РЕШЕНИЕ
№2510
гр. Пловдив, 22.12.2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесети
октомври, през две хиляди и двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2446 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Г.И.Ц.
с ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощника му адв. С.Н., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, които вреди се
твърди да са причинени по време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив за
периода от 02.11.2021 г. до 20.09.2022 г. в резултат от нарушения по чл.3 от ЕКЗПЧОС,
довели до поставяне на ищеца в условия, които са унизителни за човешкото му
достойнство. Нарушенията по чл.3 от КЗПЧОС, в резултат на които се твърди да са
настъпили неимуществените вреди според ищеца са се изразили в следното: в
пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м.
жилищна площ; липса на вентилация и достатъчно свеж въздух, водещо до задух и
кашлица; лоши битови условия – неработещи казанчета в тоалетна, липса на
прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници и
липса на санитарен възел в килията при престой на ищеца във втори отряд, което
налагало ползване на кофи и туби за облекчаване физиологичните му нужди; лошо
състояние на помещението баня с множество ползващи я лишени от свобода, които
следвало да се изчакват и наличие, или само на гореща, или на ледено студена
вода на душовете; липса на достатъчно осветеност в помещенията поради малкия
брой и размери на прозорците и на достатъчно свеж въздух, което водело до развитие
на мухъл в помещенията и поради преминаване на тръби през помещението по
пребиваване на ищеца; липса на външна и вътрешна изолация на стените на
затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата; отказ от
предоставяне на завивки от затворническата администрация; недобра хигиена по
отношение на спалното бельо, което води до заразяване на спалните помещения с
дървеници и бълхи; непровеждане на индивидуална и корекционна работа, довело до
поведенческа и личностна криза и не предоставяне на възможност на ищеца да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа; липса на
достатъчно шкафове на затворниците, водещо до необходимост от ползване на общи
шкафове за бельо и посуда, както и лошо състояние на мебелите.
Претендираното обезщетение за
имуществени вреди от 5000 лева се моли да бъде присъдено на ищеца ведно със
законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Прави се искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца
адв. Н. поддържа исковата претенция и моли да се уважи като доказана.
Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от
ЗА от 500 лева и разноските за заплатената държавна такса от 10 лева по
представен списък.
Ответникът ГДИН – София, представляван от ст.
юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за
неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за частична основателност
на иска, като моли същия да се уважи само до доказания размер.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че исковата претенция е
допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до предявен
иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът Ц. претендира вреди от посочените нарушения за един
конкретен период на задържането му в Затвора Пловдив. Искът е предявен от
надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение,
доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посоченото място за
лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК,
а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към Министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено
нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за
лишаване от свобода, каквото е Затвор – Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията са териториални
служби на ГДИН. Затова и за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да
отговаря именно юридическото лице Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което има,
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е
изцяло неоснователна.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че спрямо ищеца Г.И.Ц. е била постановена по НОХД №
424/2022 г. присъда на ОС Пловдив от 30.03.2022 г., с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при първоначален общ
режим на изтърпяване и с приспадане на предварително задържане на ищеца /в
арест по ЗМВР и НПК/, считано от 21.11.2021 г. На практика ищецът постъпил в
Затвора Пловдив в качеството му на обвиняем по посоченото НОХД на 09.03.2022
г., където пребивавал без прекъсване, включително и до до края на исковия период 20.09.2022 г., а и
след това с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, но по все още невляла
в сила присъда.
Първоначално, когато бил преведен
от ОЗСА Пловдив в Затвора Пловдив на 09.03.2022 г. ищецът Ц. бил настанен в
стая „РЦ“ в приемно отделение, където пребивавал до 14.03.2022 г., включително.
Посоченото помещение било с площ от 27,04 кв. метра и разполагало с два прозореца
с размери 0,49 х 1,2 метра и 1,0 х 1,2 м., както и с отделен санитарен възел,
също разполагащ с прозорец с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност
за вентилация. В стаята имало монтирани две осветителни тела, като същата се
отоплявала с парно през зимния период. По време на престоя си в помещението в
приемно отделение ищецът бил сам до 10.03.2022 г., а след това пребивавал
заедно с още трима лишени от свобода. От 15.03.2022 г. до 02.06.2022 г. ищецът Ц.
бил настанен на пети пост в стая с № 58, която била с площ от 27,06 кв. метра.
В този период ищецът пребивавал в това помещение заедно с още най-малко трима и
най-много петима лишени от свобода. Помещението разполагало със собствен
санитарен възел с течаща студена вода, както и с два отваряеми прозореца с
размери 0,96 х 1,19 метра и 0,47 х 1,19 метра, а също и с отварящ се прозорец в
санитарното помещение. В периода от 03.06.2022 г. до края на исковия период
20.09.2022 г. ищецът Ц. бил настанен на същия пост, но в помещение № 56, което
било с площ от 27,89 кв.м. и разполагало с отделен санитарен възел с течаща
студена вода, както и два отварящи се прозореца в спалното помещение с размери
0,97 х 1,15м., както и 0,40 х 1,15м. и един отварящ се прозорец в санитарното
помещение. През 2017 г. целоят пети пост бил основно ремонтиран, като се
извършило боядисване на общите помещения и дограмата била сменена с ПВЦ такава,
поставил се гранитогрес в общите помещения. По време на престоя на ищеца в
Затвора Пловдив за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца имало
осигурено легло, като след ремонта на пети пост, където пребивавал ищецът,
стаите били оборудвани с нови легла, шкафове, маси и столове, но в нарушение на
задължението да се грижат за опазване на имуществото лишените от свобода постепенно увредили или напълно унищожили
мебелите, което наложило извършване на допълнителни ремонтни дейности. През
периода на престоя на ищеца такива текущи ремонтни дейности се извършвали за
смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела,
подмяна на счупени прозорци и пр. Топла
вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно
утвърдени графици за използването ѝ по два пъти седмично съобразно с
настаняването на лишените от свобода на конкретните постове в затвора.
Почистването на спалните помещения се осъществявало от самите лишени от
свобода, в която връзка им били предоставяни съответни материали и консумативи,
каквито те могли да закупуват и от магазина за лишени от свобода. Съгласно
заповед на Главния директор на ГДИН от 2020 г. била утвърдена таблица за
полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи
в местата за лишаване от свобода за един месец, като в тази връзка в затвора
Пловдив бил въведен ред по раздаването на такива препарати ежемесечно за всеки
пост, като посочените миещи и дезинфекционни средства се предоставяли на
съответния назначен за чистач на поста, а всеки отговорник на стая лишен от
свобода получавал лично и безвъзмездно полагащите се перилни и миещи средства
от чистача на поста. Освен утвърдените по заповедта препарати, допълнително се
раздавали и професионални почистващи препарати за санитарен фаянс,
дезинфектанти на хлорна основа и пр., което ставало ежедневно и контролирано от
чистача на поста за еднократно почистване при поискване за хигиенизиране на
стаите, с цел ненатрупване на препарати с опасно съдържание в спалните
помещения. Отоплението в затвора се осъществявало посредством парно отопление,
като за целта в спалните помещения имало монтирани радиатори. По време на
престоя на ищеца в Затвора Пловдив бил установен ред за предоставяне при постъпването
на дюшек, както и спално бельо и завивки за всеки лишен от свобода, като при
желание от лишения от свобода домакинът осигурявал колкото комплекта спално
бельо и завивки са необходими. Такива всеки лишен от свобода можел да получи и
чрез своите близки отвън, както и да поръча и закупи в магазина за лишени от
свобода или т.нар. лавка. Смяната и изпирането на спалното бельо се
осъществявали по усмотрение на лишените от свобода, които можели да ползват и
пералнята при затвора Пловдив, във връзка с което бил въведен график за
използването ѝ, като конкретно по отношение на изпиране на спално бельо,
това можело да става два пъти в седмицата.
В рамките на периода на престой
на ищеца в Затвора Пловдив били извършване периодични обработки на помещенията,
включително и спалните такива, против гризачи и инсекти от специализирана
фирма, в която връзка се изготвяли и протоколи за осъществените дейности.
Предвид факта, че ищецът бил настанен в затвора в качеството му на обвиняем по
невлязла в сила присъда, на същия не били изготвяни индивидуален план
за изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за
ресоциализация на осъдения, но с ищеца били
водени индивидуални беседи и му била дадена възможност да участва в клубна
дейност и трудов процес. Предвид наличието на алергия към стъклена вата, ищецът
не полагал труд в „Обособено производство“ при Затвора Пловдив. През
време на престоя му в Затвора Пловдив ищецът заявил пред друг лишен от свобода,
а именно свидетеля М. оплаквания от здравословен характер, които били свързани
с корема и жлъчката.
Посоченото се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетеля М.М., чиито показания съдът кредитира само отчасти и то само
доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства и доколкото имат
пряко отношение към конкретното помещение по престой на ищеца в Затвора Пловдив.
Съдът разглежда показанията на посочения свидетел критично, предвид факта, че
се касае до лице, също задържано в Затвора Пловдив, за което на съда е и служебно известно също да е завело
дело с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на
оплакванията на ищеца, поради което и имащо и личен интерес да твърди конкретни
обстоятелства и поради това и се предполага известна негова заинтересованост.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, както става ясно
от писмените доказателства, ищецът Ц. е постъпил в Затвора на 09.03.2022 г.,
поради което и претенцията му с включени оплаквания от неблагоприятни условия
по престоя му в Затвора Пловдив от началото на исковия период 02.11.2021 г. до
08.03.2022 г., за което време не се установява ищецът изобщо да е бил в
затвора, доколкото е пребивавал в ареста Пловдив, е изцяло неоснователна. В
тази насока и настоящата съдебна инстанция ще разгледа по същество единствено
съдържанието на оплакванията на ищеца конкретно за времето, за което се установява
действително същият да е пребивавал в Затвора, а именно от 09.03.2022 г. до
крайната дата на исковия период 20.09.2022 г., включително и с
оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, ще осъществи
и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил
лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от
свобода,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора, което
пък е предвидено
в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие
и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под
стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която
пък норма възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно
човешко право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ в сила от
07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или
обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на
чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация,
е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е
при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че
начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки
или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са
въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната
администрация при изпълнение на лишаването от свобода и задържането под стража,
то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно
човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
По отношение на оплакването за пренаселеност в условията на задържане в Затвора
Пловдив се установява от писмените доказателства
категорично, че в нито един момент от установения престой на ищеца от
09.03.2022 г. до 20.09.2022 г. ищецът не е пребивавал при условията на
пренаселеност. Според нормата на чл.3 от КПЧОС,
никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към
изтърпяващите наказание лишаване от свобода, респ. задържаните по мярка за
неотклонение, е налице разрешение,
дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу България,
както и Нешков и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният
стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни
метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да
се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството
може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на
задържане – като например липса на уединение при
използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина
и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена,
което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело
Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при
оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко
задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано
лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на
килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно
между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член. Разпоредбата
на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., като в конкретния случай се установява, че този законово въведен стандарт
е бил спазван през целия период на престой на ищеца в Затвора Пловдив и в трите
помещения по настаняването му, като с оглед площта на същите и броя на лишените
от свобода, които са били настанени там, в нито едни момент не е било нарушено
изискването за разполагаеми 4 кв. метра на един лишен от свобода. В тази връзка
напълно недоказано е това твърдение на ищеца, още повече твърдението му, че
разполагаемата площ била не повече от 3 кв. метра на човек. Посочените
твърдения на ищеца не се установяват и от ангажираните от него свидетелски показания,
като прави впечатление, че свидетелят твърди за настаняване на повече лишени от
свобода, отколкото е капацитета на съответното помещение, но по отношение на
стаята, в която самият свидетел е бил настанен, която обаче не съвпада с тази
по настаняването на Ц.. Напротив, видно е, че разполагаемата площ на един лишен
от свобода в тези помещения, в които последният е пребивавал, е надхвърляла 4
кв. метра. Затова и по отношение на оплакването
относно пренаселеност на мястото, в което е бил настанен ищецът Ц., претенцията
му е изцяло недоказана.
Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява
категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на
задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от
свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода
поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и пълно съобразяване с изискването,
възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Не се
установява нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от
помещенията по настаняване на ищеца да не е бил изграден санитарен възел и
същият да се е налагало да ползва за облекчаване на нуждите си кофи и туби,
както твърди в исковата молба. Впрочем, изобщо не са налице доказателства
ищецът да е бил настанен на втори пост, където всъщност сочи да е търпял подобни неблагоприятни условия.
Установява се от
писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално
помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни
помещения, разполагащи и със собствени прозорци, поради което и твърденията на
ищеца за липса на уединение при ползване на тоалетната, не са изобщо доказани,
включително и не се потвърждават от показанията на разпитания свидетел.
Установява се от приложената справка, че при
наличие на повреди се осъществява своевременна смяна на кранчета, отстраняване
на течове и пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди от подобни
повреди, не се доказва.
Не е доказано и твърдението относно липсата
на възможност да се ползва топла вода и
съответно за лоши условия в банята при затвора Пловдив, доколкото се
установява, че е въведен график за използването ѝ по съответните
отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на
ползването ѝ от значителен брой лица. Сиреч налице са активни действия по
въвеждане на съответна организация при ползването на банята. Отделно, от
показанията на свидетеля става ясно, че на лишените от свобода на практика е
предоставена възможност да поддържат лична хигиена, ползвайки топла вода за
миене /къпане/ и в съответните спални помещения, при самостоятелно загряване на
водата. Относно общото твърдение за лоши условия в банята, следва да се има
предвид, че от писмените доказателства се установява банята да е със съответна
за такъв тип помещение подова и стенна настилка. В показанията на свидетеля М.
се съдържат сведения за лоша хигиена в помещението баня, но следва да се има
предвид, че както за спалните помещения, така и за хигиената в банята се грижат самите лишени от свобода, като е
предвидено това да се осъществява от
назначен за това лишен от свобода, сиреч, затворническата администрация не може
да бъде държана отговорна за чистотата в това помещение, както и впрочем за
хигиената в спалните помещения. В тази връзка се установява категорично, че
съгласно изрична заповед, както и извън утвърдената с нея таблица за месеца, на
лишените от свобода се раздават месечно, но и всякога при конкретно поискване, препарати за пране и почистване, включително
специализирани такива, съдържащи дезинфекциращи вещества.
Не е основателно и оплакването на ищеца за липса на достатъчни мебели, като в тази
насока от свидетелските показания се установява действително, че в помещението
по настаняване на ищеца има по-малко шкафове, отколкото са лишените от свобода,
но фактът, че те се ползват общо според съда не би могъл да доведе до извод за
отношение на администрацията на затвора, което поставя лишения от свобода в
унизително положение, като се имат предвид усилията на администрацията да
оборудва помещенията с необходимите мебели и несъответното поведение на
лишените от свобода по увреждане и унищожаване на този инвентар. Следва да се
има предвид, че през целия период на престой на ищеца е констатирано изпълнение
на изискването по чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, като от показанията на свидетеля
става ясно, че в помещение № 56 имало две-три маси, един-два стола, три шкафа.
В тази насока следва да се има предвид и че освен, че се дължи на злоумишлени
вредоносни действия на лишени от свобода, липсата на допълнителна мебелировка е
обусловена и от самата площ на помещенията и необходимостта да има достатъчно
разполагаема такава за извършване свободно на
движения за задоволяване на битовите нужди на лишените от свобода. Поради това и според съда не
може да се счете за доказана и причинна връзка между наличието на по-малко
мебели в помещенията и причиняването на неимуществени вреди на ищеца, като в
тази насока не са налице и ангажирани конкретни доказателства за търпени
конкретно от ищеца неимуществени вреди, нито в какво са се изразили те, като
заявеното обстоятелство, че бил ползвал общо шкаф за посуда и бельо сам по себе
си не води до извод за наличие на произтичащи от това вреди. Очевидна е от
писмените доказателства, които са представени, активната позиция на
специализираната администрация към оборудване на помещенията с необходимите
мебели, което води на извод за липса на незаконосъобразно бездействие като
източник на вреди.
Недоказани са твърденията на ищеца относно неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в помещенията по
настаняването му в периода, предмет на разглеждане. Действително, не са налице
доказателства в Затвора Пловдив да е
била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично
обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци,
от които е налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на светлина,
предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения на Затвора Пловдив
има поне по два прозореца, както и по един прозорец в самото санитарно
помещение, които прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато
проветрение. Нито от показанията на свидетеля, нито от писмените доказателства
е установено в помещенията по настаняване на ищеца да е имало мухъл и плесен,
които да не са били отстранявани, още повече, че както се каза, за хигиената в
помещенията се грижат самите лишени от свобода, а на същите, видно от
приложената справка се предоставят и препарати, съдържащи хипохлорид. Освен
посоченото, самият ищец сочи в исковата си молба, че от страна на ответника е
било осигурено почистване на стените от мухъл и плесен, което сочи на признание
за липса на установено бездействие, но напротив, за предприети конкретни мерки
за справяне с такъв проблем.
Установено е, че е налице изградено
и изкуствено осветление в помещенията за лишаване от свобода в условията на
Затвора Пловдив. В тази насока, действително, с оглед размера на стаите,
съпоставен с размерите на прозорците, би могло да се приеме, че е налице
известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно
нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има
предвид типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а вид обществена и
то такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за
сигурност и поради това и изискванията относно осветеността с дневна светлина,
утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно.
Не се установява, нито от представените писмени, нито от гласните
доказателства, ищецът да е страдал от
кашлица или задух именно вследствие на липсата на въздух в помещенията по
задържането му, както се твърди, като за подобни негови оплаквания изобщо
липсват ангажирани от негова страна доказателства. Напротив, свидетелят сочи
ищецът да се е оплаквал от корем и жлъчка.
Оплакването на ищеца относно липсата
на изолация на външните и вътрешните стени на затвора и преживени от него
неблагоприятни усещания на студ, поради
отказ да му бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора
Пловдив, също са неоснователни. На първо място, установява се, че в затвора
Пловдив отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством
изградено локално парно, за което е свидетелствал и свидетелят М.. Същият е заявил
в показанията си, че имало направена изолация на външна стена на затвора, а
вътре нямало такава, като следва да се има предвид, че независимо дали има, или
няма такава, поставянето ѝ не е нормативно установено задължение на
ответника. Нещо повече, установено е и от писмените, и от гласните
доказателства, че дограмата на затвора е подменена с ПВЦ такава, което е
доказателство за стремеж на администрацията на затвора за осигуряване на
по-благоприятни условия на престой на лишените от свобода, включително и по
отношение на изолация на помещенията. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и
поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни, включително
и от показанията на свидетеля, ищецът изобщо да е депозирал такива молби до
администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е
било отказвано, както и установената възможност всеки лишен от свобода да
разполага и ползва и собствени завивки, предоставени му от негови близки. От
показанията на свидетеля М. се установява, че ищецът е разполагал със завивки,
предоставени му от затвора, както и че при нужда не е отказвано от
администрацията предоставяне на одеяла, когато имало такива налични. Отделно от това, както се посочи вече, ищецът
е пребивавал в затвора Пловдив в периода от март 2022 г. и до последния ден от
исковия период 20.09.2022 г., сиреч в рамките на годишни сезони, които не се
характеризират с големи студове за района на гр. Пловдив.
Що се касае до
оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници
и бълхи, то от доказателствата по делото се установява, че са създадени условия
за поддържане на елементарна хигиена в стаите,
като отговорността за това, както се каза, обаче, е на самите лишени от свобода. Установява
се от писмените доказателства, че освен изпран, постелъчният инвентар се
раздава на лишените от свобода и обезпаразитен. В тази насока от страна на
ответника са представени и доказателства за осъществяване на дейности по
дезинсекция и дератизация периодично почти във всеки от месеците по престой на
ищеца в затвора Пловдив, които дейности са включвали и обработката на спалните
помещения. Очевидно, с оглед на свидетелските показания за наличие на хлебарки
и дървеници, въпреки положените в тази насока усилия паразитните насекоми и
конкретно дървеници, от които се оплаква ищецът, не са изчезнали напълно. Това обаче не се
дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в
местата за лишаване от свобода, като напротив, установява се, че за периода,
предмет на разглеждане, са били осъществявани и то много често съответните
дейности по ДДД обработка, за което са приложени и съответни протоколи. Освен
това, както става ясно от приложената по делото графици, налице е утвърден
график и за изпиране на спалното бельо два пъти седмично в пералнята на
затвора. Затова и въпреки че принципно наличието на инсекти в спалните
помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се
приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника,
доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за
справяне с този проблем, който е известно, че не е лесно отстраним и извън
условията на затвора.
Що се касае до оплакването на ищеца относно това, че
спрямо него не е била извършвана
индивидуална и групова възпитателно - корекционна работа, то следва да се
има предвид, че посочената работа е такава по изпълнение на вече влязла в сила
присъда, а по делото са налице данни ищецът да се е задържал в разглеждания
период в затвора като обвиняем, а не като осъден, сиреч по все още невлязла в
сила присъда. Съгласно чл.156 от ЗИНЗС изготвянето на индивидуален план за
изпълнение на присъдата, който
включва претендираните от ищеца
дейности и програми за въздействие за ресоциализация се отнася
до осъдените лица, тоест такива с влезли в сила осъдителни присъди.
Разпоредбата на чл.157 от ЗИНЗС, която предвижда доброволност при включването в
специализирани програми също е относима към осъдените лица .В тази насока и оплакването
за неводена индивидуална и групова работа по присъдата и недаване възможност за
участие в програми за въздействие, предвидени като дейности в чл.156 от ЗИНЗС,
са напълно основателни, доколкото, както се каза, подобно задължение
администрацията на местата за лишаване от свобода има към вече осъдените лица.
Независимо от посоченото, от свидетелските показания и от писмените такива се
установява освен всичко, ищецът да е имал провеждани индивидуални беседи с
психолог, както и да му е била предлагана работа и давана възможност за участие в клубна дейност, които
са все такива дейности, насочени към неговата адаптация към условията в
затвора. Ето защо и съдът намира, че в
случая не е установено противоправно бездействие на ГДИН, което е елемент от
отговорността по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото от страна на ищеца
не са били ангажирани и каквито и да било доказателства при доказателствена
тежест за ищеца, за реално претърпени вреди, изразили се в твърдяната от него
поведенческа и личностова криза, каквато не се установява да е настъпила при
него.
С оглед изложеното по-горе по
отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца Г.Ц., то като намира, че нито едно от тях не е
доказано и липсва установена причинно-следствена връзка между конкретно установено
поведение на администрацията в място за лишаване от свобода и твърдени от ищеца
неимуществени вреди, исковата претенция ще следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана.
С оглед този изход на спора и не следва да се уважава искането
на ищеца за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
Що се
касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то
същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице
отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки пълната неоснователност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Г.И.Ц. с ЕГН **********,***, иск
против Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, със
законна лихва от 20.09.2022 г., причинени в периода 02.11.2021 г. до 20.09.2022
г. в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС при престой в Затвора Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: