Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 26.04.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася
Иванова, като разгледа АНД № 231 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ
н.с. за 2021 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-0239-001889 от 21.12.2020 г., издадено от
Началника на РУ-Асеновград- Петър
Костадинов Бабугеров, с което на Б.С.Х. с ЕГН: ********** *** на основание чл.
180 ал.1 т.1 предл. 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 98 ал.1т.1 от ЗДвП .
Жалбоподателят Х. в
депозираната жалба и писмено становище чрез
пълномощника си адв. Р. оспорва наказателното постановление относно неговата
законосъобразност, като навежда
аргументи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила,касаещи задължителното му съдържание ,довели до нарушаване на
процесуалните права на жалбоподателя. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ-гр.Асеновград,
редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез писменото
становище намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА .
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на
административно нарушение от 20.09.2020 г. е било констатирано, че на същата
дата около 16.10 часа в с. Нареченски бани на ул.
„Родопи” срещу № 4 жалбоподателят Х. е паркирал лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег. № РВ 2800 СК на платното за движение, като по този начин паркираният
автомобил е бил пречка и е създавал опасност за движението. Фактът на
нарушението бил възприет лично от актосъставителя Д.К. и свидетелят по АУАН
Матей Игнатов, които от служебния автомобил видели, как жалбоподателят пресякъл
непрекъсната осова линия навлязъл в лентата за насрещно движение и на самото
пътно платно паркирал автомобила, след което го напуснал и отишъл да заведение
за бързо хранене. За констатираното
нарушение на водача Х. на мястото на произшествието бил съставен
горепосоченият АУАН, като актът е съставен в негово присъствие. Същият го е
подписал без възражения. Писмени възражения не са били подадени в тридневния
срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и с
останалите доказателства по делото. Въз
основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно
постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горепосоченото основание му е
наложено съответното административно наказание.
Наказателното
постановление отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентния за това орган и е подписано
от него, в изискуемата от закона форма е. Санкционната норма на чл.180 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, посочена
в Наказателното постановление като правно основание за налагане на
наказанието предвижда, че се наказва с
глоба от 20 лв. до 150 лв. водач, който наруши
правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на нарушението е
създадена непосредствена опасност за движението. Извършването на така
посоченото административно нарушение от страна на жалбоподателя Х. е безспорно установено въз основа на
събраните доказателства – констатациите, отразени в съставеният АУАН, ползващи
се по изключение с презумптивна доказателствена сила, потвърдени с гласни доказателства събрани
посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя Д.К..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неяснота на административното
обвинение поради неконкретизация на обективния му състав. Съдът намира, че
правилно административно-наказващият орган е описал нарушението с всички
елементи на неговия състав и правилно е подвел описаното административно
нарушение под горната административно-наказателна разпоредба. При определяне
размера на наложеното административно наказание, наказващият орган е съобразил
изискванията на чл. 27 от ЗАНН. За извършеното нарушение същият е определил
глобата в максималния размер на предвидения в закона диапазон, който размер е
съобразен с тежестта на нарушението, тъй като в конкретния случай освен
конкретното нарушение в по-широк обем са нарушени правилата за движение, тъй
като жалбоподателят е извършил и друго нарушение пресичайки непрекъсната осова
линия и не само е паркирал върху пътното платно, но и в лентата за насрещно
движение, с което създадената опасност за движението е било по-интензивна. Видно
от справката АНД, жалбоподателят Х. и друг път е бил санкциониран по
административен ред за нарушения по ЗДвП, което кумулативно с горните
обстоятелства характеризира нарушението като такова със по- висока степен на
обществена опасност, поради което и адекватна санкция за същото е именно глоба
в максималния предвиден в закона размер. По същите съображения не са налице и
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по своята същност представлява
освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските. Съгласно
нормата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода
на делото такива се дължат само на въззиваемата страна. Такива обаче не се
претендират и не са доказани от страната, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Предвид гореизложеното и като намери
обжалваното НП за обосновано, законосъобразно и правилно на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0239-001889 от
21.12.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов
Бабугеров, с което на Б.С.Х. с ЕГН: ********** *** на основание чл. 180 ал.1
т.1 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 150 лв. за нарушение по чл. 98 ал.1т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд
–Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: