Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 02.09.2020 г.
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
16.06.
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско дело №207 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
Ищецът М.А.П. твърди, че в резултат на
ПТП са му причинени телесни увреждания. Посочва, че на 30.04.2018 г., около
22.30 часа на РП І -1 Е-79 км 108+800 с посока на движение от гр.Видин за
гр.Монтана се движил т.а. „Ивеко Дейли“ с peг. № ВР 3326 СВ с прикачено ремарке
„Виола“ с peг. №ОВ 0486 ЕВ, управлявани от водача М.М.Н.. Последният нарушил
правилата за движение по пътищата, тъй като поради движение с несъобразена
скорост загубил контрол над автомобила, вследствие на което се блъснал в
предпазна мантинела в ляво на посоката на движение, завъртял се и се преобърнал
в отводнителен канал. Настъпило ПТП, при което е пострадал спътникът на водача
- ищецът М.А.П., който е получил множество телесни увреждания.
По случая е образувано ДП №525/2018г. по описа на
РУП-Монтана, пр.пр. №883/2018г. по описа на РП-Монтана. Към настоящия момент
воденото наказателно производство е висящо и не е приключило с окончателен
съдебен акт. Причина за настъпилото произшествие са допуснатите от водача на
т.а. „Ивеко Дейли“ М.Н. нарушения на правилата за движение по пътищата.Твърди
се, че същият поради движение с несъобразена скорост, загубил контрол над
автомобила, вследствие на което се блъснал в предпазна мантинела в ляво на
посоката на движение, завъртял се и се преобърнал в отводнителен канал. Посочва
се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача М.М.Н.
и настъпилите обществено опасни последици - телесните повреди, причинени на
ищеца М.А.П..
Твърди се, че за увреждащия т.а. „Ивеко Дейли“ с peг. №
ВР 3326 СВ, управляван от водача М.М.Н., имало сключен договор за задължителна
застраховка ’’Гражданска отговорност” на автомобилистите със ЗД “Б И” АД, гр. С.,
з.п. BG/02/118000583047/16.02.2018 г. със срок на валидност една година,
считано от 16.02.2018г. до 15.02.2019г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно КЗ в размер на 10000 000 лв., която сума
представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” за 2017 г. при едно
увредено лице, какъвто е конкретния случай.
Заявено е, че в конкретния случай, съгласно разпоредбата
на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗД “Б И” АД, като е представил всички
документи, с които разполага. По случая е заведена преписка, по която
застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок. Ищецът счита, че в
случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД “Б И” АД за
причинените му вреди.
В резултат на процесното ПТП пострадалият ищец е получил
следните травматични увреждания: Контузио торацис ет абдоминис. Фрактура косте
V-VIII син. Фрактура Th8. Фрактура скапуле синистра.
След инцидента на 01.05.2018г. ищецът постъпил за лечение
в Хирургично отделение при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД - гр.Монтана с оплаквания
за болки в гърдите и корема, невъзможност за движение на ляво рамо. Направени
са му консултации със специалисти ортопед и невролог, извършени са параклинични
и образни изследвания, назначено му е медикаментозно лечение за стабилизиране
състоянието на пострадалия. По повод установената Фрактура скапуле син му е
предписано ортезно средство за 35 дни. На 04.05.2018г. ищецът е изписан от
болницата с окончателна диагноза: Контузио торацис ет абдоминис. Фрактура косте
V-VІІІ син. Фрактура Th8. Фрактура скапуле синистра. При изписването са дадени
препоръки за спазване на ХДР, насочен е за диспансерно лечение и му е назначена
медикаментозна терапия за дома.
В резултат на уврежданията, получени от настъпилото
произшествие, ищецът месеци наред търпял
силни болки и много страдания. Твърди, че възстановяването му от получените при
злополуката увреждания продължава и до датата на депозиране на исковата молба,
като оплакванията му за болка в наранените области не са отшумели. Вследствие
на инцидента е получил Контузио торацис ет абдоминис. Фрактура косте V-VIII
син. Фрактура Th8. Фрактура скапуле синистра. Вследствие на травмите,
пострадалият е трябвало да спазва дълго време режим на покой, да не се
натоварва физически и психически, имал е оплаквания за болки в увредените
места, за известен период от време е разчитал на близките си за задоволяване на
елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Изпитвал е цялостен дискомфорт,
вследствие на травмите, не е възстановен, продължава да изпитва болки в
увредените места и редица неудобства в ежедневието си, оздравителният му процес
продължава и към настоящия момент. Нарушен е сънят му, напрегнат е, не е в
състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките, ищецът сочи,
че е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял
живот в неговото съзнание.
В резултат на процесното ПТП и получените при него
увреждания, ищецът е претърпял и
имуществените вреди в размер на 636.80 лева, които счита, че също следва да му
бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за закупени лекарства,
потребителска такса и медицински услуги.
Счита, че причинените неудобства, болки и страдания
следва да бъдат компенсирани. Посочва, че безспорно неимуществените вреди имат
по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо, както и че паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите
и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от
извършеното престъпление.
Ищецът сочи, че вредите са в резултат на виновното
поведение на водача на увреждащия автомобил М.М.Н., а за причинените от него
вреди отговаря ответникът по делото ЗД “Б И” АД, като излага аргументи по чл.
432 от КЗ. Заявява, че предявените искове са съобразени с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинените телесни увреждания на ищеца, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователните компании по ЗГО за 2018 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съдът да осъди ответника ЗД “Б И” АД, да му заплати
обезщетение в размер на сумата от 25 500 лв., частичен иск от 80 000 лв., за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания
и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както
и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на
636.80 лв.
В последното съдебно заседание от 16.06.2020г. ищецът е
направил увеличение на предявения иск за неимуществени вреди, като го е
увеличил на сумата 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от
08.05.2018г. до пълното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на законната лихва върху сумата,
считано от 08.05.2018г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ,
вр. с
чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
Ответникът ЗД “Б И” АД
счита исковете за неоснователни, необосновани,
недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло
ищцовата претенция по основание и по размер, както и изложените в исковата
молба твърдения и наведени обстоятелства.
Оспорва твърденията, че в резултат на
осъществяване механизма на пътнотранспортно произшествие от 30.04.2018год., на
ищеца са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са
възникнали заявените от него неимуществени вреди или ако са възникнали, счита,
че не са в претендираните размери.
Оспорва твърдените с исковата молба травми,
получени от ищеца като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за
тяхната продължителност. Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на
настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че в
резултат на ПТП от 30.04.2018год. е получил „Контузио торацис ет абдоминис,
Фрактура косте V - VIII синистра, Фрактура Th8, Фрактура скапуле
синистра". Твърди, че описаните увреждания са заявени от ищеца,
позовавайки се единствено на Епикриза ИЗ № 6594/1024/2018год., издадена от МБАЛ
,"Д-р Стамен Илиев" АД - Монтана, в която обаче не се съдържала
еднопосочна констатация, че именно това са окончателните контузии, които
пострадалият е получил вследствие на претърпяното ПТП. Твърди, че липсва
каквато и да било пряка причинно - следствена връзка между посочените от ищеца
телесни увреждания и факта, те да са получени от виновното поведение на водача
на товарен автомобил „Ивеко Дейли" с ДК № ВР 33 26 СВ, с прикачено ремарке
„Виола" с ДК № ОВ 04 86 ЕВ М.М.Н.. Счита, че ако все пак от процесното ПТП
има настъпили телесни увреждания, то те не са в претендирания обем, вид и
характер.
Твърди, че процесното ПТП не е настъпило по
описания в исковата молба начин.
Сочи, че не са представени доказателства
(влязъл в сила съдебен акт), установяващи виновността на водача на товарен
автомобил „Ивеко Дейли" с ДК № ВР 33 26 СВ, с прикачено ремарке
„Виола" с ДК № ОВ 04 86 ЕВ М.М.Н. и въобще на водач на МПС, застраховано в
ЗД “Б И” АД.
По тези причини счита, че в конкретния случай, не е установена и доказана
виновността на водача, управлявал
участващо в ПТП МПС и застраховано при ответното застрахователно дружество.
Според ответника, в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
било посочено, че същият е съставен на 29.04.2018год, а в исковата молба се
твърдяло, че процесното ПТП е настъпило на 30.04.2018год. Във връзка с това, оспорва
датата на настъпилото ПТП, механизма на ПТП и виновността на водача М.М.Н..
Оспорва твърдението за изключителна вина на
водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с ДК № ВР 33 26 СВ, с прикачено
ремарке „Виола" с ДК № ОВ 04 86 ЕВ М.М.Н. за настъпването на твърдяните в
производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в
МПС, в нарушение на чл.137а ЗДвП задължение, с което поведение сам се е
поставил в риск.
Прави възражение за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалия при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка
оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно -
неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на
водача на товарния автомобил.
Посочените обстоятелства, според ответника,
от правна и от фактическа страна, осъществяват състава на съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което следва да бъде
отчетено от Съда при постановяване на решението по съществото на спора. Посочва
съдебна практика.
Счита, че са налице основания за намаляване
на обезщетението на ищеца поради съпричиняване на настъпилите вредни последици,
като обезщетението следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка,
включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента
на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като
деянието на пострадалия в настоящия случай е противоправно и степента на
неговата вина.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Счита, че и предявеният иск за обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди е неоснователен и недоказан. Твърди, че
не е налице причинно - следствена връзка между претендираните имуществени вреди
и процесното ПТП. Заявява, че липсват медицински документи, от които да става
видно, че балнеологичните и водни процедури са извършени именно във връзка с
травматични увреждания на кости, стави и мускули на ищеца.
Оспорва и обстоятелството, че ищецът е
направил разходите по представените с исковата молба фискални бонове. От
представените като писмени доказателства фискални бонове не ставало видно от
кого и във връзка с какво е направен съответния разход, а и в самата искова
молба не се сочело тези разходи във връзка с лечението на какви увреждания са
направени.
Оспорва иска за присъждане на лихва и по
претенцията за имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Счита, че ищецът не е конкретизирал и
обосновал акцесорната си претенция за лихви върху обезщетението за имуществени
вреди. Същият претендирал законна лихва за всички разходи от 08.05.2018год., а
видно от представените с исковата молба писмени доказателства (фактури и
фискални бонове), претендираните от ищеца разходи са извършени на различни дати
- несъответни на дата 08.05.2018год.
На самостоятелно основание оспорва началният
момент, от който се претендира лихвата - от 08.05.2018год. - датата, на която
изтича срока по чл.429, ал. 3 от КЗ, вр с. чл. 430, ал. 1 от КЗ. Посочва, че с
новия Кодекс за застраховането, заплащането на законна лихва върху
обезщетението за забавено изпълнение е уредено по различен от предходния Кодекс
начин. Заявява, че съгласно изричната уредба, дадена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 от новия КЗ относно съдържанието на
договорните задължения по договора за "Гражданска отговорност",
следвало да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение,
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се
начислява от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най – ранна. Счита, че отговорността на прекия причинител за
лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по
силата на самия кодекс) се поемала от застрахователя от един по - късен момент,
в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Счита,
че не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и
лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това - в този смисъл е
нормата на чл.493, във връзка с чл. 429, ал. 2 във връзка с ал. 3 КЗ, според
която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. Сочи, че в ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се
начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най - ранна. В настоящия казус, не следвало да намери
приложение и нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, доколкото същата е приложима само
при липса на определяне и изплащане на застрахователното обезщетение в срок,
т.е. при наличието на две кумулативни изисквания. В случая, ответникът сочи, че има произнасяне и определяне на размер на
обезщетението, като видно от представено с отговора Становище на Застрахователно
дружество ЗД “Б И” АД изх. №НЩ
7532/24.10.2019год., застрахователното дружество е
определило размер на застрахователното обезщетение и е изразило готовност да
заплати същото по представена от ищеца лична банкова сметка. ***а, нито пък е
бил представен оригинал на нотариално заверено пълномощно, в полза на този, на
когото пострадалото лице желае да бъде изплатено застрахователното обезщетение.
И с настоящата исковата молба ищецът не сочел лична банкова сметка, по която да
се приведе обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да
се извършат плащанията от страна на застрахователя. Непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на това лице, имало последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължал законна
лихва за забава. В конкретния случай, според ответника, увреденото лице не е
представило пълни и точни данни за банковата си сметка, поради което и
застрахователното дружество не дължи законна лихва за забава.
Направено е искане да се отхвърлят изцяло
предявените от М.А.П. искове за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
като неоснователни и недоказани.
Алтернативно ответникът моли, в случай, че се счетат за
основателни исковите претенции на ищеца, то да се намалят размерите на
претендираните обезщетения, тъй като претендираният размер не кореспондирал с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказвали
твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищеца. Ответникът моли да
се определи размера на дължимото обезщетение, като се
съобрази с принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД,
както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването
от страна на ищеца.
Моли да се осъди М.А.П. да заплати на
ответното дружество всички съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба,
а ответникът допълнителен отговор на допълнителна искова молба.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
От
данните по делото се установява, че на 30.04.2018 г., около 22.30 часа на РП І
-1 Е-79 км 108+800 с посока на движение от гр.Видин за гр.Монтана се движил
т.а. „Ивеко Дейли“ с peг. № ВР 3326 СВ с прикачено ремарке „Виола“ с peг. №ОВ
0486 ЕВ, управлявани от водача М.М.Н.. Поради движение с несъобразена скорост,
водачът загубил контрол над товарния автомобил, вследствие на което се блъснал
в предпазна мантинела в ляво на посоката на движение, завъртял се и се
преобърнал в дясно на посоката на
движение в отводнителен канал, извън пътното платно. При настъпилото ПТП е
пострадал ищецът М.А.П., спътник на водача, който е получил множество телесни
увреждания.
Горните
обстоятелства се установяват от констативен протокол №1023-203/30.04.2018г.
/погрешно посочена дата на съставяне 29.04.2018г./, писмо изх.
№НЩ-5712/14.08.2018г. на ответника /л.11 от гр.д.1169/19 по описа на СГС/,
молба от адв.Б., като пълномощник на М.А.П. до ЗД “Б И”
АД /л.12 от гр.д.1169/19 по описа на СГС/, протокол за оглед на
местопроизшествие / л.100-102 от делото/, фотоалбум за посетено
местопроизшествие – ПТП с пострадало лице /л.94-л.99 от делото/.
Във връзка
с процесното ПТП е образувано ДП №525/2018г. по описа на РУП-Монтана, пр.пр.
№883/2018г. по описа на РП-Монтана. Към настоящия момент воденото наказателно
производство е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт.
С оглед
установяване на обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване на ПТП, по
делото беше допуснат и разпитан свидетелят М.М.Н., водачът, предизвикал
процесното ПТП. Същият посочва, че с ищеца са пътували от Видин за Казанлък, за
селото на ищеца. Инцидентът станал при навлизане на околовръстното шосе по
посока на град Монтана. Пътят, според свидетеля, е с две платна с по две ленти.
Скоростта, с която се движел бусът била около 60-70 км/час. Там имало обратен
завой и неравност на пътя, която люшнала буса. Свидетелят минавал по този път един път седмично. До Монтана, на околовръстния път бусът люшнал от
неравност на пътя и излязъл от пътя, като се преобърнал в канавката. Свидетелят
се обадил на тел.112, дошла полиция, а после и линейка.
Според
свидетеля, бусът люшнал на пътя, свидетелят се опитал да го овладее и бусът се
насочил към мантинелата, а впоследствие – се преобърнал в дясната страна към
канавката, ремаркето се откачило. Бусът се обърнал и спрял на таван, т.е.
преобърнал се през дясната страна и останал на таван. В буса били свидетелят и ищеца,
като свидетелят шофирал, а ищеца стоял
от дясната страна до водача. Ищецът бил
с колан, но като се обърнал буса по таван, ищецът се изхлузил и бил на тавана
на буса, паднал на една страна. Свидетелят му помогнал и звъннал на тел.112. Дошла Бърза помощ с
носилка. Свидетелят се движел, а ищецът казал, че му е трудно дишането.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, с изключение на обстоятелствата, свързани с
това, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като счита, че по
отношение на тези обстоятелства показанията на свидетеля са пристрастни,
предвид на това, че същият е шофирал автомобила и е бил длъжен да контролира
поставянето на обезопасителен колан от страна на пътуващия с него пътник.
Подобни обстоятелства, като посочените от свидетеля, са описани и в исковата
молба от ищеца.
За
установяване на фактическите обстоятелства по делото беше назначена и приета
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема. Същото е
изготвено компетентно и мотивирано, въз основа на събраните по делото
доказателства.
Видно от
заключението, процесният товарен автомобил „Ивеко Дейли“с ДК № ВР 3326 СВ, в
който е пътувал ищецът, има серийно поставени от фирмата производител предпазни
колани за всички места в кабината, както и въздушни възглавници. Според
експерта, от снимковия материал и от протокола за оглед на местопроизшествието
не е ясно дали има налични такива и ако има, дали са изправни, тъй като не е регистрирана
сработила такава при процесното ПТП. Този автомобил, според експерта, има
вградени системи: ABS/ антиблокиращата система (ABS), предназначена да
предотврати блокирането на колелата при рязко натискане на педала на спирачките
или при спиране на хлъзгав път. ABS обезпечава максимално възможното сцепление
с пътя при рязко спиране, при което автомобилът запазва управляемостта си/ . Автомобилът,
според експерта, има вградена система - EBD/ EBD - електронно разпределение на
спирачната сила - спирачна технология, използвана при автомобилите за разпределяне
спирачната сила върху всяко колело, влияеща се от състоянието на пътя.
Според
вещото лице, ищецът е пътувал в кабината на товарен автомобил „Ивеко Дейлн“с ДК
№ ВР 3326 СВ на седалката от дясно на водача, до дясната врата на кабината. Товарният
автомобил е оборудван с предпазни обезопасителни колани на всички седалки
серийно, тъй като след 2005 г с такива се оборудват серийно всички товарни
автомобили.
Според
вещото лице, при процесното ПТП тялото на пострадалия се е придвижило
първоначално при употреба на спирачната система на автомобила леко напред, а при преобръщането се е движило свободно в
кабината и впоследствие е изпаднало от нея при завъртането и преобръщането по
таван. Получените от пострадалия ищец телесни увреждания, според
вещото лице, кореспондират да са получени
при механизъм на ПТП, при който ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.
Според
вещото лице, при процесното ПТП, но при
поставен обезопасителен колан от ищеца, уврежданията биха могли да бъдат както
в по-малък обем и тежест, така и в по-голям обем и тежест, в предвид
деформацията на тавана на кабината на товарния автомобил, получена от
преобръщането му по таван — видно от снимковия материал, приложен към делото -
снимки № 15,16,21,23 и 24.
В съдебно
заседание от 16.06.2020г. експертът е направил уточнения във връзка с
експертизата. Според експерта, триточковите инерционни предпазни колани, с
които е оборудван процесният товарен автомобил са инерционни триточкови и
тяхната ефективност се изразява най-много при челен удар и в много по-малка
степен при преобръщане на таван или на една страна.
Експертът
посочва, че от снимковия материал, представен към делото, се вижда голямата
деформация на тавана на автомобила. Според експерта, ако пострадалият пътник
беше останал в кабината с поставен предпазен колан, тогава неговото положение
би следвало да бъде с главата надолу, прикрепен към седалката на автомобила от
колана. Поради това, че има ярко изразена деформация на тавана, тогава
несъмнено е щял да пострада този пътник, като ударът, който би понесъл, би бил
по посока от главата /темето/ към седалищните части. В тази връзка, експертът
счита, че шансът за оцеляване би бил много малък и това, че е напуснал
кабината, го е спасило от летален изход.
Експертът
посочва, че при правилно поставен обезопасителен колан, вероятността пътникът
да изпадне от автомобила е много малка. Ако тялото е по-малко като габарити, би
могъл да се промуши. В случая става въпрос за възрастен човек, в практиката,
според експерта, се приемат стойности от 75кг. за мъже и 60кг. за жени. В
случая, според експерта, е изключено това да се случи, а именно, тялото да
изпадне от буса при поставен обезопасителен колан.
Съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Същото е съобразено със събраните по делото
доказателства, изготвено е задълбочено, компетентно и мотивирано и не е оспорено от страните по
делото.
Предвид изложените съображения, настоящият съд приема,
че на 30.04.2018 г., около 22.30 часа на РП І -1 Е-79 км 108+800 с посока на
движение от гр.Видин за гр.Монтана се движил т.а. „Ивеко Дейли“ с peг. № ВР
3326 СВ с прикачено ремарке „Виола“ с peг. №ОВ 0486 ЕВ, управлявани от водача М.М.Н..
Поради движение с несъобразена скорост, водачът загубил контрол над товарния
автомобил, вследствие на което се блъснал в предпазна мантинела в ляво на
посоката на движение, завъртял се и се преобърнал в дясно на посоката на движение в отводнителен канал
извън пътното платно. При настъпилото ПТП е пострадал ищецът М.А.П., спътник на
водача, който е пътувал без поставен обезопасителен колан и който вследствие на
ПТП е изпаднал от автомобила. Вследствие на процесното ПТП ищецът е получил множество
телесни увреждания.
За установяване на получените увреждания, причинени от
ПТП, по делото беше назначена съдебно-медицинска експертиза.
Видно от експертизата, в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил следните увреждания: повърхностна травма на главата,
белезникави ръбци в теменна област на главата; счупване на лявата лопатка; луксация па лявата акромиклавикуларна става (между
лопатката и ключицата), счупване на 8 гръден прешлен; счупване на V-VIII ребра в ляво; посттравмагична цервикобрахиална
радиколопатия в ляво. Повърхностната травма на главата е причинила разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Посттравматичната цервикобрахиална
радиколопатия е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК. Счупването на лявата лопатка и луксацията на акромиоклавикуларната
става е причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник.
Счупването на осми гръден прешлен и V - VIII ребра в ляво е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното ПТП.
Повърхностната травма на главата е причинена от удар
върху стъкло на автомобила. Останалите травматични увреждания не могат да се
конкретизират точно от кои части на автомобила са получени.
Според експертизата, в медицинската документация по
делото не са регистрирани увреждания, които категорично да сочат поставянето
или не на обезопасителен колан.
Възстановителният период на повърхностната травма на
главата е около 15 - 20 дни. При правилно протичане на оздравителния процес,
възстановителният период на счупванията е както следва: за осми гръден прешлен
- 8-12 месеца, за лявата лопатка 2-3 месеца.
Според експертизата, представените финансови документи
са за заплащане на потребителска такса в лечебни заведения, за извършване на
консултативни прегледи за получените при ПТП травматични увреждания и последици
от тях. за извършване на рехабилитационни процедури и закупуване на медикаменти. Според
експертизата, тяхното извършване е било необходимо.
В съдебно заседание от 18.02.2020г. експертът е
направил уточнения във връзка с експертизата. Според експерта, постравматична
цервикобрахиална радиколопатия означава, че са засегнати коренчетата на нервите
в шийния сигмент на гръбначния стълб и това води до болка, в много редки случаи
до затруднение движението на ръката. В случая такова не е констатирано. Има
болка, която тръгва от врата, обхваща ръката, според това кои коренчета са
увредени. При ищеца има такава болка и е проведена физиотерапия, за която
самият той съобщава.
Счупването на прешлена, според вещото лице, причинява
трайно затрудняване на движението на снагата. Счупването на повече от две ребра
също причинява трайно затруднение на
движението на снагата. В случая експертът
пояснява, че е обединила двете травми, тъй като са настъпили в един и същи
момент и едновременно причиняват това затруднение, а иначе всяко едно от тези
травматични увреждания причиняват трайно затруднение на движението на снагата.
Според вещото лице, в случая се касае за политравма,
получена от ищеца при процесното ПТП, което означава, че болките са били за всяко увреждане поотделно
и със сигурност се изпитва по-голяма болка едновременно. Що се отнася до
оздравителния процес, поради невъзможността по-рано да се включи определено
раздвижване, предвид счупването на 8-ми гръден прешлен, могат да се удължат и
останалите периоди на оздравяване.
Според вещото лице, политравмата е довела до частична
невъзможност ищецът сам да се обслужва, предвид затруднените движения на горния
крайник и затруднените движения на снагата.
Според вещото лице, възможно е тези увреждания да
бъдат получени при положение, че ищецът е бил с предпазен колан.
Според вещото лице, в случая е налице счупване на
лопатка, на ребра и прешлен, както и локсация и всъщност са налице четири
средни телесни повреди.
Съдът възприема заключението на съдебномедицинската експертиза. Същото е съобразено със събраните по делото
доказателства, изготвено е задълбочено и
мотивирано и не е оспорено от страните по делото.
Във връзка с установяване на фактическите
обстоятелства по делото, свързани с уврежданията на ищеца и здравословното му
състояние, както и възстановителния период след ПТП по делото бяха събрани свидетелски
показания.
Според показанията на св. Ф. Ю. П., която живее на
съпружески начала с ищеца, ищецът след ПТП бил в много тежко състояние, главата
му била разкървавена, бил със счупена лопатка и вратът му не бил добре, главата
му стояла наклонена на една страна. Ищецът останал в болницата в Монтана, свидетелката
също останала с него като придружител, около десетина дни. Според свидетелката,
болял го гръбначният прешлен, имал болки в лопатката, гръбнака и главата.
Първоначално не можел да става от леглото и да се обслужва сам. Докато били в
болницата, вече към края на престоя, успял сам да ползва тоалетната. В къщи
само лежел, може би два месеца бил с шина на врата, имал шина и на ръката,
нуждаел се от чужда помощ, не можел сам да се къпе, да се облича, да се бръсне,
свидетелката му помагала. След като изтекъл третият месец, тогава започнал сам
да прави част от нещата, свързани с обслужването му. Към момента все още не бил
възстановен, най-много болки имал в ребрата и прешлена, гръбначния стълб, от
време на време забравял кое къде оставя. Като се изкачвал по стъпала от
страната на счупеното ребро усещал някаква болка, притискане. Според
свидетелката, катастрофата му се отразила и психически, тъй като забравял кое и
къде оставя, връщал се. Според свидетелката, по време на лечението му предлагали
операция, за да му махнат единия прешлен, но той не се съгласил, тъй като се
притеснявал да не би да не се възстанови. Бил на терапия в Павел баня, в София
на ортопед при доц. Кацарски, заради лопатката и прешлена, отделно ползвал
мазила от аптеката. Раздвижване правил в Павел баня. Сега ищецът не работел, поради
здравословното си състояние. Според свидетелката, все още не бил стабилен.
Предстояли му още терапии.
Според показанията на св. М. Н. К., първи братовчед на
ищеца, през 2018 г. ищецът се прибирал от Германия, но претърпял ПТП. Тръгнали
за Монтана и в 23.30 часа пристигнали там, видели къде е била катастрофата, ищецът вече бил
в болницата. Заварили водача с жена си и останали на местопроизшествието, за да
не се пипат колите. Не ги допуснали да видят ищеца в болницата, защото не бил
добре. Свидетелят видял ищеца за пръв път след катастрофата, когато ходил при
изписването му. Свидетелят транспортирал ищеца със своята кола, той не можел да
сяда, едва седял, едва излизал от колата, имал много силни болки. След като го
прибрал от болницата, всеки ден го виждал. Ищецът бил на легло около месец след
като се прибрал в къщи, не можел да се движи, жена му го водела до тоалетната. Според
свидетеля, ищецът в момента не е възстановен напълно. Преди работел като
монтьор, сега се оплаквал, че не може да стяга. Сега рядко шофирал, споделял,
че не се чувства както преди.
Като изписали ищеца от болницата, ръката му била
превързана към тялото, за да не се движи. Имал цяла превръзка през гърдите,
през ръката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, същите са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства и се подкрепят и от
представените по делото медицински документи, както и от съдебно-медицинската
експертиза.
Предвид изложените съображения, настоящият съд приема,
с оглед данните по делото, че в случая вина за настъпилото ПТП има водачът на
автомобила М.М.Н., тъй като се е движил с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост, поради което е загубил контрол върху управлението на автомобила
и е причинил удара на автомобила в мантинелата, последващото напускане на
пътното платно и съответно преобръщането на автомобила в крайпътната канавка.
Съдът приема за установено, че в резултат на това ПТП
е пострадал ищецът, който се е возил на предната седалка до водача, като вследствие на удара е получил описаните
по-горе телесни увреждания.
По отношение на наведените от ответника доводите за наличие на съпричиняване от страна
на ищеца за настъпилия вредоносен резултат, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан, съдът намира същите за неоснователни.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, няма данни по делото ищецът да е бил с поставен обезопасителен колан.
Според експерта, ако ищецът беше останал в кабината с поставен предпазен колан,
тогава неговото положение би следвало да бъде с главата надолу, прикрепен към
седалката на автомобила от колана. Поради това, че има ярко изразена деформация
на тавана, тогава несъмнено е щял да пострада, като ударът, който би понесъл,
би бил по посока от главата /темето/ към седалищните части. В тази връзка,
експертът счита, че шансът за оцеляване би бил много малък и това, че е
напуснал кабината, го е спасило от летален изход.
Според съдебномедицинската експертиза, в медицинската
документация по делото не са регистрирани увреждания, които категорично да
сочат поставянето или не на обезопасителен колан.
В случая, съдът счита, че непоставянето на
обезопасителен колан не води до извод за наличие на съпричиняване от страна на
ищеца на вредоносния резултат. Категорично е заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че в случая наличието на поставен колан би утежнило претърпените от
ищеца физически увреждания, тъй като би
задължало тялото му в купето и съответно големите деформации по купето биха
причинили и много по-тежки травми за ищеца. Поради изложеното, съдът приема, че
непоставането на обезопасителен колан от ищеца в случая не следва да се приема
като наличие на съпричиняване на страна на ищеца. В този смисъл доводите на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
съдът намира за неоснователни.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените
срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената
разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ
ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, което е получено
от ответника. Видно от данните по делото-писмо до ищеца от изх.№НЩ-3189/15.05.2018г. /л.136 от делото/, ответникът е оспорил
настъпването на твърдяното от ищеца ПТП, като е изискал допълнителни
доказателства и в крайна сметка е определил обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди за ищеца в размер на
3 000лв.
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на
производството доказателства, че
предявените искове са частично основателни.
Съдът приема, с оглед изложените по-горе в мотивите
съображения относно механизма на настъпване на ПТП и причинно –следствената
връзка между ПТП и вредоносния резултат - получената от ищеца политравма, че основна
причина за възникването на процесното
ПТП е противоправното поведение на
водача М.Н..
Безспорно в случая е налице и последният признак за
уважаване на предявените искове - причинно- следствена връзка между процесното
ПТП и получените от ищеца, който се е возил на предната седалка до водача, вреди. Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, при
настъпило ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания: повърхностна
травма на главата, белезникави ръбци в теменна област на главата; счупване на лявата лопатка; луксация па лявата акромrклавикуларна става (между лопатката и ключицата),
счупване на 8 гръден прешлен; счупване
на V-VIII ребра в ляво; посттравмагична цервикобрахиална
радиколопатия в ляво. Според вещото лице, в случая е налице счупване на
лопатка, на ребра и прешлен, както и локсация и всъщност налице са четири
средни телесни повреди. Според вещото лице, политравмата е довела до частична
невъзможност ищецът сам да се обслужва, предвид затруднените движения на горния
крайник и затруднените движения на снагата.
Тези увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети от интериора в купето на товарния автомобил и отговарят да са получени при
описаното ПТП. Съдът приема за установено в хода на производството, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца
травматични увреждания.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото в случая
обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат отчетени преживените от ищеца негативните
изживявания, свързани с преживените физически болки, продължителния период на
възстановяване - 8-12мес., като през първите месеци ищецът е имал изключителна
нужда от чужда помощ в ежедневието си, тъй като не е бил в състояние да се
обслужва сам.
По направеното възражение на ответника, че ищецът е
допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен колан, както
беше вече посочено в изложението, съдът намира същото за основателно. За да
бъде намалено обезщетението за вреди, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът
на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата.
В конкретния случай, предвид механизма на ПТП, това
обстоятелство /непоставяне на обезопасителен колан/ не е от значение за
получените от ищеца увреждания. Категорично е заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че в случая наличието на поставен колан би утежнило претърпените от
ищеца физически увреждания, тъй като би
задължало тялото му в купето и съответно големите деформации по купето биха
причинили и много по-тежки травми за ищеца. Поради изложеното, съдът приема, че
непоставането на обезопасителен колан от ищеца в случая не следва да се приема
като наличие на съпричиняване на страна на ищеца. В този смисъл доводите на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и приложението на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД съдът намира за неоснователни.
Настоящата съдебна инстанция счита, че предявеният иск
за неимуществени вреди, предявен за сумата от 80 000лв. е основателен и доказан
за сумата 30 000лв., предвид събраните по делото доказателства, като размерът
е в съответствие и с принципа на справедливостта при определяне размера на
неимуществените вреди. В останалата част – за сумата над 30 000лв. до предявения размер от
80 000лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
При определяне размера на претендираното обезщетение
за причинени имуществени вреди, съдът взема предвид представените по делото
доказателства – фактура от 04.05.2018г. и фискален
бон към нея за сумата 17.40лв., с която ищецът е заплатил потребителска такса,
фактура и фискален бон към нея от
12.06.2018г. за сумата 40 лв. за първичен преглед в СБР-НК ЕАД Филиал Павел баня, фактура и
фискален бон към нея от 12.06.2018г. за
сумата 135 лв. за процедури и терапии в
СБР-НК ЕАД Филиал Павел баня, фактура и фискален бон към нея от 16.06.2018г. за сумата 100 лв. за
процедури и терапии в СБР-НК ЕАД Филиал
Павел баня, фактура и фискален бон към нея
от 12.06.2018г. за сумата 35 лв. за процедури в СБР-НК ЕАД Филиал Павел
баня. Общата сума на разходите, направени от ищеца по тези фактури са 327.40лв.
Фактурите са издадени на името на ищеца
в периода на лечението му, като са посочени подробно и предоставените услуги
–потребителска такса, първичен преглед, подводна гимнастика, процедури с
нискочестотни токове, подводно струев масаж, механотерапия. Според заключението
на съдебно-медицинската експертиза /т.7 от заключението - л.78 от делото/, в
случая е било необходимо извършването от
ищеца на горепосочените разходи по представените финансови документи.
По отношение на представените 8 бр.фискални бонове /л.20
от гр.д.№1169/19 на СГС/, съдът счита, че не са налице категорични
доказателства, че заплатените по тях услуги са свързани с претърпените от ищеца
вреди, с лечението му и възстановителния му процес. От тези документи не може
да се установи категорично, че разходите са направени от ищеца и са свързани с
претърпените от него вреди. Освен това, два от фискалните бонове, издадени от
„Мед.център Павел баня“ЕООД и от
„Оптима“ЕООД са представени в неясни копия, като документите не са и в цялост,
поради което не представляват и доказателства по см. на ГПК. Поради тези
съображения, съдът счита, че в хода на съдебното производство останаха
недоказани твърденията на ищеца, че сумите, заплатени по тези фискални бонове
представляват разходи, направени от ищеца, които са в пряка причинна връзка с
претърпените от него вреди, причинени от процесното ПТП.
Относно искането сумите да се присъдят от 08.05.2018г.,
датата на която изтича срокът по чл.429, ал.3 КЗ вр. с чл.430, ал.1 от КЗ,
съдът намира същото за неоснователно. Отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вреди, причинени от застрахования, е производна от тази на
делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е.
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Съгл.разп. на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380.
Съгл. разп. на чл.380, ал.1 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Видно от данните по делото – представената по делото
кореспонденция между ищеца и застрахователя
/л.39, л.131, л.135 и л.136 от делото/, ищецът не е предоставил данни
относно банковата си сметка на застрахователя във връзка с образуваната щета,
такава сметка не е представена и по настоящото дело от ищеца.
Съгл. разп. на чл.380, ал.2 КЗ, застрахователят
извършва плащането на застрахователното обезщетение по предоставената по ал. 1
банкова сметка, ***лен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на
банковата сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и
писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес.
Съгл. ал.3 от горепосочената разп. на КЗ, непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл. 409.
Разп. на чл. 409 КЗ предвижда, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3.
Предвид обстоятелството, че и към датата на
постановяване на настоящия съдебен акт, в хода на съдебното производство ищецът
не е представил банкова сметка, съдът
счита, че следва да присъди законната лихва върху присъдените обезщетения,
считано от датата на предявяване на исковете пред съда до изплащане на сумите.
Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати в
полза на държавата, чрез ОС Стара Загора, държавна такса, съобразно размера на уважените
искове в размер на 1213.10лв.
Ищецът следва да заплати на ответника
сумата 1498.30лв., включваща направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.
Б.“ № **, с ЕИК *** да заплати на М.А.П., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***,офис * следните суми: - сумата 30 000лв., /тридесет
хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от М.А.П. неимуществени вреди, в резултат на
претърпяното ПТП на 30.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 327.40 /триста двадесет и седем лв. и 40ст./,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от М.А.П. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 30.04.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019г., до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените М.А.П., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***,офис * против ЗД „Б. И.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № **, с ЕИК ***
искове, както следва: за сумата
над 30 000лв. до предявения размер от 80 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 08.05.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от М.А.П. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяното ПТП на 30.04.2018г., както и за сумата над 327.40 до
предявения размер от 636.80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от М.А.П. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на
30.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2018г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД
„Б. И.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № **, с ЕИК
*** да
заплати сумата от 1213.10лв., представляваща
държавна такса, съобразно уважената част на исковете по
сметка на Окръжен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА
М.А.П., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***,офис * да
заплати на ЗД „Б. И.” АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № **, с ЕИК *** сумата 1498.30лв.,
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС Стара Загора пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: