РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Карлово, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200668 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** година на Н. на РУ на МВР К., на Д.
Н. Д., ЕГН ********** от с. К., ул. Х. Б. №., на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № **на МВР
10 контролни точки за нарушението.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. Счита,
че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, излага
конкретни съображения. Оспорва извършване на нарушението. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К., редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
1
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Д. Н., свидетелите Д. В. и В. Н., и приложените и
приети писмени такива – талон за изследване, писмо, справка за
нарушител/водач, протокол за проверка на преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед
№ 317з-11675/31.12.2021г., Заповед № 8121К-10478/15.11.2018г., писмо от
БНТЛ при ОД на МВр П., АУАН бл. № **г., протокол за химическа
експертиза, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби, съдът намира за установено следното:
На 19.10.2022 г., служителите на РУ на МВР К. Н., В. и Н. изпълнявали
служебни задължения, като около 10.15ч. в с. А. на ул. * №* спрели за
проверка лек автомобил Ф. П.” с рег. № **, управляван от жалбоподателя.
Същият бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство
Дрегер 7510 с № ARВА-0075, което отчело 0.85 на хиляда в издишания
въздух. Д. не приел показанието на техническото средство и пожелал да даде
кръв за лабораторно изследване. Бил му издаден талон за медицинско
изследване, след което бил съпроводен до Ф.С.М.П. К., където му била взета
кръвна проба.
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител Н., овластен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП,
съгласно Заповед № 317з-11675/31.12.2021г., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия бл. № **г. в който
нарушението е квалифицирано като такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като
концентрацията на алкохол в кръвта е посочена в количество 0.85 на хиляда,
съобразно показанията на техническото средство.
С протокол за химическа експертиза №*г. била установена
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 0,82 на хиляда.
Възоснова на съставения АУАН и резултата от извършеното
лабораторно изследване, материализирано в протокола на изготвената
химическа експертиза, на 17.11.2022г. компетентният орган, Началникът на
РУ на МВР К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
2
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от
ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № * на МВР 10 контролни
точки за нарушението.
Наказателното постановление било връчено на Д. на 21.11.2022 г., чрез
пълномощник. като от страна на наказания на 25.11.2022г. срещу същото била
депозирана жалба чрез наказващия орган до компетентния съд.
В жалбата, депозирана в 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, от страна на жалбоподателя било направено искане, на
основание чл. 27 ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, за
извършване на повторна експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
Постъпилата жалба, ведно с административно- наказателната преписка
била изпратена от РУ на МВР К. в Районен съд Карлово на 16.12.2022г.
При насрочване на делото в о.с.з. с Разпореждане от 19.12.2022 г. съдът
е указал на извършилата първоначалното изследване на кръвната проба,
иззета от жалбоподателя, лаборатория БНТЛ П., че следва да съхранява
иззетите от жалбоподателя кръвни проби на процесната дата, предвид
направено искане по чл. 27 ал. 3 от посочената наредба, по което съдът ще се
произнесе и ще ги уведоми.
С протоколно определение от 19.01.2023г. съдът е допуснал химическа
експертиза относно концентрация на алкохол в иззетата кръвна проба, като
бъде извършен повторен анализ на същата.
В отговор на определението, от БНТЛ при ОД на МВР П. е изпратен
отговор от 25.01.2023 г., с който съдът е уведомен, че определението за
допускане на експертиза не може да бъде изпълнено, тъй като иззетите от
жалбоподателя проби, са унищожени поради изтичане на тримесечния срок за
съхранението им по чл. 26 ал. 4 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози.
При установените факти, от правна страна съдът прие следното:
Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява
от обективна страна с управление на моторно превозно средство под
3
въздействие на алкохол. За да е осъществен състава на нарушението е
необходимо количеството на алкохол в кръвта да е над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително. За да се ангажира отговорността на водача, следва
концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая
концентрацията на алкохол от 0.82 на хиляда, попадаща в границите на
съставомерната, в кръвта на жалбоподателя е установена след неприемане от
негова страна на показанията на техническото средство, чрез медицинско
изследване и вземане на кръвна проба за химическо лабораторно изследване,
при спазване разпоредбите на цитираната наредба. За тази концентрация,
индивидуализирана в НП, е било наложено наказанието.
Съдът намира, че в производството не е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП, както и че
е налице допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице. По делото не е спорно, че
концентрацията на алкохол е била установена чрез техническо средство
Дрегер, а след оспорване на показанието и с протокола за химическа
експертиза. Безспорно се установява и че в депозираната от Д. жалба в
седмодневен срок от връчване на наказателното постановление, своевременно
е поискал повторно извършване на химически анализ, позовавайки се на
законово признатата му възможност с чл. 27 ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017
г. Съгласно последната разпоредба, в седемдневен срок от връчване на
наказателното постановление или от предявяване на обвинението за
престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс, изследваното лице може да
поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа
по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26 ал. 4 от посочената
наредба. Този срок към момента на депозиране на жалбата както в
деловодството на наказващия орган, така и на съда, не е бил изтекъл. Към
посочения момент не е бил изтекъл и срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредбата,
съгласно която иззетите пробите и контролните проби към тях се съхраняват
за срок не по-малък от 3 месеца. Наказващият орган не е предприел действия,
свързани със съхраняване на пробите, такива са били направени от съда,
указал изрично на лабораторията да ги съхранява предвид направеното
искане за повторен анализ, въпреки което същите са унищожени и е осуетена
4
възможността по оспорване на първоначалното изследване с ангажиране на
нови доказателства, които законодателят е предоставил на преценката на
нарушителя, който се е възползвал от гарантираната му от закона
възможност. Действително унищожаването е станало след изтичане на
тримесечния срок за съхранение, същият обаче е само инструктивен,
доколкото следва да се държи сметка, че наказателните постановление или
привличането на обвиняеми лице за престъпление по чл. 343б от НК
невсякога е в тримесечен срок от изземане на пробите и не само по причина
на лицето –нарушител, което в случая като сторило своевременно
гарантирано му от закона процесуално действие, не следва да търпи
неблагоприятни последици от поведението на други лица.
Наред с посоченото недоказана се явява и концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателя, доколкото правото на лицето да поиска повторен
анализ е част от установения ред за определяне на концентрацията на алкохол
и резултатите от този анализ могат дори да бъдат определящи за изхода на
делото при разлика между първото и повторното изследване, два пъти по-
голяма от посочената в чл. 22 ал. 2 от Наредбата.
В този смисъл издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено от съда.
При този изход на делото и предвид стореното изрично искане в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, като е доказано е плащане на 600лв. От въззиваемата страна
с писмено становище е направено възражение за прекомерност на
възнаграждението, което съдът счита за основателно. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и е приключило в две съдебни заседания, при
което възнаграждението следва да бъде намалено до минималното такова по
чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, имайки предвид, че на жалбоподателя освен
глоба е наложено и друго кумулативно наказание, поради което искането за
разноски следва да бъде уважено до минималния размер 500лв. Разноските
следва да са в тежест на юридическото лице, в структурата, на което е
наказващия орган - ОД на МВр П..
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ** година на Н. на РУ на МВР
К., с което на Д. Н. Д., ЕГН ********** от с. К., ул. Х. Б. №., на основание чл.
174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба
№ * на МВР 10 контролни точки за нарушението.
ОСЪЖДА ОД на МВР - П. да заплати на Д. Н. Д., ЕГН ********** от с.
К., ул. Х. Б. №., сумата от 500 /петстотин/ лв., представляващи разноските по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6