Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
25.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Д. Димитров при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 233 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Д.Б.“ АД, ***, депозирана чрез адвокат
Г. Г. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 137/16.08.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 954/2021г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 60/21.05.2021г.
на и.д. директор на РИОСВ - Шумен, с което на основание чл. 34и, ал. 24 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на „Д.
Б.“ АД, е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1000 (хиляда) лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в акта
и в НП липсва конкретизация на вмененото на дружеството неизпълнение, което
съставлява съществено нарушение на императивните правила на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния
акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание касаторът се
представлява от адвокат Г., който подД.ржа обективираните отменителни
основания.
Ответната страна, РИОСВ
– гр. Шумен, в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, се
представлява от Н.Г.– служител с юридическо образование, директор на Дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ при РИОСВ – Шумен, която счита
за неоснователна предявената касационна жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател
е разположено в гр.Шумен на ул.Индустриална № 13. Занимава се
с производство и
продажба на стоки
собствено производство, като
хляб и пресни хлебни
изделия, сладкарски изделия
и др. При
производството на тези
изделия дружеството ползва хладилни и климатични системи на
производствената си площадка в гр. Шумен.
При направена
справка по документи
в деловодството на
РИОСВ - гр.Шумен на 04.03.2021г.
било констатиран, че към тази дата не е постъпвал отчет от „Д. Б.“ АД за веществата, които нарушават озоновия
слой и/или за флуорирани парникови газове,
както и за
продуктите и съдържанието,
които съдържат, зависят или са
изработени от тези
вещества, съгласно изискванията на чл.11 и чл.13 от
Наредба за установяване
на мерки по
прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009г. относно вещества,
които нарушават озоновия
слой, респективно чл.35, ал.1
и чл.36 от Наредба
№ 1 от 17.02.2017г. за реда
и начина за
обучение и издаване
на документи за правоспособност на
лица, извършващи дейности с
оборудване, съдържащо флуоросъдържащи
парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на
флуоросъдържащи парникови газове. Такъв отчет дружеството е следвало да
представи за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. в срок до 15.02.2021г.
Въз основа на
направените констатации, представител на дружеството жалбоподател бил поканен
да се яви в офиса на инспекцията и в негово присъствие бил съставен АУАН № ЗК-03/15.03.2021год. в който е
посочено, че е нарушен чл.13, във вр. с чл.11 от Наредба за установяване на
мерки по прилагане
на Регламент (ЕО) № 1005/2009г. относно
вещества, които нарушават озоновия
слой, респективно чл. 35, ал.1
и чл. 36 от
Наредба № 1 от
17.02.2017г. за реда
и начина за
обучение и издаване
на документи за
правоспособност на лица, извършващи
дейности с оборудване, съдържащо
флуоросъдържащи парникови газове, както и за документирането и
отчитането на емисиите
на флуоросъдържащи парникови
газове, във вр. с чл.17, ал.1 и ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух.
Актът бил съставен в
присъствието на упълномощено
лице – Н.Д.К..
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно
постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на правораздавателния акт. Съдебният
състав формирал и извод относно безспорната установеност на вмененото на
дружеството неизпълнение, което счел не разкрива белезите на „маловажно
нарушение“, поради което потвърдил атакувания правораздавателен акт.
Касационната инстанция
намира, че така постановеното решение се явява неправилно и незаконосъобразно.
Това е така, защото настоящият съдебен състав счита, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, препятстващи изначално пораждането на целените от контролните органи
последици спрямо лицето, счетено за нарушител. Извод за несъответствието на
съставения акт и издаденото НП с императивните правила на ЗАНН, в частност с
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от закона е резонно следствие от
действията на служителите на РИОСВ. Процедурата по ангажиране отговорността на
лица по реда на ЗАНН е строго формална и е разписана с императивни правни
норми, в т.ч. и касателно минималния обем от реквизити, които актът и НП следва
да съдържат, за да се препятства възможността привличането към отговорност да
почива на предположения и догадки, а да се основава единствено на безспорно
установени факти. Подобно изискване способства за осъществяване на следващия се
съдебен контрол и гарантира упражняването на правото на защита на лицето в
неговия пълен обем. При съобразяване на конкретиката на настоящия казус,
касационният състав следва да посочи, че контролните органи не са изпълнили
задължението си да изяснят с категоричност съществените факти по извършване на
твърдяното от тях нарушение, което е довело до едно бланкетно и непълно негово
описание. Прочитът на АУАН и на правораздавателния акт индикира, че на практика
отсъства описание на съставомерните признаци на вмененото на касатора
нарушение, като вместо това в акта и в обстоятелствената част описание на
простъпката е дадено основно чрез словесно възпроизвеждане на законови норми и
цитирането на нормативните актове, към които се числят. Доколкото е установима
волята на длъжностните лица при тази непълнота, става ясно, че като основание
за привличане към отговорност на търговеца е посочена на първо място повелята
на чл.11, съответно чл.13 от Наредба за установяване на мерки по прилагане на Регламент
(ЕО) № 1005/2009 относно вещества, които нарушават озоновия слой. Съгласно чл.11
от посочения подзаконов нормативен акт, предприятията, експлоатиращи хладилно,
климатично и/или термопомпено оборудване, съдържащи 3kg и повече контролирани
вещества и/или нови вещества по Приложение II на Регламент (ЕО) № 1005/2009,
както и оборудване, съдържащо разтворители на базата на тези вещества, следва
да изготвят отчети в съответната форма, при което чл.13 от наредбата
регламентира срока за предоставянето им пред органите на РИОСВ. При това положение
се налага извод, че за да възникне подобно задължение, следва да бъде изяснен
въпросът дали дружеството се явява оператор на стационарно климатично оборудване,
съдържащо над 3 кг и повече контролирани вещества и/или нови вещества по
Приложение II на Регламент (ЕО) № 1005/2009. Нито в акта, нито в НП органите на
РИОСВ са налични подобни констатации.
Наред с това следва да
се отбележи и следното - на дружеството се вменява и нарушение на чл.35, ал.1 и
чл.36 от Наредба № 1/17.02.2017г. за реда и начина за обучение и издаване на
документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване,
съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и
отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, изразяващо се в
непредставяне на годишен отчет по Приложение № 9 от цитираната наредба.
Правилото на чл.35, ал.1, т.1 от наредбата в приложимата му редакция задължава
операторите на стационарно хладилно и климатично оборудване, стационарни
термопомпи, двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент, съдържащи 5
тона CO2 еквивалент, 3 килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове;
информацията се изготвя за по-малката стойност в килограми от 5 тона CO2
еквивалент или 3 килограма на съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи
парникови газове. В т.2 са били посочени операторите на електрическа
комутационна апаратура, оборудване, съдържащо разтворители, основани на
флуорсъдържащи парникови газове. Прочитът на първата точка води на извод, че
задължението, ангажирано със срока, посочен в чл.36 от подзаконовия нормативен
акт, касае операторите на стационарно хладилно и климатично оборудване,
стационарни термопомпи, двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент,
съдържащи 5 тона CO2 еквивалент, 3 килограма или повече флуорсъдържащи
парникови газове. При описание на нарушението от обективна страна контролните
органи не са посочили каквито и да данни за това, че касаторът попада в тази
категория. Констатацията на административно наказващия орган се свежда до това,
че дружеството е задължено да представи визирания отчет по експлоатация на
хладилни и климатични системи, находящи се на производствената му площадка, без
да конкретизира вида и спецификациите им, съответно да изясни въпроса дали
дружеството представлява оператор на стационарно хладилно или климатично
оборудване, съдържащо над 3кг. флуорирани парникови газове. Аналогичен е и
подходът на актосъставителя, което налага извод за непрецизност на описанието
на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, която не може да
бъде санирана впоследствие. А видно от
материалите по делото, такъв опит не е и направен от страна на органите на
РИОСВ. Поради това касационният състав счита, че липсата в АУАН и НП на всички
релевантни за нарушението факти от обективна страна, води до
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна.
С оглед на
гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като се отмени и НП.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 137/16.08.2021г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 954/2021г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 60/21.05.2021г.
на Директора на РИОСВ - Шумен, с което на основание чл.34и, ал.24 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух на „Дъ Б.“
АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.10.2021 г.