Р
Е Ш Е Н И Е № 118
Гр. Сливен, 02.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на прокурора Красимир
Маринов и секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдията Детелина
Бозукова КАНД № 124 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 1224 по
описа на Сливенски Районен съд за 2021 година и се движи по реда на глава
дванадесета от АПК.
С решение № 111/07.03.2022 г.
постановено по АНД № 1224/2021 г.
Сливенски Районен съд е потвърдил Наказателно постановление № **********/26.08.2021г.
на Директора на РДГ Сливен, с което на А.И.Б. ***, за нарушение на 257, ал.1 т.1
от Закона за горите/ЗГ/ и на основание същия текст, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лева, като Б. е осъден да заплати на РДГ Сливен
сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение,
касационният жалбоподател – А.И.Б., чрез представител по пълномощие - адв. Д. Й.
***, го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Не било
установено по безспорен начин извършването на административното нарушение, като
съществувала неяснота в какво точно се изразява бездействието на жалбоподателя.
Неправилно бил приложен и материалния закон при налагането на административното
наказание. Моли съда да отмени решението и по същество да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява. Представлява се от пълномощник - адв.
Д. Й. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът по касация – РДГ Сливен, в съдебно заседание се представлява от пълномощник
– гл. юриск. В. К., която оспорва жалбата и моли съда
да остави в сила решението. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, решението на
РС-Сливен законосъобразно и обосновано, поради което предлага да бъде оставено
в сила.
Административен съд Сливен, в качеството
на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
становищата на страните, на ОП Сливен и събраните доказателства, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния
срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
противоречие и неправилно приложение на обжалвания акт със закона. За да
отговори на същите, след като обсъди събраните по делото доказателства,
касационната инстанция прие за установено следното:
На 22.06.2021 г. в 15:30 ч. инспектори при РДГ - Сливен
извършили проверка на отдел 162 подотдел "И", находящ се в землището
на с. Р.общ. Сливен. За проверката съставили констативен протокол №
154204/24.06.2021 г., в който вписали, че при извършената проверка на
22.06.2021г. в отд.162 под. „И“ е установено, че за сечта във високостебленото
насаждение е издадено позволително за сеч №0589358 от 04.01.2021г, въз основа
на карнет опис издаден от А.Б., н.у. в ГСУ ДГС Сливен, в качеството му на д. л.
м. н.. В реквизит на особени положения Б. е посочил невярната информация, че е
заложил ивици около прозорците с ширина 20-25 м., защото 2 от заложените
прозорци, в които сечта е приключила са със заложена ивица между тях с ширина
/обща/ от 20 м., като в резултат същите са се слели. В протокола било отразено,
че по протежението на съществуващото водно течение в ивица с широчина по малка
от 15 м. са маркирани номерирани 16 бр. здрави дървета от бук с диаметър на
гръдна височина с диаметър от 30 до 70 см. с различни номера в нарушение на
изискването около постоянните водни течения да се запазват зони с широчина не
по-малко от 15 м., като по протежение на водното течение в ивица с ширина
по-малка от 15 м. са маркирани 16 броя здрави дървета от бук попадащ в защитена
зона Натура 2000 BG0002029, разположен по протежението на М. р., находяща се в
отдел 162 подотдел „И“, маркиран от Б., в качеството му на д. л. - н.у. в ТП
„ДГС Сливен. В протокола било вписано, че нарушението е извършено в периода
13.07.2020 г. - 17.07.2020 г.
За констатираното нарушение срещу А.Б. бил съставен АУАН
№ 123016 от 25.06.2021 г., с който извършеното било квалифицирано като
нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, във вр. с чл.49 ал.2, вр. с
чл. 72 т.1 от Наредба № 8 за сечите в горите. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му,
направил възражение. На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното
пред РС Сливен НП № ********** от 26.08.2021 г.
С решение, постановено по АНД № 1224/2021 г.
РС Сливен е потвърдил наказателното постановление. Съдът приел, че в административно-наказателното
производство не е допуснато незаконосъобразно или неправилно приложение на
материалния закон. АНО е доказал по безспорен и
несъмнен начин, че описаното в АУАН и НП деяние, извършено от касационния
жалбоподател А.Б. е нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите,
във вр. с чл.49 ал.2, вр. с чл. 72 т.1 от Наредба № 8 за сечите
в горите. Приел, че от представените по делото
доказателства се извежда
обоснован извод, че соченото административно нарушение, неговото авторство,
както и вината на нарушителя са доказани. При тези
мотиви съдът потвърдил изцяло НП.
Решението на РС Сливен е валидно,
допустимо и постановено при правилно приложение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.257 ал.1 т.1 от
ЗГ, по който текст е привлечена отговорността на касационния
жалбоподател, подлежи на санкциониране по административен ред с наказание
"глоба", ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по ЗГ,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. В случая относими за разглежданото нарушение са подзаконовите
разпоредби на чл.49 и чл.72 т. 1 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, където в чл.49 ал.1 и ал.2 е разпоредено, че маркирането на насажденията за сеч включва
дейностите по определяне и отбелязване на дърветата за сеч; маркирането на
насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на
насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при
условията и реда, определени в тази наредба, а според чл.72 ал.1 при провеждане
на сечи в защитни и специални горски територии се спазват специфични изисквания
- около постоянните водни течения с изключение на изкуствено създадените
насаждения се запазват зони с широчина не по-малка от 15 м, като при
необходимост в тях се допуска премахване само на сухи и/или паднали дървета. Видно е, че в случая става въпрос за императивни норми,
въвеждащи безусловно задължение като част от нормативно уредената процедура за
провеждане на сеч. Анализът на цитираните норми и събраните в хода на
съдебното производство пред РС Сливен доказателства – констативен протокол и
свидетелски показания, които не са
оборени от касационния жалбоподател по предвидения процесуален ред, по несъмнен начин сочат, че същият,
в качеството му на д. л. - н.у. в ТП „ДГС Сливен, е маркирал 16 бр. здрави
дървета от бук с диаметър на гръдна височина с диаметър от 30 до 70 см. и
различни номера в нарушение на изискването около постоянните водни течения да
се запазват зони с широчина не по-малко от 15 м., като по протежение на водното
течение в ивица с ширина по-малка от 15 м. са били маркирани 16 броя здрави
дървета от бук попадащ в защитена зона Натура 2000 BG0002029, разположен по
протежението на М.р., в отдел 162 подотдел „И“. Видно и от приобщеното пред настоящата съдебна
инстанция писмо изх. № ДИ-17-А2 от
29.04.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ водният обект в
горскостопански участък „Р.“ ДГС Сливен е записан в топографските карти с мащаб
1:5000 като река „М. р.“, а с мащаб
1:250000 като река „Л. К.“. Горното мотивира касационната инстанция да приеме
за правилен и обоснован изводът на РС Сливен, а и на АНО, че в случая се касае
за постоянно водно течение и касационният жалбоподателят не е спазил
изискването, посочено в чл.49 ал.1 и
чл.72 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011г. за
сечите в горите, маркирайки за сеч по протежението на
съществуващото постоянно водно течение в ивица с широчина по малка от 15 м. 16
бр. здрави дървета от бук с диаметър на гръдна височина с диаметър от 30 до 70
см. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че се касае за поройни
водни течения, съгласно разпоредбата на чл.72 т.2 от Наредбата отново съществува
забрана за сеч от двете им страни.
По изложените съображения, Административен съд Сливен направи извода, че
решението на РС Сливен не е постановено при нарушенията, сочени в касационната
жалба като отменителни основания и като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на РДГ – Сливен, защитавана от юрисконсулт,
възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен
съд Сливен,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 111 от 07.03.2022
г., постановено по АНД № 1224/2021 г. по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА А.И.Б.
*** с ЕГН ********** *** сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: