Р Е Ш Е Н И Е
№96
26.03.2021 г., гр. ***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - ***, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 2 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № 8, представлявано от управителя К.В.П., подадена чрез адв. И.К.С.,
ВАК, съдебен адрес:***, офис 4, против Ревизионен акт № Р – 03000820000341 –
091 – 001/ 14.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна,
потвърден с Решение № 275/ 07.12.2020 г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП.
С жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт като незаконосъобразен.
Според
жалбоподателя ревизионното производство е проведено в нарушение на принципите
на законност, обективност и служебно начало, посочени в глава първа от ДОПК -
чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. Прави оплакване, че органите по приходите не са
изпълнили вменените им от закона задължения, визирани в чл. 3 от ДОПК, да
установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на дружеството в проведеното ревизионно
производство. Настоява, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, изискваща
приходните органи служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение
за установяване и събиране на публичните вземания. Сочи, че в рамките на
ревизионното производство е в доказателствена тежест на органа по приходите да
обоснове с всички доказателствени средства своите крайни изводи. Твърди, че посочените
нарушения са съществени, тъй като са довели до неправилно приложение на
материалния закон, съответно до определянето на задължения, несъответстващи на
обективно осъществили се факти. Излага становище, че в случай че ревизиращият
орган е бил изпълнил точно и добросъвестно своите задължения, то той е щял да
установи действителната обстановка във връзка с извършените доставки по смисъла
на ЗДДС и нямало да прави необосновани твърдения за двукратна дължимост на
данъка на различни правни основания. Не е съгласен с извода в РА, че за
приетите при ревизията за възмездни доставки дружеството дължи ДДС върху
номиналната стойност на безплатните карти, поради което няма основание за
издаване на кредитните известия. Не е съгласен и с крайния извод на решаващия
орган, че изпълнените безвъзмездни доставки са приравнени на възмездни и за тях
дружеството правилно е начислило ДДС, респ. нямало основание за издаване на
кредитните известия и протоколи през д.п.м. 04.2019 г. Счита този извод за
необоснован, в противоречие със събраните доказателства и с материалния закон.
Настоява, че от събраните при ревизията доказателства се установява, че
услугите, предмет на издадените фактури/отчети, са безвъзмездни доставки по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС и при извършването им дружеството няма
основание да начислява ДДС. Оспорва твърдението, че изпълнените безвъзмездни
доставки, във връзка с които са издадени кредитните известия/ протоколи през
д.п.м. 04.2019 г., попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и са
приравнени на възмездни доставки, за които ДДС е дължим от доставчика. Счита,
че същото не е доказано при ревизията. Твърди, че издадените от „****"
ЕООД в периода 01.01.2015 г. - 25.03.2019 г. фактури с получател Община град ***
и включени в регистрите по ЗДДС отчети, с които е начислен ДДС върху
номиналната стойност на безплатно раздадените абонаментни карти, са погрешно
съставени и е начислен ДДС при липса на основание, тъй като получател на
абонаментните карти са физически лица, а не Община град ***, както неправилно е
посочено в издадените фактури. Според жалбоподателя доставките са безвъзмездни
и за тях не следва да се начислява ДДС в случаите на издаване на фактури или
протоколи, като черпи довод от чл. 113, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, според който
фактура може да не се издава при безвъзмездни доставки и добавя, че съгласно
чл. 116, ал. 3 от ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и издадените
фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало
да бъде начислен, с оглед на което счита, че са приложими изискванията по чл. 116
от ЗДДС за анулиране на издадените данъчни документи. Настоява, че независимо
че в конкретния случай дружеството не е приложило реда по чл. 116 от ЗДДС, а е
приложило чл. 115 от ЗДДС, като е издало кредитни известия/ протоколи на
стойности, съответстващи на начисления ДДС, то е приложило правилно закона, като
с издаването им е достигнат търсеният ефект за вярно отчитане на безвъзмездните
доставки чрез анулиране на данъчните документи по чл. 116 от ЗДДС и възстановяване
в патримониума на дружеството на начисления без основание ДДС до размера на
ползвания данъчен кредит. Оспорва твърдението, че данъчната основа на
изпълнените доставки се определя по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, тъй като
същата е неприложима при безвъзмездните доставки, каквито твърди, че са процесните.
Прави възражение, че с непризнаване при ревизията на издадените кредитни
известия/ протоколи се достига до двукратно облагане с ДДС на едни и същи
доставки. При тези съображения иска да бъде отменен РА и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ив. С., ВАК, който поддържа жалбата и претендира
съдебно – деловодни разноски. Представя Становище по същество на спора, с което
подробно обоснова доводите си за незаконосъобразност на оспорения РА.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от гл. юрисконсулт К. ****,
редовно упълномощена, а впоследствие от гл. юрисконсулт Елица Еленова, която в Писмени
бележки от 12.03.2021 г. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000820000341-020-001/ 21.01.2020 г., изменена
със Заповед № Р- 03000820000341-020-002/ 29.04.2020 г., от екип от ревизори, ****
- Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Христина
Стефкова
Стоименова - инспектор по приходите, на дружеството – жалбоподател е извършена
ревизия с обхват: определяне на задължения по ЗДДС за данъчен период 01.04.2019
г. – 30.04.2019 г., приключила с издаване на обжалвания РА.
За констатациите
от ревизията е съставен РД № Р-03000820000341-092-001/ 14.07.2020 г., връчен по
електронен път на задълженото лице на 17.07.2020 г.(л. 884 от административната
преписка (АП)
Срещу РД е
подадено Възражение (л. 902 – 905 от АП), към което не са представени
допълнителни доказателства.
Възражението е
оставено без уважение, като в резултат е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА № Р-03000820000341-091-001/ 14.09.2020 г. (л. 932 – 937 от АП), връчен
по електронен път на задълженото дружество на 17.09.2020 г.
В
законоустановения срок РА е обжалван по административен ред с искане да бъде
отменен изцяло. Няма приложени доказателства към жалбата и не са направени
допълнителни доказателствени искания във връзка с оспорването.
Директорът на
Дирекция „ОДОП“ Варна е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество,
като е счел същата за неоснователна. Обсъдил е събраните доказателства и
направените възражения, съответно мотивите в оспорения административен акт и е
стигнал до извода, че констатациите и заключенията на ревизиращите органи са правилни,
обосновани и законосъобразни като резултат.
В резултат е
издадено Решение № 275/ 07.12.2020 г., връчено на ДЗЛ на 08.12.2020 г. по
електронен път. (л. 19)
Административният
орган е посочил в Решението си, че с Протокол № 45/ 29.01.2019 г. от заседание
на Общински съвет гр. *** е взето решение за преобразуване чрез вливане на „***"
ЕООД и „****" ЕООД с правоприемник „****" ЕООД и преобразуването е
вписано в Търговския регистър. Отразил е установеното, че всички активи и
пасиви на вливащите се дружества преминават към правоприемника, считано от
датата на вписване на преобразуването в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията на 25.03.2019 г., както и че основната дейност на „****" ЕООД
е пътнически, градски и крайградски транспорт, финансирана по следните
направления: собствени приходи от продажба на билети и карти; компенсации от
Републиканския бюджет за извършване на безплатен и по намалени цени пътувания
по вътрешноградския транспорт на някои категории граждани; компенсации от
Общинския бюджет на издадени карти на хора с увреждания и пенсионери над 70
годишна възраст; субсидии от Републиканския бюджет на основание чл. 10, ал. 1
от Наредба № 3 от 04.04.2005 г. на Министерството на финансите, за условията и
реда за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Добавил е,
че за периода 01.01.2015 г. - 24.03.2019 г. „****" ЕООД, съвместно с други
двама превозвачи, е извършвало транспортна дейност на територията на Община
град ***. Описал е, че от управителя на „****" ЕООД са издадени заповеди и
е определена цена на абонаментна карта за градски транспорт за една година, за
ученици от първи до шести клас, както следва: за периода от 01.01.2012 г. до
30.09.2016 г. в размер на 65.00 лв.; за периода от 01.10.2016 г. до 25.03.2019
г. в размер на 45.00 лв., както и че от представените от страна на ревизираното
лице документи е установено, че „****" ЕООД е раздавало безплатно, срещу
подпис, абонаментни карти за градски транспорт за една година, за ученици от
първи до шести клас, като за периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2015 г. от
дружеството са издадени 9 броя фактури с посочен получател Община *** (л. 617 –
625 от АП), а за периода от 01.10.2015 г. до 31.03.2019 г. са издадени 42 броя
протоколи по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС на физически лица с предмет на доставка -
карти на ученици от първи до шести клас. От установяванията в хода на ревизията
е отбелязал, че „****" ЕООД е отразило в дневника за продажби и СД за ДДС
за дан. период м. 04.2019 г., с код 03 към частни лица, данъчно кредитни
известия (ДКИ)/ протоколи в общ размер на 248 614.60 лв. и ДДС в размер на 49 723.15
лв. с посочено основание - изменение на данъчна основа, както и че процесните
ДКИ/ Протоколи за сторниране са издадени от „****" ЕООД към фактурите/ протоколите,
издадени от „****" ЕООД през периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2019 г., с
предмет на доставка - карти на ученици от първи до шести клас. Анализирал е
представените от РЛ документи и е приел, че във връзка с раздадените
абонаментни карти на ученици от първи до шести клас са издавани фактури/ протоколи
към физически лица, с които правилно е отчитан приходът и начисляван дължимият
ДДС ежемесечно по 1/12 от стойността на картите. Обсъдил е дадените обяснения
във връзка с причините, наложили издаването на кредитните известия. Обсъдил е и
възражението на дружеството срещу Ревизионния доклад, че доставките,
осъществени от „****" ЕООД, по предоставяне на абонаментни карти на
учащите се, са безвъзмездни и по силата на действащия ЗДДС са изключени от
предметния обхват на закона, както и заключенията на органите по приходите, че
доставките по предоставените абонаментни карти за пътуване на ученици от първи
до шести клас нямат характер на безвъзмездни доставки по смисъла на § 1, т. 8
от ДР на ЗДДС, позовавайки се на чл. 22, ал. 1 от Наредба № 2 за условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи, съгласно
който стойността на безплатните и по намалени цени пътувания, се компенсира на
превозвачите със средства от централния бюджет, предоставяни от общините, като
компенсацията, предоставяна на „****" ЕООД, представлява субсидия, пряко
свързана с доставка по извършване на транспорт с намалени цени, по смисъла на §
1, т. 15 от ДР на ЗДДС. Обсъдил е и правните основания, на които са се позовали
органите по приходите, за да приемат, че процесните данъчни кредитни известия/ Протоколи
са издадени неправомерно. Същевременно е анализирал събраните доказателства,
приложимия закон, дадените от Община град *** обяснения във връзка с
абонаментните карти за превоз на пътници, съответно цените на абонаментни
карти, с които дружествата – превозвачи са участвали в обществената поръчка по
транспортната схема на Община град ***, получаваната субсидия от бюджета за процесните
транспортни услуги в размер на 6.20 лв. на карта, дадените доказателства за
себестойността на транспортите услуги по предоставените годишни абонаментни
карти на ученици от първи до шести клас за периода 01.01.2015 г. - 24.03.2019 г.,
както и такива относно редовните цени на месечни, тримесечни и годишни
абонаментни карти и е приел, че законосъобразно жалбоподателят е издавал
протоколи, с които ежемесечно е начислявал дължимия ДДС върху данъчна основа в
размер на 1/ 12 от стойността на картите. Съобразил е и факта, че по отношение
приложението на ЗДДС за спорния период 01.01.2015 г. - 25.03.2019 г. на „****"
ЕООД, в качеството му на правоприемник на „****" ЕООД, е извършена ревизия,
приключила с влязъл в сила PA № Р-03000819007784-091-001/ 13.07.2020 г., с
който не са извършени корекции по фактурите/ Протоколите, с които „****"
ЕООД е начислило ДДС във връзка с предоставените абонаментни карти на учениците
от I до VI клас. В резултат е счел, че правилно органите по приходите са
установили, че в случая не са налице основанията по чл. 115 от ЗДДС за издаване
на кредитни известия/ Протоколи, като е приел, че в конкретния случай са
извършени безвъзмездни доставки на услуги, но по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2
от ЗДДС се третират за възмездни, поради което задължението за начисляване на
ДДС е на доставчика и е потвърдил РА изцяло.
Срещу РА,
потвърден с Решение № 275/ 07.12.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна, е подадена жалбата, по която е образувано настоящото съдебно
производство.
В хода
на съдебното
производство като доказателства по делото са приети представените с
административната преписка писмени документи и електронен носител, както и представените
в съдебно заседание от жалбоподателя Справка за разхода на ученическите карти и
Лиценз № 03073 за превоз на пътници, издаден на „****“ ЕООД (л. 30 – 31).
Съдът, като взе предвид
представените и приети по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, след
оспорване на РА по
административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес
от
обжалване на РА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото няма
спор относно компетентността на органа, издал оспорения акт. Представени са
доказателства в тази насока, за които е налице изрично изявление от
жалбоподателя в съдебно заседание, че не ги оспорва, съответно не оспорва
наличието на компетентност и валидността на подписите на органите по приходите.
Няма спор по
делото по отношение обхвата на ревизията и периода на ревизиране.
Спорът се състои
в законосъобразността на издадените от „****" ЕООД кредитни известия/ Протоколи,
с които са сторнирани издадените от „****" ЕООД през периода от 01.01.2015
г. до 31.03.2019 г. фактури/ Протоколи, с предмет на доставка - карти на
ученици от I до VI клас. С оглед на това съдът съобрази следното:
Фактическата
обстановка, описана по – горе при представяне на обстоятелствената част на
издаденото от ответника Решение, не се оспорва. Няма спор в тази връзка и
относно предмета на дейност на дружествата, които се вливат в дружеството –
жалбоподател, нито се спори, че „****“ ЕООД е имал лиценз за превоз на пътници,
в каквато насока е представено и доказателство в съдебно заседание (л. 31) Така
по делото е безспорно установено, че „****" ЕООД, с ЕИК *** е вписано в
Търговския регистър и по реда на ДОПК на 10.03.2014 г. със седалище и адрес на
управление в гр. ***. На 25.03.2019 е извършено преобразуване, чрез вливане на
„****" ЕООД, с ЕИК ***и „***" ЕООД, с ЕИК *** в правоприемника - „****"
ЕООД, с ЕИК ***. Вливащите се дружества прекратяват съществуването си като
отделни юридически лица без ликвидация и „****" ЕООД става техен
универсален приемник, като, както беше вече посочено, всички активи и пасиви на
вливащите се дружества преминават към правоприемника, считано от датата на
вписването на преобразуването в Търговския регистър към Агенция по вписванията
на 25.03.2019 г. Дружеството има предмет
на дейност: автомобилни и *** в страната и чужбина, поддържане и ремонт на
транспортни средства, товаро-разтоварна и спедиторска дейност, подготовка и
квалификация на кадри, отдаване под наем на МПС и др., като основният му
предмет на дейност е превоз на пътници на територията на Република България с
код 4931 - Пътнически градски и крайградски транспорт, съгласно КИД 2008 на
НСИ. За дейността си ползва собствена база - гаражна, сервизна база и офис. Има
регистрирани 16 броя фискални устройства/ ЕКАФП, съгласно изготвена от
дружеството справка, част от които са регистрирани в обекти за продажба на
билети за автобуси/ без стационарен обект.
Дружеството е
регистрирано по ЗДДС по правоприемство, считано от 25.03.2019 г.
На основание чл.
37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Искане
за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) №
Р-03000820000341-040-001/ 11.03.2020 г.
В отговор са
представени справки и писмени обяснения с придружителни писма №№
Р-03000820000341-ПРД-001-И/ 27.04.2020 г., Р-03000820000341-ПРД-002-И/ 27.04.2020
г., Р-03000820000341-ПРД-003-И/ 27.04.2020 г., Р-03000820000341-ПРД-004-И/ 27.04.2020
г., Р-03000820000341-ПРД-005-И/ 27.04.2020 г., Р-03000820000341-ПРД-006-И/ 27.04.2020
г., Р-03000820000341-ПРД-007-И/ 27.04.2020 г. и Р- 03000820000341-ПРД-008-И/ 26.06.2020
г.
С Протокол № Р-03000820000341-ППД-001/ 05.02.2020
г. са приобщени доказателства, събрани по време на проверка по прихващане и
възстановяване на „****" ЕООД, приключила с Акт за прихващане и
възстановяване № П-03000819125128-004-001/ 05.08.2019 г.
От събраните
доказателства се установяват като източници на финансиране на дейността на „****"
ЕООД през проверявания период - собствени приходи от продажба на билети и
абонаментни карти; компенсации от Републиканския бюджет за извършване на
безплатен и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт на някои
категории граждани на основание Наредба № 2 от 31.03.2006 г. на Министерство на
финансите, за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автобусния транспорт,
предвидени в нормативни актове за определени категории пътници; компенсации от
Общинския бюджет на издадените абонаментни карти на хора с увреждания и
пенсионери над 70 годишна възраст; субсидии от Републиканския бюджет на
основание на чл.10 ал.1 от Наредба №3 от 04.04.2005 г. на Министерство но
финансите, за условията и реда за субсидиране на превоза на пътниците по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони.
За данъчен
период м. 04.2019 г., включен в обхвата на ревизията, дружеството е подало
справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, ведно с копия от регистрите по чл. 124,
ал. 1 от ЗДДС при условията и реда на чл. 115 от ППЗДДС. По отношение на
декларирания данък за възстановяване по СД вх. № 08001601708/ 14.05.2019 г. за
данъчен период м. 04.2019 г. е започнала процедура по приспадане по реда на чл.
92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, която е приключила с подаване на СД по ЗДДС вх. № 08001610790/
10.07.2019 г. за данъчен период м. 06.2019, като за данъчен период м. 04.2019
г. е деклариран ДДС за възстановяване от 49 039.18 лв., приспаднат ДДС по
реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 10 375.10 лв., деклариран остатък
ДДС за възстановяване в размер на 38 664.08 лв., който на основание чл.
92, ал. 1, т. 4 ЗДДС е прихванат изцяло с АПВ № П-03000819125128-004-001/
05.08.2019 г.
В дневника за
продажби за м. 04.2019 г. дружеството е отразило с код 03 - кредитни известия (ДКИ)/
Протоколи, издадени към частни лица с основание на издаване - изменение на
данъчна основа, в общ размер от 248 614.60 лв. и ДДС в размер на 49 723.15 лв.
(л. 892 - 891 от АП).
Установено е, че
ДКИ/ Протоколи за сторниране са издадени от жалбоподателя към фактури/ Протоколи
по чл. 117 от ЗДДС на „****" ЕООД, ЕИК ***с предмет на доставката - карти
за ученици от 1 до 6 клас, през периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2019 г., като
е изготвена справка на фактурите/ Протоколите по чл. 117 от ЗДДС и издадените
към тях ДКИ/ Протоколи за сторниране (Приложение № 3 към РД). От дневниците за
продажби на „****" ЕООД ревизиращите органи са направили извод, че съответните
фактури/ Протоколи по чл. 117 от ЗДДС, свързани с ДКИ, са издадени и включени в
дневниците за продажби и участват във формирането на резултата за съответните
данъчни периоди с начислен ДДС.
По Искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №№
П-03000819125128-040-001/ 22.07.2019 г. и П-03000819134216-040-001/ 19.08.2019
г. от „****" ЕООД, в качеството му на правоприемник на „****" ЕООД, са
представени документи и регистри за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2019 г.,
свързани с абонаментните карти на ученици от I до VI клас, от които е видно, че
тези фактури/ Протоколи, издадени от „****" ЕООД, са с посочен получател Община
град *** за периода от м.01 до м.09.2015 г. и физически лица за периода от
м.10.2015 г. до м.03.2019 г.. Установено е, че „****" ЕООД има сключен
договор с Община град *** от 07.11.2016 г., съгласно който му е
възложено извършването на обществен превоз на пътници по автобусни линии за
срок от 60 месеца, общата стойност на който е 1 500 000.00 лв., без ДДС
за целия период, при извършване на услугите и представяне на регламентирани
справки, като уговорената стойност по договора включва изплащането на субсидии/
компенсации и дължимо възнаграждение, определени в прогнозен размер. Съобразно чл.
7 от Договора цените не подлежат на промяна за срока на договора, освен
в случаите по чл. 43, ал. 2 от ЗОП.
Според събраните
в хода на ревизията доказателства „****" ЕООД извършва транспортна дейност
на територията на Община град *** съвместно с превозвачите „***" ЕООД и „***"
ООД, съгласно Споразумителни протоколи, в които е определен делът на всеки
превозвач в издадените общи карти за целия градски транспорт за ученици от I до
VI клас. Тези Протоколи се предоставят на Кмета на Община град *** и въз основа
на тях се извършва ежемесечно разпределение на компенсациите. Съответно за
всяка получена компенсация от Община град *** е издаден данъчен документ -
фактура или Протокол по чл. 117 от ЗДДС за начисляване на ДДС и същият е
отразен през съответния данъчен период в дневниците за продажби. По този ред за
периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2019 г. „****" ЕООД е получило по години
компенсации, съгласно представени Справки от Община град *** и Протоколи за
разпределение на средствата между превозвачите, включващи в стойността си и
компенсациите за абонаментни карти на учениците от I до VI клас. Към Протоколите
по чл. 117 от ЗДДС за получени компенсации няма издавани Протоколи за
изменение на данъчната основа.
Според
представени на основание чл. 56, ал. 1 ДОПК писмени обяснения от РЛ стойността
на всяка карта се определя от доставната цена от лицензирания издател на карти
- „***" АД и фирмата куриер.(л. 523 – 522 от АП) Справка за разхода на
ученически карти сочи стойност на една карта през годините от 0.27 лв. до 0.32
лв. Разходите при покупката на ученическите карти се начислява текущо като
разход за материали по счетоводна сметка 6015, партида №17 „ценни
образци", а куриерската услуга се отразява като разход за външна услуга по
счетоводна сметка 602, партида № 22 - транспортни, куриерски, пощенски услуги".
„****" ЕООД не е начислявало и определяло разходи за транспортни услуги, тъй
като картите се издават от всички превозвачи за цялата мрежа на територията на
град *** и не може да се определи превозвачът, чийто маршрут използва ученикът.
Заприхождаването и изписването на абонаментните карти се извършва
извънсчетоводно по сметка 980 „ценни образци". Партидите се водят по номер
и номинална стойност на ценните образци. Продажбата на абонаментни карти
започва от предходен месец и приключва в началото на месеца, за който се
отнасят. В счетоводството се прави обща счетоводна справка въз основа на
отчетите на отделните МОЛ. Приложени са справки за сметка 980 „ценни
образци" за месец октомври на всяка година, през която са раздавани
ученическите карти. Установено е, че във връзка с раздадените абонаментни карти
на учениците от I до VI клас са издавани фактури/ Протоколи към физически лица,
с които е отчитан приходът и начисляван дължимият ДДС ежемесечно по 1/ 12 от
стойността на картите, а стойността на абонаментните карти за учениците
от I до VI клас е определяна със Заповед за всяка година. В тази насока
е Заповед № 33/ 22.12.2016 г. на управителя на „****“ ЕООД, в сила от
07.11.2016 г.(л. 545 от АП), с която е определена цена на абонаментна карта за
градски транспорт за една година, за ученици от I до VI клас, в размер на 45.00
лв. За останалите години са представени отчети, съгласно които е посочен броят
на издадените и раздадени карти и номиналната им стойност.
Отнесените на
приход абонаментни карти за проверявания период от м.01.2015 г. до м.03.2019 г.
са в общ размер на 304 668.75 лв., вкл. данъчна основа – 253 890.39 лв. и ДДС –
50 778.36 лв. Общият брой на раздадените през годините абонаментни карти на
ученици от I до VI клас от „****" ЕООД са 6331 броя, подробно
описани в РД.
Във встъпителния
си баланс „****'' ЕООД поема вземания от ученически карти в размер на 334 211.25
лв., които счита за нереални. В тази връзка със Заповед № 2 от 25.03.2019 г.
(л. 544) на управителя на „****" ЕООД се променят цените на годишните
абонаментни карти за пътувания във вътрешноградския транспорт за учениците от I
до VI клас на 1.00 лв., считано от 25.03.2019 г. Тази Заповед е посочена в
обясненията на управителя на дружеството – жалбоподател като основание за
издаване на ДКИ/ Протоколи.(л. 692 от АП) Издадени са от дружеството ДКИ/ Протоколи
за промяна на данъчната основа на 01.04.2019 г. към фактурите/ Протоколите от „****"
ЕООД, издадени от 01.01.2015 г. до 25.03.2019 г., които са отразени в
дневниците му за продажби във всеки данъчен период и формират обща стойност на
продажбите в размер на 304 668.75 лв., вкл. данъчна основа – 253 890.39 лв. и
ДДС от 50 778.36 лв. С тези ДКИ/ Протоколи за промяна на данъчната основа дружеството
намалява цената на всички абонаментни карти на ученици от I до VI клас до
6331.00 лв. съобразно броя на раздадените абонаментни карти, вкл. данъчна
основа от 5275.79 лв. и ДДС в размер на 1055.21 лв., в резултат на което са
сторнирани продажби в дневниците и СД по ЗДДС, в размер на ДО – 248 614.60 лв.
и ДДС – 49 723.15 лв. От представените от „****" ЕООД оборотна ведомост и
хронологичен опис за ученически карти за периода 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г.
се вижда, че посочените вземания са отразени като начално салдо по дебита на
сметка 4111 „Клиенти за извършени услуги и по кредита на сметка 117
„Допълнителни резерви". С издадените ДКИ/ Протоколи за промяна на данъчна
основа същите са отразени със знак минус по дебита на счетоводна сметка 4111
„Клиенти за извършени услуги" и в намаление на резервите по кредита на
счетоводна сметка 117 „Допълнителни резерви" в размер на 248 614.60 лв.
Видно от писмо
вх. № ЕП-123/ 23.08.2019 г. на Община град *** (л. 540 – 540 от АП), Общината
не е получила фактури за ученически карти, издадени от „****" ЕООД за
периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2015 г. и кредитни известия към тях, издадени
на 01.04.2019 г. от „****" ЕООД, както и не са налице данни за отразяване
на такива документи в счетоводната система на Общината и платежни документи.
Няма сключени договори между Община град *** и „****" ЕООД с предмет
„издаване на ученически карти".
С вх. № 739-3/ 11.11.2020
г. от Община *** са представени писмени обяснения, съгласно които
компенсирането на превозвачите за издадените от тях абонаментни карти на учащи
е изцяло и единствено за сметка на средствата, които са получавани от
Републиканския бюджет за безплатни и по намалени цени пътувания по автомобилния
транспорт, като за процесния период са изплащани месечни компенсации за всяка
издадена абонаментна карта в месечен размер на 6.20 лв. За периода 01.01.2015
г. - 31.03.2019 г. Община *** няма приети критерии и не е предоставила общински
средства за дофинансиране и поевтиняване на ученическите карти за градски
транспорт.
Изискани са по
съответния ред от жалбоподателя доказателства за себестойността на транспортите
услуги по предоставените годишни абонаментни карти на ученици от първи до шести
клас за периода 01.01.2015 г. - 24.03.2019 г., както и такива относно редовните
цени на месечни, тримесечни и годишни абонаментни карти. С вх. № 739-6/ 16.11.2020
г. и № 739-5/ 15.11.2020 г. е представена справка за себестойност на пътнико
километър и себестойност на еднократно пътуване за процесния период. Не са
представени документи за себестойност на транспортите услуги по предоставените
годишни абонаментни карти на ученици от първи до шести клас. Според представената
справка себестойността на еднократно пътуване за процесния период е в диапазона
между 1.00 лв. и 1.11 лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ревизията е
възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни
органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на
приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от
представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните
услуги.
РА е издаден при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на
материалния закон като резултат. Органите по приходите са заключили, че са
налице неправомерно издадени ДКИ/ протоколи за промяна на данъчната основа на
издаваните абонаментни карти на ученици от първи до шести клас назад през
годините, тъй като не е доказано да е настъпило изменение на данъчната основа
по фактурите или да е развалена частично сделката, т.е. не са налице
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС.
С оглед възраженията на жалбоподателя,
наведените в жалбата доводи и представените в Становище по същество на спора от
процесуалния представител на жалбоподателя, съпоставени с приложимите към
казуса правни норми, следва да бъде съобразено следното:
Като основание
на процесните ДКИ (л. 617 - 625 от АП) и издадените Протоколи за корекция в „наименование
на стоката/ услугата“ е посочено „изменение на данъчната основа",
нормативно основание - чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 117, ал. 4 от ЗДДС
и дата на данъчно събитие - 01.04.2019 г. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС разписва, че кредитни известия се издават при изменение на данъчната
основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура,
като съобразно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС кредитното известие се издава
задължително не по - късно от 5 дни от възникване на съответното
обстоятелство по ал. 1, а съгласно чл. 117, ал. 4 от ЗДДС при изменение на
данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден
протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа номерът и
датата на първоначалния протокол, издаден за доставката; основанието за
издаване на новия протокол; увеличението/ намалението на данъчната основа; увеличението/
намалението на данъка, като съобразно чл. 117, ал. 5 от ЗДДС протоколът по ал.
4 се издава не по - късно от 15 дни от датата, на която е възникнало
съответното обстоятелство по ал. 4.
В случая няма
спор, че не е налице хипотезата „разваляне на доставката“ по смисъла на чл.
115, ал. 1 и чл. 117, ал. 4 от ЗДДС във връзка с предоставянето на абонаменти
карти на ученици от I до VI клас за ползване на услугата по извършване на
„градски транспорт".
По отношение
хипотезата „изменение на данъчната основа на доставката" като основание на
сделката настоящият състав счита, че тя също не е налице. Това е така, защото
от събраните доказателства е безспорно установено, че на база издадени от
управителя на „****“ ЕООД заповеди е определена цена на абонаментна карта за градски
транспорт за една година за ученици от I до VI клас, както следва: за периода
от 01.01.2015 г. до 30.09.2016 г. в размер на 65.00 лв. и в размер на 45.00 лв.
за периода от 01.10.2016 г. до 24.03.2019 г. (л. 978 – 977 от АП) За периода 01.01.2015 г. - 24.03.2019 г. няма
данни, нито са представени доказателства за „изменение на данъчната основа на
доставката". Данъчната основа е изменена едва през 2019 г. със Заповед №
2/ 25.03.2019 г. на управителя на дружеството – жалбоподател. В този смисъл
липсват основанията по чл. 115, ал. 1, съответно чл. 117, ал. 4 от ЗДДС.
На
посочената в издадените ДКИ/ Протоколи дата, 01.04.2019 г., не е възникнало
ново обстоятелство, което да налага изменение на основите на издадените през данъчните
периоди от 01.01.2015 г. - 24.03.2019 г. фактури/ Протоколи, а и такова
изменение е забранено с оглед императивните срокове по чл. 115, ал. 2 от ЗДДС и
чл. 117, ал. 5 от ЗДДС.
Горното налага
извода, че ДКИ/ Протоколи са издадени без основание и в нарушение на
разписаните правила по чл. 115 и чл. 117 от ЗДДС, с оглед на което правилно е
прието от ревизиращите органи, че е налице основание за начисляване на ДДС
съобразно размера на сторнираната/ намалената данъчна основа със същите, поради
което определянето вида на доставката е ирелевантно за спора.
В случая е
процедирано по реда на чл. 115 и чл. 117 от ЗДДС, поради което не следва да се
обсъжда нормата на чл. 116 от ЗДДС, с която прави връзка жалбоподателят.
На следващо
място не са и налице погрешно издадени фактури, в които да не е трябвало да
бъде начислен ДДС. За периода на процесните фактури/ Протоколи е извършена
ревизия с влязъл в сила РА (1005 – 997 от АП), установяванията по който не
сочат на погрешно издадени фактури. Този РА и РД, въз основа на който е
издаден, са приобщени към административната преписка, съответно към
доказателствения материал по делото. Освен това следва да се съобрази и разпоредбата
на чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата), според която в случаите
на анулиране данъчната основа се намалява съгласно условия, които се определят
от държавите – членки, като съгласно чл. 185, § 1 от Директивата корекция се
прави, когато след изготвяне на справка - декларация за ДДС настъпи някаква
промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, а
според § 2 чрез дерогация от § 1 не се прави корекция в случай на
сделки, по които не е извършено никакво плащане, както е в случая.
Неоснователен за
законосъобразността на действията по издаване на ДКИ е доводът, почерпан от
жалбоподателя, за безвъзмездност на сделките. Вярно е, че процесните доставки
на услуги са безвъзмездни доставки по смисъла на § 1, т. 8 от ЗДДС, но
същевременно трябва да се съобрази нормата на чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от ЗДДС в
актуалната към периода на РА редакция, съгласно която за възмездна доставка на
услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно
задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели,
различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при
извършването на която се използва стока, при производството, вноса или
придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; безвъзмездното
предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на
собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата
икономическа дейност на данъчно задълженото лице; безвъзмездното извършване на
услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване
актив. В случая сме изправени пред хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС,
чиято цел е да осигури равно третиране между данъчнозадълженото лице, което
може да приспадне ДДС и употребява услуги за лични нужди на физическо лице или
пък за нужди на своя персонал, като по такъв начин се ползва с предимство в
сравнение с крайния потребител, който плаща ДДС при получаването на услуги от
съшия вид. Този извод се налага от сключените договори с Община град ***,
включващи периода 01.01.2015 г. - 24.03.2019 г., на база на които „****"
ЕООД е извършвал транспортна дейност на територията на посочената община, като
са издавани заповеди и е определяна цена на абонаментна карта за градски
транспорт за една година, за ученици от първи до шести клас, в посочените вече
периоди и стойности от 65.00 лв. и 45.00 лв. Същевременно, от представените от
страна на ревизираното лице документи, е установено, че „****" ЕООД е
раздавало безплатно, срещу подпис, абонаментни карти за градски транспорт за
една учебна година на ученици от първи до шести клас, като за извършените
транспортни услуги по раздадените безплатни карти дружеството е получавало само
компенсации на база ежемесечни споразумителни протоколи/ справки, утвърдени
от Община град ***.
Неоснователно е
възражението, с което се настоява, че изводът на ревизиращите органи, че
компенсациите са приравнени на субсидии и финансирания и са част от данъчната
основа по чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, е неправилен. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва
възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон, като не се смятат за възнаграждение по доставка
всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Съобразно чл.
26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички
субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката. В случая получените от
транспортните дружества парични средства/ субсидии за извършената от тях
доставка на обществен превоз на пътници със специални ценови облекчения попада
в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, т.е. с нея следва да се увеличи
данъчната основа на доставката, тъй като е пряко свързана с доставка,
осъществена от транспортното дружество на трето лице. Следва да се има предвид
нормата на чл. 3 от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. на МФ, съгласно която
средствата за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения се предоставят
само на транспортни дружества, които спазват нормативно установения ред за
извършване на обществен превоз на пътници със специални ценови облекчения. Предоставените
субсидии от бюджета в случая целят ценови облекчения чрез безплатни и по
намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния
автомобилен транспорт в страната на някои категории граждани, регламентирани
със закон или с акт на Министерския съвет, като условията и реда за
предоставяне на тези средства от държавния бюджет за компенсиране на стойността
на приходите от прилагането на цени за пътуване на транспортните дружества са разписани
в глава четвърта на Наредба № 2 от 31.03.2006 г. на МФ. В този смисъл предоставяните
от републиканския бюджет субсидии са пряко обвързани с цената на предоставяната
услуга по превоз на пътници. Според разпоредбата на чл. 16 от ППЗДДС субсидиите
се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването
им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти. На основание чл. 81, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 16 от ППЗДДС за
полученото финансиране, пряко обвързано с цената на доставките, се дължи данък,
който се начислява с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, чието
издаване при усвояване е задължително. Неоснователно е обвързването на
описаните по – горе субсидии с компенсациите за покриване на загуби с довод, че
доставките са безвъзмездни. Да, вярно е, че през ревизирания период на жалбоподателя
са изплащани и субсидии по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 04.04.2005 г.
на МФ, за условията и реда за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други
райони, които субсидии не попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, тъй
като са предназначени за покриване на загуби и не са свързани пряко с цената на
предоставените услуги, съответно тези субсидии, получени от „****" ЕООД не
подлежат на облагане с ДДС и не са обложени.
Неоснователно е
възражението за погрешно третиране от „****“ ЕООД на доставките като възмездни
и съответно, че погрешно е начислявало дружеството ежемесечно ДДС върху цената
на абонаментните карти. По – горе вече беше обсъдено защо тези доставки се
считат за възмездни. Освен това жалбоподателят се позовава във връзка с това на
издадените 9 броя фактури с получател Община град *** за периода от 01.01.2015
г. до 30.09.2015 г. За периода обаче от 01.10.2015 г. до 31.03.2019 г. са
издадени 42 броя протоколи по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС на физически лица с
предмет на доставка - карти на ученици от I до VI клас, както е правилно. Същевременно
грешката в получателя, както сочи в Писмените си бележки процесуалният
представител на ответника, не обосновава изменение на основанието за издаване и
сторниране на данъчната основа и начисления ДДС по издадените за периода от
01.01.2015 г. до 30.09.2015 г. 9 броя фактури, а както вече беше посочено за
следващите периоди са издадени надлежно Протоколи по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС. В
подкрепа изводите на ответника са и събраните доказателства за процедирането на
другия превозвач „***“ ЕООД при предоставяне на услуги при същите условия,
което дружество надлежно начислява ДДС на основание чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС
с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.( л. 147 и сл. от АП)
Неоснователно е
възражението, че с потвърждаване на РА се стига до дублиране начисляването на
ДДС. Жалбоподателят излага становище, че ако доставките се приемат за възмездни
облагаеми доставки, то данъчната основа, върху която се дължи ДДС, включва само
получените компенсации и не включва номиналната стойност на абонаментите карти.
Видно от
представените от жалбоподателя документи, ценовата тарифа за предоставяне на
годишна абонаментна карта за всички линии за ученици от първи до шести клас, за
периода от 01.01.2015 г. до 24.03.2019 г. е била в размер на 65.00 лв.,
съответно 45.00 лв. за съответната услуга. Тази тарифа е част от ценовата
оферта в процедурата за възлагане на поръчката и показател за оценка на
офертите. Компенсациите и субсидиите, които дружеството получава, са обусловени
от задължението му да предоставя на определени категории пътници, в това число и
деца, транспортни услуги по намалени цени и се явяват доплащане до редовната
цена за съответния вид пътуване, съгласно тарифата на превозвача. В случая дружеството
е решило да предостави по - голямо намаление в цената на предоставените услуги,
по - конкретно да ги предостави безвъзмездно и като краен потребител следва да
понесе тежестта на данъка върху добавената стойност като многофазен данък. В
тази връзка следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „а"
от Постановление № 66 от 15 април 1991 г. на Министерски съвет за определяне на
минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт
на някой групи граждани, съгласно която превозвачите са длъжни да предоставят
абонаментни карти за ученици в дневна форма на обучение и студенти редовно
обучение с 30 на сто намаление в сравнение с редовните цени, като с чл. 1, ал.
4 от това ПМС е разписано, че превозвачите могат да правят и по - големи
намаления, както и намаления в други случаи от определените в ал. 1 и 2, когато
считат това за икономически целесъобразно, но според чл. 2 от същото ПМС
предвидените намаления в цените и безплатните пътувания по чл. 1 са за сметка
на превозвачите, като държавата ги компенсира до размера на определените за
целта средства в държавния бюджет.
За пълнота по
отношение наведените доводи, следва да се отбележи, че е необосновано твърдението,
че преките разходи за извършването на процесните услуги включват само и
единствено разхода по отпечатването на годишните абонаментни карти. Както беше
посочено по – горе, от жалбоподателя е изискана по време на ревизията, но не е
представена информация за себестойността на транспортите услуги по
предоставените годишни абонаментни карти на ученици от първи до шести клас.
Правилно, съобразно събраните доказателства, административният орган е отнесъл
процесния случай към разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС във връзка с приетия
вид на доставката по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС.
Не е налице
нарушение на принципа за неутралност на данъка и практиката на СЕС. За да се
осигури неутралитета на ДДС, на данъчнозадължените лица трябва да им бъде
позволено да коригират всяка фактурирана данъчна неточност, като така ще се
покаже, че издателят на фактурата действа добросъвестно или, ако не действа
добросъвестно, сам е елиминирал риска за загуба в държавния доход. Съгласно
Решение на СЕС по дело С-454/98, когато издателят на фактурата навреме и
напълно е отстранил риска от загуба на данъчни приходи, принципът за
неутралност на ДДС изисква неправомерно фактурираният данък да може да
бъде коригиран, без тази корекция да зависи от условието издателят на
въпросната фактура да е действал добросъвестно. Доводът за връзка с цитираната
от жалбоподателя съдебна практика се черпи от твърдението, че е начислен
погрешно, неправомерно ДДС, което е коригирано с процесните ДКИ. Анализът на
събраните доказателства и приложимите норми опровергава твърдението за погрешно
начислен ДДС. За пълнота следва да се отбележи, че корекцията не е извършена по
чл. 116 ЗДДС, както се сочи в Становището, а е извършена по чл. 115 и 117 от ЗДДС в противоречие с императивно разписаните правила в тези разпоредби.
Необосновано е
твърдението, че при предходната ревизия не е извършвана проверка от данъчната
администрация за съответствието на издадените фактури и начисления ДДС с
действително извършените облагаеми доставки. Видно от РД от 18.06.2020 г. (л.
996 – 991 от АП) предмет на ревизия е бил, както същият период, така и същите
доставки, които са анализирани задълбочено и във връзка с приложимото
Европейско право.
С оглед горното,
изводите на ревизионния екип за установени на „****" ЕООД допълнителни
задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 04.2019 г. в размер на 49 723.15
лв. като главница и лихва в размер на 4 464.15 лв. са правилни и в съответствие
с приложимото материално право.
Жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна.
Изходът от
оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя,
съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника. Предвид материалния интерес и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на ответника на основание чл.
161, ал. 1 ДОПК разноски в размер на 1325.62 лв. (хиляда триста двадесет и пет
лева и 62 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения, на основание чл. 160 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд
– ***, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба от „****“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № 8, представлявано от управителя К.В.П., против Ревизионен
акт № Р – 03000820000341 – 091 – 001/ 14.09.2020 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 275/ 07.12.2020 г. на
Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -
Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „****“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 8,
представлявано от управителя К.В.П., да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, разноски по делото в
размер на 1325.62 лв. (хиляда триста двадесет и пет лева и 62 стотинки) за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: