№ 731
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.ова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора И. Любч. Т.
като разгледа докладваното от Аделина И.ова Частно наказателно дело №
20221100203714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за
кратко Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
№ ВНRO/920130299147/20, издадено от несъдебен орган на Реп.Австрия на
16.04.2021г. и влязло в законна сила на 03.09.2021г, за налагане на финансова
санкция глоба в размер на 210 евро на лицето О. В. М. – родена на ****г. в
Украйна и с регистриран постоянен адрес гр.София, ул.****.
В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за
финансова санкция спрямо О. М. от страна на властите на Реп.Австрия
Изтъква се наличие на формалните предпоставки - валидно решение за
налагане на финансова санкция, което е влязло в сила, като българският
гражданин е имал право да го обжалва, но не го е упражнил, поради което е
налице административен акт по см. на чл.3 ал.1 т.1 от Закона, придружен от
удостоверение съгл. приложение 2, ведно с превод на български език.По
1
същество на процесния спор се аргументира становището, че решението за
налагане на финансова санкция, постановено в административнонаказателно
производство в държава-членка, следва да се изпълни на територията на РБ,
тъй като се отнася до деяние, съставляващо административно нарушение по
българското законодателство, за което не се изисква двойна наказуемост.В
заключение и в подкрепа на тезата за налични предпоставки за признаване на
акта участващият по делото прокурор подчертава и липсата на визираните в
чл.35 от Закона основания за отказ от признаване и допускане на изпълнение,
като също така се изтъква и липсата на доказателства за пълно или частично
изпълнение, следователно не се налага и приспадане по реда на чл.17 от
Закона.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява и не изразява
позиция по същество на процесния спор.
Служебният му защитник счита, че са налице предпоставките за
признаване на финансовата санкция за изпълнение.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице О. В. М. е родено на ****г. в Украйна, българско и
украинско гражданство с регистриран постоянен адрес гр.София, ул.**** и
ЕГН: **********
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция № ВНRO/920130299147/20, издадено от
несъдебен орган на Реп.Австрия на 16.04.2021г. и влязло в законна сила на
03.09.2021г. е наложена на лицето глоба в размер на 210 евро във вр. с
извършени на територията на Австрия и установени административни
нарушения, изразяващи се в управление на МПС с рег. № **** по платен път
А1 с превишена скорост (надхвърляща с 39 км/ч. разрешената такава) и без
използване на предпазен колан. След издаване на процесното решение от
австрийския несъдебен орган засегнатото лице не се е възползвало от
предоставената му възможност за обжалване на същото и след влизането му в
законна сила не е заплатило наложената му глоба.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да
признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите
предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а
именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да
пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за
изпълнени.
По същество на делото настоящият съд се солидализира с процесните
страни, установявайки наличие на законовите условия за признаване на
издадения от несъдебен орган административен акт.Налице са формалните
2
предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно
с превод на български език.В случая горепосоченото решение за налагане на
финансова санкция е влязло в законна сила на 03.09.2021г., респ.
представлява акт на държава членка на ЕС, подлежащ на изпълнение, като по
безспорен начин се установява и фактът на уведомяване на лицето за
възникналото му право на жалба, видно от изричното отбелязване в б.З, т.2 от
удостоверението.Съобразно приобщените по делото доказателствени
материали, засегнатото лице е наказано за извършени две административни
нарушения на правилата за движение по пътищата.Самите административни
нарушения, извършени от засегнатото лице, независимо че имат аналог и в
българското право (чл.182 и чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП) са от кръга на посочените,
за които не се изисква двойна наказуемост съгл. чл.30 ал.2 т.1 от Закона.Т.е.
налице са законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за признаване на
решението за наложена финансова санкция.Законът обаче в нормата на чл.30
ал.3 регламентира и допълнителни предпоставки, които са нормативно
определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ е
въздигнато наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на Реп. България.Понятието „местоживеене" е уредено в чл.94
ал.1 ЗГР, а понятието „обичайно пребиваване" в чл.48 ал.7 КМЧП – съответно
за местоживеене се приема адресът, на който лицето живее, а за обичайно
местопребиваване се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за
определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.В случая и съгл. приложената БДС справка, О. Мирошническо
притежава адресна регистрация в гр.София, но на адрес, идентичен с
административния такъв на СО Средец.Съобразявайки горното, съдът приема
за налична хипотезата на чл.93 ал.4 ЗГР, регламентираща служебното
вписване на лицето в регистъра на населението за район Средец на гр.София
при липса на инициирано от самото лице вписване в съответния регистър, при
липса на постоянен адрес на територията на страната и при наличие на факта,
че самото лице живее в чужбина. Горните обстоятелства налагат извод, че
О.Мирошническо е български гражданин (притежава двойно гражданство),
но живее в чужбина.Въпреки това обаче горепосочената материална норма на
чл.30 ал.3 от Закона в условията на алтернативност визира и други
предпоставки, позволяващи признаване на решението за налагане на
финансова санкция, като една от тези предпоставки е притежаване на
имущество.В случая и съобразно служебно изисканата справка от КАТ –
София, лицето притежава редица МПС, респ. притежава имущество в
страната, което обстоятелство се явява достатъчно такова за признаване на
решението на австрийските власти.
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на
несъдебен административен орган представлява финансова санкция по см. на
чл.3 ал.1 т.1 от Закона
3
Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите,
която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма
имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението,
не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е
извършено на територията на Реп. Австрия., а санкцията, която се претендира
да бъде приета за изпълнение, надхвърля минималната граница от 70 евро.
С оглед всички изложени съображения съдът прие, че следва да признае
решението на несъдебен орган на Реп. Австрия, с което на О. В. М. е
наложена финансова санкция, като на осн. чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8 от Закона
я определи в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението в издаващата държава в размер на 410,72лв.
На основание чл.38 ал.1 т.1 от Закона, след влизане в сила на
настоящото решение, съдът постанови да се уведоми Реп.Австрия за
постановяването му, а копие от уведомлението по чл.38 ал.1 т.1 от Закона в
изпълнение на чл.38 ал.2 от Закона да се изпрати на МП на Република
България.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.32 вр.чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
Решение № ВНRO/920130299147/20, издадено от несъдебен орган на
Реп.Австрия на 16.04.2021г. и влязло в законна сила на 03.09.2021г. за
налагане на финансова санкция на О. В. М. – родена на ****г. в Украйна,
българско и украинско гражданство с регистриран постоянен адрес гр.София,
ул.**** и ЕГН: **********, с което й е наложена глоба в размер на 210 евро с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 410,72лв. за
нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред САС.
След влизане на настоящото решение в законна сила и на осн.чл.38 ал.1
от ЗПИИРКОРНФС за същото да се уведоми издаващата държава Реп.
Австрия, като на осн. чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното
уведомление да се изпрати на МП на РБ.
ПРЕПИС от настоящето решение след влизането му в сила да се
4
изпрати на НАП – София за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5