Решение по дело №2/2020 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260001
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20203250100002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,31.08.2020 година

Решение от книга за открити заседания №…… от 31.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Тервелски районен съд в публично съдебно заседание  проведено на  двадесет и втори юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                          Председател: Росен Балкански

          При участието на секретаря Ж.Ж., сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Росен Балкански гр.дело №2 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 Първоначално  при  РС Добрич е депозирана искова молба от „ БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *********,  представлявана от законните си   представители Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева  Николаева -  в  качеството на главен  изпълнителен  директор и  изпълнителен  директор , със седалище и адрес на  управление  гр. София ул. „Московска“ № 19, чрез юрисконсулт П.  -  при  РЦ Пловдив  срещу Ф. Г. Т. с ЕГН ********** с посочен адрес *** .

Исковата молба е  депозирана при РС  Добрич, като  по нея е било образувано  гр. дело    3345 / 2019  година  - вх. рег. на молбата  № 18778 от 24.08.2019 година .

С определение №  3563 от  11.12.2019  година,  по  гр. дело    3345 / 2019 година по описа на  РС Добрич, съдът е  прекратил  производството по делото, като  делото е изпратено на  РС Тервел  по  подсъдност на основание  чл. 113 от ГПК и  чл. 119 ал. 3 от ГПК – искане на и срещу  потребители  се предявяват  пред съда  в който район се намира настоящия адрес на потребителя а при липса на такъв – по постоянния адрес.

При  РС Тервел делото е администрирано под гр. дело №  2/2020 година.

Предявени са  осъдителни искове с правно основание по чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ във вр. с 9 и чл. 10а ал. 1   от ЗПК  и  във вр. с чл. 240 и  сл. от ЗЗД по отношение на главния иск, доколкото се претендира присъждане на вземания по банков кредит  и по чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на лихвите.

Предявени са искове  в следния порядък :

- 472,85 лева-  главница,

- Неплатена редовна  лихва  в размер на 95,90 лева за периода от 12.11.2018 година до  18.09.2019 година ,

- Размер на обезщетение за забава след дата на настъпване на изискуемостта – 0,28 лева за периода от 18.09.2019  година до  20.09.2019 година    

- такса в размер на 95,20  лева .

По делото  съдът назначи на нередовно призования ответник особен представител- адвокат  М.И.Д. *** .

С  Разпореждане  от  12.02.2020 година съдът на основание  чл. 131 от ГПК  връчи на особения представител на  ответника  препис от исковата  молба ведно с  доказателствата към нея . По делото  постъпи писмен отговор на исковата молба – вх. № 610 от 11.03.2020 година . С дадения писмен отговор на исковата молба  особения представител на ответника приема иска за допустим и и основателен .

 

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че  между страните – ищеца  от една страна  и от  друга страна  ответника Т. като  кредитополучател  е бил сключен договор  за издаване  и обслужване на кредитна карта  с револвиращ кредит  за физически лица  сключен на21.03.2018 година  .

Твърди  се с исковата молба ,че съгласно договора  ищеца е  предоставил   на кредитополучателя  кредит в размер на  500,00 лева . Срока на издължаване  - страните договорили  да е от 48 месеца, считано от датата на неговото  усвояване/ първо   / с падежна дата   5-то число.

Съгласно  постигнатото  между страните съгласие главницата  по кредита  се олихвявала с променлив процент, който към дата на сключване на  договора  за  кредит е  21,95% годишно или 0,06% на ден.Годишния процент на  разходите страните  приели по  договора  да са в размер на  24,30 %  към дата на подписване на договора.

Страните са договорили  погасителен план .

Според твърдения обективирани  по исковата молба  длъжника  е обслужвал кредита  то 12.11.2018 година , като  кредита  е останал  непогасен  с 6 :  шест / броя не погасени  месечни  вноски  както следва : 12.11.2018 година  - 30,0 лева , 10.12.2019 година -60,00 лева , 10.01.2019 година -  90,00 лева , 11.02.2019 година -120,00 лева, 11.03.2019 година – 150,00 лева , 10.04.2019 година – 180,00 лева.

С  исковата молба  се твърди , че след настъпване на падежа на просрочената вноска  с дата  10.04.2019 година   кредита е оформен като кредитна линия и е запознало отчитане по сметка 13 / 0000000026029792. С исковата молба се  налагат твърдения за това , че невъзможността да бъде открит длъжника е довела до там кредитора да не е в състояние да обяви  предсрочната изискуемост на кредита, което и е  било според ищеца пречка  да  претендира издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника  и се  води заповедно производство с правно основание  чл. 417 от ГПК .

Особения представител назначен от съда на ответника не оспорва твърденията обективирани в  исковата молба .

 По делото от фактическа страна :

Съдът намира фактическа обстановка напълно идентична с  описаната по  обстоятелствената част на исковата молба .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           За да се уважат предявените искове дружествотоищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание – договор  за издаване  и обслужване на кредитна карта  с револвиращ кредит  за физически лица  сключен на21.03.2018 година  - както и изправността на кредитора по договора, реалното изпълнение от страна на кредитора  -  усвояването  на  твърдяната парична сума от  кредитополучателя , като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.

           Относно предсрочната изискуемост  състав на Тервелски райнен съд анализирайки доказателствата   и процесуалното поведение на страните   счита, че с връчване на препис от настоящата искова молба кредитът се смята за предсрочно изискуем.

        Съдебната практика приема, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска.   В конкретния случай съдът е сезиран с осъдителни искове, като ищецът поддържа, че предсрочната изискуемост е обявена с исковата молба. В последната се съдържа изявление в тази насока, като с нея се претендират и последиците от предсрочна изискуемост, връчена е на ответника, поради което съдът намира, че изискването на чл.60, ал.2 ЗКИ е изпълнено .

       Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за предоставяне на кредитна карта и револвиращ кредит, който се усвоява посредством платежния инструмент /картата/. По силата на този договор за ответника е възникнало задължение периодично да погасява размера на платените или теглени в брой, чрез картата суми, както и да заплаща следващите се върху ползвания кредитен лимит лихви, а също и таксите за обслужване. След като не е изпълнил тези свои задължения в уговорените срокове, в полза на банката е възникнало правото да обяви вземанията си по кредита за изцяло изискуеми. Фактът на неизпълнението се установи безспорно от ищцовата страна .

С оглед горното съдът намира, че в полза на ищеца съществува и е изискуемо вземането по отношение на кредитополучателя, поради и което следва да се уважат  предявените осъдителни искове до размера, посочен по  исковата молба.

  

     По отговорността за разноски.

         По делото  са налице доказателства за сторени  разноски от  ищцовата странаплатената държавна такса по  исковете в размер на 200,00 лева , както и  сторения депозит за особен представител  на ответника в размер на  300,00 лева. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .   На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 26  от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ  в сила от 01.01.2006 г.Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 28 Юли 2009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г съдът определя и възнаграждение за процесуално представителство - юрисконсултско възнаграждение в размер на  60,00 / шестдесет  / лева .

  Водим от гореизложените  мотиви , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОСЪЖДА Ф. Г. Т. с ЕГН ********** с посочен адрес ***, длъжник по договор  за издаване  и обслужване на кредитна карта  с револвиращ кредит  за физически лица  сключен на 21.03.2018 година да заплати на кредитора  по същия договор „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на  управление  гр. София ул. „ Московска“ № 19  представлявана от законните си представители Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева  Николаева -  в  качеството на главен  изпълнителен  директор и  изпълнителен  директор , сумата : - 472,85 лева- главница по договор  за издаване  и обслужване на кредитна карта  с револвиращ кредит  за физически лица  сключен на 21.03.2018 година, Неплатена редовна  лихва  в размер на 95,90 лева за периода от 12.11.2018 година до  18.09.2019 година  по същия договор, обезщетение за забава  след дата на настъпване на изискуемостта – 0,28 лева за периода от 18.09.2019  година до  20.09.2019 година, такса в размер на 95,20  лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.09.2019 година  до окончателното й изплащане .

 

ОСЪЖДА Ф. Г. Т. с ЕГН ********** с посочен адрес ***,  да заплати на  „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на  управление  гр. София ул. „Московска“ № 19 представлявана от законните си   представители Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева  Николаева -  в  качеството на главен  изпълнителен  директор и  изпълнителен  директор сторените по делото съдебно деловодни  разноски, както следва: сумата от  200,00 лева- внесена държавна такса по  исковете,  сумата от  300,00  левасторени  разноски по назначен на ответника особен представител , както  и сумата от  60,00 /шестдесет/ лева -  определено от съда юрисконсултско възнаграждение .

      Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщението му до страните .

 

 

                                                             Районен съдия :