Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 03.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр.
състав, в публично заседание, проведено на 04.10.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Г.Н.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
4057 по описа на съда за 2016г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата молба е подадена от „Топлофикация П.” ЕАД представлявано
от изпълнителния директор Й.В.В., против К.К.Г. ЕГН **********,
с предявени искове по чл.
415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 464.44 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищеца твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 1770/2016г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение. Ищеца твърди, че в срока по чл.
414 от ГПК длъжникът е подал възражение.
РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищеца
твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 406.37лв. – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2013г. до 31.01.2016г.; 58.07лв. – лихва върху главницата за периода от 02.04.2013г. до 07.03.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозирането
на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1770/ 2016г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Ответника твърди, че задължението от 464.44лв. е погасено изцяло, както
и че е доплатена сума от 14.11лв. – лихва, без да е посочен период на това
платено допълнително задължение. Ответника твърди, че за ищеца липсва правен интерес
от водене на делото, и т.к. сумата е погасена изцяло, то делото следва да се
прекрати поради липса на предмет. Твърди, че не ползва услугите на ищеца, но
ѝ е наложено да ги ползва. Сочи, че през частната ѝ собственост
минават тръби, които водят до тези задължения. Моли съда да ѝ бъде
присъден само единия хонорар, твърди, че за една и съща сума хонорарите са
различни, счита, че след като е заплатила в хода на делото дължимата сума, то
не следва да заплаща разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 16.03.2016г. „Топлофикация
П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е
образувано ч.гр.д. 1770/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1155/17.3.2016г. С
тази заповед ответника е осъден да заплати на ищеца сумите – 1541,44 лева за
главница за периода 01.05.2006 г.– 31.01.2016 г. и лихва върху главницата в
размер на 825,17 лева за периода: 04.07.2006 г. до 07.03.2016 г. и законната
лихва върху главницата от 16.03.2016 г. до изплащане на вземането и направените
разноски. По тази заповед ответника е възразил в законоустановения срок. Именно
това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си, което той е направил в законоустановения
срок, подавайки искова молба на 03.06.2016г. Искът е предявен само за част от
сумите за лихва и главница: 406.37лв. – главница, представляваща ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г.;
58.07лв. – лихва върху главницата за периода от 02.04.2013г. до 07.03.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1770/ 2016г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Едва след завеждане на исковата молба, на
19.07.2016г. ответницата е заплатила дължимите суми за главница 406.37лв. и
лихва - 58.07лв., като изрично е посочила, че тези суми са по исковата молба/л.
19 от делото/. Допълнително са заплатени и 14.11лв. – лихва, като посочения
период за тази лихва 16.03.2016г. – 19.07.2016г., сочи, че това плащане е за
суми извън исковите и заповедни претенции на ищеца. Това доказателство за
плащане, представеното в заповедното производство препис-извлечение от сметка
на абонатен номер 1001657 - К.К.Г. включващо сумите от исковия период и
признаването в с.з. от страна на ищеца, че действително сумите по исковата
молба са заплатени към това заседание, сочат, че исковете за лихва и главница
са погасени чрез плащане, и като такива следва да се отхвърлят. Съпоставяйки
обаче датата на подаване на исковата молба - 03.06.2016г. и датата на плащането
на исковите суми - 19.07.2016г., съдът констатира, че плащането е станало
по-късно, и че чрез неплащане на сумите до подаване на иска, ответникът реално
е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е
направил за това. От друга страна, повод за завеждане на делото е също и
подаденото от длъжника Камелия К.Г. възражение в заповедното производство
изцяло за сумите предмет на делото, а доколкото в заповедното производство е
било приложено препис-извлечението от нейната сметка, то същата е можела да
уточни кои суми признава, че дължи и кои оспорва, т.к. страна в заповедното
производство е можела да се запознае с това извлечение без да се налага да
посещава ищеца и да иска друго съдействие от него. Същевременно и данни за
своите задължения, тя е имала и чрез получаваните през периода фактури и в
интернет, преди вземането да стане съдебно и да бъде коригирано по начина, по
който тя е го е представила при възражението си в заповедното производство.
Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното производство, а после
и в исковото, са дължими от ответницата, т.к. и двата случая нейното поведение
е било причина за завеждане на делата.
Само за пълнота на изложението, съдът
намира за необходимо да посочи, по направените неколкократно изявления на
ответницата за тръбите, преминаващи през нейното жилище без нейно желание, че главница
е дължима на основание, различно от това, което ответницата сочи. Като
собственик на жилище в етажна собственост, тя дължи тези суми, не защото
тръбите преминават през нейното жилище и го топлят, дори и минимално, а защото,
където и да се намират в етажната собственост те, самата инсталация
представлява обща част на сградата. Заплащането
на топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, е задължение в качеството на етажен собственик на
всеки, който има собственост в тази етажна собственост. Поради горното,
единствено в полза на ответницата е, че тръбите преминават през нейното жилище,
т.к. отдадената от тях топлоенергия се отдава в жилището ѝ, а не в някоя
външна част от него, т.к. дори и да бяха разположени в стълбищното пространство
например, тя отново - като етажен собственик - би дължала частта, която ѝ
се полага съобразно идеалните ѝ части от ЕС. Още повече, че е законово
закрепено в чл. 153, ал. 6 от ЗЕнергетиката,
че етажните собственици, прекратили топлоподаването към имотите си, остават
клиенти на услугата, която се предлага от топлофикационните дружества.
При този изход на делото, и както
по-горе беше посочено, независимо от отхвърлянето на иска, с оглед неговата
основателност към момента на подаване на исковата молба, на ищеца се дължи присъждане
на разноски в исковото производство, които са в размер на 435.00лв.
Т.к. е налице
разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 1770/16г.
на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 1155/17.3.2016г.,
следва да се обезсили. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. С оглед обезсилването на заповедта за част от сумите, съдът
следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното
производство в размер на 44.61лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове на осн. чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че К.К.Г. ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление: гр.П.,
Източна индустриална зона № 128, представлявано от законния си представител Й.В.В.,
сумата от: 406.37лв. – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г.;
58.07лв. – лихва върху главницата
за периода от 02.04.2013г. до 07.03.2016г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1155/17.3.2016г. по ч.гр.д. № 1770/2016г.
на ПлРС, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на производството.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение № 1155/17.3.2016г. по ч.гр.д. № 1770/2016г. на ПлРС за
сумите над 406.37лв. – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г.; 58.07лв. – лихва върху
главницата за периода от 02.04.2013г. до 07.03.2016г.
ОСЪЖДА К.К.Г.
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” ЕАД с ЕИК114005624, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Източна индустриална зона” №128 с
представител Й.В.В., разноски по гр.д. 4057/16г. в размер на 435.00лв. и по ч.гр.д.№ 1770/16г., в размер на 44.61лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: