МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА,ПОСТАНОВЕНА НА 10.06.2010 ГОДИНА
ПО НОХД № 366/2010 ГОДИНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Варненската окръжена прокуратура е
възвела обвинение срещу Н. Д.А. ЕГН ********** да това,че на 25.12.2009
година на автомагистрала “Хемус” в района на гр.Девня при управление на
л.а.м.”Субару Импреса” с рег № СС 40 60 СВ нарушщил правилата за дижение-чл.20
ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице-Николета
Валентинова А. и Калоян Васков М.-престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” НК.
Делото
е разгледано и решено при процедура по чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло
обвинението като доказано по безспорен начин,включително предвид застъпената от
подсъдимия позиция .При определяне на наказанието предлага да се вземе предвид
обстоятелството,че подсъдимият е опасен като водач на МПС,предвид и предходното
му санкциониране от КАТ и по реда на чл.78 А НК.Предлага приложение на
по-благоприятния материален закон-разпоредбата на чл.58 а НК действаща към
момента.Предлага налагане на наказание в рамките на около 2 години лишаване от
свобода при ефективно изтърпяване на наказанието.В реплика сочи,че според
обвинението при проведената процедура не следва да се налага наказание по
чл.343 г НК,но ако съдът приеме друго,то санкцията да бъде в максимален размер.
Процесуалният представител на частната
обвинителка също счита обвинението за доказано.Същевременно акцентира върху
това,че наказанието не следва да бъде максимално,а също така ,че следва да се
приложи разпоредбата на чл.66 НК.Излага съображения,че ако не е било лошото
състояние на пътния участък,произшествието не би се случило.
Гражданските ищци А.,А. и М.
заявяват,че искат справедливост и да бъдат уважени предявените граждански
искове.
Защитникът на подсъдимия също споделя
виждането,че вината е доказана по безспорен начин предвид и критичното
отношение на извършителя.Предлага да се отчетат като смекчаващи отговорността
обстоятелства младата възраст,направените самопризнания,полагането на
обществено полезен труд.Сочи,че причина за станалото произшествие е
нарушаването само на едно правило за движение по пътищата,от значение е и
изключително лошата пътна настилка.Следва да се има предвид поведението и на
другия участник в движението,който също се е движил по един непредсказуем
начин.Предлага да не се акцентира върху санкционирането по чл.78 а НК,доколкото
за 3-годишния си стаж като шофьор подсъдимият е санкциониран само веднъж.Моли
наказанието да не бъде търпяно ефективно,а по реда на чл.343 г НК-да бъде
определено даже и в максимален размер.
Подсъдимият при разследването се е
признавал за виновен и е депозирал обяснения за случилото се.
В съдебно заседание признава изцяло фактите и
обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
извинява на родителите на пострадалите.
В последната си дума заявява,че съжалява за случилото
се моли за условна присъда,защото”Искам да покажа,че не съм лош човек,че не съм
хулиган”.
Съдът след като взе предвид събраните
по делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият бил водач на МПС категория В и М от м.03.2006 година.През същата година
бил санкциониран от органите на КАТ/л.66 д.п./.С решение на РС-Тутракан влязло
в законна сила на 27.10.2006 година бил признат за виновен в извършване на
деяние,съставомерно по чл.343 б ал.1 НК,като на основание чл.78 А бил освободен
от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева.
На 25.12.2009 година около обяд подсъдимият управлявал
лекия си автомобил м.”Субару Импреса” с рег № СС 40 60 СВ по магистрала Хемус в
района на гр.Девня.Пътници в автомобила били св.Митева/на предна дясна седалка/
и починалите впоследствие Николета А. и Калоян М..***.
Времето било облачно,пътната настилка била мокра.
На същата дата и по същото време по автомагистралата
св.Георгиев управлявал л.а.м.Мерцедес 200 Д” . Когато навлязъл в района на
гр.Девня и в близост до моста намалил скоростта си на движение на около 50 км/ч
защото знаел,че пътното платно било в
лошо състояние имало много неравности,а и за да се съобрази с недобрите
атмосферни условия.
На моста го настигнал и поискал да го
изпревари,движейки се със скорост около 130 км/ч подсъдимият А..Когато наближил
автомобила на св.Георгиев подсъдимият започнал да подава светлинни и звукови
сигнали без да намали скоростта си на движение.Това направил,защото преценил,че
колата на св.Георгиев му пречи за изпреварването.
В момента на изпреварване поради лошата настилка и
мокро пътно платно автомобилът на подсъдимия поднесъл,подс.А. не успял да го
овладее.Колата се ударила няколкократно в двете мантинели, от нея изпадали телата
на А. и М..
Подсъдимият и св.Митева излезли от л.а. отишли при
пострадалите и установили че М. още дишал.Св.Георгиев веднага позвънил на
тел.112 и съобщил за станалото.Служителите на полицията пристигнали след около
десет минути заедно с две линейки.
От АТЕ се установява,че л.а.управляван от подсъдимия
се е движил със скорост 134-135 км/ч.Имало е занасяне към левия ръб на пътя при
това левите гуми са се движили в участък от платното замърсен с пясък.Водачът е
направил опит за овладяване на колата като е завил надясно, но на втората фуга
автомобилът отново е загубил устойчивост и се насочил към лявата мантинела.След
това в режим на спиране се е насочил към дясната страна на пътя,където с
предната си част се е ударил в мантинелата,завъртял се е по посока на
часовниковата стрелка,вторично се е ударил със задната част в дясна
мантинела.Отхвърлен оттам се е насочил отново към лява мантинела при което
пътуващите на задната седалка са излетели през задните стъкла извън колата.След
това л.а. се е ударил вече за трети път в лява мантинела с предна лява част.
От СМЕ се установява,че Николета А. е получила
прижизнено открита черепно мозъчна травма,счупване на пети шиен прешлен и
травма на крайниците.Причина за смъртта е несъвместимата с живота черепно-мозъчна травма изразяваща се в
открито счупване на черепните кости,размачкване и разкъсване на мозъка.След
тази травма смъртта е настъпила много бързо.Травматичните увреждания са
получени от силни удари с или върху твърди тъпи предмети и съответстват да са
резултат на травма в купето на автомобила с последващо изпадане от него.
От СМЕ се установява,че Калоян М. е получил съчетана
травма изразяваща се в гръдна и коремна травма и травма на крайниците,анемия на
трупа и вътрешните органи.Причина за смъртта е съчетаната травма довела до
увреждане на жизненоважни вътрешни органи с последваща остра кръвозагуба,при
което смъртта е била неизбежна.Травматичните увреждания са получени от силни
удари с или върху твърди тъпи предмети с съответстват да са резултат от травма
в купето и последващо изпадане от него.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства:
-протокол за оглед на
местопроизшествие,фотоалбум,удостоверения за наследници,АТЕ,СМЕ,химическа
експертиза,справка КАТ,свидетелство за съдимост и др.
-разпити на свидетелите Георгиев и Митева,обяснения на
подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира за установено по безспорен начин,че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” НК,поради което го призна за виновен по възведеното обвинение,при извършено
нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП.
Съдът възприема изцяло заключенията на експертизите
като добросъвестно и компетентно изготвени,същите са подкрепени от гласните
доказателства и съответстват на обективните находки.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Георгиев и
Митева като добросъвестни,последователни и подкрепени и от други събрани по
делото доказателства.
Съдът счита за доказани твърденията на подсъдимия
относно лошото състояние на пътното платно и това се установява от фотоалбума и
показанията на св.Георгиев.
При определяне на наказанието е отчетена завишена
степен на обществена опасност на деянието и невисока-на извършителя.Вярно е,че
през 2006 година подсъдимият е бил санкциониран от органите на КАТ,както и по
реда на чл.78 А НКСъщевременно това обстоятелство не следва да се
надценява,доколкото следва 3-годишен период от време, през който подс.А. е бил
диспиплиниран водач на МПС.Налице са смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства-чисто съдебно минало,упражняване на обществено полезен труд,млада
възраст. Направеното самопризнание е довело до провеждане на процедура по реда
на чл.371 т.2 НПК поради което не следва допълнително да се приема като
смекчаващо отговорността обстоятелство.Като се отчита и факта,че обвинението е за
извършено едно нарушение на разпоредбите на ЗДвП,съдът намира,че адекватно на
извършеното е наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.Следва обаче да
се прецени кой е най-благоприятния материален закон във връзка с налагане на
санкцията.Ако се приложи разпоредбата на чл.58 а НК действала през м.12.2009
година би следвало наказанието да се определи при приложение разпоредбата на
чл.55 НК като предвид данните за личността на дееца и фактите по станалото ПТП
реалното наказание бил следвало да бъде 2 години и 11 месеца лишаване от
свобода.При това положение е по-благоприятна сега действащата норма на чл.58 а НК,доколкото повелява намаляване на наказанието с една трета.При това положение
съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години,като на
основание чл.58 а НК наложи за изтърпяване наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години.Изтърпяването на наказанието следва да се отложи с изпитателен
срок от 5 години.Съдът не счита,че за поправянето и превъзпитаването на
извършителя следва същият да се изолира от обществото,като и условното
наказание е от характер да се постигнат целите на наказанието,визирани в
разпоредбата на чл.36 НК.
На основание чл.343 г НК и предвид и срока на
наложеното наказание лишаване от свобода съдът лиши подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от 3 години.
Починали са млади хора,скръбта на родителите им е
неизмерима. Мъката от загубата на дете на практика не може да бъде парично
оценена.Като взе предвид всички данни по делото съдът счита,че на В.А.,М.А. и В.М.
следва да се присъди сумата от по 60 000 лева представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието,ведно със законната
лихва,считано от 25.12.2009 година.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските по
делото,както и държавна такса върху уважените граждански искове.
Предвид гореизложеното,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: