№......
гр. Варна,................. г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети септември през две хиляди двадесета и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
При участието на прокурора при ОП - Варна Силвиян Иванов и секретаря Светла
Великова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
кас. адм. нак. дело № 1517/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба и уточнение по касационна жалба от Е.В.Б.,
с ЕГН **********, подадена чрез адв. Х. Г. – Д., срещу Решение № 575 от 26.04.2022
г. по АНД № 20213110203641/2021 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № ВН-18-26 от 10.08.2021 год., издадено от
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) –
Варна. С потвърденото НП за нарушение на чл. 168, ал.
1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗУТ.
С касационната жалба се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и
незаконосъобразно – издадено в нарушение на материалния закон. Излагат се
подробни доводи за неправилност на извода на съда по отношение надлежното
посочване на субекта на административнонаказателната отговорност, приемайки, че
управителят на дружеството, осъществяващо строителен надзор може да бъде субект
на нарушението по чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като се сочи конкретно следното:
Нормата на чл. 168, ал. 1, т. 4 ЗУТ е специална и следва да се разглежда
независимо от чл. 24, ал. 2 ЗАНН, като касаторът се позовава на разпоредбата на
чл. 237, ал. 1, т. 2 ЗУТ, предвиждаща налагането на имуществена санкция на
юридическото лице; Отговорността за неосъществяването на контрол относно
спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, дадени в
одобрения инвестиционен проект по част „План за безопасност и здраве“ следва да
се носи от субекта, осъществяващ надзор, а не от неговия представляващ, т.к.
отговорността не е лична на управителя, а на юридическото лице. Деянието е
несъставомерно, предвид легалната дефиниция на „длъжностно лице“ по чл. 93, ал.
1 НК. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени НП.
Претендира се присъждане на направените разноски, включително адвокатско
възнаграждение. В хода по същество се поддържат направените с жалбата искания.
Ответникът – Началникът на РДНСК - Варна, чрез процесуалния си представител,
с писмен отговор по касационната жалба поддържа нейната неоснователност.
Позовавайки се на нормите на чл. 168, ал. 1, т. 4 ЗУТ, чл. 24, ал. 2 ЗАНН, чл.
93, т. 1, б. „б“ от Наказателния кодекс и чл. 229, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, наказващият
орган твърди, че правилно РС – Варна приема, че наказаното лице е надлежен
субект на отговорността по чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Сочи се, че предвидената с
нормата на чл. 237, ал. 1, т. 2 ЗУТ имуществена санкция на юридическото лице за
нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 4 ЗУТ е едва след законодателната промяна на
нормата – ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г., т.е. след започване на
административнаказателното производство спрямо нарушителя с АУАН от 17.02.2021
г. Отправя се искане за оставяне в сила решението на РС - Варна. В хода по
същество на спора ответникът поддържа възраженията и исканията си, изложени в
писмения отговор по касационната жалба.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
като пледира за оставяне в сила на решението на РС - Варна като постановено при
спазване на процесуалните правила и закона.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди
фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите
на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в
рамките на наведените от наказаното дружество касационни основания и в обхвата
на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което
е процесуално допустима.
С обжалваното от Е.В.Б. *** от 10.08.2021 г.,
издадено от Началника на РДНСК Варна, на основание чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗУТ, е наложил на Б.
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 168,
ал. 1, т. 4 ЗУТ.
Според съдържанието на НП Е.В.Б., във функциите му на длъжностно лице –
управител на „ЕМ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, осъществяващо строителен
надзор за строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ Х-38 (с идентификатор 10135.1501.38),
кв. 285 по плана на 9-ти м.р., гр. Варна, с административен адрес: ***, гр.
Варна, съгласно договор № 35/27.03.2020 г., сключен с възложителя на строежа
„СТРОЙ МАР ИНВЕСТ“ ЕООД, не е осъществил контрол относно спазването на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, дадени в одобрения
инвестиционен проект по част „План за безопасност и здраве“, в нарушение на
задълженията, вменени му по чл 168, ал. 1, т. 4 ЗУГ, във връзка с одобрения
инвестиционен проект. Посочено е в НП, че нарушението е извършено на 15.01.2021
г. на местостроежа, когато е и извършена проверката от органите на ДНСК, при
която е установено, че етажните плочи по фасадите на четвърти и пети етаж,
стълбищата и стълбищната площадки не са обезопасени с предпазни парапети, както
и че липсва част от оградата откъм ***“. Според НП Е.В.Б. с деянието си е
нарушил чл. 137, ал. 3, предл. 2 ЗУТ, във вр. със задълженията си по чл. 168,
ал. 1, т. 4 ЗУТ, с което е осъществил състава на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ, като отговорността на нарушителя е ангажирана на основание чл. 168, ал. 1,
т. 4 ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗАНН.
С обжалваното пред касационната инстанция решение РС – Варна приема, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като НП е издадено от надлежно упълномощен орган, в
6-месечния преклузивен срок по ЗАНН, посочени са датата и мястото на извършване
на нарушението. Въззивният съд прави извод, че безспорно се установява, че към
момента на проверката – 15.01.2021 г., етажните плочи по фасадите на четвърти и
пети етаж, стълбищата и стълбищните площадки не са обезопасени с предпазни
парапети, както и че липсват части от оградата към ***“, като посочва, че тези
обстоятелства не се оспорват от наказаното лице.
Анализирайки разпоредбите на чл. 168, чл. 229, ал. 1 и ал. 2, чл. 232, ал.
1, т. 1, чл. 237, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 24 ЗАНН, въззивният съд извежда извод,
че субект на нарушението може да бъде управителят на дружеството, осъществяващо
строителен надзор, като посочва, че е възможно да бъде ангажирана и обективната
отговорност на дружеството, упражняващо строителен надзор, но преценка за това
чия отговорност да бъде ангажирана – личната на управителя или обективната на дружеството,
е на административнонаказващия орган.
Крайният извод на РС – Варна е, че НП е правилно и законосъобразно, поради
което и е потвърдено с Решение № 575 от 26.04.2022 г. по АНД №
20213110203641/2021 г. на Районен съд – Варна
Обжалваният съдебен акт
е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 НПК за отмяната му. Въззивният
съд правилно е установил фактите, изведени от доказателствата по делото, но
неправилно ги е отнесъл към закона.
Несъответен на закона е изводът на РС – Варна, че правилно е определен
субектът на административнонаказателната отговорност в случая.
Не е спорно по делото, че съгласно сключен договор с възложителя на
строежа, „ЕМ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е лицето,
осъществяващо строителен надзор на процесния по делото строеж. Съгласно нормата
на чл. 168, ал. 1, т. 4 ЗУТ именно лицето, упражняващо строителен надзор, носи
отговорност за осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд в строителството.
По аргумент
от чл. 167, ал. 1 ЗУТ за упражняване на дейността строителен надзор следва да е
налице издадено удостоверение за извършване на тази дейност, като такова
удостоверение може да се издаде единствено на лице, което е търговец по смисъла
на Търговския закон или е регистрирано в търговски или друг публичен регистър в държава -
членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство. Изискванията,
на които трябва да отговаря лицето, упражняващо строителен надзор са посочени в
т. 1-4 на чл. 167, ал. 1 ЗУТ, а именно: 1. не се намира в производство за
обявяване в несъстоятелност; 2. членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличният
търговец, както и наетите от тях по трудов или друг договор физически лица са
специалисти със завършено висше образование с образователно-квалификационна
степен "магистър" и притежават техническа правоспособност по чл. 229, имат най-малко 5 години стаж по специалността, не са
допуснали и/или извършили повече от две нарушения по този закон и нормативните
актове по прилагането му през последните три години преди подаване на заявление
за вписване в регистъра и не са осъждани за умишлени престъпления от общ
характер на лишаване от свобода, както и за престъпления, свързани с
упражняване на професията, освен ако са реабилитирани; обстоятелствата относно
съдимостта на българските граждани се установяват служебно от Дирекцията за
национален строителен контрол; чуждите граждани представят свидетелство за
съдимост или аналогичен документ; изискването за притежаване на техническа
правоспособност по чл. 229 не се отнася за физически лица, чрез които
консултантът упражнява дейността си, със специалности, свързани със
санитарно-хигиенните изисквания към строежите (лекари с придобита специалност в
системата на здравеопазването по "Комунална хигиена", "Трудова
медицина", "Обща хигиена", "Хранене и диетика",
"Хигиена на детско-юношеската възраст" и "Радиационна
хигиена"), както и юристи; 3. не е
допуснало и/или извършило повече от две нарушения по този закон и нормативните
актове по прилагането му през последните три години преди подаване на заявление
за вписване в регистъра; 4. екипът от
физически лица, чрез които консултантът упражнява дейността по чл. 166, ал. 1, т. 1, трябва да включва съответните
специалисти, които притежават квалификация и правоспособност да оценяват
съответствието на всички части на инвестиционните проекти за видовете строежи
по отделни категории съгласно чл. 137, ал. 1, включително координатор по безопасност и здраве, но
не по-малко от съответните специалности, определени в наредбата по чл. 166, ал. 2.
Не са налице доказателства Е.В.Б. в лично качество да притежава качеството
на консултант по смисъла на ЗУТ, съответно по смисъла на Наредба
№ РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение
за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на
инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор.
Обстоятелството, че съгласно чл. 229, ал. 1 ЗУТ надзорни дейности могат да
се извършват от физически лица, притежаващи техническа правоспособност
съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен,
неправилно се възприема в случая като довод за допустимост за ангажиране на
административнонаказателната отговорност като физическо лице на управителя и
предствавляващ дружеството, упражняващо строителен надзор на процесния по
делото строеж.
Неоснователно
е позоваването на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, съгласно който за административни нарушения,
извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,
отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.
Разпоредбата на чл. 10 ЗАНН предвижда, че при административните нарушения
подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват
само в случаите, предвидени в съответния закон или
указ. Относимите норми в специалния ЗУТ спрямо ЗАНН не предвиждат случай от
вида на процесния, поради което административно наказващия орган е разширил
незаконосъобразно субектите, които могат да носят административнонаказателна
отговорност по ЗУТ.
Доколкото в случая консултантът – лицето, упражняващо строителен надзор, съгласно
сключен договор с възложителя за строежа, е „ЕМ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, негово е било
задължението и отговорността по чл. 168, ал. 1, т. 4 ЗУТ за осъществяване на
контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд в строителството.
Съгласно чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове административнонаказателната
отговорност не може да се основава на разширително тълкуване по аналогия.
Разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ следва да се прилага и тълкува според
точния й смисъл. Неясната нормата следва да се тълкува в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България. Предвид изложеното следва да
се приеме, че посочената в НП административнонаказателна разпоредба не обосновава
извод за допустимост на санкционирането на управителя или представляващия
юридическото лице, упражняващо строителен надзор.
В случая в пряко противоречие и с принципа на законоустановеност на административните нарушения /чл. 6 ЗАНН/ е позоваването както на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, така и
на легалната дефиниция на понятието „длъжностно лице“ по чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК.
Към датата
на извършване на нарушението все още разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 18 ЗУТ не е била част от позитивната
правна уредба, но не е била налице и административнонаказателна разпоредба,
предвиждаща възможност за ангажиране на отговорността на управителя и
представляващ юридическото лице, упражняващо строителен надзор на процесния
обект.
Касационната жалба се явява основателна и следва да се отмени въззивното
решение, като се отмени и НП.
Предвид липсата на доказателства за направени разноски от наказаното
дружество нито за въззивната, нито за касационната инстанция, съдът не дължи
произнасяне по разноските.
На основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 575 от 26.04.2022 г. по
АНД № 20213110203641/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВН-18-26 от 10.08.2021 год., издадено от
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна, с
което за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на
територията на Е.В.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗУТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: