Р Е Ш Е Н И
Е
№ 80 08.07.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти състав
на ……....първи юли..………………….……две хиляди и деветнадесета
година
в
публично съдебно заседание в
следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Женя Григорова..……….………….……..….
И
прокурора ………………………………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….……………….………………..
търговско
дело ……….№ 204 по описа за 2018
година……....……………..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от К.Г.П. ***, с която се предявяват срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД – София обективно кумулативно съединени искове с правно основание 432
ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД. Ищцата претендира сумата 150 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 31.08.2016
година, ведно със законните лихви върху тази главница от дата на увреждането до
окончателното разплащане. Претендират се и направените в съдебното
производство разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ищцата твърди, че е дъщеря и законен
наследник на Г. А. П. с ЕГН:**********,***. Твърди, че на 31.08.2016 година
нейният наследодател Г. А. П. пострадал при ПТП, причинено по непредпазливост
от Т.Г.Г., в резултат на което починал. По случая било образувано досъдебно
производство № 386/2016 година по описа на РУ-Свиленград, по което била
привлечена под наказателна отговорност в качеството на обвиняем водачката на
автомобил „Ф“ с рег.№ ****** Т.Г.. А с
присъда № 27 от 15.06.2018 година, постановена по НОХД № 268/2018 година по
описа на Окръжен съд - Хасково, влязла в законна сила на 03.07.2018 година, Т.Г.Г.
била призната за виновна за това, че на 31.08.2016г. в гр.Л., обл. Хасково, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег.№ ******,
нарушила правилата за движение по пътищата /чл.20 ал.2 от ЗДВП/ и по
непредпазливост е причинила смъртта на Г. А. П., настъпила на 29.09.2016 година.
Според ищцата, тя и
баща ѝ имали силна емоционална връзка Той бил опора на цялото им семейство.
Въпреки че живеела в чужбина, почти ежедневно се чувала с баща си, гостувала в
дома на родителите ѝ всяко лято, като Г. П. особено много помагал за
отглеждането на детето на ищцата. Загубата, която ищцата понесла, била огромна.
Ненавременната кончина на баща ѝ причинила голям срив в психиката и
живота, тъй като загубила една от най-стабилните опори в своя живот. Твърди, че
след смъртта на Г. изпаднала в тежка депресия, променила отношението си към
живота и хората, станала песимистично и негативно настроена към всичко.
Картината на голямата трагедия, сполетяла него и семейството й, не я напускала.
Липсата и тъгата по любимия ѝ баща продължавали и до днес и били
непреодолими.
Ищцата
твърди, че отговорността за причинени вследствие на процесното ПТП вреди се
покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“
ЕАД, по полица № BG/02/l 16001580020 с период на покритие от 05.06.2016 година до 04.06.2017 година.
Във връзка с това и с оглед изискванията на КЗ, на 10.10.2016 година била
отправена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, за определяне
и изплащане на застрахователно обезщетение. До момента, въпреки изтеклия срок и
представяне на всички изискани от застрахователя документи, все още нямало произнасяне
по искането.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ
насочва претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди пряко
към застрахователя на виновния водач, а именно ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Претенцията за
обезщетение е съединена с тази за обезщетение за забава по чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, като
законните лихви върху главницата се претендират от 29.09.2016 година – датата
на смъртта на наследодателя на ищцата. На
основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата посочва банкова сметка ***.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК
ответникът подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението, че на ищцата са
причинени неимуществени вреди. Оспорва иска по размер, като счита, че
претендираната сума не съответства на критериите по чл. 52 ЗЗД и икономическата
конюктура в страната към датата на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредата от страна на праводателя на ищцата, като твърди, че той пътувал без
поставена предпазна каска. Счита, че каската би могла да изключи напълно или да
намали броя и тежестта на травмите му до степен да не са опасни за живота и
здравето му. Освен това, според ответника, въпреки че бил с предимство,
пострадалият можел да се предпази от инцидента, но не го сторил, с което
допринесъл за настъпването му. Относно началния момент на течението на
законните лихви, ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 429 ал. 3 КЗ вр.
чл. 380 и чл. 497 КЗ.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна
искова молба, в която лаконично оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК
ответникът не подава допълнителен отговор.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в
съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото се представя присъда № 27 от 15.06.2018 година, постановена по
НОХД № 268/2018 година по описа на ОС – Хасково, влязла в законна сила на
03.07.2018 година. Видно от присъдата, Т.Г.Г. е призната за виновна за това, че
на 31.08.2016 година в гр. Л. при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Ф“,
модел „Б.“, с рег. № ******, нарушила правилата за движение
по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДП) и по непредпазливост причинила смъртта на Г. А. П., настъпила на
29.09.2016 г. В мотивите към присъдата е приет следният механизъм на ПТП: Т.Г. е правоспособен водач на МПС. На
31.08.2016г., след 07.50 часа сутринта тя управлявала лек автомобил „Ф Б.“ с рег. №******, като се движила в град Л. по ул. "И. Р.". Не е била употребила алкохол. Спряла
на знак „Стоп" на кръстовището с ул. „В.Л.“, която била с предимство. В този участък ул. „В.Л.“ свързвала центъра на града
с подлез под железопътна линия. Т.Г.
се огледала за движещи се превозни
средства по пътя с предимство, отляво в посоката на подлеза видимостта ѝ не била ограничена и оттам
изчакала лек автомобил „Фолксваген“,
управляван от св. Х., който на кръстовището
с ул. "Иван Рилски" завил наляво. Междувременно, в обратната посока преминали други две коли. Отдясно видимостта
й към главния път била ограничена от
две паркирани на ул. „В.Л.“ в близост до процесното кръстовище - „С.Т.“
и джип „„Р.““, собственост на св. Д.. Без
да оцени адекватно тази ограничена видимост и без да се убеди, че не съществуват и други, движещи се отдясно наляво
спрямо нея превозни средства по ул. „В.Л.“,
Г.а предприела пресичане на кръстовището със запазване на посоката си на движение. По същото време, по същата улица се
движел пострадалият Г. П., управлявайки мотоциклет „РIAGGIO“ с рег. № *******, със скорост 32,6 км/час. Движел се
в дясна лента за
движение, в посока ж.п. подлеза и отдясно наляво спрямо автомобила на
подсъдимата.
Пострадалият не носел
каска на главата си. Видимостта
била добра, времето сухо, пътната настилка хоризонтална и асфалтова. П. отивал на работа в мелницата в гр. Л.,
където работел като електромонтьор. Без да се огледа след освобождаване на
ограниченията във видимостта от
двата паркирани на улицата автомобила и да види мотоциклета, Г.а продължила
движението си напред с лекия си автомобил и „засякла“ пътя на пострадалия без никаква реакция за аварийно спиране. Въпреки, че рязко натиснал спирачния
педал, пострадалият не успял да спре с мотоциклета и се ударил в
автомобила, управляван от подсъдимата. Ударът се състоял в лентата за движение
на мотоциклета с параметри на първоначалния контакт на около 10.50 м след ОР1 /ориентир едно/ бетонен електрически стълб, находящ
се в дясната част на кръстовището в посока подлеза - по дължина, и на около
2.40 м вляво от БЛ /базисна линия/ - десния ръб на платното за движение в
посоката на движение на пострадалия - по широчина. Ударът бил кос, при страничен сблъсък между лява предна част на мотоциклета /ляво огледало и
челен спойлер/ и странична дясна
предна част на купето на лекия автомобил в зоната на преден край на дясна
врата. В момента на удара Г. П. се намирал върху управлявания от него мотоциклет, но вследствие на удара тялото му
политнало напред по посоката му на движение. От породилите се сили на
напрежение на тялото да се задържи върху
превозното средство, били причинени кръвонасядания и охлузвания върху раменете, горните и долните
крайници, а рязкото прегъване на шията
напред, довело до счупване на пети и шести шиен прешлен и травматична
дискова херния на същото ниво, както и счупване на десен израстък на трети шиен прешлен. Последвала втора фаза на
обратно отхвърляне на тялото на пострадалия назад, отделянето му от
мотоциклета и падането на асфалтовата настилка по гръб, като мотоциклетът
продължил движението си напред. Местопроизшествието било посетено от медицинския екип,
като пострадалият бил транспортиран в ЦСМП Л. и пренасочен към МБАЛ Свиленград. Пострадалият бил лекуван адекватно в болничното
заведение в гр.Свиленград, но тъй
като се налагала операция, по инициатива на близките на 07.09.2016 г.
бил транспортиран в МБАЛ "Уни хоспитал" - гр. Панагюрище. На
10.09.2016 г. бил опериран в това болнично заведение, след което е останал в тежко общо състояние, без да възстанови съзнание и
самостоятелно дишане. Настъпило влошаване
на състоянието му с последващ „екзитус леталис“
/ смърт/ на 29.09.2016 година.
По делото
е представена Застрахователна полица № BG /02/116001580020 на „Бул инс" АД за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ф“, модел „Б.“, с рег. № ****** за периода 05.06.2016 година до 04.06.2017 година.
Видно от
Удостоверение за наследници № 522/ 03.10.2016 година, ищцата К.Г.П. е дъщеря на починалия от ПТП Г. А. П., следователно
има качеството на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ.
По делото
е назначена и извършена комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза. Съдът намира заключението на вещите лица Е. и А. за пълно, компетентно и обективно, поради
което го кредитира изцяло. Посоченият от тях механизъм на ПТП изцяло
кореспондира с този, приет в наказателното производство и обсъден в мотивите
към присъдата. Експертите са стигнали до извода, че при конкретната пътна
обстановка Т.Г. е имала техническата възможност да предотврати произшествието
чрез своевременно аварийно спиране в момента на откриване на видимост към
приближаващия кръстовището мотоциклет, управляван от П.. В същото време, самият
пострадал, управлявал мотоциклета, не е имал такава възможност. Според вещите
лица, основна причина за смъртта на Г. П. е съчетанието между закрита
черепно-мозъчна травма и травма на гръбначния мозък в шийния отдел с развитието
на мозъчна травмативна кома, като за тежкото протичане на травмата е допринесла
и контузията на десния бял дроб. Смъртта е била неизбежна, въпреки оказаната
специализирана медицинска помощ. По отношение травмите в аспект твърдението на
дружеството-ответник за съпричиняване, вещите лица считат, че носенето на
предпазна каска би предотвратило възникването на черепно-мозъчна травма или
поне би намалило значително нейната тежест. В същото време, възникването на
травмата на гръбнака и нейната тежест, не зависело от това дали има или няма
предпазна каска. Същият този извод вещите лица потвърждават и при устния им
доклад в с.з. Според вещото лице Е., тъй като се касае за прекъсване на мозъчен
стълб, това – дали пострадалият е носил или не предпазна каска, е без значение
и смъртта е била неизбежна, дори П. да е бил с каска.
По делото са събрани гласни
доказателства. Така, св. Т. П. е снаха в семейството на пострадалия. Твърди, че
смъртта на Г. била огромна загуба за цялото семейство, тъй като Г. П. бил негов
основен стълб. Тъй като ищцата била разведена, то дори и живеейки в чужбина,
изцяло разчитала на баща си, който всяка година ходил при нея в Италия и
ѝ помагал във всичко. По време на престоя на пострадалия в болницата,
ищцата няколко пъти си идвала в България, за да го види. И до сега не можела да
преодолее смъртта на баща си – плачела непрекъснато, не била на себе си. В
същия смисъл са показанията на св. Х. П. – брат на ищцата. Според него, сега
сестра му била съсипана и разчитала основно на него.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният от К.Г.П. ***" АД главен иск е с правно основание чл. 432 , ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45
от ЗЗД, който регламентира правото на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на
вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с който е
застрахована деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство.
Затова отговорността на застрахователя
е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя
деликтната отговорност на водача на лекия автомобил.
Установените
по делото факти налагат извода, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „Бул инс" АД за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Г. А. П..
Що се отнася до
границите на отговорността на застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо
по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС №
4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй
като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните
икономически условия.
Събраните
по делото гласни доказателства установяват,
а това се признава и от самата ищца, тя от дълги години живее в чужбина.
Създала е свое семейство и се е отделила от това на родителите ѝ. Присъщо
е за българските традиции – и след порастването на децата, родителите да продължават
да им оказват всевъзможна помощ. Така че съдът дава вяра на показанията на
свидетелите за това, че Г. П. и съпругата му помагали на ищцата за отглеждането
на детето на ищцата, веднъж годишно им гостували в Италия, а и самата ищца
веднъж годишно посещавала родителите си. Приема се и твърдението за запазване
на близката емоционално връзка между баща и дъщеря, които се чували почти
ежедневно по телефон. Но, неоспоримият факт е, че ищцата не е живяла в едно
домакинство с Г. П. и това е продължило десетилетия. Тя е зрял и самостоятелен човек, който би следвало да е способен да се справи
и без помощта на родителите си, както и се е справяла, очевидно, сама в чужбина.
Съдът намира за житейски приемливо и достоверно твърдението на свидетелите за
това, че ищцата е понесла много тежко внезапната загуба на баща си, както и че
все още не успявала да се възстанови. Но в същото време, няма представени
надлежни доказателства за това, че това душевно състояние на ищцата е
непреодолимо във времето, както тя твърди. При баланс на всички тези конретни
обстоятелства, установени по делото и с оглед икономическата конюктура и
практиката на съдилищата по подобни дела, съдът счита, че справедливото парично
обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде в
размер на сумата 70 000 лева.
Съдът намира за неоснователни направените
от дружеството-ответник възражения за съпричиняване на вредоносни резултат от
страна на пострадалия Г. П.. Те са две –
за неспазване задължението за носене на предпазна каска и за това, че и Г. П.
не е направил необходимото, за да избегне настъпването на ПТП. Става ясно от
заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза,
включително устните обяснения на в.л. Е., конкретната причина за настъпване на
смъртта на Г. П. не е само черепно-мозъчната травма, а съчетана с нея травма на
гръбнака, изразяваща се в счупване на 5 и 6 шийни прешлени с отделяне на костен
отломък и дискова херния към гръбначния канал. Посочената травма е получена от
рязкото прегъване на шията, настъпването на която не е можело да се предотврати
дори и починалият да е носел предпазна каска. Вещото лице е категорично, че
дори и да е носил каска, тя не би предотвратила смъртта на водача на
мотоциклета, причина за която е причинената шийна травма, в съчетание с мозъчно
– черепната травма. Отново от заключението на експертизата става ясно, че
пострадалият се е движил по пътното платно напълно правомерно – със скорост 32
км/ч, т.е. под разрешената в населеното място (няма данни в този участък
скоростта да е била ограничена под 50 км/ч). Движил се е по път с предимство,
т.е. не той, а виновният за ПТП водач Г.а е била длъжна да го пропусне. Т.Г.,
макар че е имала такава техническа възможност, не е задействала спирачния
механизъм въобще и така не е предотвратила сблъсъка. В същото време, Г. П. е
предприел аварийно спиране, но без полза - според експертите, технически той не би успял да спре движението
на мотоциклета към навлизащия пред него автомобил, следователно той не е имал
никаква възможност да предотврати ПТП.
Поради гореизложеното съдът намира
предявения главен иск за основателен и доказан по размер за сумата 70 000
лева. Ищцата не доказва неимуществени вреди в по-голям размер, поради което в
останалата част до 150 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, делинквентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ,
когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
"Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо.
Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно
чл. 380, ал. 3 КЗ,
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В настоящия
случай се установява, а и това не се оспорва от страните, че с молба-уведомление
№ ОК-654222/10.10.2016 година и с молба № ОК-291144/06.06.2017 година ищцата е
представила всички относими и
необходими документи относно застрахователното обезщетение . Номерът на
банковата сметка, обаче, е предоставен на застрахователя едва с Молба вх. № ОК
– 848155/ 03.12.2018 година, т.е. на 03.12.2018 година. При това положение,
предвид изричната разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, законната лихва върху застрахователното
обезщетение следва да се присъди от датата на посочване на банковата сметка -
03.12.2018 година. В останалата част – за присъждане на лихви от датата на
увреждането до 02.12.2018 година включително, искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът
„Бул инс" АД
следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. А.Г.Г. възнаграждение за
адвокат в размер на 1647 лева – изчислен по правилото по чл. 7 ал. 2 т. 5 от
Наредба за адвокатските възнаграждения и съобразен с уважената част от
предявените искове.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Бул инс" АД следва да заплати по
сметка на ОС - Хасково държавна
такса в размер на 2800 лева съобразно
уважената част на предявения иск.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул
инс" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Д. Б. " № 87, ЕИК ******
да заплати на К.Г.П. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:*** сумата от 70 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Г. А. П., настъпила на 29.09.2016 година вследствие на
ПТП, станало 31.08.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2018 година до окончателното ѝ изплащане, като
предявеният иск за разликата до 150
000 лева и искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането –
29.09.2016 година до 02.12.2018 година включително като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Бул
инс" АД да заплати по сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 2800
лв.
ОСЪЖДА „Бул
инс" АД да заплати на
адв. А.Г.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1647 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: