Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 26.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2992 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на В.И.П., ЕГН **********, за откриване на производство по несъстоятелност на “Т.” ООД, ЕИК ********, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество по търговски сделки. Твърди, че е кредитор на ответника по три договора за банков кредит - договор за банков кредит “Малки и средни предприятия” № MS13-00082/12.07.2013 г. и анекс № 1/07.03.2016 г. към него, договор за банков кредит – овърдрафт “Малки и средни предприятия” № MS16-00023/15.02.2016 г. и договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна линия с гратисен период № СК16-7/08.03.2016 г., сключени между “СИБАНК” АД, “Т.” ООД като кредитополучател и “МАТПУ” ЕООД като съдлъжник, вземанията по които са прехвърлени от “СИБАНК” АД на настоящия молител В.И.П. и за което ответното дружество е уведомено. Твърди, че към 14.09.2017 г. вземанията по договора за банков кредит “Малки и средни предприятия” № MS13-00082/12.07.2013 г. и анекс № 1/07.03.2016 г. към него възлизат общо на 115 864,20 лева, от които 64 000 лева – редовна главница, 49 910,38 лева – просрочена главница, 50,65 лева – редовна лихва и 1 903,17 лева – просрочени лихви. Твърди, че към 14.09.2017 г. вземанията по договора за банков кредит – овърдрафт “Малки и средни предприятия” № MS16-00023/15.02.2016 г. възлизат общо на 101 432,90 лева, от които 50 000 лева – редовна главница, 50 000 лева – просрочена главница, 39,57 лева – редовна лихва и 1 393,33 лева – просрочени лихви. Твърди, че към 14.09.2017 г. вземанията по договора за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна линия с гратисен период № СК16-7/08.03.2016 г. възлизат общо на 16 501,16 лева, от които 15 406,95 лева – редовна главница, 558,66 лева – просрочена главница, 40,82 лева – редовна лихва и 494,73 лева – просрочени лихви. Твърди, че ответникът е спрял плащания по договорите за банков кредит, като последното извършно плащане е направено на 22.05.2017 г. по договора за банков кредит – овърдрафт “Малки и средни предприятия” № MS16-00023/15.02.2016 г.
Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество и по договор за заем от 09.07.2013 г., сключен между И.А.П. като кредитор и “Т.” ООД като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от И.А.П. на настоящия молител В.И.П. и за което ответното дружество е уведомено. Твърди, че към 02.10.2017 г. вземанията по договора за заем възлизат общо на 212 728,75 лева, от които 184 981,52 лева – заемна сума, 9 249,08 лева – договорна лихва и 18 498,15 лева – неустойка.
Молителят твърди, че въпреки поканите ответното дружество не е заплатило задълженията си към молителя до датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Твърди, че ответното дружество не е в състояние да заплаща изискуемите си парични задължения по търговски сделки и е налице състояние на неплатежоспособност. Твърди, че затрудненията на ответника не са временни. Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника, да бъде определена началната й дата и да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да бъде конституиран като присъединен кредитор “Д.” ЕООД, ЕИК *********, като с определение от съдебно заседание, проведено на 13.02.2018 г., искането е било уважено. Присъединеният кредитор твърди, че има изискуеми вземания към ответното дружество, произтичащи от търговска сделка. Твърди, че вземанията му произтичат от неформални договори за покупко-продажба на дизелово гориво Б6 в периода от 16.01.2017 г. до 30.11.2017 г., като за продажбите са съставени отчети и справки и са издадени от присъединения кредитор на длъжника следните фактури №№ **********/16.01.2017 г., **********/23.01.2017 г., **********/31.01.2017 г., **********/31.01.2017 г., **********/06.02.2017 г., **********/06.02.2017 г., **********/07.02.2017 г., **********/13.02.2017 г., **********/28.02.2017 г., **********/20.11.2017 г. и **********/30.11.2017 г. Твърди, че по описаните фактури длъжникът му дължи общата сума от 78 585,67 лева.
Твърди, че с изявление за прихващане, обективирано в нотариална покана,
е прихванал вземането си към “Т.” ООД с насрещното вземане на
“Т.” ООД в размер на 12 156,26 лева,
произтичащо от договор за наем от 01.09.2016 г., с който наемодателят “Т.” ООД е предоставило на наемателя “Д.” ЕООД съоръжения за временно възмездно
ползване. Твърди, че след извършеното прихващане задълженията на длъжника възлизат
на 66 429,41 лева. Твърди, че длъжникът не е в състояние да изпълни
задълженията си, произтичащи от търговски сделки, и че същият е спрял
плащанията. Присъединеният кредитор претендира да бъде обявена
неплатежоспособността на ответника и при условията на евентуалност –
свръхзадължеността, да бъде определена началната й дата, да бъде открито
производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, да бъде
назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите.
В дадения срок ответникът “Т.” ООД не представя отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ и на молбата на присъединения кредитор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя В.И.П. и приети като доказателства Договор
за цесия, сключен между цедента “СИБАНК” ЕАД и цесионера В.И.П., с
нотариална заверка на подписите с рег. № 6633/14.09.2017 г. на М.М.-Р.–
нотариус с рег. № 504 но НК, с район на действие – СРС, по силата на който “СИБАНК” ЕАД прехвърля
възмездно на цесионера В.И.П. вземанията си, произтичащи от Договор за банков кредит “Малки и средни
предприятия” № MS13-00082/12.07.2013 г. и Анекс № 1/07.03.2016 г. към него, и Договор за
банков кредит – овърдрафт “Малки и средни предприятия” № MS16-00023/15.02.2016 г., сключени между “СИБАНК” АД, “Т.” ООД като кредитополучател и “МАТПУ” ЕООД като съдлъжник, както и от Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща
фирмена кредитна линия с гратисен период № СК16-7/08.03.2016 г., сключен между “СИБАНК” АД и “Т.” ООД като кредитополучател.
В договора за цесия е посочено от
страните, че общият размер на прехвърлените вземания към 14.09.2017 г. възлиза
на 233 798,26 лева, от които:
- по Договор за банков кредит “Малки и средни предприятия” № MS13-00082/12.07.2013 г. и Анекс № 1/07.03.2016 г. към него – общо 115 864,20 лева, от които 64 000
лева – редовна главница, 49 910,38 лева – просрочена главница, 50,65 лева
– редовна лихва и 1 903,17 лева – просрочени лихви;
- по Договор за банков кредит – овърдрафт “Малки и средни
предприятия” № MS16-00023/15.02.2016 г. - общо 101 432,90 лева, от които 50 000 лева – редовна главница,
50 000 лева – просрочена главница, 39,57 лева – редовна лихва и 1 393,33
лева – просрочени лихви;
- по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна
линия с гратисен период № СК16-7/08.03.2016 г. - общо 16 501,16 лева, от които 15 406,95 лева – редовна
главница, 558,66 лева – просрочена главница, 40,82 лева – редовна лихва и
494,73 – просрочена лихва.
Представени са от молителя уведомления, изпратени от “СИБАНК” ЕАД до “Т.” ООД и
съответно до “МАТПУ” ЕООД, с което на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД ги уведомява, че с договор за цесия от 14.09.2017 г. е прехвърлил
на новия кредитор В.И.П. вземанията си по гореописаните договори.
Представен е Договор за банков кредит “Малки и средни
предприятия” № MS13-00082/12.07.2013 г., сключен между
“СИБАНК”
АД,
“Т.” ООД като кредитополучател и “М.-**” ЕООД като съдлъжник, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в
размер на 739 000 лева за частично финансиране на покупката на 100% от
дялове от капитала на “М.-**” ООД, а кредитополучателят се задължава да го издължи, да заплати лихвите,
таксите и комисионите по него, както и да изпълни всички условия по договора и
по общите условия. Съгласно чл. 5.1. от договора, крайният срок за издължаване
на кредита е 20.12.2017 г. С Анекс №
1/07.03.2016 г. Страните променят размера на
дължимата лихва по кредита. Представени
са също Общи условия на СИБАНК за кредитиране и за издаване на банкови гаранции
намалки и средни предприятия, които са приети от кредитополучателя с
подписването на договора.
Представен е Договор за банков кредит – овърдрафт “Малки и средни предприятия” № MS16-00023/15.02.2016 г., сключен между
“СИБАНК”
АД, “Т.” ООД като кредитополучател и “МАТПУ” ЕООД като съдлъжник, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит овърдрафт в
размер на 100 000 лева за оборотни средства, а кредитополучателят се задължава
да го издължи, да заплати лихвите, таксите и комисионите по него, както и да
изпълни всички условия по договора и по общите условия. Съгласно чл. 5.1. от
договора, срокът за ползване на кредствата от овърдрафта е до 20.09.2016 г.,
като същият може да бъде подновен до 20.09.2017 г., съответно до 20.09.2018 г.,
съответно до 20.09.2019 г., съответно до 20.09.2020 г., в случай на револвиране
на кредита. Представени са също Общи условия на банката, които са приети от
кредитополучателя с подписването на договора.
Представен е Договор за предоставяне на кредитен лимит по
револвираща фирмена кредитна линия с гратисен период № СК16-7/08.03.2016 г., сключен между “СИБАНК” АД и “Т.” ООД като кредитополучател,
съгласно който банката предоставя на кредитополучателя нецелеви кредит под
формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта с гратисен
период в размер на 20 000 лева, а кредитополучателят се задължава да го
издължи, да заплати лихвите, таксите и комисионите по него, както и да изпълни
всички условия по договора и по общите условия. Съгласно чл. 2.4. от договора, срокът
на договора е 26 месеца, считано от датата на сключването му.
Представени са договори за
учредяване на особен залог и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти.
Представен е от молителя договор
за цесия, сключен на 02.10.2017 г. между И.А.П. като цедент и В.И.П. като
цесионер, с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си към “Т.” ООД общо в размер на 212 728,75
лева по договор за заем от 09.07.2013 г. в размер на 184 981,52 лева,
договорна лихва в размер на 9 249,08 лева и неустойка в размер на
18 498,15 лева.
Представено е от молителя
уведомление, изпратено от И.А.П. до “Т.” ООД, с което на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД го уведомява, че с договор за цесия от 02.10.2017 г. е прехвърлил
на новия кредитор В.И.П. вземането си по договор за заем от 09.07.2013 г.,
възлизащо общо на сумата от 212 728,75 лева, от които предоставена заемна
сума в размер на 184 981,52 лева, договорна лихва в размер на
9 249,08 лева и неустойка в размер на 18 498,15 лева.
Представен е договора за заем,
сключен на 09.07.2013 г. между И.А.П. като заемодател и “Т.” ООД като заемател, с който
заемодателят предоставя като заем на заемателя сумата от 184 981,52 лева,
а заемателят се задължава да върне заемната сума в срок до 12 месеца, ведно с
дължима лихва , която за целия период на действие на договора е общо в размер
на 5% от цялата заемна сума.
Представени са платежни
нареждания от цедента И.А.П. към “Т.” ООД за общата
сума от 155 981,52 лева.
Представени са договори за
продажба на дялове, с които физически лица продават на “Т.” ООД притежавани от тях дялове от
капитала на “М.-**” ЕООД.
Присъединеният кредитор “Д.”
ЕООД са представени работни отчети,
справки, както и издадените от
присъединения кредитор на длъжника фактури №№ **********/16.01.2017 г.,
**********/23.01.2017 г., **********/31.01.2017 г., **********/31.01.2017 г.,
**********/06.02.2017 г., **********/06.02.2017 г., **********/07.02.2017 г.,
**********/13.02.2017 г., 9000001799/20.02.2017
г., **********/28.02.2017 г., **********/20.11.2017 г. и **********/30.11.2017
г.
Представена е също нотариална покана с рег. № 2473, том
ІІ, № 11 от 07.02.2018 г. на Иван Дахтеров – нотариус с рег. № 039 на НК, с
район на действие - СРС, изпратена от присъединения кредитор и връчена на
ответника на 13.02.2018 г. С поканата присъединеният кредитор отправя до
ответното дружество изявление за прихващане на вземането си по посочените
фактури със задължението си към ответника в размер на 12 156,26 лева, до
размера на по-малката сума. В поканата е посочено, че след извършеното
прихващане общият размер на задълженията на “Т.” ООД към “Д.”
ЕООД по описаните по-горе фактури възлиза на 66 429,41
лева.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Служба по вписванията – София за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на ответното дружество за периода от 01.01.1994 г. до 10.01.2018 г. Изискана е справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че на името на ответното дружество има регистрирани пътни превозни средства към 05.01.2018 г. От НАП е постъпила информация, че по отношение на ответното дружество има наложени обезпечителни мерки и няма започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК.
По делото са представени ГФО на ответното дружество за
2015 г. и 2016 г., както и отчет за приходите и разходите за 2014 г. Изискани
са и са представени от НАП годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО с ОПР и
баланси за ответното дружество за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и
2017 г.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото са изслушани и приети заключение на Съдебна финансово-икономическа експертиза и допълнително заключение на Съдебна финансово-икономическа експертиза на вещото лице С.М., като вещото лице е анализирало периода 2012 г. – 2017 г. вкл. Вещото лице е дало заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че преобладаващата част от активите на ответното дружество през периода 2012 г. - 2017 г. са дълготрайни активи. Същите са под формата най-вече на материални активи - земи, сгради, машини, съоръжения и други, както и дългосрочни финансови активи - предоставени заеми (от 2013 г. до 2016 г. включително). Относителният дял на нематериалните дълготрайни активи е незначителен — под 1 % от общата балансова стойност на дълготрайните активи. До края на 2015 г. структурата на краткотрайните активи е относително балансирана между материални запаси (суровини и материали), краткосрочни вземания (от клиенти и доставчици, както и вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия) и парични средства (с относителен дял между 14 и 45 % от всички краткотрайни активи). В баланса към 31.12.2016 г. не са посочени материални запаси, краткосрочните вземания съставляват около 85 %, а паричните средства — 15 % от стойността на текущите активи. В структурата им през последния анализиран отчетен период са настъпили съществени изменения, вследствие на което почти 95 % от балансовата стойност на текущите активи към 31.12.2017 г. представляват краткосрочни инвестиции. Същите са посочени по статията “Други инвестиции” в група III “Инвестиции” на раздел В “Текущи (краткотрайни) активи” на актива на счетоводния баланс. Стойността им от 969 хил. лв. дава основание да се предположи, че тези активи са предоставени заеми, които преди това фигурират като дългосрочни финансови активи в раздел Б “Нетекущи (дълготрайни) активи” на счетоводните баланси към края на 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Вещото
лице дава заключение, че през изследвания период
собственият капитал заема съществен дял в структурата на пасивите на “Т.” ООД. Въпреки преобладаващата тенденция на намаляване,
относителният му дял към края на 2017 г. е над 42 % от общата сума на пасива.
По-голяма част от текущите финансови резултати представляват печалби, с най-голям
размер от които е тази за 2017 г. (213 хил. лв.), а загуба е отчетена
единствено за 2016 г. - 87 хил. лв. Дългосрочните задължения намаляват по
относителен дял с всеки следващ отчетен период. По
своята същност те представляват задължения към финансови предприятия, а към 31.12.2017 г. размерът им е 291 хил. лв. За сравнение, в края на
2013 г. този размер според данните от счетоводния баланс е 707 хил. лв. Тенденцията
на изменение при краткосрочните (текущите) задължения е противоположна - същите
нарастват от 92 хил. лв. към 31.12.2012 г. (20,63 % от всички задължения) до
612 хил. лв. (67,77 %) към 31.12.2017 г. По своята същност този вид задължения
се формира предимно от задължения към доставчици и
към персонала, както и от публични (данъчни и осигурителни) задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 2,04 към 31.12.2012 г., 0,53 към 31.12.2013 г., 0,32 към 31.12.2014 г., 0,27 към 31.12.2015 г., 0,17 към 31.12.2016 г. и 1,67 към 31.12.2017 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,99 към 31.12.2012 г., 0,47 към 31.12.2013 г., 0,26 към 31.12.2014 г., 0,23 към 31.12.2015 г., 0,17 към 31.12.2016 г. и 1,67 към 31.12.2017 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,30 към 31.12.2012 г., 0,19 към 31.12.2013 г., 0,20 към 31.12.2014 г., 0,18 към 31.12.2015 г., 0,03 към 31.12.2016 г. Към 31.12.2017 г. коефициентът за незабавна ликвидност е 2,02, а коефициентът за абсолютна ликвидност е 0,004.
Вещото лице заключава, че към 31.12.2012 г. стойностите на всички коефициенти на ликвидност са в оптимални граници, но през следващите четири отчетни периода същите са под минимално допустимите си стойности, а отклоненията са с тенденция на увеличение. Сочи, че промяната в структурата на краткотрайните активи през 2017 г. рефлектира и в стойностите на показателите за ликвидност, преобладаващата част от които попадат в границите или дори превишават референтните си стойности, като само коефициентът на абсолютна ликвидност остава далеч под минималната допустима стойност, поради незначителния размер на паричните средства в сравнение с този на текущите задължения.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 1,13 за 2012 г., 0,68 за 2013 г., 0,72 за 2014 г., 0,81 за 2015 г., 0,69 за 2016 г. и 0,74 за 2017 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 0,89 за 2012 г., 1,48 за 2013 г., 1,38 за 2014 г., 1,24 за 2015 г., 1,45 за 2016 г. и 1,36 за 2017 г.
Вещото лице прави извод, че резултатите
от изчисленията на показателите за финансова автономност по данни от счетоводните
баланси сочат, че през периода от 2012 г. до 2017 г. включително стойностите на
коефициента на финансова автономност и на коефициента на задлъжнялост на “Т.” ООД са в допустими граници, при
наличие на тенденция към намаляване на коефициента на финансова автономност,
респ. към увеличаване на този на задлъжнялост.
Вещото лице дава заключение, че
финансовият резултат на ответното дружество за 2012 г. е печалба от 59 хил.
лева, за 2013 г. - печалба от 22 хил. лева, за 2014 г. - печалба от 14 хил.
лева, за 2015 г. - печалба от 29 хил. лева, за 2016 г. - загуба от 87 хил. лева
и за 2017 г. - печалба от 213 хил. лева.
Вещото лице дава заключение, че посочените
в молбата по чл. 625 от ТЗ вземания от 233 798,26 лв. по договори за кредит със “Сибанк” АД и Договор за цесия от 14.09.2017 г. и 212 728,75 лв.
по Договор за заем от 09.07.2013 г. и Договор за цесия от 02.10.2017 година
(общо 447 хил. лв.) по своята същност са с различен произход и следователно би
следвало да фигурират по различни групи и статии в раздел В “Задължения” от пасива на счетоводния баланс.
Наличната към настоящия момент счетоводна информация, получена единствено от
счетоводния баланс към 31.12.2017 г. не е достатъчна за формиране на
категорични изводи относно осчетоводяването от ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че стойностите
на показателите за ликвидност сочат, че с наличните към 31.12.2017 г. парични
средства “Т.” ООД не е било в състояние да обслужва текущите си задължения. Това би било
възможно единствено при реализиране на посочените в
счетоводния баланс към тази дата текущи вземания и краткосрочни инвестиции
(респ. при събиране на вземанията по предоставени заеми). Периодът с по-голяма
продължителност, през който ответното дружество не е било в състояние да
обслужва краткосрочните си задължения с притежаваните от него краткотрайни
активи, е 2013 г. - 2016 г., когато стойностите на всички показатели за
ликвидност са извън допустими граници.
Вещото лице дава заключение, че констатации по въпроса относно последното плащане, извършено от “Т.” ООД за погасяване на краткосрочно задължение биха могли да
бъдат направени по данни от хронологичните ведомости на счетоводните сметки от
група 50 “Парични
средства”,
но от ответното дружество такива не са представени.
Вещото лице дава заключение, че последните актуални данни за
притежаваните от ответника бързоликвидни активи са към 31.12.2017 г., че към
тази дата “Т.” ООД е посочило в счетоводния си баланс парични средства
по банкови сметки в размер на 2 хил. лева, краткосрочни инвестиции на стойност
969 хил. лева (с неустановена ликвидност) и текущи вземания в размер на 50 хил.
лева.
В допълнителното заключение вещото лице посочва, че с оглед осчетоводени стопански операции в ответното дружество през 2017 г., от дългосрочните финнасови активи са отписани “Други заеми” в размер на 969 хил. лева, а сума със същия размер е посочена по статия “Други инвестиции” в текущите (краткотрайни) активи. Сочи, че ако се допусне, че основна част от краткосрочните инвестиции към 31.12.2017 г. представляват именно дяловете в капитала на “МАТПУ” ЕООД, то основание за представянето им като краткотрайни активи би могло да бъде единствено прекласифицирането им като активи, държани за продажба.
Вещото лице не дава отговор на въпроса относно отразяването в счетоводните книги на ответника на задълженията към “Д.” ЕООД, тъй като не са му предоставени поисканите документи.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор (присъединени кредитори), който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “Т.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското
право.
В случая съдът е сезиран от молителя В.И.П., който твърди, че
има вземане към ответното дружество, произтичащо от търговска
сделка – банкови кредити по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, вземанията по
които са придобити от молителя по силата на договор за цесия, сключен между
него като цесионер и “СИБАНК” АД като цедент. След като
ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземанията, то
същите имат действия за него като длъжник на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Представените от молителя доказателства не са оспорени
от страна на ответното дружество. Вземанията на молителя са изискуеми,
включително за част – в хода на процеса, което се отчита на основание чл.235,
ал. 3 от ГПК. Ответникът, който носи доказателствена тежест за това, не
представи доказателства за погасяване на вземането на молителя. В този случай е налице активна процесуална легитимация на В.И.П. да поиска откриване на поризводство по
несъстоятелност за ответното дружество.
Не е налице активна процесуална легитимация на В.И.П. по отношение на претендираните вземания по договор за заем 09.07.2013 г., сключен между И.А.П. като заемодател и ответника като заемател, вземанията по който са му прехвърлени по силата на договор за цесия, сключен между него като цесионер и И.А.П. като цедент. Установява се по делото, че ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземанията, поради което същото има действие за него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В случая вземанията произтичат от договор за заем от 09.07.2013 г.
Съдът
приема, че в разглеждания случай хипотезата на кредитиране на ответното
дружество от молителя съвпада с тази по решение № 549 от 27.10.2008 г. по т.д.
№ 239/2008 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., в което е посочено, че договорът за заем не
е абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ), но
съобразно въведения от законодателя субективен критерии в чл. 286, ал. 1 от ТЗ,
сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й от
страните по нея като търговци при осъществяване на дейността им по занятие. В
такива случаи на изследване подлежат фактите за целта и начина на потребяване
на заемните средства.
Доколкото сделката е извършена от ответното дружество – търговец, то е налице субективния елемент по чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Представени са доказателства за предоставянето на част от заемната сума от заемодателя на ответното дружество, предвид реалния характер на договора за заем. Обаче нито в представения договор за заем, нито в представените платежни документи се сочи целта и начина на потребяване на заемните средства, поради което не може да се направи извод за целевото предназначение на заемите. Молителят, който носи тежестта за доказване, не установи по делото, че търговският характер на тази сделка. С оглед на това съдът приема, че не е налице допълнителнитя обективен критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ, за да се определи сделката като търговска – сделката да е част от упражняваната от търговеца дейност въобще, респективно с икономическото обезпечаване или функциониране на ответното дружество.
След като по част от
вземанията, претендирани от молителя с молбата по чл. 625 от ТЗ, се установява
търговския характер на сделката, то съдът приема, че това е достатъчно да се
обоснове активната процесуална легитимация на В.И.П. – кредитор на ответника по
горепосочените вземания да поиска откриване на поризводство по несъстоятелност
за ответното дружество.
Вземанията на присъединения кредитор “Д.” ЕООД
към ответното дружество произтичат от търговска сделка, сключена между търговци
- договори
за покупко-продажба на гориво, обективирани в процесните фактури,
издадени от присъединения кредитор като доставчик на ответното дружество като получател. Представените от присъединения
кредитор доказателства не са оспорени от страна на ответното дружество.
Вземанията на присъединения кредитор са изискуеми преди датата на подаване на
молбата по чл.629, ал. 4 от ТЗ. Ответникът, който носи доказателствена
тежест за това, не представи доказателства за погасяване на вземането на присъединения кредитор. С оглед на това
съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на присъединения
кредитор “Д.” ЕООД – кредитор на ответника по търговски
сделки да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното
дружество.
Коефициентът за обща ликвидност в периода 2013 г. – 2016 г. е доста под единица, а и останалите коефициенти за ликвидност са силно влошени. Като се съпостави коефициентът за обща ликвидност с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и за абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага изводът, че през изследвания период 2016 г. ответното дружество има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.
При анализиране на счетоводните данни на ответното дружество прави впечатление, че коефициентът за обща ликвидност на ответното дружество към 31.12.2017 г. е 1,67, т.е. отчита се рязко подобрение от повече от единица – от 0,17 към 31.12.2016 г. на 1,67 към 31.12.2017 г. Ответникът не е съдействал на вещото лице и не е представил аналитични счетоводни документи, въз основа на които да се формират изводи за отразени осчетоводявания в ГФО на дружеството за 2017 г. При такива случаи винаги следва да се следи за причините, довели до това.
В случая следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. Видно от данните в заключението на вещото лице в краткотрайните активи на дружеството през целия изследван период 2012 г. – 2017 г. са включени краткосрочни вземания в размер на 44 хил. лева, които са към асоциирани и смесени предприятия. От това следва изводът, че вземанията на ответното дружество от 44 хил. лева са такива, които не са събрани повече от една година. Не се установява от ответника характера на тези вземания, нито възможността същите да бъдат събрани в кратък срок, за да се погасят изискуемите задължения на дружеството. Не се представени от ответното дружество и доказателства за предприетите действия за събиране на посочените вземания и за тяхната събираемост. Следователно може да се направи извод, че вземанията на ответното дружество, които не са събрани повече от една година, са трудно събираеми или дори несъбираеми, поради което не могат да послужат реално за погасяване на задълженията на дружеството.
За повишения коефициент за обща ликвидност към 31.12.2017 г. допринася счетоводното отразяване на стойност от 969 хил. лева в статия “Други инвестиции” в група III “Инвестиции” на раздел В “Текущи (краткотрайни) активи”, посочено от вещото лице в заключението на експертизата. Прави впечатление, че същата стойност от 969 хил. лева в счетоводните баланси за предходните години е отразена като част от дълготрайните активи на дружеството в статия “Други заеми”, т.е. същата е преквалифицирана през 2017 г. от дълготрайни активи в текущи активи на ответното дружество. Дори и да се сподели допускането на вещото лице, че тази стойност е именно стойността на дяловете от капитала на дъщерното дружество “МАТПУ” ЕООД, чийто едноличен собственик е “Т.” ООД, и същите са държани за продажба, то не може да се прецени от събраните по делото доказателства, че това е пазарната стойност на дяловете и същите ще бъдат реализирани в кратък срок като краткотраен актив, за да послужат да удовлетворяване на изискуемите вземания на кредиторите.
Гореизложеното води до извод за влошаване на финансовите показатели на ответното дружество, а единствено счетоводно преквалифицирани през 2017 г. на дълготраен в текущ (краткотраен) актив не може да промени този извод. С оглед на това съдът намира, че ответното дружество не е в състояние да посрещне изискуемите краткосрочни задължения с краткотрайните си активи. Ако не се вземат предвид обсъдените по-горе краткотрайни активи (969 хил. лева и 44 хил. лева), при показателите за ликвидност към 31.12.2017 г. се запазват. тенденцията за влошено икономическо състояние на ответното дружество. С оглед на изложеното съдът намира, че ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки от края на 2013 г. Това състояние е трайно изразено към 31.12.2014 г. Съдът намира, че към и след тази дата ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. Ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
Предвид невъзможността да се изследва счетоводството на ответника, което би дало най-точни данни за неговото финансово-икономическо състояние, следва да се приложи и санкцията по чл. 161 от ГПК, като съдът пиреме за доказани фактите, за които страната е станала пречка за събиране на допуснати доказателства.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото основно и допълнително заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза, съдът намира, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите.
В случая се установява от събраните доказателства, че ответникът има изискуеми парични задължения по търговски сделки и/или произтичащи от търговската му дейност, които не е платило - към финансова институция (понастоящем прехвърлени с договор за цесия) и към съконтрагент, както и публични задължения. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е сторено в производството. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
При така установеното, съдът намира, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на “Т.” ООД,
поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на присъединения кредитор да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2014 г., към която дата се установява от събраните по делото доказателства и изслушаните основно и допълнително заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза, че дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения и е неплатежоспособно, както и че това състояние има траен и необратим характер.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е.Г.Т., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 800 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да
съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл.
640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и
представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да
насрочи Първото събрание на кредиторите на 18.09.2018 г. от 11,00 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на
Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша”
№ 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско
отделение, с дневен ред по чл. 672,
ал.1 от ТЗ.
За да се осигури развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат обезпечени началните разноски, като съдът на основание чл.629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл.629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 8 000 (осем хиляди) лева, които да укаже да бъдат внесени в 14-дневен срок от обявяване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По разноските:
Молителят претендира разноски по делото, като не представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът приема, че на молителя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 350 лева, от които 250 лева – държавна такси и 1 100 лева – депозит за вещо лице.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, присъединеният кредитор “Д.” ЕООД претендира разноски в общ размер на 4 100 лева, от които 250 лева– държавна такси, 250 лева – депозит за вещо лице и 3 600 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, като съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представя доказателства за уговорено и получено адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 360 лева с ДДС. С оглед на това претендираното адвокатско възнаграждение за горницата над 3 360 лева до 3 600 лева следва да не бъде присъждано. С оглед изхода на делото и предвид гореизложеното на присъединения кредитор следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 3 860 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2014 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “Т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на длъжника Е.Г.Т., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от
Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност
да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик Е.Г.Т. в размер на 800 лева (осемстотин
лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията
до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “Т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 18.09.2018 г. от 11,00 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** 350 лева (хиляда триста и
петдесет лева) - разноски по
делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 3 860
лева
(три хиляди осемстотин и шестдесет лева) - разноски
по делото.
УКАЗВА на кредиторите на “Т.” ООД, ЕИК ********, в 14-дневен срок от обявяване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Т.” ООД, ЕИК ********, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.
УКАЗВА на кредиторите, че на основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да им бъдат възстановени незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :