№ 7892
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110130179 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Ищецът /фирма/ твърди, че във връзка с реализирано на 01.07.2021 г. ПТП на път ...
до ...., е изплатил по имуществена застраховка „Каско“ на застрахованото при него лице
застрахователно обезщетение в размер на 23 135 лв. за увредения автомобил – ..... Твърди, че
ПТП било причинено от управляващия лек автомобил „..., за който имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Излага доводи, че с
регресна покана е предявил на ответника претенцията си в размер общо на 23 150 лв.,
представляваща сбор от изплатеното обезщетение и обичайните разноски за определянето
му в размер на 15 лв., но последният е извършил плащане само на част от регресния дълг в
размер на сумата от 19786,98 лв., като остатъка в размер на 3 363,03 лв. не е погасен.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл.
411 КЗ сумата от 3 363,03 лв., представляваща непогасения остатък от изплатеното
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответното дружество /фирма/ оспорва предявения иск по размер и моли, същият да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Уважаването на предявения иск по чл. 411 от КЗ е предпоставено от положителното
установяване на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на
последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие
на договора; 2/ вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения
1
да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 от ЗЗД ЗЗД и 3/
към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на деликвента да е била
предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
По делото няма спор относно фактите, включени във фактическия състав на
вземането, поради което обсъждането им е излишно, като в тази връзка искът се явява
доказан в своето основание.
Спорен е единствено размерът на предявения иск.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 411 от КЗ, суброгационните права на застрахователя по имуществената
застраховка не са в обема и в размера, който последният е изплатил на собственика на
увреденото МПС. Напротив, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да се прилага корекционен коефициент
за овехтяване.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
щетите, нанесени на процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на
ПТП, се равнява на сумата от 23 850 лв. поради което икономически нецелесъобразно е
възстановяването на автомобила и е налице тотална щета. Ето защо и след приспадане от
пазарната стойност на автомобила на стойността на запазените и годни части, то размерът
на обезщетението за вредите се равнява на сумата от 17 887,50 лв., а с включени 15 лв.
ликвидационни разноски - на сумата от 17 902,50 лв.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ответникът извънсъдебно е възстановил на ищеца по – висока сума в размер на 19 786,98
лв., поради което искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв., представляваща сбор от сторените по
делото съдебно – деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр...., срещу /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., иск с правно
основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от 3 363,03 лв., представляваща непогасен
остатък от регресно вземане за платено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 0300-21-729-500288 във връзка с ПТП,
реализирано на 01.07.2021 г. на път ... до .... между л.а. .... 6255 НВ и л.а. „..., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр...., да заплати на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр..., сумата от 300 лв. - разноски по делото.
2
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3