Определение по дело №69/2020 на Софийски окръжен съд

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                              

          гр. София, 04.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:           ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                        РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 69 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279, вр. чл. 396 ГПК.

 Образувано е по частна  жалба на Т.С.П. срещу онази част от определение № 6321/02.12.2019 г., поправено с определение № 6849/23.12.2019 г.,  по гр. д. № 2 029/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград, в която молбата за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим от молителя срещу „Е.“ ООД, за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 18.07.2019 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника по бъдещия иск в посочените от молителя банки, е отхвърлена за разликата над сумата от 30 000 лева до претендираните да бъдат запорирани общо 50 000 лева. Искането е за отмяна на определението в тази част и за постановяване на нов акт, с който молбата на жалбоподателя бъде уважена в пълния предявен размер. Жалбоподателят счита извода на районния съд за справедливост на дължимото обезщетение в размер на 30 000 лева за неправилен.

Срещу определението, в частта, в която молбата за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим от молителя срещу „Е.“ ООД, за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 18.07.2019 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника по бъдещия иск в посочените от молителя банки, е уважена, е депозирана  частна жалба от „Е.“ ООД с искане за неговата отмяна и за постановяване на нов акт по молбата на бъдещия ищец, с който тя да бъде отхвърлена. Дружеството твърди, че обезпечителна нужда не била налице, тъй като било сключило застраховка с покрит риск „трудова злополука“ с трето за процеса лице, и по този начин правата на бъдещия ищец били гарантирани.  Освен това съдът не бил определил и гаранция като условие за допускане на обезпечението.

Частните жалби са подадени в срока по чл. 396, ал. 1, вр. чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Процесуалният закон обуславя предоставянето на привременна обезпечителна защита от кумулативната даденост на няколко предпоставки: бъдещият иск следва да е допустим и вероятно основателен с оглед наличието на писмени доказателства в негова подкрепа ( чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК ), да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. Изискването за представяне на писмени доказателства, индиция за вероятната основателност на бъдещия иск, не е абсолютно, като разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК допуска възможност обезпечение да бъде наложено, макар и при липса на писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Преценявайки приложените към молбата за обезпечение писмени доказателства, съобразно задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 391 от ГПК, съдът намира, че предявимата осъдителна претенция за парично вземане е допустима, а  представените към молбата писмени доказателства са достатъчни за установяване на вероятната основателност на бъдещия иск именно в размера от 30 000 лева, поради което не е необходимо представянето на гаранция като условие за допускане на обезпечението.

Във връзка с възраженията на дружеството жалбоподател за липса на обезпечителна нужда следва да се отбележи, че тя се предполага, а в негова тежест е оборването на това предположение. Представената към частната жалба застрахователна полица установява, че към момента на настъпване на трудовата злополука работодателят е поддържал в полза на работниците и служителите си, в частност бъдещия ищец, застраховка "Трудова злополука" в ЗД "Е." АД, като съгласно нормата на  чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

Отчитайки критерия на чл. 52 ЗЗД (съгласно чл. 212 КТ), както и възраженията на дружеството – жалбоподател, основани на нормата на  чл. 200, ал. 4 КТ, но без представени доказателства за извършено плащане на посоченото основание, въззивният съд намира крайният извод на районния съд за основателност на молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на бъдещия ответник до размера на сумата от 30 000 лева за правилен.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло, а частните жалби на страните – отхвърлени. 

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6321/02.12.2019 г., поправено с определение № 6849/23.12.2019 г.,  по гр. д. № 2 029/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград.

Определението е окончателно.

                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: