали
да бъдат собственици на спорната част от имот пл.№ ...
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В съответствие с изводите, направени по-горе, че ищците не са собственици на спорната част от 104 кв.м. и при липсата на доказателства, че оградата е построена в техния собствен имот, следва да се приеме, че те не са доказали първата предпоставка за уважаването на иска – да са собственици, поради което и искът по чл.109 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъдат присъдени деловодни разноски, както следва: адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 167/2017 г. – общо за двамата ответници в размер на 1700 лв.; адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3183/2017 г. по описа на ВКС – 600 лв. общо за двамата ответници; адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 683/2018 г. – общо за двамата ответници в размер на 1700 лв. или общо 4000 лв. Пълномощникът на жалбоподателя не е направил възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер предвид данни за заплащането му.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 327/02.12.2017 г., постановено по гр.д. №115/2016
г. по описа на РС-Велинград.
ОСЪЖДА
Д.А.Е., ЕГН ********** и А.М.Е., ЕГН **********, двамата от с. С.П.,
Община Велинград, пл. ’’Л.” № 3, да
заплатят на М.Д.Д. с ЕГН **********, Р.Ю.Д., ЕГН **********, двамата
от с. С.П., Община Велинград, пл. ’’Л.”
№ 3, деловодни разноски в размер на 4000
лв. /четири хиляди лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: