№ 743
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501161 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба,
подадена от името на Ж. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. ***, бл.**, вх. *, ет.*
против Определение № 260245 от 25.05.2021 г. постановено по гр.д. № 727/2018 г. по описа
на Районен съд Поморие, с което е оставена без разглеждане молбата на частната
жалбоподателка, с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на постановеното по
делото Решение № 260034/13.11.2020 г. по гр.д. № 727/2018 г. в частта за разноските.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението на ПРС е неправилно, а
изводите за недопустимост на молбата по чл. 248 от ГПК поради липса на представен списък
по чл. 80 от ГПК от страната, искаща изменение на разноските, са постановени в
противоречие със закона и съдебната практика. Жалбоподателката намира, че в конкретния
случай позоваването на чл. 80 от ГПК е неправилно, тъй като не се касае за отстраняване на
грешка в изчисленията на присъдените разноски, а за спор относно това кой дължи и дали
изобщо дължи разноски. В жалбата се излагат и доводи по същество, като страната
възразява, че съдът неправилно е възложил в нейна тежест разноски в размер на 1750,26
лева, тъй като предявеният срещу нея иск е отхвърлен изцяло. На основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК именно тя, като ответник имала право да й бъдат присъдени всички сторени от нея
разноски с оглед изхода по делото. Моли за отмяна на обжалваното определение и за
разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК по същество.
В писмен отговор насрещната страна Г.В. Д., представлявана от процесуалния си
представител адв. Митко Комитов оспорва жалбата като счита същата за неоснователна.
Намира за правилен изводът на ПРС за недопустимост на молбата по чл. 248 от ГПК, поради
липса на представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Излага доводи и по същество за
1
неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските, тъй като
ответницата с поведението си била дала повод за завеждане на иска. Това обстоятелство
правилно било отчетено от районния съд, който в мотивите си посочил, че макар
предявените искове да са отхвърлени, ответницата е станала повод за завеждането им, тъй
като не била заплатила доброволно претендираните суми след отправена от ищцата покана.
Настоява жалбата да се остави без уважение, а постановеното определение на ПРС оставено
в сила.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледа по същество жалбата е частично основателна.
От фактическа страна се установява следното:
Производството по гр. дело № 727/2018 год. по описа на РС – Поморие е било
образувано по предявен от Г.В. Д. иск за осъждане на ответницата Ж. Н. П. да заплати на
ищцата сума в размер на 19519,64 лева, представляваща част от сумата от 20497,55 лева,
изтеглена от банкова сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата считано
от предявяване на иска, както и сумата от 6251 лева – законна лихва върху главницата от
20497,55 лева за периода от 27.11.2015 г. до 28.11.2018 г.
С решението № 260034/13.11.2020 год. по гр. дело № 727/2018 год. на РС –
Поморие, съдът е отхвърлил предявените искове, като в мотивите си е приел, че преди
завеждането на иска ответницата е погасила задължението си частично в размер на 5889,59
лева, а в хода на процеса за били изплатени и останалите дължими суми.
Със същото решение в полза на ищцата Г. Д. са били присъдени разноски в
размер на 1750,26 лева, съразмерно на тази част от иска, за завеждането на която е станала
причина ответницата и е отхвърлил искането за присъждане на разноски над този размер до
претендираната сума от 3082 лева. Като неоснователно, искането за присъждане на
разноски, отправено от ответницата – настояща жалбоподателка е било оставено изцяло без
уважение.
С молба от 01.12.2020 год., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответницата
Ж.П. е поискала изменение на решението в частта му за разноските, като в молбата се
съдържат две искания. Първото искане е съдът да отмени възложените в тежест на
ответницата разноски в размер на 1750.26 лева, като съображенията за това са, че
предявените искове са изцяло отхвърлени и в този случай ищцата нямала право на разноски.
Второто искане е с предмет присъждане на сторените от ответницата разноски,
които тя извършила по повод по неоснователно заведените срещу нея искове.
С обжалваното определение от 25.05.2021 г., постановено на основание чл. 248, ал.
2
1 от ГПК, съдът е оставил без разглеждане подадената молба, като е приел същата за
недопустима поради липса на представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира, че за да бъде извършена преценка за допустимост на
подадената молба по чл. 248 от ГПК, следва да разгледат поотделно отправените със същата
искания, като се изходи от техния предмет.
С първото искане, ответницата иска изменение на решението, в частта, в която в
нейна тежест са възложени разноските на насрещната страна. Това искане е допустимо и при
липса на представен списък по чл. 80 от ГПК. Според възприетото в съдебната практика
становище, списък на разноските, като процесуално условие за допустимост на молбата за
изменение на решението в частта за разноските е необходим само в случаите, в които съдът
се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски и тя желае
привеждането им в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В случаите, в
които се претендира допълване на решението в частта му за разноските, както и в случаите,
в които страната желае изменение на решението относно присъдените в полза на
насрещната страна разноски, респ. разноските които претендиращата изменение на
решението страна е осъдена да заплати на насрещната страна, списък не е необходим. В
този смисъл Определение №260 от 01.06.2015по ч. гр.дело № 1771 /2015 година: „Нормата
на чл. 248 ГПК не съдържа никакви ограничения относно това коя страна може да иска
изменение на решението в частта за разноските. Ясно е, че страната, осъдена да плати
разноски би искала намалението им, а страната, на която не са присъдени полагащите й се
разноски би искала присъждането, или увеличението им. Нормата на чл. 80 изр.2 ГПК
съдържа ограничение, което се отнася само за страната, която иска да й се присъдят, или
увеличат присъдените разноски, които тя е направила, но не е представила списък на
разноските. Така и Определение №546 от 16.10.2015 г. по ч.т.д №2014 по описа за 2015 г. на
ТК, ВКС, в което също е прието, че ако искането на изменение на решението e направено от
страната, в чиято тежест са възложени разноските, то същото е допустимо дори и при липса
на представен списък по чл. 80 от ГПК.
В тази връзка следва да се посочи, че в Гражданско - процесуалния кодекс, в сила
от 01.03.2008 г., не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 ГПК /отм./, предвиждаща
самостоятелно обжалване с частна жалба на постановеното решение в частта за разноските,
ако не се обжалва самото решение по същество. Като по реда на чл. 248 от ГПК подлежат на
разглеждане и възраженията на страните, върху които са възложени разноските, сторени от
насрещната страна в производството.
Ето защо, съдът намира, че искането, с което ответницата иска да бъде изменено
решението, в частта, в която в нейна тежест е възложена сумата от 1750.26 лева,
представляваща сторените от ищцата разноски, е допустимо и за разглеждането му по
същество не е необходимо да бъде представен списък по чл. 80 от ГПК. В тази част
обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде
3
върнато на ПРС за произнасяне по същество на искането.
Относно второто искане, съдържащо се молбата по чл. 248 от ГПК, с което
ответницата иска решението в частта за разноските да бъде изменено като в нейна полза
бъдат присъдени сторените от самата нея разноски, съдът намира, че правилно същото е
преценено като недопустимо от районния съд. За да се прецени дали така отправеното
искане по чл. 248 от ГПК е допустимо, следва да се обсъди дали същото има за предмет
изменение на решението в частта за разноските /т.е. налице е произнасяне/ или за
допълването му /когато съдът изобщо не се е произнесъл по направеното искане/.
Допълването на един съдебен акт по същество представлява произнасяне по
основателността на надлежно заявена и допустима претенция, по която липсва произнасяне
поради пропуск на съда. В случая, в крайния си съдебен акт районният съд се е произнесъл
по отправеното от ответницата искане за присъждане на разноски с нарочен отхвърлителен
диспозитив. Поради това не може да се приеме, че в случая става дума за допълване на
решението, в който случай наличието или липсата на списък по чл. 80 от ГПК не би било от
значение за преценката по допустимост на искането. Ето защо, следва да се приеме, че в
случая се касае за изменение на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл и е приел, че
разноски не следва да бъдат присъдени в полза на ответницата. При това положение липсата
на списък по чл. 80 от ГПК обуславя извод за недопустимост на искането. В този смисъл е и
съдебната практика / така Определение №546 от 16.10.2015 г. по ч.т.д №2014 по описа за
2015 г. на ТК, ВКС/.
По изложените съображения, определението, с което съдът е оставил без
разглеждане искането на Ж. Н. П. за изменение на постановеното по делото решение в
частта, в която същата е осъдена да заплати на ищцата Г.В. Д. сумата от 1750.26 лева
разноски по делото, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане на посоченото искане по същество. А в частта, в
която съдът е оставил без разглеждане искането на ответницата за изменение на решението,
в частта, в която отправеното от нея искане за присъждане на разноски е отхвърлено,
определението като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260245 от 25.05.2021 г. постановено по гр.д. №
727/2018 г. по описа на Районен съд Поморие, в частта , в която съдът е оставил без
разглеждане искането на Ж. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. ***, бл.**, вх. *,
ет.* с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение
№ 260034/13.11.2020 г. по гр.д. № 727/2018 г. в частта, в която същата е осъдена да заплати
на ищцата Г.В. Д. сумата от 1750.26 лева разноски по делото.
4
ВРЪЩА делото на Поморийски районен съд за разглеждане на посоченото искане
с правно основание чл.248 ГПК по същество.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260245 от 25.05.2021 г. постановено по гр.д. №
727/2018 г. по описа на Районен съд Поморие, в частта, в която съдът е оставил без
разглеждане искането на Ж. Н. П., ЕГН ЕГН ********** за изменение на постановеното по
делото Решение № 260034/13.11.2020 г. по гр.д. № 727/2018 г. в частта, в която съдът е
отхвърлил като неоснователно отправеното от нея искане за осъждане на ищцата Г.В. Д. да
й заплати направените от нея, в качеството й на ответник съдебни разноски.
Настоящото определение в частта, в която със същото е потвърдено обжалваното
определение на ПРС подлежи на обжалване пред ВКС, с частна жалба в едноседмичен срок,
считано от съобщението. В останалата част определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5