ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5
гр. гр. София, 07.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600002 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Специализираната
прокуратура срещу протоколно определение на СНС 14– ти състав от
10.12.2021 г. по нохд №369/21 г., с коeто съдът е изменил мерките за
неотклонение на подсъдимите Б.К. и Ж.П. от „парична гаранция“/ за първия
определена в размер на 20 000 лв., за втория определена в размер на 5000 лв./
в мярка за неотклонение „подписка“ и за двамата подсъдими, като наред с
това съдът е отменил наложената на основание чл.68 ал.1 от НПК спрямо
всеки един от тях „забрана за напускане пределите на РБългария“.
В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението предвид липсата на нови обстоятелствата, които да налагат
промяна в изпълняваната мярка за процесуално принуда по отношение на
подсъдимите, спрямо които наказателното производство не е приключило.
Изтъква се също, че основанията за промяна на мерките за неотклонение на
подсъдимите К. и П., неколкократно са били преразглеждани от съда пред
който, понастоящем делото е висящо, включително били са обект на
въззивен контрол, като към настоящия момент значително са редуцирани
размерите на първоначално определените им парични гаранции, за да бъдат
заменяни с най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която според
прокурора не би изпълнила предвидените в чл.57 от НПК цели.
Преждевременна била и отмяната на процесуалната принуда по чл.68 ал.1 от
НПК, което създавало риск от незаконосъобразно поведение по
неприключилото съдебно производство пред първата инстанция.
В законноустановения срок не са постъпили възражения от
1
заинтересованите страни.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени
в частния протест, мотивите на атакуваното определение и материалите по
делото, намери за установено следното:
Частният протест е процесуално допустим. Разгледан по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Подсъдимият Б. Н. К. е предаден на съд на 16.02.2021г. по обвинения в
престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, както и по чл.302 т.1 и т.2 б“б“ вр.
чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 НК въз основа на което е
образувано нохд № 369/2021г. По същото подс.Ж. Д. П. е предаден на съд по
обвинения в престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, както и по чл.302 т.1 и т.2
б“б“ вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.20 ал.4 НК. По образуваното в
СНС нохд 369/2021г. първоначално подсъдимите са били с мярка за
неотклонение „задържане под стража, както следва : подс.К. от 04.06.2020г.
до 01.12.2020г. след което мярката му за неотклонение е била променена от
„задържане под стража в „парична гаранция“ в размер на 40 000 лв./ внесена
на 01.12.2020г./, подс.П. от 4.06.2020г. до 6.10.2020г, след което мярката му за
неотклонение е била променена от „задържане под стража“ в „парична
гаранция“ в размер на 5 000 лв./ внесена на 06.10.2020г./
В хода на разглежданото съдебно производство размерът на
определената на подс.К. „гаранция“ е бил променен от 40 000 лв. на 20 000
лв. с определение на СНС от 22.06.2021г. потвърдено с определение на
№136/14.07.2021г. по внчд 283/2021г. на АСНС.
Понастоящем наказателното производство е висящо пред първата
инстанция и е отложено за 7.02.2022г. с определена резервна дата
10.03.2022г. във фазата на същинското съдебно следствие, по което са
разпитани по-голямата част от свидетелите и вещите лица, като същото е
ориентирано към приключване.
В атакуваното определение първостепенният съд преимуществено е
обсъждал законосъобразността на актовете на въззивната инстанция, което
най-малко се приема за некоректно с оглед предвидения инстанционен
контрол.
От друга страна не се споделя становището на държавното обвинение,
че към настоящият момент от развитието на производството е наложително
подсъдимите да продължават да търпят последиците, свързани с
изпълняваната спрямо тях вече повече от една година и половина мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБългария“,
наложена на основание чл.68 ал.1 НПК. Независимо от тежестта на
обвиненията, по които доказателствата са обезпечени, липсват каквито и да
било обективни данни за налична опасност от укриване от страна на
подсъдимите, които имат постоянно местоживеене в страната на установени
адреси, семейни ангажименти, демонстрирали са добро процесуално
поведение и не са създавали пречки за приключване на делото в разумен
2
срок. В тази част атакуваното определение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На следващо място решаващият съд не е намерил нужния баланс при
определяне адекватната мярка за неотклонение спрямо всеки един от двамата
подсъдими съобразно обстоятелствата по чл.56 ал.3 от НПК, която би
изпълнила на този етап предвидените в чл.57 от НПК цели. Настоящият
въззивен състав не се съгласява с изразеното становище в атакуваното
определение, че най-леката мярка за неотклонение „подписка“ в конкретния
случай би изиграла своята функция. Така определената мярка за процесуална
принуда не съответства на тежестта на обвиненията, които са две, второто по
Глава „Осма“ от НК за евентуален „подкуп“ при условията на чл.26 ал.1 от
НК и при условията на вменена съучастническа дейност, в която подс.К. е
предполагаем извършител, а подс.П. евентуален помагач, като не е било взето
под внимание също, че според внесения обвинителен акт деянието е
квалифицирано посредством изнудване и злоупотреба със служебно
положение.
При положение, че съдът е отменил другата мярка за процесуална
принуда – „забраната за напускане пределите на страната“, наред с отмяна на
„паричните гаранции“, процесуалното положение на подсъдимите е било
необосновано прекомерно облекчено. Мярката за неотклонение „парична
гаранция“ остава към момента единствената процесуална принуда, която
следва да обезпечи подсъдимите за нуждите на съдебното производство.
Отчитайки новите обстоятелства, а именно етапа на производството, което е
пред приключване, обезпечаване на доказателствата по обвиненията и
предполагаемия каузален принос на подсъдимите, представените
доказателства за задължения към финансова институция от подс.П.,
въззивната инстанция приема, че „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.
за подс.К. и 3000 лв. за подс.П. са адекватни мерки за процесуална принуда,
които биха изпълнили предвидените в чл.57 от НПК цели и не са налице
основанията за преминаването към по-лека мярка за неотклонение. Тези
размери на гаранциите са съобразени с всички обстоятелства визирани в
чл.56 ал.3 от НПК, а именно предявените обвинения за тежки умишлени
престъпления, при условията на продължавана и съучастническа дейност,
доказателствата по тях, здравословното, семейното и имотното състояние на
двамата подсъдими.
Събраните писмени, гласни и веществени доказателства до момента, в
това число заключения на експертизи не разколебават обоснованото
предположение по обвиненията, при спазване и гарантиране презумпцията за
невиновност. Следва да се отбележи, че според фактологията на
обвинителния акт подсъдимите са били разследващи полицаи, което наред с
двете вменени им обвинения разкрива по-висока обществена опасност на
деянията и дееца, независимо от чистото им съдебно минало. Ето защо
отчасти се възприемат изложените в протеста доводи, че именно мярка за
неотклонение „парична гаранция“ би изпълнила предвидените в чл.57 от
3
НК цели, като разумно и подходящо процесуално ограничение, съответно на
повдигнатите обвинения и необходимостта от приключване на
производството в разумен срок.
Водим от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.12.2021 г. по нохд
№369/2021г. на СНС 14 ти с-в, с което е изменена мярката за неотклонение
спрямо подсъдимия Б. Н. К. и подсъдимия Ж. Д. П. от „гаранция в пари“ в
„подписка“, като вместо това:
НАМАЛЯВА размера на паричната гаранция на Б. Н. К. от
20 000/двадесет хиляди/ лв. на 10 000 / десет хиляди/ лв.
НАМАЛЯВА размера на паричната гаранция на Ж. Д. П. от 5 000/пет
хиляди/ лв. на 3 000 / три хиляди / лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4