Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260062
Гр.Елхово, 12.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 593 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 13460283, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Младост“, ж.к. „***, Бизнес Парк София,***, чрез
пълномощник адв. З.Й.Ц., вписан в САК, със съдебен адрес:***, против И.Ж.Ж., с
постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, с която по реда на чл. 422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца,
за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 152/2019 година по описа на РС – Елхово.
В
исковата молба се твърди, че между ответникът И.Ж.Ж. и „Теленор България“ ЕАД
(с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са били сключени следните
договори за предоставяне на услуги: Договор
за мобилни услуги № ********* от 11.06.2016г. и Договор за лизинг от
11.06.2016г. Съгласно договорите на ответника е предоставен мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black. Предоставянето
на устройството е било уредено от страните в Договор за лизинг, съгласно който
общата цена
на лизинговата вещ е 128.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се е задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 5.59 лв. с
вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за
ползвани мобилни услуги.
Твърди се,
че ответникът
не е изпълнил парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. август 2016 г. - м. ноември 2016 г. както следва: фактура №
**********/18.08.2016 г., фактура № **********/18.09.2016 г., фактура №
**********/18.10.2016 г. и фактура № **********/18.11.2016 г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
договорите, сключени между него и ответника. Задължението по фактура
№ **********/18.08.2016 г., издадена за отчетния период
18/07/2016 - 17/08/2016 г. е в размер на 25,05 лв. Задължението по
фактура № **********/18.09.2016 г., издадена за отчетния период
18/08/2016- 17/09/2016 г. е в размер на 46,74 лв. Задължението по
фактура № **********/18.10.2016 г., издадена за отчетния период
18/09/2016 - 17/10/2016 г. е в размер на 0,81 лв.
Ищецът твърди,
че след предсрочното прекратяване на договорите между страните по вина на
ответника поради изпадането му в забава, е била издадена фактура
№ **********/18.11.2016 г., която включва
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги чрез процесния номер ********** в размер на 507.22 лв. и предсрочно изискуем остатък
от лизинговите вноски за мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black в общ размер
на 106.21 лв. Задължението за заплащане на неустойка за номер ********** ищецът твърди, че е
възникнало по силата на т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
11.06.2016 г., съгласно която в случай на предсрочно /в случая преди 11.06.2018 г./ прекратяване на
срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси
от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения
срок на действието му. Твърди се, че задължението за неустойка възлиза на
сумата от 507.22 лв., като ищецът в производството претендира част от тази
сума, а именно неустойка в размер на 74.97 лв.
Излага
се, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги. За мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black, чието ползване
е предоставено с Договор за лизинг от 11.06.2016 г., предсрочно изискуемият
остатък е в размер на 106.21 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски.
Предвид
изложеното се твърди, че общата стойност на неизплатените парични задължения на
ответника към ищеца по издадените фактури към сключените между тях договори, е
в размер на 253.78 лв., от които 130.80
лева /включваща и сумата от 74.97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договора /предявена частично/ по договора за мобилни услуги и 122.98 лева по
договора за лизинг.
Изискуемостта
на вземанията на по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури
длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не
са погасени.
Твърди
се, че ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.д. № 152/2019 г. и е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, на заявителя е бил даден
едномесечен срок, в който да предяви иск против длъжника за установяване на
вземането си.
Ищецът желае съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сума в размер
на 253.78 лв., за която са издадени
посочените по – горе фактури, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 152/2019 г. по описа на Районен
съд – Елхово.
Претендират
се сторените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
чрез назначеният му на разноски на ищеца особен представител, е депозирал
писмен отговор на исковата молба. Твърди се, че ответникът не е подписвал
процесните договори и общи условия към тях и не е бил абонат на ищеца, както и
това, че не е получавал мобилно устройство и не се е задължавал да плаща
лизингови вноски и неустойки по
приложените към исковата молба договори. В случай, че се установи, че
ответникът е страна по тези договори, особеният представител твърди, че клаузите
от индивидуалния договор и Общите условия не са били представени и обсъдени
едновременно и подробно разяснени на клиента, ползвател на мобилни услуги. Позовава се и на
неравноправни клаузи в договора за мобилни услуги - т.11 по отношение на неустойката, които
твърди, че са нищожни. Отделно от това
се твърди, че клаузите на договора не са договорени индивидуално, като
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради което се
позовава на разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и твърди нищожност на клаузите
на договорите.
По отношение на представените по
делото фактури се твърди, че не са представени доказателства те да са достигнали
до адресата или той да е бил надлежно уведомен за дължимите суми по тези
фактури. Твърди се и това, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми
ответника, че предприема действия по развалянето на договора.
Желае се съдът да отхвърли предявеният
иск като неоснователен.
В хода на делото по същество особеният
представител пледира постановяване на справедливо решение от съда.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д. № 152/2019 година по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Теленор България” ЕАД.
Съдът е
уважил искането на заявителя, като е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 436 от 27.03.2019г., с която е разпоредир длъжника И.Ж.Ж.
да заплати на кредитора „Теленор България” ЕАД сумата в общ размер на 253.78
лева, представляваща
неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от
следните договори между него и „Теленор България" ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл" ЕАД): Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.06.2016г.,
индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури с №**********/18.08.2016г., №**********/18.09.2016г., №**********/18.10.16г.
и № **********/18.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от 253.78 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 25.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 385.00 лева, от които 25.00
лева заплатена държавна такса и 360.00 лева /с вкл. ДДС/ заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление,
на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви в
едномесечен срок от съобщаването установителен иск по чл. 422 от ГПК относно вземането
си против длъжника.
Исковата
молба е депозирана в РС – Елхово е едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства
се установява, че между страните, „Теленор България“ ЕАД в качеството на
оператор на мобилни услуги и И.Ж.Ж. в качеството на потребител на мобилни
услуги е бил сключен договор за мобилни услуги от 11.06.2016 г. абонаментен план „Нон стоп 29.99“, със срок
на договора 24 месеца. С договора страните се споразумели и
ответника-потребител е приел, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок, по негова вина или инициатива или при нарушение на
задълженията му по договора и приложимите Общи условия, същият да дължи неустойка
в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен
план до края на срока на договора, а в случаите в които е предоставено
устройство и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и заплатената от потребителят цена за устройството в
брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.
На 11.06.2016 година между страните е бил
сключен и Договор за лизинг, по силата на който ищецът в качеството на
лизингодател е предоставил на ответника в качеството и на лизингополучател за
временно и възмездно ползване мобилно устройство „Telenor Smsrt Plus II Black“, а последният се е задължил да заплати
обща лизингова цена в размер на 128.57 лева с ДДС, която лизингополучателят се
е задължил да заплати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.59 лева
всяка от тях с всл. ДДС. Ответникът е издал запис на заповед за сумата от 128.57
лева. Страните по договора за лизинг са уговорили месечните лизингови вноски да
се фактурират заедно заедно с месечните сметки за ползваните мобилни услуги.
Договорите са сключени при общи условия,
представени от ищеца по делото.
Въз основа на заключението на вещото лице
по назначената и изслушана по делото съдебно – графологична експертиза във
връзка с оспорване на подписа на ответника, положен в договорите от страна на
назначения особен представител, се установява, че договорите са подписани от
ответника И.Ж..
Ищецът
е издал следните фактури, приложени към исковата молба: Фактура №
**********/18.08.2016 г. е
издадена за отчетния период 18/07/2016-17/08/2016 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 14,99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани
услуги 0,54 лв., които са в общ размер на 16,28 лв. без ДДС - 19,54 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black - 5,59 лв. c вкл. ДДС Общата сума, начислена във фактурата е 25,13 лв., като след приспадане на 0.08 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната от
ищеца сума по фактурата е 25,05 лв.; Фактура
№ **********/18.09.2016 г. е издадена за отчетния период
18/08/2016-17/09/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса спиране
на номер 0,75 лв., такса временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв.,
както и ползвани услуги 17,31 лв., които са в общ размер на 34,29 лв. без ДДС -
41,15 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black - 5,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата е 46,74 лв.; Фактура №
**********/18.10.2016 г. е издадена за отчетния период
18/09/2016-17/10/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса (-4.00) лв., както и ползвани
услуги 0,02 лв., които са в общ размер на (-3.98) лв. без ДДС-(-4,78) лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Telenor Smart Plus IIBlack - - 5,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата е 0,81 лв.
На 18.11.2016 година, след предсрочното прекратяване
на договорите между страните, поради изпадането в забава на потребителя,
операторът е издал фактура №
**********/18.11.2016 г., която включва задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез
процесния номер ********** в
размер на 507.22 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за
мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black в общ размер на 106.21 лв.
Ищецът претендира по издадената фактура неустойка в
размер на 74.97 лева и изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно
устройство Telenor Smart Plus II Black в общ размер на
106.21 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени е установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим
– предявен от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен
интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415,
ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира предявения иск за
основателен и доказан по размер, на следните съображения:
По делото се установява, че между страните
са възникнали валидни облигационни правоотношения, породени и регулирани от
сключените между тях два договора. От доказателствата по делото се установява,
че ищецът е изправна страна по договорите, като е изпълнил задълженията си по
тях – да предостави достъп до своята електронна съобщителна мобилна надземна
мрежа и да осигури на ответникът достъп до определени мобилни услуги чрез
процесния мобилен номер, както и да предостави посоченото в договора за лизинг
мобилно устройство.
От друга страна, от доказателствата по
делото се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си по Договора
за предоставяне на мобилни услуги и Договор за лизинг, като в уговорените
срокове в договорите и по посочения начин, не е заплатил на оператора
стойността на ползваните услуги, месечни такси и лизингови вноски.
Ответникът е изпаднал в забава с
изтичането на 15 – дневен срок от издаването на фактурите, поради което и
Договорът за мобилни услуги е бил предсрочно прекратен от страна на оператора
чрез спиране на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез
ползвания от него номер. От тази дата операторът е спрял да начислява месечна
абонаментна такса, като за периода до края на договора е начислявал неустойка,
съгласно клаузите на договора. Основателно е начислената от ищеца неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, претендирана в размер нао 74.97 лева.
Не се установява по делото ответникът да е
заплатила общата лизингова цена на полученото от него устройство за ползване на
услуги, съгласно сключения от него договор за лизинг, както и да е върнала на
лизингодателя получената лизинговата вещ. Падежът на последната лизингова
вноска по договора за лизинг е 11.06.2018 год., т.е. към датата на подаване на
заявлението общата лизингова цена по договора е изцяло изискуема.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и доказан и като такива следва да се уважат, като бъде
признато за установено по отношение на ответника, към него съществува изискуемо
вземане на ищцовото дружество в размер на сумата от 253.78 лева, дължима по
Договор за мобилни услуги от 11.06.2016 г.
и Договор за лизинг от 11.06.2016 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК – 25.03.2019
г. до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира
искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски в настоящото
производство за основателно.
Съгласно съдебната практика съдът,
разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца направените в исковото
производство разноски в размер общо на 735.00 лева, от които: 75,00 лева –
държавна такса; 360.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300.00 лева –
възнаграждение за особен представител, както и направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 385.00 лева, от които 25.00 лева –
държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер
на 144.90 лева, представляващи заплатено от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице по назначената съдебно – глафологична експертиза.
Мотивира от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във
връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД, по
отношение на ответника И.Ж.Ж., с постоянен
и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, че
същият дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 13460283, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Младост“, ж.к. „***, Бизнес Парк София,***, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц.,
вписан в САК, със съдебен адрес:***, по Договор за мобилни услуги от 11.06.2016
г. и Договор за лизинг от 11.06.2016 г.,
сключени между страните сумата от 274.78
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 ГПК – 25.03.2019 г. до окончателното плащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед № 436 от
27.03.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 152/2019 г. на РС– Елхово.
ОСЪЖДА И.Ж.Ж., с постоянен
и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
с ЕИК 13460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“,
ж.к. „***, Бизнес Парк София,***, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц., вписан в САК,
със съдебен адрес:***, направените в заповедното производство по частно гр.д.№ 152/2019 г. на РС –
Елхово разноски в
общ размер на 385.00 лева, от които 25.00
лева – държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Ж.Ж., с постоянен
и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
с ЕИК 13460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“,
ж.к. „***, Бизнес Парк София,***, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц., вписан в САК,
със съдебен адрес:***, направените в исковото производство по настоящото дело разноски в общ размер на 735.00 лева, от които: 75,00 лева –
държавна такса; 360.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300.00 лева –
възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА И.Ж.Ж., с постоянен
и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово направените по
делото разноски в размер на 144.90 лева, представляващи заплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно – глафологична
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото.
Препис от решението след влизането му в сила да се
изпрати за прилагане по ч.гр. д. № 152/2019 г. по описа на РС- Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :