Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 13.03.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. ИЛИЕВА
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№3344 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ вр чл.49 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба
са изложени твърдения, че на **.**.*****г. в гр.************ в посока ул.”***********”, лек автомобил „*******” с рег №********* с водач С.С.Н. е бил
увреден при преминаване през неравност около канализационна шахта. Твърди се,
че в резултат на удара настъпила повреда в картера на автомобила и водача
установил на място изтичане на маслото на автомобила. Твърди се, че на
11.11.2009г. собственикът на застрахования автомобил подал
уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” и в тази връзка
била образувана ликвидационна преписка по щета №***************. Ищецът заявява, че
служител на ЗАД”А” посетил мястото на застрахователното събитие и установил неравност
на пътното платно около канализационна шахта, капакът на която бил на височина
от пътната настилка на 12-13см. Сочи се, че увредения автомобил бил огледан от
експерти на дружеството-ищец, които оценили щетата и на 19.11.2009г. ЗАД „А”АД
изплатило на собственика С.С.Н. с разходен касов ордер застрахователно
обезщетение в размер на 388лв. Ищецът счита, че произшествието е настъпило в
резултат на необезопасено препятствие на пътното платно, като ответника Община
В.Т. не е положила необходимата грижа като собственик на улиците съгласно чл.2
ал.1 т.5 от Закона за общинската собственост и чл.8 ал.3 и чл.21 от Закона за
пътищата. Ищецът счита, че след като е изплатил застрахователното обезщетение,
за него е налице правен интерес да предяви регресен иск по чл.213 ал.1 от КЗ
срещу Община В.Т., за ангажиране на отговорността й по реда на чл.45-чл.50 от ЗЗД за причинените от бездействието й вреди на трети лица. Ищецът сочи, че
уведомил с писмо-покана Община В.Т, с искане за възстановяване на сумата 408
лв, представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
388 лв. и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 20 лв., като
на 05.03.2010г. получили отговор от Общината, че отказва да заплати на
застрахователното дружество претендираната сума 408 лв., тъй като счита
претенцията за неоснователна. Ищецът моли съда да осъди Община В.Т да му
заплати сумата 408 лв., представляваща изплатено от ЗАД „А” АД обезщетение на застрахованото лице и
разноските за определянето му, както и сумата 172 лв., представляваща лихва за
забава, считано от 20.03.2010г. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на задължението. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
заявява, че оспорва изцяло предявените искове по съображения подробно изложени
в отговора. Счита, че регресния иск, който застрахователя предявява е
неоснователен, защото не са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Сочи, че твърденията на ищеца за настъпило
произшествие в резултат на преминаване през неравност на пътя са голословни,
тъй като липсват доказателства за времето, мястото и механизма на ПТП и не е
съставен протокол от органите на МВР за ПТП, от което са настъпили твърдените
от ищеца вреди. Ответникът счита, че липсва и конкретизация относно вредите по
автомобила и за какво точно е изплатено обезщетението-за закупуване на части,
разходи за ремонт или други. Ответникът спори и претенцията за лихва, като
навежда възражения относно изискуемостта на задължението за обезщетение за
забава, както и възражения, че същото е
погасено по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното заверено копие
на застрахователна полица №************** процесния автомобил е имал валидна застраховка „Каско”
със срок на действие 27.01.2009г.-26.01.2010г.
В приложеното по делото
опис-заключение по щета №************* е посочено, че на лек автомобил марка „*********” с рег №********* при ПТП от **.**.2009г. са причинени щети на
картер на двигател и метална защита на изпускателен колектор.
Видно от приетия като
доказателство доклад по щета ***************, щетите са оценени в размер на 340лв.
По делото е представена фактура
за заплатени от собственика на автомобила 48 лв. за извършена комплексна услуга
„Пътна помощ”, които също са включени в доклада по щетата.
От представеното преводно
нареждане се установява, че на 19.11.2009г. на собственика на автомобила С С.Н.
е заплатена сумата 388 лв. по шета ***********. До ответната Община В. Т е изпратена регресна покана от
11.02.2010г. за заплащане на сумата 408 лв., включваща платеното на
застрахования обезщетение и 20 лв. разноски за неговото определяне.
По делото е представен отговор на
покана, в който Община В.Т е отказала да заплати претенцията на застрахователя.
По делото е представена
декларация –уведомление за щета от 11.11.2009г., в която лицето управлявало
пострадалия автомобил е посочило, че на 10.11.2009г. около 17,30ч пътувал по
ул.”******” и при преминаване през
неравност около шахта усетил удар, вследствие на което маслото на автомобила
изтекло.
От заключението на назначената по
делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че щетите по увредения
автомобил могат да настъпят по начина описан като механизъм на въпросното ПТП в
уведомлението за щета. Вещото лице е дало заключение, че средните пазарни цени
на щетата възлиза на сумата 339,24лв., а пазарната стойност на настъпилите
материални вреди е в размер на 191,22лв.
При разпита свидетеля С.Н. заяви,
че не си спомня по кое време на годината е станало въпросното ПТП, но посочва,
че е станало на ул.”И” в близост до детска градина „*” и къща за гости. Свидетелят посочи,
че при движение по улицата, докато управлявал лекия автомобил, усетил удар при
преминаване през шахта. Продължил да се движи и достигнал до паркинга на ул.”*********” **, където установил, че има теч на
масло от колата. Информирал застрахователя и на следващия ден заедно с
представител на застрахователя посетили мястото, като установили, че на шахтата
имало следи от масло.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във
вр. с чл.49 от ЗЗД – регресен иск на платилия
обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата е
допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
За
да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице към
момента на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното
обезщетение на увреденото лице.
От
представените по делото доказателства, в т.ч. застрахователната полица, се
установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ищцовото застрахователно дружество и увреденото лице – собственика на лек
авомобил марка „******* с ДК ********** към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
От
представеното платежно нареждане се установява, че на 19.11.2009г. е заплатена
стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице.
Съгласно чл.213 ал.1 от КЗ, застрахователят,
който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. За да се ангажира тази
отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В
случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община В.Т
по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на
свои работници или служители, на които е възложил работа.
Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен начин механизма на ПТП, при
което се твърди, че са настъпили вредите, за които е изплатено обезщетението. В
случая няма данни мястото на ПТП да е посетено
от органи на МВР, няма данни да е съставен протокол за ПТП. Ищецът се
позовава единствено на уведомление-декларация за щета, но следва да се има
предвид, че същото се явява частен документ и не се ползва с материална доказателствена
сила. Уведомлението-щета е само въз основа на данни на водача на автомобила и е
оспорено от ответната страна. В тежест
на ищцовата страна е да установи по безпорен начин механизма на ПТП и
настъпилите вреди, както и причинна връзка между тях. Съдът намира, че ангажираните
от ищцовата страна доказателства не установяват по безспорен начин твърденията
на ищеца за механизма на ПТП. Заключението по допусната съдебно автотехническа
експертиза е изготвено само въз основа на изложеното в уведомлението за щета до
застрахователя и на изявленията на ищеца в исковата молба, че неравността около
шахтата е с размер 12-
С оглед неоснователност на главния
иск, неоснователни се явяват и акцесорната претенция за лихва за забава в
размер на 172лв., за период от 20.03.2010г. до подаване на исковата молба,
както и претенцията за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Ответникът е претендирал разноски и с оглед изхода на спора и съгласно чл. 78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната Община В.Т
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно чл.78
ал.8 от ГПК вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователно
акционерно дружество „А” рег. по ф.дело ****/****г
на СГС, със седалище и адрес на управление гр.***************,
представлявано от изпълнителния директор Р Р Г против ОБЩИНА В Т с адрес ****************, представлявана от Кмета Д Д П искове с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ вр чл.49 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответната Община да
заплати на ищцовото дружество сумата 408 лв., представляваща изплатено от ищеца
обезщетение на застраховано лице и разноските по неговото определяне по щета №****************, сумата 172 лв., представляваща
лихва за забава за период 20.03.2010г до подаване на исковата молба /29.04.2014г/,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „А” рег. по ф.дело ****/****г на СГС, със седалище и адрес на управление гр.************, представлявано от изпълнителния директор Р Р Г да заплати на ОБЩИНА В Т с адрес гр.*************, представлявана от Кмета Д Д П сумата 300лв./триста лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: