МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 43/ 23.10.2018 г.
ПО НОХД № 423/2018г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
Производството
е на основание чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК и чл.58а, ал.4,
във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК.
На 17.09.2018 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна
прокуратура- Стара Загора против подсъдимия В.Е.Г. с ЕГН **********, затова,
че на 07.04.2018 г. в гр. Гълъбово, общ. Гълъбово, в условията на продължавано
престъпление на седем пъти, използвал платежни инструменти „Бяла
карта" с № 4985 9600 1315 1077, издадена от „*****"
ООД София, и дебитна карта с номер *****, издадена от „Първа
инвестиционна банка"АД София, без съгласието на титуляра
им Н.Г.Г., като общо изтеглената сума е в размер на 1092.00 лева, и
деянията не съставляват по- тежко
престъпление- престъпление по чл.249, ал.1 от НК. Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, включително и от
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като
предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”, размерът на което да
бъде определен при условията на чл.58а, ал.1 от НК с оглед реда по който е
протекло делото, а именно- съкратено съдебно следствие. Предлага на съда с
оглед ниската обществена опасност на дееца и обстоятелството, че е възстановена
по- голямата част от изтеглената сума, спрямо подсъдимия Г. наказанието да бъде
определено при условията на чл. 58а, ал.4, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК,
т.е. при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на около 3-4
месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години с оглед
обстоятелството, че не е осъждан и няма криминални прояви.
Служебният
защитник на подсъдимия Г. *** намира, че фактическата обстановка по делото
е изяснена по несъмнен начин. Счита, че с оглед процедурата, по която е
протекло съдебното следствие, и направените пълни самопризнания по фактите от
подзащитния му, както и мотива да извърши това престъпление, а именно да купи
храна и да изплати взетите от семейството му заеми, а също така затрудненото му
материално положение, са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.
58а, ал.4 от НК. Поради което моли наказанието и да бъде определено под
минимума на предвиденото в закона наказание в размера, поискан от представителя
на обвинението.
Подсъдимият В.Е.Г. поддържа
казаното от защитника си и заявява, че разбира, че извършеното е престъпление, но
се бил подлъгал, тъй като е безработен, а след смъртта на баща си е поел изцяло
сам издръжката на майка си и всичките си близки роднини. Съжалява за
извършеното като обещава, че ще си “извади лична карта” и ще си “пробва
късмета” да намери работа, от която да се издържа, като заявява, че това повече
няма да се повтори. В последната си дума към съда декларира, че съжалява за
извършеното и моли да му бъде наложено условно наказание.
ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
В обстоятелствената
част на обвинителния акт се твърди, че при проведеното разследване е изяснена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Е.Г. с ЕГН **********, който е с
основно образование, неженен, безработен, живее в гр. Гълъбово, кв. „*****“ № 66,
заедно с майка си св. Е. Г. И., брат си- св. С. П. И., сестра си М. Д. Б. и племенницата си/видно от
декларацията му за СМПИС/, както и още един болен брат, за което обаче не са
представени доказателства по делото. Както той, така и семейството му, са
безработни и се издържат предимно от търсене на отпадъци в контейнерите за
боклук в града. В съдебно заседание се установи, че същият няма документ за
самоличност като твърди, че живее от средства, които придобива от време- навреме
от случайна работа на частно. Заявява, че сам издържа цялото семейство, тъй
като баща му е починал, а останалите му членове не могат да си набавят сами
средства за издръжка и живот.
На 07.04.2018г. сутринта подсъдимият В.Г. заедно с брат си, св. Станчо Иванов/който
е неграмотен/, обикаляли и ровели по контейнерите за боклук в гр. Гълъбово.
Около 08:00-08:30 часа, до един от контейнерите, в близост до хранителен
магазин „Мечата дупка“, св. С. И., намерил мъжки кожен портфейл, черен на цвят, с надпис „ Kameile“
и веднага го предал на брат си- подсъдимия В.Г.. Последният отворил портфейла и
видял, че в него има две банкови карти с титуляр Н.Г.Г. както и листче, на което били изписани
ПИН –кодовете за теглене на пари от двете карти, а също така и Била- карта с
клиентски номер *****. Едната карта била бяла карта
„VISA CREDIT“ с номер *****, издадена от „*****“ ООД, а другата банкова карта, с
номер *****, била дебитна, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД София.
Веднага след намирането на вещите подсъдимият В.Г.
решил да провери дали в тези карти има пари и се отправил към банкомат на
„Експресбанк“ АТМ 064005, намиращ се в гр. Гълъбово, на бул. „Република“ № 28. От него в периода от 10:09 часа
до 14.35 часа той извършил седем
броя тегления, като по този начин 7 пъти използвал чужди платежни
инструменти без съгласието на титуляра им.
С дебитна карта с номер *****, издадена
от „Първа инвестиционна банка"АД София, извършил пет тегления, като в 10:10 часа изтеглил сумата от 200.00 лева, в 10:11 часа изтеглил сумата от 600.00 лева,
в 13:45 часа изтеглил сумата от 100.00 лева и в 14:35 часа сумата от 50.00 лева - общо 1000 лева. На същия ден с кредитната
карта на постр. Г. с номер *****, издадена от „*****“ ООД в 10:57 часа изтеглил сумата от 51.00 лева и в 10.58 часа сумата
от 41.00 лева - общо 92.00 лева.
Общата сума, която подсъдимият Г. изтеглил чрез
неправомерното използване на дебитната и кредитната карти на постр. Н.Г. на
седем пъти, е в размер на 1092.00 лева. Повече не могъл да
изтегли предвид дневния лимит на банката и таксата от 1 лев, която е удържана
за всяко теглене.
След деянието подсъдимият
Г. задържал портфейла и
намиращите се в него банкови карти. Впоследствие загубил дебитната карта с номер *****, издадена от „Първа инвестиционна банка"АД
София. Част от изтеглената сума/250 лева/ подсъдимият Г. с оглед неговите
обяснения/ които са приети от прокурора за достоверни/, похарчил за изплащане
на задълженията на семейството си за електрическа енергия и закупил хранителни
продукти.
Междувременно още на 07.04.2018г., събота/ Великден/, след като се
събудил, пострадалият Н.Г., /който вечерта преди деянието бил на дискотека в
гр. Гълъбово/, установил, че му липсва портфейла, който бил черен на цвят,
кожен. Освен това му липсвали: сумата от 600 лева в него, както твърди той/но тази
сума не е включена в обвинителния акт от прокурора и съответно за нея не е
налице признание от подсъдимия/; дебитната му карта, издадена от „Първа инвестиционна банка"АД; Бяла карта ВИЗА с №0*****
и кредитен лимит от 100.00 лева, издадена на името на Н.Г.Г. от „*****“ ООД; както и листчето, на което си бил
записал ПИН- кодовете на двете карти. Същия ден получил СМС от банката на
телефона си, че от бяла карта „VISA CREDIT“ с номер *****, издадена от „*****“
ООД, е изтеглена сумата от 92.00 лева. Веднага уведомил „Първа инвестиционна
банка"АД и поискал да бъде блокирана картата, издадена от тази банка. Въпреки
това обаче, както разбрал от банковите служители, картата му вече била използвана и с нея били изтеглени общо 1000 лева. На
10.04.2018г. се обадил на националния телефон на „*****“ ООД и блокирал и тази
си кредитна карта.
Освен това пострадалият Г. подал жалба в РУ“П”–
гр. Гълъбово. При извършените оперативно- издирвателни полицейски действия/чрез
проследяване записите от видеокамери в района/ бил разкрит извършителя на
престъплението по чл. 249 ал.1 от НК- подсъдимия В.Е.Г.. С Протокол за доброволно предаване от 10.04.2018г./3 дни след
деянието/ същият предал на разследващ полицай при РУ – Гълъбово част от
намерените вещи, а именно: 1 бр. черен кожен портфейл с надпис „Kameile“, 1 бр. карта „Billa“ с клиентски номер *****, 1 бр.
бяла карта „Visa credit“ с №*****, както и част от
изтеглената неправомерно по описания начин парична сумата от 850.00 лева, и те
са върнати на пострадалия Н.Г.Г. от гр. Гълъбово. Последният по време на разглеждането на
делото пред съда не изяви желание да се конституира като страна, въпреки че
правата му са разяснени още на ДП както и с разпореждането на съдията-
докладчик по чл. 247 от НПК като същият е бил призован за участие по делото.
Досежно това обвинение още в хода на досъдебното
производство, а и пред съда, подсъдимият В.Е.Г. се признава за виновен. При проведения му разпит
след привличането му като обвиняем на 04.05.2018 г./л.5 от ДП/ същият е признал,
че на инкриминираната дата/”около Великден”/ е изтеглил паричната сума от общо 1100
лева от двете карти, които е намерил брат му, св. Станчо Г.,/ като по ДП е
твърдял че това е станало само чрез 2-3 транзакции, но по време на съдебното
следствие признава установения чрез останалите доказателства факт, че това е
станало на 7 пъти, чрез 7 успешни изтегляния/. Изразява съжаление за извършеното
и като мотив за деянието посочва, че е бил притиснат от липсата на парични
средства за заплащане на сметките на семейството, както и това, че е безработен,
поради което се е подвел. Както към момента на разпита си по ДП, така и
понастоящем, не е възстановил остатъка от 250 лева от изтеглените парични
средства като и пред съда се позовава на обстоятелството, че не си е намерил
работа и не може да ги набави отникъде. При предявяване на разследването по
делото назначеният му служебен защитник, адв. К., е направил изявление делото
да се разгледа по реда на Глава XXVII от НПК- „Съкратено съдебно следствие“,
което е поддържано и пред съда.
Видно от справката му
за съдимост, подсъдимият Г. не е осъждан,
срещу него няма образувани и водени към момента други наказателни производства. Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните по ДП № 447
зм-72/2018 г. по описа на РУ – Гълъбово доказателства- приобщените по настоящото дело протоколи и писмени документи,
съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, а именно: Уведомление от 10.04.2018
г.по чл.212, ал.3 и чл.52, ал.1, т.3 от НПК /л.2/;Постановление от 04.05.2018 г. за назначаване на адв.Ж.К. *** за
служебен защитник /л.3/; Постановление
от 04.05.2018 г. за привличане на обвиняем В.Е.Г. /л.4/; Протокол от 04.05.2018
г. за разпит на обвиняем В.Е.Г. /л.5/; Постановление от 23.07.2018 г. за
привличане на обвиняем В.Е.Г. и вземане на мярка за неотклонение
„подписка“/л.6/; Протокол от 23.07.2018 г. за разпит на обвиняем В.Е.Г. /л.7/;
Справка за съдимост от 11.04.2017 г. на В.Е.Г.
/л.26/; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на В.Е.Г./л.10/;
Протокол от 10.04.2018 г. за разпит на свидетел Н.Г.Г. /л.19/; Протокол от
27.06.2018 г. за разпит на свидетел Станчо Панайотов Иванов /л.20/; Протокол от
11.04.2018 г. за разпит на свидетел Еленка Георгиева Иванова/л.21/; Приемно-предавателен
протокол от 10.04.2018 г. /л.34/; Протокол от 10.04.2018 г. за доброволно
предаване на 1 бр. кожен потфейл, парична сума от 850 лева и, бяла карта и
била-карта от подс. В.Г./л.35/; Протокол от 22.08.2018 г. за предявяване на разследване
и заключително мнение /л.64-л.65/. Св. Еленка Георгиева/майка на подсъдимия/,
видно от протокола за разпит, завява, че нищо не знае за действията на сина си.
А св. С. Г./негов брат/ също признава за намирането на вещите/без паричната сума
от 600 лева/, които веднага предал на брат си, и за извършените от подс. В.Г. тегления
още на същия ден. С оглед направените самопризнания от подсъдимия на ДП
не са били назначавани и изготвяни видео-технически експертизи, чрез които
всъщност се е стигнало до установяването му като извършител. По ДП са събрани
обаче доказателства относно извършените транзакции, за което са налице
приобщените писма от банките съответно на: л.22, 24-28 и 31-33 от ДП. Поради
което и с оглед направените самопризнания
на подсъдимия в настоящия наказателен процес, с оглед реда, по който протече
съдебното следствие като съкратено такова по чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за
установено, че подсъдимият В.Е.Г. е безспорният извършител на деянието, описано в обвинителния акт, чието
извършване като начин и авторство, както и размер на вредите, е напълно
установено и доказано.
При така описаната
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият В.Е.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 249, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, поради това че: на
07.04.2018 г. в гр. Гълъбово при условията
на продължавано престъпление, на седем пъти, е използвал платежни инструменти: „Бяла карта" с № 4985 9600 1315 1077, издадена от „*****" ООД София и дебитна карта с
номер *****, издадена от
„Първа инвестиционна банка"АД София без съгласието на титуляра им Н.Г.Г., както следва: на 07.04.2018г. в 10.09 часа в гр.
Гълъбово използвал дебитна карта с номер *****, издадена от „Първа инвестиционна банка"АД София като изтеглил сумата от 50.00 лева; на 07.04.2018г. в 10.10 часа в гр. Гълъбово
използвал дебитна карта с номер *****, издадена от „Първа инвестиционна
банка"АД София като изтеглил сумата от
200.00 лева; на 07.04.2018г. в 10.11
часа в гр. Гълъбово използвал дебитна карта с номер *****, издадена от
„Първа инвестиционна банка"АД София
като изтеглил сумата от 600.00 лева; на
07.04.2018г. в 13.45 часа в гр. Гълъбово използвал дебитна карта с номер
*****, издадена от „Първа инвестиционна банка"АД София като изтеглил
сумата от 100.00 лева; на 07.04.2018г. в
14.35 часа в гр. Гълъбово използвал дебитна карта с номер *****,
издадена от „Първа инвестиционна банка"АД София като изтеглил сумата от
50.00 лева; на 07.04.2018г. в 10.57 часа в
гр. Гълъбово използвал „Бяла карта" с № 4985 9600 1315 1077, издадена от „*****"
ООД София като изтеглил сумата от
51.00 лева; на 07.04.2018г. в 10.58
часа в гр. Гълъбово използвал „Бяла карта" с № 4985 9600 1315 1077, издадена от „*****" ООД
София като изтеглил сумата от 41.00
лева, като общо изтеглената сума е в
размер на 1092.00 лева, и деянията не съставляват
по- тежко престъпление.
Предвид гореизложеното съдът прие, че по описаният начин подсъдимият
Г. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на престъплението по 249,
ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, за което
го призна за виновен.
ОТНОСНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА и ФОРМАТА НА ВИНАТА:
Престъплението по
чл. 249, ал.1 от НК е извършено в
условията на продължавана престъпна дейност- чрез седем деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради
което съдът прие, че правната квалификация с оглед причинения общ престъпен
резултат е правилна. С оглед на което призна подсъдимия Г. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимия, под формата на пряк умисъл, като същият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието по чл. 249, ал.1, вр. с чл.
26, ал.1 от НК, поради това, че на седем пъти е използвал платежните
инструменти- „Бяла карта" с
№ 4985 9600 1315 1077, издадена от „*****" ООД София и дебитна карта с номер *****, издадена от „Първа инвестиционна
банка"АД София, без съгласието на титуляра им Н.Г.Г., като е предвиждал неговите
обществено-опасни последици и е искал настъпването им. Тези
обстоятелства също не се оспорват от подсъдимия предвид направените от него още
на ДП самопризнания. Поради което прие за установено, че при извършването на деянието същият е
действал умишлено/ при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1
от НК. С оглед на което прие, че подсъдимият В.Е.Г. е осъществил състава на горното престъпление,
за което съдът го призна за виновен,
както от обективна, така и от субективна страна, и то при наличието на при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.249, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите
на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона, за извършеното от подсъдимия
В.Е.Г. престъпление по чл.249, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от две до
осем години и „Глоба до двойния размер на получената сума”.
При определянето и
индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено- опасния
характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на
процедурата, по която е протекло съдебното следствие като съкратено такова по Глава
ХХVІІ-чл. 371 т.2 от НПК, и разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а само
когато едновременно с това отделно са налице и условията по чл.55 от НК, съдът
може да приложи само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца като определи
наказанието при условията на чл. 58а, ал.4, във връзка с чл. 55 от НК. Съдът в случая изходи от приетото за установено в практиката по
приложението на тази
разпоредба, изискваща освен признанието на вината от подсъдимия и наличието на други изключителни или
многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Последното е
необходимо, за да бъде удовлетворен критерия за справедливост при налагане на
самото наказание, което да бъде такова, че да съответства на действителната
тежест на извършеното престъпление/обществената му опасност/, както и на
личността на дееца, и целите на чл. 36 от НК за индивидуалната и генералната
превенция.
Съдът счете, че в
случая извън направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от
всички останали доказателства по ДП, и във връзка с което същият е получил
предвиденото в закона смекчаване на наказателната отговорност, е налице едно
изключително и няколко допълнителни смекчаващи вината
обстоятелства. Като изключително смекчаващо вината и отговорността
обстоятелство съдът отчете тежкото материално и семейно положение на
подсъдимия, като прие за доказано обстоятелството, че единствено той след
смъртта на баща си полага грижи за издръжката на 6 членното си домакинство/
майка, двама братя, сестра и племенница, които са болни, възрастни или не
разполагат с никакви доходи/видно от декларацията му за СИПМС/, и за които разчита единствено на средства, които
получава от наемането си като временен работник на частни обекти или от намереното
в кошовете за боклук. Освен това като допълнителни смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете мотивите
на извършване на деянието, а именно, че в инкриминирания период подсъдимият е
бил безработен и е използвал неправомерно изтеглените от кредитните карти парични средства, за да плати сметките на
семейството и задоволи най- насъщните им нужди. С оглед чистото съдебно
минало и липсата на други висящи към момента наказателни производства срещу
подсъдимия, както и младата възраст/ 25 години/, и репарирането на
по-голямата част от вредите/ паричната сума от 850 лева/, въпреки високата
степен на обществена опасност на извършените от него деяния в условията на
продължавано престъпление, с оглед горепосочените многобройни смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства съдът счете, че при определяне на
наказанието на подсъдимия Г. следва да
приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК, респ. на чл. 55, ал.1 т.1 от НК/ вместо тази на чл.
58а, ал.1 от НК /.
Съдът обаче прие,
че в случая не е налице и не може да бъде отчетено като смекчаващо вината
обстоятелство оказването на някакво доброволно съдействие от страна на
подсъдимия като се има предвид, че авторството и механизма на деянието е
било разкрито именно чрез ефективна
дейност от страна на разследващите органи; Освен това липсата на документи за
самоличност и неполагането на обществено- полезен труд и към настоящия момент
представляват лоши характеристични данни, че същият няма съзнание за
възстановяване на причинените вреди на пострадалия и продължава да не осъзнава
в достатъчна степен престъпния характер на действията си като търси оправдание
за тях в обстоятелства извън самия него. Предвид което при индивидуализацията
на наказанието в този размер /под 2 години по отношение на предвиденото в
закона наказание за деяние по чл. 249, ал.1 от НК/съдът взе предвид и
наличието на горните отегчаващи вината обстоятелства, а именно: липсата
на трайно изградени навици за труд, както и липсата на искрено разкаяние
и съзнание за това, че следва да възстанови на пострадалия остатъка от
изтеглената неправомерно парична сума от 250 лева, като си намери работа
въпреки декларираното пред съда съжаление за постъпката си. Съдът прецени, че
въпреки затрудненото си материално и семейно положение, и именно поради него,
подсъдимият има възможност предвид търсенето на общи работници дори и без
нужната квалификация при добро желание от негова страна да си намери работа, от
която да получава нормални доходи за себе си и за членовете на семейството си. В
случая липсата на такова желание е
демонстрирана пред съда и с оглед липсата на документи за самоличност, чието снабдяване
е лична отговорност на самия него и представлява друго несъобразяване с
установения правов ред. Посоченото обстоятелство също представлява лоша
характеристична данна за подсъдимия, въпреки липсата на образувани към
момента ДП срещу него. Освен това с оглед начина на извършване на деянието/ на
седем пъти със седем отделни тегления/ от двете намерени карти, и общия
размер на изтеглената парична сума от 1098 лева/ което представлява почти
двойната стойност на минималната работна заплата към 01.01.2018 г./, както и обстоятелството,
че вредите за пострадалия са били причинени в празнични дни/около Великден/,
говори за това, че самата личност на подсъдимия се характеризира с по-
висока обществена опасност, макар и до настоящия момент да не е осъждан. Горните
обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които го задължават да
определи наказанието в размер, който
да съответства достатъчно пълно на
принципа на справедливост, макар и да е под минимума на предвиденото в закона
наказание от 2 години. Предвид което съдът счете, че в
рамките на този предел наказанието следва да бъде определено в размер на една година лишаване от свобода
като счете, че само в един такъв размер наказанието по отношение на подсъдимия Г.
би обезпечило целите на чл. 36 от НК. Поради което съдът определи
наказанието на подсъдимия в този размер, въпреки искането на представителя на
държавното обвинение и на защитата същото да е на самия минимум- 2-3 месеца.
Съдът намира, че
преценката на прокурора за близостта на деянието до хипотезата на чл. 9,
ал.2 от НК/ в пледоарията му по делото/ не може да бъде споделена. Съгласно горната разпоредба не е престъпно
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Многобройна и непротиворечива
е съдебната практика, с оглед на която се приема/ вкл. и от ВКС/, че степента на обществена
опасност на конкретното извършеното престъпно посегателство е от
значение, за да се реши дали /деянието/ е престъпление, или макар да е формално
съставомерно, но неразкривайки /изключвайки/ висока степен на обществена
опасност е малозначително, във визираните от закона форми. Правнозначимите
факти досежно времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминирания
акт/ посред бял ден, на седем пъти, при преценка на честотата на престъпните
посегателства от този вид, обективирани в официалната статистика; съответно
анализирани във взаимовръзка с данните за личността на извършителя, сочещи на
демонстрирана престъпна упоритост при реализиране на неправомерната дейност,
не аргументират малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, нито пък
особена близост до тази хипотеза. Освен това при направените транзакции
подсъдимият не е могъл да знае колко точно средства би могъл да изтегли от картите, които е използвал. Именно затова е
правил и неуспешни опити за тегления. В контекста на изложеното дори
стойностните изражения на инкриминирания предмет, подбудите за извършване на
престъплението и чистото съдебно минало на подсъдимия, не би следвало да обуславят
промяна в горните изводи на съда. Високата степен на обществена опасност,
типична за определен вид деяния, предпоставя тяхната криминализация и дава
основание на законодателя да ги обяви за престъпления. Последната е и едно
от съществените обстоятелства, които определят тежестта, вида, и размера на
наказанието. Тази и характеристика като основно качество на престъплението е
оценена при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по
чл. чл.149, ал.1 от НК и обективирана в предвидените от закона
за същото наказателни санкции. Инкриминираното от представителя на обвинението
в случая деяние демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност
на деянието, и обосновава използуване и обществена приемливост на
санкционните средства на наказателното право, поради което то следва да бъде
определено като престъпно и наказано с необходимата строгост на закона. Поради
което преценката на прокурора, че в случая е налице престъпление, за което
подсъдимият следва да бъде подведен под наказателна отговорност, е правилна и
законосъобразна.
Наложено при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК почти към средата под този минимум/
от 2 години/, а именно в размер на 1 година лишаване от свобода, наказанието
за конкретното престъпление според съда се явява напълно съобразено с
изискванията на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК. По-
ниско като размер наказание от порядъка на предложеното от прокурора/ 2-3
месеца с мотив, че деянието в случая е много близко до хипотезата на чл. 9,
ал.2 от НК/, според съда би представлявало неоправдана либералност към подсъдимия,
противоречаща на изискванията на съдебната практика, включително и тази на ОС-Стара
Загора. Същевременно би затвърдило
чувството за несправедливост и безнаказаност както у подсъдимия, така и за
всепозволеност у гражданите, предвид липсата на адекватна наказателна репресия за
това престъпление.
В случая горния размер
на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Г., бе съобразен от
съда съвкупно с данните за неговата конкретна обществена опасност. Последният,
макар и да е с чисто съдебно минало, е с лоши характеристични данни
предвид изложеното по- горе, поради което неговата лична обществена опасност не
може да бъде приравнена на тази на
случайно подвел се извършител, който напълно осъзнава характера на
извършеното, доброволно и изцяло е възстановил размера на причинените от
деянието вреди, и е дал/не само формално/ доказателства за това. Изложените от
самия подсъдим мотиви за деянието пък не могат да се приемат за основателни,
тъй като в противен случай би се стигнало до сериозно накърняване правата на
гражданите и погазване на закона. Поради което счете, че не следва незаслужено
да предоставя на подсъдимия повече бонуси, от тези, които законът вече му е
предоставил. И от които той вече се е възползвал. Предвид което с оглед
изискванията на закона/чл. 36 от НК/ наложи на подсъдимия едно наказание
лишаване от свобода в размер, който според съда най- пълно съответства на тези
цели, а именно:1/ да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите
и добрите нрави; 2/ да се въздейства предупредително върху него и 3/ да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Съдът прецени, че с оглед данните от самоличността от декларацията за
СИМПС на подсъдимия Г., а именно, че същият е безработен, намира се в тежко
материално и социално положение, и няма имущества, от които да се издържа, както
и че с оглед разпоредбата на чл. 58а,
ал.4, вр. с чл. 55, ал.3 от НК може да не наложи другото кумулативно
предвидено чл. 249, ал.1 от НК/ наказание -„Глоба до двойния размер на
получената сума”, това кумулативно предвидено наказание с имуществен характер
не е подходящо за него. Поради което не наложи такова наказание на подсъдимия.
ОТНОСНО НАЧИНА
НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че с оглед наличието в
случая на предпоставките на чл.66, ал.1
от НК по отношение на подсъдимия Г. – налагане на наказание до 3 години
лишаване от свобода, липса на други осъждания както и на образувани към момента
други производства срещу него, и тъй като прецени, че за поправянето и
превъзпитанието на осъдения, не е необходимо
същият да изтърпи така наложеното му наказание. Поради което съдът прецени, че
следва да отложи изтърпяването на така определеното наказание от една година
лишаване от свобода на подсъдимия В.Е.Г. за минималния предвиден в закона изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
ОТНОСНО
ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА:
Като
такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане
нравствените устои и законите на обществото и желание да се облагодетелства по
неправомерен начин, както и затрудненото му материално и семейно състояние.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: