№ 602
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500157 по описа за 2023 година
С решение № 263221 от 31.01.2022 г., по гр.д. № 3540/20 г., СГС, І-25 с-
в, ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45
от ЗЗД на Р. Ц. Г. сумата от 100 000 лв. като застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й Ц. Д. Л., ведно със
законната лихва от 21.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 120 000 лв., и на М. Ц. Л. - сумата от 120 000 лв. като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на баща му Ц. Д. Л., ведно със законната лихва от 21.01.2020 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Р. Ц. Г., в
която се твърди, че СГС е присъдил занижен размер на лицето, необосновано
по-малък от този, който е определен на другия ищец. Излага подробни
съображения за вида на търпените неимуществени вреди с оглед отношенията
със загиналия и предвид неговата личност. Сочи, че не са взети предвид
застрахователните лимити. Позовава се на съдебна практика по
произшествия, настъпили към 2019 г. Моли да се присъди допълнително
сумата от 20 000 лв., както и разноски по чл. 38 ЗА.
1
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати обезщетения на Р. Г. над сумата от 80 000
лв. и на М. Л. – над сумата от 100 000 лв. Моли решението да се отмени в
посочените части и исковете да се отхвърлят за посочените суми. Претендира
разноски.
В постъпили писмени отговори физическите лица оспорват жалбата на
застрахователя, а последният – възразява срещу жалбата на Р. Г..
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищците Р. Ц. Г. и М. Ц. Л. твърдят, че баща им Ц. Д. Л. (пешеходец, 87
г.) загинал в ПТП на 13.12.2019 г., като вината и противоправното поведение
на водача (чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника)
била установена в наказателно производство с влязла в сила присъда.
Твърдят, че изключително тежко преживели смъртта на своя близък, с който
били в много силна емоционална връзка, а самият той бил в отлично
здравословно състояние, активен и много им помагал. Претендират (след
увеличение в о.з. на 23.06.2022 г.) да им бъде присъдено обезщетение в
размер на по 120 000 лв. за всеки, както и разноски.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД оспорва исковете по основание и размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор и от удостоверение за наследници се установява, че ищците
са наследници като деца на Ц. Д. Л., който е загинала при процесния
инцидент. Няма спор още, че последният е настъпил поради виновно и
противоправно поведение на водач (признато с влязла в сила присъда), чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Налице са разногласия
между страните само по отношение на размера, който следва да се определи и
на двамата ищци, като обезвреда за търпени неимуществени вреди.
2
Св. Ц. Б. Б. (съпруг на дъщерята на ищцата), разказва, че Ц. бил здрав и
активен човек, бил зооинженер, с добро отношение към семейството и много
познати, умеел да се забавлява, радвал се на внучката си (съпругата на
свидетеля). Той сам се обслужвал, пазарувал, готвел, ходел до банката, ставал
рано, бил спортен тип, в добра кондиция, в добро физическо и психическо
здраве, интересувал се от новини, политика и спорт. Свидетелят разказва, че
ищецът М. Л. (който нямал деца) живеел с баща си в един апартамент в
Монтана, били в близки отношения. Ищцата Р. също била в добри отношения
с баща си – всяка сутрин и по няколко пъти на ден му звъняла по телефона,
ходела всяка седмица да го види, купувала му обувки, водела го на лекар,
носела му нещо за храна. И двамата ищци приели тежко смъртта на баща си,
страдали.
Св. К. Я. Б. – Б., дъщеря на ищцата на свой ред сочи, че Ц. бил активен
човек, с ума си, деен, образован, отговорен към семейството си. Разказва, че
Ц. имал само периферно зрение (не и централно), но това не му пречело.
Потвърждава, че живеел със сина си, а Р. пътувала всяка седмица до Монтана,
помагала с почистване, подреждане на апартамента, водела го на лекар. Били
близки, чували се по телефона всеки ден. Ищците били шокирани от смъртта
му, от това, че здрав и прав човек си отива при катастрофа, докато отивал до
банката. Сега М. останал сам, двамата с Р. редовно ходели на гробища,
организирали и почитали обичаите.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорен пред въззивният съд е размера на дължимите обезщетения.
Съдът намира, че определеният от първоинстанционният съд размер в полза
на ищеца М. Л. е съобразен с чл. 52 ЗЗД и всички предвидени в съдебната
практика фактори, определящи обхвата на обезвредата – сумата от 120 000 лв.
е подходяща и съответно за вида неимуществени вреди. Инцидентът е
настъпил в самия край на 2019 г. и сумата от 120 000 лв. е приблизително
равностойна на над 200 минимални работни заплати, или възнаграждението
за над 17 години. Тези стойности се явяват съизмерими с определяните от
съдебната практиката обезщетения за загуба на родител при ПТП, настъпило
през 2019 г. Настоящият състав намира, че сумата отчита спецификата на
случая с оглед факта, че ищецът и загиналия са били едно двучленно
3
семейство, живеели заедно в едно домакинство, в отношения на взаимно
разбирателство и подкрепа, че загубата е била внезапна и неочаквана,
предвид факта, че пострадалият макар и в напреднала възраст е бил активен и
самостоятелен, с множество социални ангажименти. Следва в случая да се
отчете, че след загубата на своя баща ищецът Л. останал сам, без свое
семейство и други близки, с които да съжителства.
По отношение на ищцата Р. Г. безспорно се установява, че същата не е
живеела в дома на баща си. От показанията обаче се установява, че
претърпените мъка и болка от загубата на родителя са идентични по обем и
характер и за двамата ищци. Действително, Р. има свое семейство в друго
домакинство, но данните сочат, че тя е била много дейно ангажирана в
общуването с баща си, като показанията я характеризират като активно
участваща в неговото ежедневие – тя многократно всеки ден общувала с него
по телефона, посещавала го ежеседмично, полагала грижи за него в битов и
здравословен план, подсигурявала му нормално съществуване с присъщите за
българските обичай грижовност и привързаност. С оглед тази особеност на
конкретния казус настоящият състав приема, че обезщетенията за двамата
ищци не следва да се различават по обем, тъй като търпените и от Р. и от М.
болки и страдания от загубата на баща им са в еднакъв обем. В този смисъл
адекватно е позоваването на съдебната практика, посочена от ищците -
решение № 128 от 22.10.2015 г. по т. д. № 1948/2014 г., ІІ т. о. на ВКС.
Предвид всички изложени мотиви решението следва да се потвърди, в
частта, в която на ищеца е присъдено обезщетение над сумата от 100 000 лв.
до 120 000 лв., на ищцата - от сумата 80 000 лв. до сумата 100 000 лв. и да се
отмени, в частта, в която искът на Р. Г. е отхвърлен за разликата над 100 000
лв. до сумата от 120 000 лв., като в нейна полза се присъдят още 20 000 лв.
При този изход на спора разноски се следват за представителство на
жалбоподателката в размер на 2 650 лв. и за представителство на
жалбоподателя - в същия размер, по чл. 38 ЗА. Застрахователят дължи
допълнително такси в размер на 1200 лв. за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263221 от 31.01.2022 г., по гр.д. № 3540/20 г.,
4
СГС, І-25 с-в, в частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, предявен от Р. Ц. Г. срещу "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за сумата над 100 000 лв. до сумата
от 120 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Р.
Ц. Г., ЕГН **********, допълнително сумата от 20 000 лв. като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на баща й Ц. Д. Л., ведно със законната лихва от 21.01.2020 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, в която се ОСЪЖДА
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да
заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Р. Ц. Г. сумата над 80 000 до 100
000 лв. и в частта, в която се осъжда "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ на М. Ц. Л. сумата над 100 000 лв. до сумата от 120 000 лв. като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на баща им Ц. Д. Л..
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, да заплати на адв. П. К. общо възнаграждение по чл. 38 ЗА в
размер на 5300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5