Решение по дело №184/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 177

гр. Видин, 05.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

шести ноември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Борис Б.

при секретаря

К.Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Б.

Административно дело №

184                       

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Р.Б.Л. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23 – 0291 - 000092 от 12.08.2023г. на инспектор в РУ Кула, към ОД на МВР  Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените разноски.

Ответникът по жалбата  чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира присъждането на разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На Л. е съставен АУАН GA248132 на 12.08.2023г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 1 от ЗДвП за  управление на л. а. „Сузуки Витара“ № ВН 6262 ВАслед употреба на алкохол над 0.5 промила, установено с техническо средство – дрегер.

Връчен е талон за медицинско изследване за наличие на алкохол, който не е изпълнен – не е взета кръвна проба. Жалбоподателят изтъква като причина отказът в ЦСМП Кула да му бъде взета проба, което се потвърждава от показанията на свидетеля Димитров. Видно от писмо на ЦСМП Видин Л. не е посещавал на 12.08.2023г. ЦСМП Видин.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните гласни и писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност и на упълномощените за това длъжностни лица. Такъв е инспектор в РУ Кула, към ОД на МВР  Видин, наложил  ПАМ съгласно заповед 0 368З-1960/18.11.21г.на директора на ОДМВР Видин.

По смисъла на чл.171,т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, на водач, за който се установи, че управлява МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила, установено с техническо средство. Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП. В конкретния случай инспекторът е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, като описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,т.4,пр.1 от АПК. Заповедта за ПАМ е наложена до решаване на въпроса за отговорността. Този въпрос следва да се разреши в друго съдебно производство, а не в административното и настоящия състав счита, че не следва да се произнася по него. Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно са изброени нарушените разпоредби. Налице са мотиви. При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон. 

Мярката по чл.171,т.1,б."б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка.

Предвид изложеното, обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Воден от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                       Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б.Л. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23 – 0291 - 000092 от 12.08.2023г. на инспектор в РУ Кула, към ОД на МВР  Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р.Б.Л. *** да заплати на ОД на МВР Видин, сумата от 100 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

 Съдия :