№ 81
гр. Ловеч , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200302 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21 – 0906 – 000103 от 22.02.2021 г. на Николай
Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч,
упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., са наложени на Н. ИВ. СТ., ЕГН ********** от с. Б.
обл. Ловеч на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на
50.00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева и на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети 6 точки, за това, че на 09.02.2021 г. в
23.02 часа в гр. Ловеч на ул. Трети март, като водач на автобус – ***** с рег. *****, държава
България, при обстоятелства: В гр. Ловеч ул. Трети март с посока на движението към кв.
Червен бряг управлява собствения си л.а. ***** с рег. № ****, като по време на движение не
използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Водача превозва пътник
на задна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, с което е извършил:
1. Водач на МПС от категория М1, М2, М3 и N1, N2, N3, когато е в движение не
използва обезопасителен колан, с което МПС е оборудвано, с което виновно е
нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП
2. Водач, превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан, с което виновно е нарушил чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Н. ИВ. СТ.,
който го обжалва в срок и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли
последното да бъде отменено. Излага, че е собственик на л.а. ***** с рег. *****, както и че
притежава СУМПС №*****, кат. АМ; В;В1. Излага, че на 09.02.2021 г. му било връчено
процесното НП, с което му била наложена глоба общо в размер на 100 лв., като в
1
обстоятелствената част на НП било посочено, че е извършил деянието управлявайки
Автобус. Излага, че не е управлявал автобус, както и че няма нужната категория за
управлението на такъв. Моли да се отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно на
посочените в жалбата основания.
Ответникът – Сектор ПП Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не
изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б. В.
Ц. и Г. Н. Н., от становището на жалбоподателят, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.02.2021 год. бил съставен АУАН Серия GA с бл. №292391 за установяване на
административно нарушение от св. Б. В. Ц. в присъствието на св. Г. Н. Н. срещу Н. ИВ. СТ.,
ЕГН ********** от с. Б. обл. Ловеч, за това, че на 09.02.2021 г. в 23.02 часа в гр. Ловеч на
ул. Трети март, като водач на автобус – ***** с рег. *****, държава България, при
обстоятелства: В гр. Ловеч ул. Трети март с посока на движението към кв. Червен бряг
управлява собствения си л.а. ***** с рег. № ****, като по време на движение не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Водача превозва пътник на задна
дясна седалка без поставен обезопасителен колан, с което е извършил:
1.чл.137А, ал.1 от ЗДвП - Водач на МПС от категория М1, М2, М3 и N1, N2, N3,
когато е в движение не използва обезопасителен колан, с което МПС е оборудвано
2. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – Водач, превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан.
С акта са иззети като доказателства: АУАН серия GA №256496. В акта е вписано в
графа възражения „нямам възражения”. Въз основа на акта за нарушение е постановено
обжалваното наказателно постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Ц., който към датата на съставяне
на АУАН е бил ПИ при Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от
компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков на длъжност Началник Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/27.01.2018 г. От така
цитираната, приета и вложена като доказателство по делото заповед издадена от Министъра
на МВР, се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД
на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения
2
по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон.
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяната му, без да е необходимо
да се разглеждат въпросите по същество. В акта за установяване на административно
нарушение и в НП е посочено, че нарушителят е извършил нарушението при управление на
МПС – автобус, като същевременно с това при описание на обстоятелствата при които са
извършени нарушенията превозното средство е посочено като лек автомобил. Това
съставлява вътрешно противоречие в акта и наказателното постановление досежно
описанието на извършеното нарушение, а такова противоречие в описанието на
нарушението е недопустимо, тъй като се нарушава правото на привлечения към
административна отговорност да разбере в какво се обвинява. По този начин нарушенията
са неясно и неточно формулирани и нарушителят не може да организира адекватно защитата
си. Нещо повече, въпреки, че с докладна записка с рег. №906р-1254/11.02.2021 г.
актосъставителят Ц. е уведомил АНО, че при съставянето на акта неправилно е отбелязал, че
жалбоподателят е извършил нарушенията като водач на автобус, и че същият е управлявал
л.а. ***** с рег. *****, АНО е пренесъл отново това противоречие и в НП. Принципно, за да
предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното
постановление, като писмено обективирани волеизявления следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата,
които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42 т. 4 и т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от
ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно
наказващия орган резултат. В конкретния случай несъмнено е налице противоречие в
обстоятелствените части на АУАН и НП, тъй като и в двата акта е налице противоречие
относно вида на превозното средство, което е управлявал жалбоподателят, и като водач на
което е извършил описаните административни нарушения. Така допуснатото процесуално
нарушение е могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН.
Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата
вина. В случая обаче наказващият орган е бил сезиран за допуснато противоречие и
неточност в акта, но въпреки това е издал процесното НП без да отстрани противоречието.
При това положение за съдът става невъзможно да разбере какво превозно средство е
управлява жалбоподателят и какво да кредитира за достоверно на твърдяното от АНО
нарушение поради което и по същество следва да се приеме, че въобще не е доказано по
делото какво превозно средство е управлявал жалбоподателят. Посочването на различни
МПС които се твърди, че е управлявал жалбоподателят и при управлението на които е
допуснал нарушение представлява допуснато съществено процесуално нарушение
изразяващо се в нарушение на чл. 42, т.5 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН водещи
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо самостоятелно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. ЗАНН изисква този
формалистичен подход като в случая дори да се касае за очевидна техническа грешка, то не
може по тълкувателен път да се извлече коректно вида на управляваното от жалбоподателят
МПС.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде разгледан процесния казус
и по същество.
По т.1 от обжалваното НП.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключението за това правило
е въведено с разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, съгласно която могат да не използват
3
обезопасителни колани право бременните жени; лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на
автомобила с учебна цел. В случая не се доказа наличието на нито една от тези хипотези, а
освен това по делото и не е налично твърдение в такава насока, а освен това не бяха
представени никакви доказателства и не се направиха доказателствени искания от които да
се установява, че физическото състояние на водача към датата на съставяне на акта не е
позволявало използването на обезопасителен колан. Ето защо съдът намира, че в случая не
са налице доказателства, а освен това и твърдения, за да се приеме, че в случая са били
налице изключенията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната
дата, място и час жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителния колан
при наличие на такъв в автомобила.
По т.2 от обжалваното НП.
Във вина на жалбоподателят е внемено като нарушение и това, че на процесните дата,
час и място е превозвал на задната дясна седалка пътник без поставен обезопасителен колан.
Макар и задължението за поставяне на обезопасителни колани да е въведено с чл. 137А, ал.
1 от ЗДП, процесното нарушение се изразява в превозване на пътник без поставен колан,
поради което, както санкцията, така и дължимото поведение се съдържат в нормата на чл.
183, ал. 4, т. 7, от ЗДвП, която правилно е посочена от наказващия орган. В случая обаче, от
словесното описание на второто вменено във вина на жалбоподателят нарушение и от
събраните доказателства, се установява, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал
в гр. Ловеч лек автомобил като на задната дясна седалка е превозвал пътник, който е бил без
поставен обезопасителен колан, но не се събраха доказателства, че автомобилът е бил
оборудван с такъв, нещо повече това обстоятелство не е отразено и в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП. При така събраните доказателства, съдът намира, че по
делото липсват доказателства, които категорично да установяват допуснато от страна на
жалбоподателят нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7, от ЗДвП, респект. на разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани и
чл. 182, т 2 от ППЗДвП, съгласно която пътниците са длъжни да
използват обезопасителните колани, монтирани в автомобил. Както е посочено и по- горе по
делото липсват данни за това процесният автомобил, бил ли е оборудван
с обезопасителни колани на задната седалка към момента на проверката и ако е бил
оборудван същите били ли са изправни. Съдът намира, че това обстоятелство изрично е
следвало да намери отражение и в обстоятелствената част на съставения АУАН, и
4
възпроизведено и в издаденото НП. Съдът намери за безпредметно да събира доказателства
в тази насока, тъй като меродавно в случая е дали към момента на проверката автомобила е
бил оборудван с обезопасителни колани на задните седалки и дали същите са били в
изправност, а не към настоящия момент, каквито доказателства евентуално биха се събрали
в един последваш момент. Макар че е несъмнено, изрично следва да се посочи, че правните
изводи на съда не могат да се основават на предположения и вероятни възможности, а на
безспорно установени факти и обстоятелства. При липсата на доказателства,
че процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани, и че същите са били в
изправност не може да се приеме, че жалбоподателят е нарушил изискванията на
горепосочените законови разпоредби.
По изложените по – горе съображения и наличието на допуснати съществени
нарушения при издаването на обжалваното НП, съдът намира, че следва да бъде отменено
последното изцяло като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21 – 0906 – 000103 от
22.02.2021 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на
МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което са наложени на Н. ИВ. СТ.,
ЕГН ********** от с. Б. обл. Ловеч на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 50,00 за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5